Най-дългото пътуване

27. Люк

Фактът, че не победи в Мейкън, се дължеше не толкова на ездата му, колкото на биковете. Представянето на бика все пак съставляваше половината от оценката — тоест, всяко състезание донякъде зависеше от случайността.

Първият бик се въртя почти непрекъснато. Люк успя да се задържи върху гърба му и ездата несъмнено бе вълнуваща за зрителите, но точките му стигнаха едва за деветото място. Вторият бик не беше много по-добър, но той поне не падна. Няколко състезатели с по-високи резултати не извадиха късмет и той се придвижи до шестото място. Във финалите му се падна приличен бик и се класира четвърти. Не беше звездно представяне, но поне задържа първенството в ранглистата.

Би трябвало да е доволен. Още едно успешно състезание и със сигурност щеше да си осигури място в Големия турнир, дори да язди лошо в следващите надпревари. Въпреки малкото тренировки и мозъчното сътресение надеждите му се оправдаваха.

Странно, но ездата сякаш не влоши мозъчното му сътресение. По пътя към къщи чакаше болката да се усили, но чувстваше само бегло бучене, съвсем различно от агонията в началото на седмицата. Предусещаше, че до следващата сутрин ще изчезне напълно.

С други думи, добри дни. Всичко вървеше по план.

С изключение на София, разбира се.

Прибра се у дома един час преди зазоряване и спа почти до обяд. Едва след като се изкъпа, осъзна, че не е посягал към болкоуспокояващите. Болката наистина си бе отишла.

А и тялото му не беше толкова вцепенено, колкото след първото състезание. Гърбът го наболяваше както обикновено, но нищо особено. Облече се, оседла Кон и отиде да нагледа стадото. В петък сутринта, преди да замине за Мейкън, една крава се бе заплела в бодливата тел и той искаше да види дали раната й зараства както трябва.

В неделя следобед и в понеделник поправи напоителната система — заради студеното време на места се бяха появили течове. Във вторник започна да подменя керемидите в старата къща. За два дни покривът бе готов.

Беше добра седмица — физическата работа му спореше — и той очакваше да изпита задоволство от свършеното. Ала тъгуваше за София. Не й се обаждаше и не пишеше съобщения. Тя също. Отсъствието й понякога му се струваше като празнина, зейнала на жизненонеобходимо място в тялото му. Искаше да върне времето назад, да знае, че когато се прибере у дома след състезанието във Флорънс, тя ще дойде при него.

Разбираше обаче, че София никога няма да се примири с решението му и за разлика от майка му ще си отиде.

С тези мисли започна да се подготвя за пътуването до Южна Каролина.

В събота следобед Люк наблюдаваше биковете зад арената във Флорънс, Южна Каролина. За пръв път ръцете му не трепереха.

При нормални обстоятелства това би било добър знак, че се е успокоил. Не успяваше обаче да се отърси от усещането, че е сгрешил, идвайки тук. Преди час паркира край арената, обзет от мрачни предчувствия. Техният настойчив шепот го подтикваше да се качи в пикапа и да се върне у дома.

Преди да е станало късно.

Не се чувстваше така нито в Пенаскола, нито в Мейкън. Е, не изгаряше от желание да участва и в онези състезания, но главно защото смяташе, че не е подготвен за турнира. Страхът, който го беше обзел сега, бе по-различен.

Питаше се дали Биг Агли Критър го долавя.

Колкото и абсурдно да изглеждаше присъствието му тук — както и в Маклийнсвил — бикът беше във Флорънс, Южна Каролина. Мястото му беше при големите момчета, където несъмнено щеше отново да спечели наградата Бик на годината. Люк се чудеше защо собственикът му се е съгласил да го доведе на това незначително състезание. Най-вероятно спонсорът му бе предложил изгодна сделка, подплатена от някой от автодилърите в града. „Който успее да го обязди, ще си тръгне с нов пикап!“ — подобни рекламни предизвикателства вече се бяха превърнали в традиция на турнирите. Зрителите харесваха допълнителната тръпка, но Люк предпочиташе да не участва в такива зрелища. Не бе готов да яхне Биг Агли Критър отново, а навярно и никой от другите състезатели не би успял да се задържи върху гърба му. Не го притесняваше ездата, нито възможността да полети във въздуха. Тревожеше го как Биг Агли Критър ще реагира след това.

Гледа го замислено почти цял час. Мястото на този бик не беше тук.

Както и неговото.

Състезанието започна навреме. Слънцето бе достатъчно високо, за да топли. Зрителите по трибуните носеха якета и ръкавици, а опашката за горещ шоколад и кафе се извиваше чак до входа. Както винаги Люк остана в затоплената кабина на пикапа. Заобикаляха го дузини други пикапи със състезатели, дошли да се сгреят като него.

Преди да дойде неговият ред, излезе веднъж от колата да види как ездач на име Трей Милър се опитва да язди Биг Агли Критър. Щом отвориха вратата към арената, бикът сниши глава и зарита бясно. Милър нямаше шанс. Падна на земята, бикът се обърна и го нападна. За щастие Милър се добра до оградата и я прескочи навреме.

Бикът сякаш разбираше колко много хора го гледат. Спря и изсумтя гръмко. Закова се на място, проследи с поглед бягащия Милър и избълва бели облаци пара от ноздрите си.

За своята езда Люк бе изтеглил бик на име Раптор — младо животно, участвало в малко турнири. Смятаха го за перспективен начинаещ и той оправда славата си. Въртеше се, извиваше глава и риташе, но Люк се чувстваше необичайно спокоен и накрая получи най-високия резултат за сезона.

След като скочи от гърба му, бикът — за разлика от Биг Агли Критър — не му обърна никакво внимание.

В третата надпревара за сезона участваха повече състезатели и изчакването между кръговете бе по-дълго. Втория път Люк язди бик на име Локомотив и макар с по-слаб резултат, остана начело.

След него на арената излезе Джейк Харис върху гърба на Биг Агли Критър. Ездата не продължи дълго, но в известно отношение Харис извади и по-малък, и по-голям късмет от Милър. Стигна до средата на арената, преди бикът да го хвърли и да го нападне. Път за бягство нямаше. По-млад ездач би се паникьосал, но Харис бе ветеран — успя да отскочи настрани в последния момент и се размина на сантиметри с рогата на животното. Двама каубои се втурнаха да отвлекат вниманието на бика и в краткия промеждутък Харис се добра до оградата. Набра се и се прехвърли от другата страна точно когато разяреният бик се канеше да го намушка.

Биг Агли Критър се обърна към каубоите, останали на арената. Първият успя да прескочи оградата, но другият бе принуден да се скрие в един от варелите. Бикът се разгневи, че жертвата му се е измъкнала. Заблъска варела и го затъркаля по арената. Накрая го притисна до стената и започна да го мушка бясно с рога, сумтейки яростно.

Люк гледаше и в гърлото му се надигаше горчилка. „Мястото на този бик не е тук“ — повтаряше си мислено. Биг Агли Критър не биваше да участва в състезания. Рано или късно щеше да убие някого.

След първите два кръга двайсет и девет ездачи поеха към дома. Останаха петнайсет. Люк бе с най-висок резултат и щеше да язди последен на финалите. Преди началото им имаше кратка пауза, през която зимното небе притъмня съвсем и запалиха прожекторите.

Ръцете му не трепереха. Не нервничеше. Яздеше добре и ако денят се познава от сутринта, щеше да язди добре и третия път — странно усещане, като се имаха предвид опасенията му в началото на състезанието. Всъщност мрачните предчувствия не бяха се разсеяли напълно въпреки успешното му представяне досега.

Напротив, засилиха се, след като видя как Биг Агли Критър нападна Харис. Организаторите на състезанието би трябвало да са предвидили риска и да изпращат петима каубои на арената, а не двама. Но дори след ездата на Милър те не взеха мерки. Бикът беше опасен, убийствено опасен.

Люк и останалите финалисти се подредиха за последния жребий. Говорителят съобщаваше едно по едно имената на животните, които състезателите са изтеглили. Номер три щеше да язди Раптор, номер седем — Локомотив… С всяко следващо име мрачните предчувствия на Люк се засилваха. Не поглеждаше към другите състезатели. Затвори очи в очакване на неизбежното.

И накрая, както дълбоко в себе си вече знаеше, на него се падна Биг Агли Критър.

Времето забави ход. Първите двама ездачи се задържаха върху биковете, следващите трима паднаха.

Люк седеше в пикапа и слушаше говорителя. Сърцето му заби по-бързо, пришпорвано от адреналина. Опита се да се убеди, че е готов да посрещне предизвикателството, ала не беше готов. Не успя дори на върха на възможностите си, камо ли сега.

Не искаше да излиза на арената. Не искаше да чува как говорителят обявява какъв пикап ще спечели и как никой не се е задържал върху гърба на бика през последните три години. Не искаше говорителят да съобщава на зрителите, че Биг Агли Критър едва не го е убил, превръщайки ездата му в своеобразно уреждане на сметки. Защото не беше така. Люк не таеше злоба към бика. Биг Агли Критър беше животно, макар и най-бясното, най-необузданото, на което се бе натъквал.

Запита се дали да не се откаже. Да се задоволи с точките от първите два кръга и толкова. Пак щеше да финишира сред първите десет, дори сред първите пет, в зависимост от представянето на другите състезатели. Даже да се смъкне надолу в ранглистата, нямаше да изгуби възможността да участва в големия турнир.

Където Биг Агли Критър несъмнено щеше също да се появи.

Какво щеше да се случи следващия път? Ако го изтегли още в първия кръг? В Калифорния например? Или в Юта? След като е похарчил цяло състояние за самолетен билет, мотел и храна? И тогава ли щеше да си тръгне?

Не знаеше. Мислите му бяха несвързани, трескави, ала когато погледна надолу, ръцете му не трепваха. Странно…

В далечината тълпата изрева — знак за успешна езда. Добра езда, съдейки по виковете. „Браво“ — помисли си Люк. Сега не завиждаше на успеха на другите. Повече от всеки друг познаваше опасността.

Време беше. Трябваше да реши. Да остане или да си тръгне, да се откаже или да язди, да спаси ранчото или да позволи на банката да им го отнеме.

Да живее или да умре…

Пое си дълбоко дъх. Ръцете му не трепереха. По-готов от това нямаше да бъде никога. Отвори вратата, стъпи на земята и погледна към тъмното зимно небе.

Да живее или да умре… До това се свеждаше всичко. Изопна рамене и тръгна към арената, питайки се какво му е отредила съдбата.