Рожденичката

Глава 11 Джордан

Харесва ми да си говоря с теб? Какво толкова интересно съм казала? Засмивам се, клатейки глава, докато беля картофите за вечеря.

Може би просто няма други възможности. Дали е живял сам толкова дълго, че всеки разговор вече му изглежда интересен? Двамата нямаме абсолютно нищо общо.

Но истината е, че… се зарадвах да го чуя. Защо толкова искам да ме харесва? И защо купонът беше последното място, където исках да се намирам, когато разбрах, че той също няма да е там?

Поглеждам нагоре и го виждам в задния двор през прозореца пред мен. Подрязва дървото до оградата, която отделя двора му от този на Крамер, с инструмент в ръка, който може да протегне чак до горните клони. Споменах, че в градината не стига достатъчно светлина, така че той се зае да реши проблема. Без дори да го моля.

Обичам градината повече, отколкото му показвам. Тя е моето местенце и ще остане тук дори след като си отида. Това е успокояващо.

Семената са посети, а пръскачките мокрят почвата за по няколко минути всяка сутрин и всяка вечер като по часовник. Вече ми харесва да ги чувам как се включват по малките часове, когато навън все още е тъмно, а аз съм единствената, която седи будна в кухнята заедно с кафето си.

Усещам всичко тук толкова познато и уютно. Като дом.

Започвам да отделям кожата на картофа, която е груба и вкоравена. Типично. Винаги се привързвам към нещата, които няма да продължат дълго. Към идеята, че майка ми ще се върне, когато бях малка, към Ник, Джей, апартамента ми и желанието да си имам собствен дом… Изумявам се от това колко жалка мога да бъда. Забивам ножа в дъската и изваждам още няколко картофа от торбата.

И още по-лошо, не мога да спра да мисля за снощи цял ден, а купонът е последното, за което се сещам.

Тортата за рождения ден, касетките, шегите, които си разменяхме двамата… Начинът, по който той се сети, че трябва да духна свещичка и да си намисля желание. Сърцето ми забива ускорено и се усмихвам, но после се намръщвам объркана, защото не искам да се чувствам така.

Снощи духнах клечката кибрит, пожелавайки си същото нещо, което си пожелах онази вечер в киното. Радвах се на онова, което почувствах тогава, и исках да се чувствам така всеки ден. Исках само това.

Не да променя живота си или да получа нещо, с което не разполагам сега, а да се чувствам по точно същия начин на следващия ден. И на по-следващия.

Специална, важна, щастлива.

Той ме прави щастлива.

Щастлива по начин, по който би следвало да ме направи гаджето ми.

Обелвам още един картоф и забелязвам с ъгълчето на окото си движенията му отвън. Опитвам се да се въздържа, но все пак поглеждам натам.

Той вдига ръце, изхлузва морскосинята си тениска през главата и я натъпква в задния си джоб, после пак се протяга да вземе резачката.

За миг замръзвам. Ръцете ми спират да се движат, а звуците от резачката, косачката от отсрещната страната на улицата и музиката, носеща се от кухнята, бавно избледняват.

Кожата му — златиста и загоряла — изглежда топла и гладка, мускулите на корема му и сухожилията на ръцете му се опъват под кожата му, показват колко дълго и упорито е работил цял живот. По шията и плещите му блести пот, виждам и вълничките, предизвикани от движението на мускулите по гърба му. Дори през татуировките.

Дългите му крака са обути в износени джинси, а тениската виси от задния им джоб и покрива част от неговия… Облизвам устни, откъсвам очи от задника му и се зазяпвам в начина, по който висят джинсите от хълбоците му.

Всеки мускул по тялото му се свива и отпуска, докато реже клонче след клонче, а аз мога само да дишам плитко и накъсано и се възхищавам дори на начина, по който крачолите на панталоните падат върху бежовите му работни ботуши.

Господин Лоусън е секси. Той е умел и силен, чудя се какво ли е усещането да си с него? Какъв ли е с жените?

Отново свеждам поглед.

— О, колко секси — чувам глас.

Примигвам и поглеждам назад. Кам.

Застанала е до централния плот, явно е влязла през предната врата, без да я чуя. Облегнала е една ръка небрежно на гранита с весело изражение на лицето.

Връщам се обратно към картофите, а пулсът блъска в ушите ми.

Достатъчно лошо е, че заглеждам някого, който не е Коул, но е още по-зле, че тя бе тази, която ме хвана.

— Никога не съм те виждала да гледаш така към Коул — казва.

Колко ли дълго е стояла тук?

Решавам да го унищожа в зародиш.

— Как? — отвръщам рязко. — Спри да създаваш драма.

Чувам я как се придвижва по пода и се приближава към мивката, където стоя. Хвърлям поглед към Пайк, който все още работи, без да си дава сметка за ставащото в къщата.

— Добре сте се уредили вие двамата — дразни ме тя, изплаква картофите и ги слага в тенджерата. — Той работи на двора. Ти готвиш. Като че ли сте двойка.

— Млъквай. Достатъчно малка съм, за да съм му дъщеря.

— Но не си му дъщеря — отвръща ми тя, завърта се към мен и се навежда. — Ти си младо секси котенце, живеещо в къщата му, знаеш, че му е минавало през главата. Може да е баща на Коул, но е и мъж. — Тя се обръща, поглежда през прозореца и го оглежда. — Освен това е хубав и здрав.

— Имам си гадже. Сина му.

Точно така, Джордан. Точно това трябваше да си кажеш, докато го зяпаше преди минутка.

Но сестра ми само свива рамене.

— Още по-секси.

Разсмивам се горчиво.

— Ако го харесваш, действай.

— Аха. — Устните ѝ се извиват игриво. — Сега цялата съм потънала във фантазията. Желая бащата на гаджето си.

Оооооххххххх… бузите ми отново се загряват.

— Много си гадна. Освен това нямаш гадже — изтъквам.

— Е, значи трябва да си намеря. Такова със секси баща.

Поклащам глава. Не искам да го обсъждам повече. Тя е убедена, че съм го зяпала, и това я забавлява. Не смятам да подхранвам фантазиите ѝ.

— Освен това си ми сестра — отбелязва. — Не искам да те карам да ревнуваш, като започна да излизам с него.

— Защо бих ревнувала? — питам, довършвайки последния картоф. — Сериозно. Имам си гадже. Не ме интересува кого чука Пайк Лоусън. Дерзай.

Обръщам се, избърсвам ръце и я заобикалям, за да взема тенджерата с картофи и да я сложа на котлона. Включвам го. Свинските пържоли се мариноват. Тестото за бисквитите втасва. Проверявам списъка наум, за да държа мозъка си зает с нещо. И далеч от него.

Той може да излиза с която си иска. Къщата си е негова.

— Е — чувам да казва Кам. — Ако нямаш проблем с това…

Оставам до печката и се преструвам, че проверявам котлона, но ръката ми се стяга върху копчето, а вътрешностите ми се свиват от страх.

Следващото нещо, което чувам, е затръшването на задната врата, внезапно се изправям и виждам, че Кам е излязла от кухнята.

Мамка…

Връщам се при мивката и поглеждам през прозореца, откъдето наблюдавам как сестра ми се отправя през ливадата към мястото, където работи Пайк. Тя ми хвърля поглед през рамо, като че ли знае, че я наблюдавам. После се усмихва самодоволно, а аз се намръщвам.

Не го мислех наистина. Като си представя ръцете ѝ върху тялото му… неговите върху нейното… Не искам да го виждам. Тя ми е сестра.

Той усеща приближаването ѝ, поглежда надолу към нея и изключва резачката, а аз гледам как я слуша, вероятно се чуди защо му досажда.

Може би наистина се чуди.

Сестра ми е секси и малко мъже биха ѝ отказали, когато видят, че им обръща внимание. Може би Пайк е привлечен от нея? Все пак е мъж, както тя отбеляза.

А и тя е по-голяма, има си апартамент, кола и е пуснала корени в града поне засега. Все пак е значително по-млада от него, но не е хлапе.

Не е „момиченце“.

Кам скръства ръце на гърдите си, помръдва леко с крака, за да създаде впечатление за скромност, и аз поклащам глава, защото сестра ми не е скромна. Изобщо.

Просто чете хората много добре. Знае, че ще го уплаши, ако изглежда твърде силна.

След миг докосва ръката му и аз едва дишам, докато гледам как извива врат, за да разгледа татуировките му. После бързо се изправя и вдига ръка, за да му покаже огромния черен феникс отстрани на торса си.

Пайк гледа как тя подвига презрамките на белия си потник и на сутиена си, а стомахът ми се обръща в очакване той да се изчерви или да я погледне неудобно, защото така прави обикновено, но не се случва нищо подобно. Вместо това я наблюдава с вълнение, докато тя говори оживено, а после внезапно се усмихва и тялото му се разтриса от смях заради каквото там е казала.

Нещо ме боде в гърлото, изобщо не се чувствам добре. Той продължава да я гледа. Очите му почти не са се откъсвали от нея, откакто тя отиде там. Дали я желае? Дали тя го възбужда?

Имам предвид, че искам да я харесва, но не и да я желае. Не е редно. Не искам да я чувам да стене и да пъшка в другия край на коридора през нощта.

Освен това едва ли би го харесала. Пайк е твърде праволинеен. Доста е скучен всъщност.

Но със сигурност би го накарала да се чувства добре за известно време.

Затварям очи, а на раменете ми тежи петтонна тежест.

Тя се обръща и започва да събира клонките от земята, а той се връща към рязането, двамата работят в щастлив унисон. Но я виждам как се завърта към мен и произнася нещо само с устни, със самодоволна усмивчица на лицето.

Отнема ми известно време да го разбера.

Ревнуваш ли вече?

Не мога да спра ръмженето си, показвам ѝ среден пръст, после се обръщам и се отдалечавам от прозореца. Проклета да е. Няма да направи нищо. Мисли си, че го харесвам. Просто се опитва да ме вбеси.

Дърпам яката на тениската си, всеки сантиметър от кожата ми гори. Трябва да си поема дъх.

Отивам до печката, изключвам котлона, излизам от кухнята и се затичвам нагоре по стълбите. Влизам в моята и на Коул спалня, вземам чисти дрехи от чекмеджетата, излизам и прекосявам коридора към нашата баня.

Но едва-що влизам вътре, застивам, забелязала бъркотията, която е сътворил Пайк. Ваната е изтръгната, крановете на мивката са откачени, а навсякъде по белите плочки на пода се търкалят отломки.

Все още ремонтира. Забравих.

Вратата на спалнята му зее отворена и виждам леглото му пред себе си с табла, опряна на отсрещната стена, докато вървя натам. Всеки път, когато минавах през нея, за да си взема душ през изминалата седмица, се чувствах неловко. Сама в стаята му.

Не искам да тършувам, но е изкушаващо.

Леглото му винаги е оправено. Малко е разхвърляно, одеялата просто са метнати набързо отгоре, но съм леко изненадана. Ако не беше мащехата ми, леглото на баща ми така и щеше да си стои неоправено.

Насочвам се към банята и виждам снимки на Коул от бебешка възраст до завършването, закачени на рамката на огледалото на скрина. На стената има плосък екран, а кабелът му виси откачен. На шкафа седи модел на шхуна с лек слой прах върху белите платна.

В един съд върху скрина забелязвам стар часовник с износена кожена каишка, който никога не съм го виждала да носи. Никъде няма други бижута.

Освен леглото, двата шкафа, телевизора и масичките до леглото друго няма, стаята е минималистична. Разбира се, няма нищо по стените, само една черна лампа със сиво покривало, а следобедната светлина влиза в стаята през процепите между частично отворените щори.

Ненавиждам това, че е живял тук сам толкова дълго. Някой трябва да поразнообрази тази къща. Но не сестра ми.

Затварям вратата на банята след себе си, заключвам я, влизам под душа и пускам водата. Оставям дрехите си на шкафа до мивката и се събличам, изваждам хавлия отвътре и я закачам на куката извън душкабината.

Ревнуваш ли вече? Поклащам глава, а гневът ме завладява отново, докато пристъпвам в душкабината и затварям стъклената врата.

Не ревнувам. Просто не искам да гледам как го разиграва, защото знам, че може. За сестра ми почти всичко е игра, тя крие несигурността си зад фриволно поведение и сарказъм.

Пайк не е такъв. Той има нужда от спокойна жена. Някоя, която да може да го успокоява.

Някоя, която да увива ръце около врата му и да кара останалия свят да изчезне.

Накланям глава назад и затварям очи, усещам топлата вода да удря по гърба и врата ми. По ръцете ми пълзят тръпки и главата ми внезапно се замайва от удоволствие от топлината.

Обръщам се и поставям ръце на стената, подлагам глава под струята, най-накрая се изправям отново и се облягам на стената зад мен, докато махам косата от лицето си.

Стомахът ми се свива. Ако Коул беше извън картинката, а Пайк дойдеше в бара някоя вечер и се заприказваше с мен… Щях да го харесам. Наистина щях да го харесам.

Щях да го пожелая.

Стискам силно очи. Божичко, сестра ми е права. Нещо става. Става от известно време. Дали останалите също са забелязали? Дали той е забелязал?

Мамка му.

Отварям очи, които веднага се спират върху душ гела му, който стои на поставката пред мен. Коул обикновено употребява „Акс“, но още не е преместил нещата си от другата баня, така че сигурно ползва ирландската пролет на баща си.

Хвърлям поглед към стъклената преграда, за да се уверя, че съм сама, после вземам бутилката от поставката и отварям капака.

Има малко пяна около отвора от къпането на момчетата сутринта, затварям очи и приближавам душ гела на Пайк до носа си. Опияняващият аромат ме удря в главата и по кожата ми се разпространяват тръпки. Душ телът е евтин, без финтифлюшки, но върши работа и ми напомня за джинси, дървесина и едва набола брада.

Напомня ми за него.

Гърлото ми се подува, като че ли пия вода, и преглъщам разочарована, че няма нищо в устата ми. Облизвам устни, дишайки тежко.

Изтиквам реалността някъде в дълбоките кътчета на съзнанието си и разсеяно изстисквам капка душ гел върху ръката си. Поднасям длан към носа си, помирисвам го отново и дъхът ми секва, очите ми се затварят, а клиторът ми започва да пулсира.

Трябва ли да хукна след нея? Спомням си необичайната му самонадеяна усмивка, която така ме развълнува снощи. Не исках да хуква след никоя, но божичко, ужасно ми се иска да го видя в такава ситуация. Какъв ли е, когато е с момиче?

Мислиш, че няма да ѝ смогна? И преди съм се занимавал с жени, нали знаеш?

Ръката с душ гела се спуска по шията ми, плъзга се по ключицата ми и погалва гърдата и зърното ми. Да ѝ смогне?

— Не на нея — мърморя си.

Пръстите ми докосват леко корема ми, докато се облягам на стената, после плъзгам ръка между бедрата си, прехапвам устна и потръпвам от докосването.

Започвам бавно да търкам, а пръстите ми описват кръгчета върху втвърдяващия се клитор.

— Не — прошепвам, отваряйки очи. — Спри, спри, спри…

Извиквам образа на Коул в главата си. Ръцете му върху тялото ми. Устните му върху ухото ми. Начина, по който заравя лице в шията ми, за да не виждам очите му.

О, скъпи.

Чукай ме скъпи, чукай ме.

Приятно е. Толкова е приятно.

Ръцете му обхващат задника ми, а аз започвам да търкам по-силно. По-бързо. Преследвам скоростта, която бях набрала. Оргазмът напира в долната част на корема ми и отчаяно иска да излезе на свобода.

— Коул — казвам, затваряйки отново очи. — По-силно.

Завъртам се към стената и се притискам към нея с ръка, все още заровена между краката ми. Той е зад мен, иска да влезе. Иска да чука.

Пъхам пръст вътре и започвам да се движа около него. Облягам буза на стената, опитвам се да забързам темпото, за да не мисля. Може би, ако е просто чукане, ще мога да свърша.

Пръстът ми е влажен, изкарвам го и отново потърквам клитора си. Искам да свърша. Напът съм. Но не мога. Мускулите на ръката ми се напрягат, а дробовете ми жадуват за въздух.

Моля.

Но оргазмът не идва. Пръстите ми се забавят и издишам, а в очите ми напират сълзи.

Отново захапвам устни, боли ме. Толкова съм влажна.

И тогава със замъгления си мозък и липсващата воля пропълзявам обратно в главата си, там, където никой друг, освен мен не може да надзърне.

Скривам се и се предавам, никой друг няма да научи. Сега. В нечистите си мисли и пламенната си фантазия искам него. Искам да съм с него. Нашата малка тайна.

Скрита.

— Добро момиче — прошепва нов глас в ухото ми.

Гласът на Пайк.

Тялото му вече е зад моето, по-голямо и по-високо, и ме притиска към стената. Ръката му ме хваща за косата и бавно издърпва главата ми назад, после той навежда глава към мен, за да потупа устната ми с език. Изскимтявам.

— Грижиш се за къщата точно както ми харесва — дразни ме Пайк, а в главата ми моята ръка е негова и той е този, който ме докосва. — Готвиш ми точно както обичам. Малка красавица, която да гледам. Справяш се много добре, Джордан.

Държа очите си затворени, търся устните му, а цялото ми тяло пулсира от електрически ток заради вкуса на горещата му уста и водата от душа, падаща върху топлата му кожа. Усещам члена му, твърд и готов, зад себе си.

— Сега искам да направиш всичко, което правят жените — наставлява ме. — Всичко, което би направило едно добро момиче за мъжа си. Можеш ли?

Кимвам, задъхвайки се.

— Да.

Оргазмът ми отново напира, зърната ми се притискат болезнено в плочките на стената, а усещането между краката ми е толкова приятно. Желая го. Желая го в себе си. Искам да знам какво е чувството да съм с него.

Пресягам се назад, без да се замислям. Хващам гъбата и я плъзгам между краката си. Мрежата се търка в клитора ми и ме кара да изгубя контрол. Стискам я с бедра, искам да почувствам нещо, защото той е в главата ми и това е достатъчно. Миризмата му ме обгръща, устата му целува врата ми, а той ме повдига нагоре, за да проникне в мен. Всичко е грубо и диво, ръцете му в миг обхващат гърдите ми, а в следващия устата му открадва дъха ми. Господи, езикът му има толкова хубав вкус.

Оргазмът ми напира силно все повече и повече, а бащата на Коул ме чука диво.

Свършвам, вълната ме залива, извиквам тихо и дишам тежко. Господи. Свличам се до стената, почти се разпадам от треперене, а оргазмът подкосява краката ми и кара коленете ми да омекнат. Стискам очи и се треса, докато не се отдръпва и не ме оставя замаяна.

Когато душът спира да се върти и дишането ми се нормализира, отварям очи и ме залива коктейл от емоции.

О, боже. Иде ми да заплача.

Какво ми става, по дяволите? Защо го направих? При това с баща му? Аз…

Объркана съм, стресирана съм и търся успокоение в него само защото се е държал мило с мен няколко пъти. Божичко.

Без значение какво ще стане с връзката ми с Коул, Пайк Лоусън е недостъпен за мен. Не го забравяй. Навън има стотици мъже като него. Не е толкова специален.

Не мога да бъда с него. Никога.

Изправям се, поемам си дълбоко въздух. Но когато поглеждам надолу, виждам, че гъбата в ръката ми не е розовата ми. А сребристата на Пайк.

— Мамка му.

По нея все още има малко пяна от сутрешния му душ.

А аз я използвам, за да се самозадоволявам. Страхотно.

Изпъшквам наум.

Излизам от душкабината, скривам гъбата под тоалетната хартия в кошчето за боклук и си отбелязвам наум, че трябва да му купя нова следващия път, когато изляза.

А може би и някакъв различен душ гел.