Рожденичката

Глава 22 Джордан

Същия четвъртък имам летен курс и Пайк ми дава пикапа си. Вече цяла седмица се вози при Дъч до работа и обратно, така че имам надеждно превозно средство, с което да ходя насам-натам, и той дори спомена, че може да си купи още една кола под претекст, че трябвало да има по-хубаво возило за „излизане“, но знам, че това е просто извинение да ми даде да карам нещо по-добро от фолксвагена.

Отказах. Почти е поправил колата ми, така че ще се задоволя с нея колкото още изкара, и ще решавам този въпрос, когато пак стигна до него.

Отбивам до бордюра и паркирам пикапа, така че да не пречи, защото виждам Дъч и Пайк на алеята да работят по моята кола. Всъщност Пайк работи по нея, а Дъч се е изтегнал на близкия шезлонг с бира в ръка.

Вземам раницата си и пресичам улицата в посока на нашата алея.

— Здравейте, момчета — изчуруликвам. — Как върви?

Пайк поглежда през рамо към мен, а очите му обхождат тялото ми нагоре и надолу. Скривам усмивката си и той прави същото, бързо връщайки се към работата по колата.

Събудих се от плъзгането на устата му по корема ми в два часа през нощта, после спря между краката ми и остана там, докато не свърших два пъти.

После не заспахме до четири. Този мъж има повече енергия, отколкото мога да понеса, и днес съм страшно уморена, но по най-добрия възможен начин. Всеки сантиметър от тялото ми е добре оползотворен и изпитвам трудност да се концентрирам върху каквото и да било друго, освен нуждата да съм с него, когато не съм. Не искам да се влюбвам.

Имам предвид, че искам, но не и преди да разбера какво точно се случва тук. Възможно е Кам да е права и всичко това да е просто забежка.

— Добре сме, скъпа — отвръща Дъч, подпрял бирата на коляното си. — Почти си готова.

Подминавам колата и момчетата, и забелязвам, че Пайк завинтва или отвинтва нещо с гаечен ключ.

— Наистина ли? — присвивам вежди. — Значи е почти готова?

Пайк стрелка очи нагоре.

— Скоро.

Иха. Ще бъде хубаво да не ми се налага да моля другите да ме закарат някъде. Поне за известно време.

— Благодаря ви — казвам им, после поглеждам към Дъч. — Какво мога да направя за теб? Сандвич? Бира? Безплатно гледане на деца?

Той само се засмива.

— А, няма нужда. Видях колко добре изглежда къщата, така че Пайк сигурно вече те използва твърде пълноценно.

— О, нямаш си представа — дразня го. — Напоследък се потя доста след времето си за сън.

Гаечният ключ се изплъзва от ръката на Пайк, той изпуска болта и ме поглежда.

Прехапвам устни и се обръщам, отивам до стълбите и потъвам в къщата.

Занасям чантата си в кухнята и я оставям до модела си на масата, после изваждам шише вода от хладилника и се качвам горе. Вземам хавлия от шкафа в коридора, минавам през стаята на Пайк и влизам в банята му. Главната баня вече е ремонтирана и плочките са налепени, но още не съм си преместила нещата от тази и не планирам да го правя.

Затварям вратата, събличам се по бельо и пускам приложението на телефона си, което изпълнява Боли толкова приятно, после намокрям четката си за зъби, преди да сложа пастата.

Вратата се отваря и подскачам, стресната за миг, преди да видя, че е Пайк.

Той затваря след себе си.

— Не беше забавно — казва и ме поглежда строго.

— Не се опитвах да те разсмея — мърморя през четката за зъби.

Устните му се извиват в лека усмивка, докато се приближава зад мен, обръща ме и ме притиска с гръб към мивката.

— Тогава значи се опитваш да ме изкараш от зоната ми на комфорт?

Усмихвам се.

— Често го правиш — обвинява ме, но виждам, че не е ядосан.

Свивам рамене и се обръщам, за да изплюя пастата за зъби и да си изплакна устата.

— Не мога да се въздържа — казвам, подсушавам устата си с хавлията за ръце на мивката и го поглеждам в огледалото. — Не харесвам зоната ти на комфорт. Прекалено е тясна за двама ни.

Ръцете му се плъзгат по корема ми и той ме притиска до голите си гърди, докато целува шията ми.

— Аз обичам тесни местенца — прошепва.

Извръщам се и срещам погледа му, докато откопчавам колана му.

— Имаш нужда от душ — казвам му. — Той още ли е тук?

Пайк хваща ръцете ми, за да ме спре.

— Да, за жалост…

Отивам до душкабината, отварям вратичката и пускам водата.

— Знаеш ли — казвам му, — ако ти преча твърде много, мога да ти се махна от главата. Днес ми се обади Ейприл. Направи ми предложение.

Той се обръща, скръства ръце на гърдите си и се обляга на мивката.

— Ейприл? — повтаря. — Откъде ти е взела номера? И какво предложение?

Разкопчавам сутиена и го оставям да падне на земята, после изхлузвам бельото си. Очите му ме обхождат, спират се върху гърдите ми — любимата му част — и аз продължавам:

— Брат ѝ притежава къща, с чието даване под наем още няма късмет — обяснявам му. — Тя смята, че ще бъде страхотно да се пренеса там. Наемът е евтин в замяна на това да изчистя всичко. Цяла къща само за мен.

Пристъпвам в душкабината, но когато се опитвам да затворя вратичката, Пайк я задържа отворена.

— Е, това е много мило от нейна страна — казва, но изобщо не изглежда щастлив.

След това започва да разкопчава джинсите си, внезапно решил да се присъедини към мен, предполагам.

Кимвам невинно.

— Мммхммм — отвръщам. — Тя е ангелче. Толкова е безкористна.

— Точно така. — Той повдига вежда и влиза при мен, като затваря вратата.

И двамата прекрасно знаем, че ѝ провалих вечерта, когато беше тук последния път, така че може да ми „помага“ колкото си иска, но това, което всъщност прави, е да си помогне сама, като ме разкара от пътя си.

— И какво ѝ отговори? — Пита той, навежда глава назад под струята и си намокря косата.

— Казах ѝ, че ще си помисля.

— Обаче ще спестиш повече пари, ако останеш още известно време тук — изтъква. — Мисля, че така е най-добре. Не си ли съгласна?

Засмивам се на себе си и насапунисвам гъбата си. Неговите мотиви също не са съвсем безкористни.

— Тя се тревожи, че може да ми е неудобно — обяснявам. — Да оставаме двамата сами заедно тук…

Той ме избутва към стената, аз си поемам дъх и изпускам гъбата. Ръката му се протяга между краката ми и повдига коляното ми, разтваряйки ме за него. После бавно и нежно разтърква клитора ми в кръг и пулсът ми се учестява, а коленете ми се подкосяват.

— Неудобно ли ти е? — пита, а гласът му е нисък и дрезгав.

— Не. — Тялото ми потреперва. — Но не искаш ли къщата само за себе си? Може би си е по мислила, че ти се мотая в краката.

Горещите му очи се гмуркат в моите и той бавно поклаща глава.

— Ако си тръгнеш, няма да имам всичко, от което се нуждая, в тази къща.

Той увеличава скоростта и надвесва устата си близо до моята, после плъзга пръст в мен.

Въздишам, затваряйки очи, а устните му се спускат към моите, целува ме бавно и нежно, докато влиза в тялото ми отново и отново.

Езикът му потупва горната ми устна и после той прошепва:

— Защо да не искам да се прибирам при теб всеки ден? Толкова си сладка.

Излиза от мен и после отново влиза, този път с два пръста, бавно и нежно и ме приковава към стената. Отпускам глава назад и изскимтявам, докато той ме гледа в лицето.

Господи, толкова е добър. Протягам се между нас и погалвам члена му.

— Тя е права да се тревожи за теб, Джордан — казва той и захапва долната ми устна. — Твърде си млада за всички шибани неща, които искам да ти причиня.

— Не съм толкова млада — дразня го. — Всъщност съм достатъчно възрастна в много отношения.

— Така ли? — изпъшква той и членът му се уголемява и надървя в ръката ми. — Почакай малко, скъпа.

Той изважда пръстите си, хваща задната част на бедрата ми, повдига ме и ме притиска към стената. Членът му е дълъг, твърд и готов, усещам как дразни входа ми.

Да.

— Ей, Пайк! — вика Дъч.

И двамата вдигаме глава, Пайк ме пуска на пода и се обръща, за да погледне през матираното стъкло.

— В банята съм! — извиква, като скрива тялото ми от поглед.

— Аха, не думай — шегува се приятелят му. — Телефонът ти звъня няколко пъти. Изглежда, е Линдзи. Ще го оставя на плота тук.

Пайк притиска тяло към мен, за да може Дъч да види само един човек, ако погледне през стъклото.

— Да, благодаря — казва отсечено.

Прехапвам долната си устна, чувствам се палаво. Притискам се до него, целувам челюстта му и го галя.

— Джордан… — изръмжава през зъби.

Разсмивам се тихо.

— Шшш… — чувам да ме гълчи.

— Ще пусна мача — провиква се Дъч. — Ще те чакам долу.

— Добре.

Проточва се тишина, после Дъч отново заговаря:

— Та, ъъъ… къде отиде Джордан? Не я видях долу.

— Откъде да знам? — отвръща Пайк, изгубил търпение. — Ще се махнеш ли оттук?

— Да, добре — казва. Но после добавя: — Само ѝ кажи да не забрави да си прибере дрехите от пода, когато излезе от душа заедно с теб, става ли?

Очите ми се разширяват, устата ми се отваря и заравям лице в тялото на Пайк точно навреме, за да сподавя смеха си. О, мамка му.

Вратата на банята се затваря, главата на Пайк пада на рамото ми и нажеженият момент отминава, докато смущението загрява бузите ми.

Благодаря, Дъч.

Събуждам се късно, чувствам се изтръгната от съня си и се усещам така, като че ли ще падна всеки момент. Отварям очи и виждам, че се намирам в прегръдките на Пайк. Той ме повдига с една ръка зад гърба ми и друга под коленете ми.

— Какво правиш? — питам, затварям отново очи и се сгушвам в него.

— Ще поспиш ли при мен?

Да поспя при него? Защо изобщо ме пита? Няколко вечери заспивах в леглото му, но през повечето време се стараех да прекарвам нощите в собственото си легло, в случай че Коул се прибере и започне да ме търси. Или още по-лошо, влезе в стаята на баща си и ме открие там. Искам Коул да знае — не желая да се крия повече, — но двамата се съгласихме, че няма нужда да разбира така.

Той ме полага в леглото си и аз издърпвам чаршафа над бельото и потника си.

— Искаш ли да се съблека? — дразня го.

— Не, моля те, недей. — Той заключва вратата, заобикаля долната част на леглото и ляга от другата страна. — Наистина имам нужда от сън и ще ми бъде трудно да не се надървя дори ако си облечена.

Вдига ръка и ми прави знак да се приближа и аз се сгушвам до него и опирам глава на рамото му.

Обзема ни вълна на спокойствие. Толкова е приятно.

Прокарвам пръсти по гърдите и корема му, после обвивам ръка около тялото му и поглеждам нагоре към него в тъмнината.

Двамата сме на напълно различни етапи от живота си. Веднъж той ме попита какво виждам в него. Бих могла да му задам същия въпрос.

— Какво гледаш? — пита той.

Навеждам глава обратно надолу, прокарвам устни върху кожата му и се замислям.

— Завиждам ти.

— Защо?

Свивам рамене.

— Ти вече си открил кой си, а аз не съм — казвам му. — Тревожа се за всичко. Дали ще завърша колеж? Дали ще стана онази, която искам да бъда? Дали ще имам приятели и ще направя нещо за този свят, или накрая и аз ще работя нещо, което мразя, също като сестра ми, баща ми и всички останали, които познавам? — Поглеждам обратно нагоре към него. — Имам предвид всички, освен теб. Ти създаваш впечатлението, че си доволен от себе си и че не съжаляваш за нищо. Аз съжалявам за всичко.

Засмивам се леко.

— Е, не за всичко — поправям се. — И се чувствам много глупава. Заради думите, които изричам, веднага щом излязат от устата ми. Заради нещата, които правя. Заради решенията, които вземам. Постоянно се съмнявам в себе си. Като например че вероятно бих била по-щастлива, ако не вдигам шум, държа си проклетата уста затворена и главата наведена.

Ръката му се стяга около мен.

— По-щастлива или в по-голяма безопасност?

Не е ли едно и също?

Но не, знам какво има предвид. Корабът е на безопасно място в пристанището, но това не е предназначението му.

— Мисля, че си изплашена, защото хората силно са се постарали да те накарат да чувстваш, че не заслужаваш вниманието им, Джордан — казва той. — Родителите ти, бившият ти от гимназията… дори Коул. Дала си им шанс, а те са злоупотребили с него. Вината е тяхна, не твоя. — Той повдига брадичката ми, за да срещна погледа му. — Не мисли, че има нещо общо с това коя си. И не позволявай на никого да те кара да се страхуваш от себе си. Ти си невероятна.

Усмивката ми изгрява и въпреки че в ума ми се прескачат хиляди съмнения за това накъде сме се запътили двамата с него, тази вечер ще живея за мига. Имах нужда да го чуя. Единственият друг човек, който ме надъхва така, е сестра ми.

Но с Пайк е по-приятно, защото мога и да го целувам.

— Освен това аз станах такъв, какъвто съм, защото нямах друг избор — отбелязва. — Ако нещата се бяха развили по друг начин, щях да отида в колеж. Да пътувам. Може би дори да ходя на работа с костюм. — Тялото му се сковава. — Аз ти завиждам. Все още се развиваш и можеш да станеш всичко, което поискаш. Всички избори в живота са пред теб.

Не бях се замисляла за това. Колко различен щеше да бъде животът му, ако Коул не се беше родил.

— Спомням си те с онзи костюм — замислям се. — Трябва да ме заведеш на среща с него някой път. Никога не си ме виждал с рокля.

Той мълчи, а палецът му се плъзга нагоре и надолу по ръката ми. Разбирам онова, което не ми казва. Не може да ме заведе на среща, освен ако не излезем извън града.

Поемам си дълбок дъх и избутвам притеснението в задната част на ума си.

— Когато те видях за пръв път, се почувствах, все едно са ме ударили — прошепва. — Тялото ти ме кара да се чувствам, все едно съм на увеселително влакче, когато го докосна.

Усмихвам се и събувам бельото си, после прехвърлям крак през него, яхвам го и се изправям.

Той издишва и ме хваща за бедрата.

— Но всъщност ме довършиха малките неща, които правиш: когато ми донесе обяд, когато ми нарита задника в онзи склад в бара на два пъти и дори когато ми каза да купя онези задни панели и ме разсмя с намеците си за това как приличам на пещера. — Той се разсмива. — Караш сърцето ми да тупти толкова силно, че ме боли, Джордан. Ти, устата ти и личността ти, всичко ме кара да искам да те докосна. Да не искам това да свърши.

Той среща очите ми и прибира косата зад лявото ми ухо.

— Съжаляваш ли за случилото се между нас? — пита ме.

Поклащам глава.

— Няма проблем — продължава. — Можеш да бъдеш честна, дори да е само малка част от теб. Ще те разбера.

Навеждам се и слагам ръка до главата му.

— Съжалявам, че не можах да спра да те зяпам в деня, в който се преместих тук и ти занесе няколко от кутиите ми в къщата — казвам му. — Че обичам това, че не си словоохотлив и обичаш да гледаш филми с мен. Съжалявам за начина, по който подскача стомахът ми, когато те чуя да ходиш из стаята си сутрин и знам, че ще те видя скоро. — Прокарвам ръка нагоре по гърдите и врата му. — И съжалявам за начина, по който те търся, когато вляза в някоя стая, и как, след като отидеш на работа, трябва отново да се самозадоволявам под душа, защото не мога да спра да фантазирам за теб и това ме възбужда толкова силно, че не мога да те изчакам да се прибереш.

Коремните му мускули се свиват, когато се надига леко и притиска члена си към мен.

— Освен това съжалявам, че не мога да променя нищо — продължавам. — Не мога да не се чувствам така.

Прибирам крака си, завъртам се и се качвам отново върху него, този път в поза обратна ездачка. Вдигам тениската над главата си и оставям косата да падне върху голия ми гръб, после поглеждам през рамо и флиртувам с Пайк.

Членът му се надървя под мен и аз започвам да движа бедра и да се търкам в него.

— Опитваш се да ме убиеш — изпъшква той.

Прокарвам пръсти през косата си, усещам как ръцете му шарят по цялото ми тяло и се протягат нагоре, за да обхванат гърдите ми.

— С колко жени си спал? — питам го.

— А ти с колко мъже си спала? — отвръща ми. — Не, забрави за това, не ми отговаряй.

Ухилвам се и все пак му отговарям.

— Преди теб? С двама.

— С повече от две — отвръща той на свой ред.

— Има ли нещо, което искаш да направя, а не правя? — Продължавам да движа бедра, а очите му са вперени в задника ми.

— Защо питаш?

— Просто се чудя как се справям в сравнение с мъж с много повече опит — обяснявам.

Той среща очите ми.

— Първо на първо, опитът ми не е много повече. И второ на второ, има много неща, които все още не сме правили и които имам намерение да направя с теб веднага, щом се успокоим и спрем да си разкъсваме дрехите в мига, в който пристъпя в проклетата къща след работа всеки ден — изръмжава на шега.

Лягам обратно върху него и отпускам глава до неговата, а една от ръцете му се протяга между бедрата ми.

— Спри да ми доставяш такова удоволствие и ще започна да се контролирам — казвам.

Той ме целува и задържа погледа ми, а в очите му има нещо сериозно.

— Не мисли за другите жени — казва ми. — Аз не го правя.

Гръдният ми кош се отпуска, докато се взирам в него, пълна съм с неща, които не мога да изрека. Аз…

Отварям уста. Аз…

Целувам го, усещам наболата брада около устата му, а ароматът му ме завладява. Не мога да те обичам. Не те обичам, нали? Това е просто импулс. Така ще каже той. Ще каже, че съм хлапе. Че не е истинско.

Обичам те.

— Божичко, Джордан — въздиша той и ме целува по-силно. — Какво ми причиняваш?

Същото, което и ти на мен.

Телефонът му започва да звъни и ние се опитваме да се съсредоточим върху целувката и да го игнорираме, но накрая той въздиша неохотно и се отдръпва.

Взема телефона и поглежда екрана.

— Мамка му — изсъсква.

Целувам го по бузата и захапвам леко челюстта му.

— Само минутка, скъпа. — Той се изправя и аз се отдръпвам от него, за да му позволя да проведе разговора.

Сваля крака от ръба на леглото и вдига телефона. Дърпам завивката и се покривам.

— Здрасти — чувам го да казва.

От другата страна му отвръща силен мъжки глас, мисля, че е Коул.

— Аха — казва Пайк, изправя гръб и прокарва ръка през косата си. — Аха, съжалявам, бях зает. Не знаех, че е спешно.

Коул отново заговаря, мисля, че Пайк не диша.

— Коул, аз…

Коул го прекъсва и Пайк слуша неподвижен.

— Не, не смятам, че това е добра…

Отново бива прекъснат, когато Коул заговаря.

След миг го виждам как си поема дъх и кимва.

— Аха — казва. — Да… добре. Хубаво. Ще се видим утре. Затваря телефона и го хвърля на леглото, после се тръшва по гръб и потърква лице.

— Какво има? — питам го.

— Имаш предвид, освен това, че говоря по телефона със сина си, докато бившето му гадже лежи голо до мен в леглото?

Намръщвам се.

Пайк накланя глава назад и ме поглежда.

— Всъщност имаме по-голям проблем. Приготви се.