И заживели щастливо

Целувката

Плъзнах устни по врата на Максън и ми се прииска да не го чувствах като работа. Беше чаровен и забавен от време на време. За бога, ставаше дума за принца. Нима това не стигаше, за да тръпне сърцето ми във всяка секунда, прекарана с него?

Но истината беше, че се чувствах най-вече уморена. Усилията, които полагах, за да поддържам имиджа си всеки божи ден, си казваха думата. Надявах се единствено поне след като спечеля да мога отново да бъда себе си. Всъщност бях много по-мила, много по-свита. Но знаех, че ако се отпусна в този момент, всичко щеше да свърши.

В компанията на Максън винаги трябваше да се старая. Да съм очарователна, забавна, сексапилна, културна и още хиляди други качества, които хората търсеха у участничките. И макар да знаех, че съм способна на всичко това, ми беше някак приятно да изключвам хумора си за момент, за да се отдам на малко тъга и да загърбя сензационното си амплоа за сметка на по-смиреното в мен.

Да, но когато не бях с него, трябваше да съм нащрек заради другите момичета. От ден на ден ставаше все по-лесно, тъй като Марли сама се отстрани от съревнованието, а Натали беше твърде разсеяна, за да представлява истинска заплаха. Поставях Елиз под толкова много напрежение, че очаквах да рухне всеки момент, а духът на Америка беше пречупен още откакто народът се обърна срещу нея. Накрая, неминуемо, щяхме да останем аз и Крис – бях сигурна. Тя беше единственото препятствие към вечната ми слава.

Зарових нос в косата на Максън и потреперих леко, когато пръстите му пробягаха по голия ми гръб. Чувството не беше неприятно, но в дъното на душата си знаех, че нещо не е наред.

Тялото ми превключи на автопилот, подтиквайки ме да прокарам ръка по гърдите му и да обходя с устни врата му, докато мозъкът ми работеше на пълни обороти.

Максън беше джентълмен… Но въпреки това си оставаше просто мъж. Колко ли изкусителни думички ми бяха нужни, за да го вкарам в стаята си? Ако бях уцелила правилния момент – а не се и съмнявах в това, – тази нощ можеше да ме отведе до финала без големи усилия. Извънбрачната бременност би довела до преждевременен край на Избора и незабавна сватба. А знаех, че принцът иска деца. Все пак не спираше да говори за това. По всяка вероятност дори нямаше да възрази.

Усуках крак около неговия с въздишка. Максън сведе блажено устни до ухото ми.

– Не съм целувал никое момиче по този начин.

– А толкова ти се удава! – пошегувах се аз, притискайки се в него.

Съвсем лесно можех да го отведа на горния етаж. Изпитваше осезаема нужда от този тип контакт, от нещо истинско. А аз можех да му го дам.

Устните ми отново намериха врата му и той отметна глава, за да ме улесни. Изкисках се и го целунах пак, извличайки въздишка от гърдите му.

Дали не бях изиграла ролята си толкова добре, че да ме обикне? Толкова му харесваше да е там с мен, толкова се любуваше на целувките ми... В противен случай просто изпитваше същата самота като моята и за момента търсеше близост с когото и да е било. Но нали беше джентълмен?

Усетих как тялото му се вкаменява, сякаш внезапно бе загубил интерес.

Не, не, не!

Придвижих устни нагоре и захапах ухото му леко – преди малко му беше харесало. Целунах брадичката му, въздишайки страстно. Спуснах длани по ръцете му, опитах да преплета пръсти с неговите…

Но нищо не действаше.

Отдръпнах се и вперих невинен поглед в очите му.

– Какво има, миличък?

Той се взираше в тъмнината и проследих погледа му. Доколкото виждах, коридорът беше празен.

– Трябва да вървя – обяви той.

– Моля? Не, почакай – примолих му се, като понечи да стане. – Надявах се да прекараме една чудесна вечер заедно. Искам да ти покажа още толкова неща…

Максън ме погледна объркано.

– Да ми покажеш?

– Да – доближих го и докоснах бузата му с носа си. – В стаята ми.

Отдръпнах се назад и го погледнах в очите. Щеше ми се да видя какво се случва в ума му, но като че ли не беше изправен пред дилема. По-скоро търсеше най-учтивия начин да ме разочарова.

– Прощавай. Тази вечер се държах недостойно и те подведох. Ти си много красиво момиче – на устните му изплува усмивка. – Спор няма. Въпреки това не биваше да… Извинявай. Лека нощ.

Максън хукна нагоре по стълбището, преди да съм измислила начин да го прелъстя отново.

Какво. Става. Тук?

Събух високите си обувки и тръгнах след него. Извинението не беше обяснение, а аз заслужавах такова. Чувах забързаните му стъпки и ги следвах, решена да имам последната дума. Когато стигнах до стълбищната площадка на втория етаж, се скрих зад ъгъла и го видях да свива по един коридор в далечния край на крилото. Само един човек беше останал в онази част на етажа.

След всичко, което му се беше случило току-що, отново търчеше към Америка Сингър?

Закрачих бясно към стаята си и тръшнах вратата след себе си.

– Госпожице? – изненада се Веда. Аз я замерих с едната си обувка, а после и с другата.

– ИЗЧЕЗВАЙ! – развиках се. – Всичките! Напуснете!

Прислужничките ми покриха главите си с ръце и хукнаха към вратата, мъчейки се да избягат, преди да им се е случило още нещо.

Когато останах сама, разкъсах няколко книги и започнах да хвърлям метални кутии с ароматизирана пудра по стените. Впих пръсти в косата си и свалих чаршафите от леглото. После се огледах в търсене на други предмети, които да унищожа. Нищо в стаята не беше мое… С изключение на роклите ми. Седнах на пода в дрешника и започнах да разкъсвам шифон, дантела и сатен. Харесваше ми да съсипвам всичко, до което се докопам.

Трябваха ми ножици. С тях щеше да е още по-добре!

Хвърлих се към тоалетната масичка и започнах да преравям чекмеджетата за фризьорската ножица, с която Веда подстригваше цъфтежите на косата ми.

Тогава мярнах отражението си в огледалото.

Бях плувнала в пот, а гланцът ми за устни бе размазан от целувките с момче, което не обичах. Косата ми приличаше на птиче гнездо, а очите ми изглеждаха варварски.

Никога преди не се бях виждала толкова грозна.

– Какво правиш? – прошепнах на неузнаваемото момиче в огледалото. Поклатих глава, изпълнена с жалост по това красиво същество, превърнало се в чудовище.

Върнах всичко в чекмеджето и тръгнах към душа. Съблякох тясната си рокля, застанах под силната струя вода във ваната и отпуснах умореното си тяло върху порцелана.

Той отиде при Америка. Разпали страстите си с мен и веднага хукна към нея. Дали в момента не я притискаше в някоя стена? Дали не бяха заедно в леглото?

Прогоних тази мисъл. Какъвто и да беше самият той, нейната доблест не би го позволила.

Не ревнувах. Дори не се ядосвах. Просто се чувствах омерзена.

Струваше ли си изобщо?

Отказвах да загубя славата си след толкова време, прекарано пред прожекторите, и купищата спечелени обожатели.

Като принцеса, като кралица – само така щяха да ме помнят вечно. Имах нужда от това…

Но струваше ли си да преспя с човек, когото не обичах? Да забременея с бебе, което не исках?

Седнах във ваната и обърнах лице към струята, за да отмие водата тази грозна мисъл. Май всъщност трябваше да съм благодарна на Америка, задето тази вечер ме бе спасила от самата мен. Не че възнамерявах да ù призная.

Като се подсуших и се върнах в стаята, останах втрещена от бъркотията, която бях създала. Спомнях си как бях вилняла, но не предполагах, че положението е толкова лошо.

Но всичко по реда си. Първо сресах косата си. Не биваше да я оставям на възли. Намазах тялото си с лосион и наметнах един оцелял халат.

После отидох до интеркома и извиках Веда. Чудех се колко ли бързо ще се отзове, при положение че преди малко я бях замерила с обувка.

Като огледах стаята, установих, че мога да се справя и сама с някои неща. Оправих леглото и почистих тоалетната масичка. Когато Веда се появи, стиснала сърцето си от тревога, вече бях подредила, доколкото можех.

– Ще ти трябва метла – уведомих я. – И… Донеси една и за мен.

Веда донесе метлите с невероятна бързина и аз се заех с накъсаната хартия, докато тя чистеше разпиляната пудра. Събрах съдраните рокли на една купчина и тя ги взе от пода.

– Извинявай – прошепнах.

Тя опули очи насреща ми. Досега не ù се бях извинявала за нищо.

– Няма нищо, госпожице. Ще намерим приложение на парчетата.

Когато въдворихме ред в стаята, се покатерих на леглото, по-уморена отвсякога. Не ми тежеше само изминалия ден, но и десетки други.

Не можех да се предам. Но ставаше все по-ясно, че не можех и да продължавам в същия дух.

Любовта не присъстваше в уравнението. Това можех да го преживея. Но имаше ли начин как да убедя Максън, че съм по-ценна от момичето, което обичаше? Имах предостатъчно достойни за уважение качества. Просто трябваше да отворя очите му за тях. Трябваше да му покажа, че мога да бъда добра кралица.