И заживели щастливо

Предговор към „Стражът“

На пътя на връзката между Максън и Америка стоеше момчето, пленило сърцето ù първо. Винаги ме е изненадвало как хората бързат да съдят Аспен за грешките му, а прощават толкова лесно на Максън, чиито мотиви често са по-себични.

Читателите редовно ме питат дали симпатиите ми не клонят повече към едно от двете момчета, но това е просто немислимо. Както в Максън, така и в Аспен съм вложила частици от съпруга си, заради което и двамата са олицетворение на онова, което ме привлича в мъжете. Максън притежава неговото чувство за хумор, а Аспен – неговата страстна натура.

Винаги съм се надявала разказът за Аспен да покаже на читателите онова, което аз знаех през цялото време – че Аспен никога не е преставал да обича Америка и да се обвинява непрестанно за глупавата си постъпка. Че е готов на всичко, за да си я върне. Аспен е безкрайно самоотвержен и, за бога, толкова сексапилен! Но още от самото начало се притеснявах, че той ще е един от малкото герои, които няма да получат своя щастлив завършек. Затова не мога да ви опиша колко се радвам, че в крайна сметка той успя! Макар и краят му да не беше точно такъв, какъвто му се искаше.

– Кийра