Рожденичката

Глава 18 Пайк

Проклета да е.

Проклето да е. Няма да спра. Мамка му. Не мога.

Тя просто настояваше и настояваше, предизвикваше ме по всякакъв начин, правеше всичко, за което знаеше, че ще ме докара дотук, а аз я оставих. В някакво тъмно кътче на ума си винаги съм знаел, че не мога да ѝ устоя.

Хващам задника ѝ с две ръце и двамата падаме на леглото ѝ. Тя отключва крака и ме възсяда, без да прекъснем целувката си. Обожавам устата ѝ. Толкова е топла и сладка, а езикът ѝ ме дразни — движи се и ме гали по начини, които ме подлудяват.

— Мразя да се чувствам така — казва задъхано.

— Как? — Прокарвам ръце по тялото ѝ, хващам и стискам, докато тя диша срещу устата ми, отърква се в мен и ме надървя болезнено.

— Ревниво — отвръща.

Отнема ми миг да си спомня, че се карахме заради идването на Ейприл. Пъхам ръка под блузката ѝ и хващам гърдата ѝ в дланта си, а тя въздиша леко. Изпъшквам заради това че най-накрая я държа в ръцете си.

— Знам — казвам. — Когато си тръгна от купона тази вечер с онова лайненце, бях бесен. — Захапвам долната ѝ устна между целувките. — Като че ли отново бях на седемнайсет и някой друг вземаше онова, което ми принадлежи.

Членът ми пулсира, господи, не мога да спра да я докосвам. Толкова е красива, мамка му. Обожавам гладката ѝ кожа и рошавата ѝ коса. Червеното триъгълниче плат между бедрата ѝ, по което съдя, че не ме лъже за възбудата си. Толкова е влажна, а аз умирам да я вкуся.

Друг мъж да свърши моята работа по-добре… Глупости на търкалета.

Махам косата от лицето ѝ, докато тя се отърква в мен, и се гледаме в очите. Нейните показват всичките ми чувства, и двамата се влюбваме един в друг.

Проклятие.

— Какво виждаш в мен, момиче? — питам, клатейки глава. Не можах да направя щастлива деветнайсетгодишна жена, когато аз бях на толкова. Да не би да си мисли, че сега ще успея?

— Нямаш представа, нали? — Тя хваща лицето ми между дланите си и ме целува. — Когато се срещнахме и гледахме онзи филм в киното, се чувствах толкова виновна — отново ме целува, — защото, когато спомена за прожекцията на Полтъргайст, аз… аз се изкуших, защото исках да те видя отново — признава си. — Дори тогава имаше нещо между нас.

Навеждам се към устата ѝ и я целувам дълго и дълбоко, докато увивам ръка около тялото ѝ и я притискам към себе си. Обвивам пръсти около коприната на бедрото ѝ и усещам порив да се заровя в нея още сега.

Но не. За нея ще бъда само временна тръпка, обаче ще се постарая да съм най-добрият, когото някога е имала.

Целувам врата ѝ, засмуквам и захапвам леко нагоре по пътя към брадичката ѝ, докато прокарвам палци по малките ѝ твърди зърна.

— Пайк… — казва умолително. — Кажи ми, че имаш презервативи.

Кимвам и се връщам на устата ѝ.

— В стаята ми.

— Повече от един, нали?

Усмихвам се.

— Аха.

— Иди да ги вземеш.

Увивам ръка около нея, изправям се и я понасям със себе си.

— Имам по-добра идея.

Тя сключва глезени зад гърба ми и аз я отнасям от стаята и надолу по коридора към моята. Трябва ни по-голямо легло.

Не спира да ме целува през цялото време и аз едва не затварям очи от удоволствие, защото не мисля, че някога съм се чувствал толкова добре. Така ще ме разглези, че вече никоя друга жена няма да може да ме задоволи.

Влизаме в стаята ми и аз затварям вратата с шут, после оставям Джордан на леглото. Но когато се дърпам от нея и се изправям, започва да протестира.

— Не…

Тръгвам на заден ход към вратата, наблюдавам я — най-накрая в леглото ми — и се чувствам, все едно съм спечелил шибаната лотария.

Пресягам се зад гърба си, заключвам вратата и се втренчвам в Джордан, осветена от лунната светлина, влизаща през прозореца. Тя седи със свити колене, подпряна назад върху ръцете си. Устните ѝ са подути от целувките и вече си я представям гола между чаршафите.

— Господи, толкова си сладка — казвам тихо.

На устните ѝ играе срамежлива усмивка.

— Не съм.

Повдигам вежда, когато чувам предизвикателството ѝ.

— Е, тогава какво ще обичаш?

— Какво предлагаш?

Ужасно хлапе.

Връщам се обратно до леглото, навеждам се над нея и хващам прашките ѝ в юмрука си.

— Спомена, че искаш да усетиш устата ми — припомням ѝ. — Къде искаш да положа устните си?

Тя свежда поглед и се взира в тях.

— Ъм… — Преглъща, гали вътрешната страна на бедрото си и придвижва ръката си близо до вагината. — Тук, долу.

— А какво има там? — Играя си с нея, дърпам се леко всеки път, когато се опитва да ме целуне. — Използвай думи за възрастни, Джордан. Къде искаш да те целуна?

— Ъм… — заеква тя, възбудена и умираща от желание. — Ъм, по моята…

Моята…?

Тя отново се навежда към устата ми, но аз отстъпвам назад и я карам да оголи зъби в тихо ръмжене.

— Моята…

— Да?

— Моята, ъм… путка — прошепва.

Веждите ми се вдигат от изненада. Не очаквах тази дума, но както и да е.

— Искам да я целунеш и засмучеш — издиша и ме умолява. — Ще ми помогнеш ли да свърша?

Стискам очи за миг, а членът ми се бори с джинсите, търси място, накъдето да порасне.

Мамка му.

Всичко, което поискаш.

Стискам прашките ѝ, дръпвам и ги разкъсвам. Платът се разпаря чисто и ги хвърлям в другия край на стаята, докато тя си поема дъх.

След това хвърлям и тениската си, навеждам се и поемам хубавото ѝ котенце в устата си.

— Пайк — изскимтява тя, притиска главата ми към тялото си и се отпуска обратно на леглото.

Боже, като дрогиран съм. Исках го толкова дълго и най-накрая го получих, краката ѝ са разтворени на леглото ми, а тялото ѝ моли за още.

Първо засмуквам клитора ѝ и го поемам в устата си отново и отново, карам я да се извива и отчаяно да иска да свърши. Облизвам я нагоре и надолу, завъртам езика си около малката изпъкналост и се опивам все повече от аромата и вкуса ѝ. След минутка обаче изгубвам контрол и започвам да я целувам и хапя навсякъде. Спускам ръка под бедрото ѝ и го хващам за опора, продължавам да я обработвам колкото за нейно, толкова и за свое удоволствие. Гърбът ѝ се извива над леглото, когато я потупвам с език, а тя простенва.

Продължавам да го правя, докато не започва да се задъхва толкова силно, че е напът да рухне. Слагам длан на една от гърдите ѝ и продължавам да държа главата си заровена между краката ѝ, докато не усещам как коремът ѝ се разтриса, после тя си поема дълбок дъх и замръзва, когато я обзема оргазмът.

Вика, наслаждава се на усещането, а аз я облизвам — не спирам, докато не се успокоява.

— Джордан — прошепвам срещу кожата ѝ. Не знам защо произнасям името ѝ, но мисля, че се страхувам, че нея всъщност я няма и че всичко това е сън.

Пръстите ѝ се провират през косата ми, издърпвам се нагоре и се надвесвам над нея. Махам самотния кичур отчелото ѝ и се взирам надолу към нея, попивам изчервените ѝ бузи, светналите ѝ очи и късата блузка, която се е надигнала и е открила красивите ѝ гърди и наперените зърна.

Навеждам се и поемам едното в устата си, засмуквам го и го дразня точно както направих с клитора ѝ. Тя изскимтява, а ръцете ѝ се повдигат, за да се увият около тила ми. Прехвърлям се върху другото, прокарвам ръка надолу по тялото ѝ и се опитвам да обгърна колкото мога повече от нея.

Знам, че всичко, което правим, е грешно, и нямам представа как бих могъл да го обясня на когото и да е, но точно тук — точно сега — не бих искал да се намирам никъде другаде. Бих искал да умра също толкова щастлив, колкото съм сега. Тук, посред нощ, в тази тъмна стая, зад заключената врата, не се налага да обясняваме каквото и да било на когото и да е.

Точно сега всичко е наше.

Ставам от леглото и се изправям, разкопчавам колана и джинсите. Пресягам се към нощното шкафче и изваждам презерватив от кутията, отново се надигам и поглеждам надолу към нея. Краката ѝ са затворени, едното ѝ коляно — леко повдигнато, а ръцете ѝ лежат отстрани до тялото, стиснали завивката, докато ме наблюдава.

— Сигурна ли си, че го искаш?

Кимва.

Изправям се отново, изхлузвам ботушите и събличам останалите дрехи. Отварям опаковката и поглеждам към Джордан, но очите ѝ са сведени към нещо друго, а дишането ѝ става плитко. Усещам как устните ми се разтеглят в усмивка, докато се чудя колко още думи за възрастни знае.

Но нямам възможност да попитам. Тя се надига до седнало положение, премята крака през ръба на леглото и посяга към члена ми, после го поема в устата си.

Ръмжа и въздишам едновременно, а езикът ѝ е влажен и горещ, докато се отдръпва и засмуква главичката.

— Джордан, моля те. — Хващам косата ѝ с юмрук и внимателно се опитвам да я отделя от себе си. — Това ще ме докара до ръба, а искам да свършиш още веднъж.

Избутвам я обратно на леглото, лягам върху нея и се разтапям в устата ѝ, докато я целувам дълбоко. Настанявам се между краката ѝ, а тя свива колене и прокарва нокти по гърба ми.

Пъхам ръка под нея, хващам задника ѝ и притискам телата ни едно към друго, а земята се върти пред затворените ми клепачи. Тя е под мен, опираме се кожа в кожа… а членът ми е толкова твърд, че не мога да го понеса.

Това е мое.

Надигам се на пети и си слагам презерватива, без да отделям очи от нея.

— Малко съм уплашена — казва тя, а челото ѝ е набраздено от тревога.

Спирам и се опитвам да не стискам твърде силно члена си.

Уплашена?

— Ами ако викам прекалено силно? — прошепва.

Издишам облекчен, че не е раз мислила. Погалвам члена си и отново се навеждам над нея.

— Вдигни си блузката, Джордан — прошепвам в отговор. — Искам да виждам циците ти, докато те чукам.

Дъхът ѝ се накъсва, а по устните ѝ играе възбудена усмивка, но все пак повдига блузката си и аз бързо се спускам, за да хвана отново зърното ѝ между зъбите си.

Тя въздиша и разтваря широко крака, а върхът на члена ми открива влажната горещина на путенцето ѝ като някакъв шибан магнит.

Надигам се, подпирам се на лакът, после се навеждам, за да захапя устните ѝ.

— Опитай се да си тиха, става ли? — прошепвам, дразнейки я. — Не искам Крамер да разбере какво правя с детегледачката му.

Тя се разсмива и ме целува в отговор.

— Да, господин Лоусън.

Навеждам се и задържам погледа ѝ, докато намествам върха в отвора ѝ, после хващам бедрото ѝ и тласкам, за да вляза в нея, но веднага съм завладян от усещането и тялото ми се разтърсва.

Тя извива шия назад и затваря очи, простенва, а гърдите ѝ подскачат от движението.

— О, мамка му, мамка му… — вика. — Пайк…

— Знам, скъпа.

Толкова е приятно.

Отново тласкам и тя хваща кръста ми за опора, докато постепенно забързвам темпото, потъвам по-дълбоко в нея, хипнотизиран от тялото ѝ под мен. Навеждам се и засмуквам гърдата ѝ, докато тя стене и скимти.

Пак вдигам глава и я целувам по устата, а тя облизва езика ми, което ме кара да се замайвам още повече.

— Джордан, мамка му. — Издишвам, тласкам все по-бързо и по-силно, а единственото, което чувам, е движението на телата ни заедно.

Стоновете ѝ изпълват стаята и стават все по-силни, а аз я целувам, заглушавайки звуците, докато тя отново не избухва, а котенцето ѝ се свива около члена ми, докато получава оргазъм.

Поглеждам нагоре и ни виждам в огледалото на гардероба, възбуден от гледката на краката ѝ около моите. Тя проследява погледа ми и в очите ѝ проблясва дяволито пламъче.

Надига се и прошепва в ухото ми:

— Искам да видя.

Увивам ръка около кръста ѝ и се обръщаме, така че тя да е отгоре. Тениската отново пада върху гърдите ѝ, а косата ѝ се разстила около нея в красив безпорядък. Хващам бедрата ѝ, за да усетя движението на тялото ѝ, а тя отново се размърдва. Взира се надолу в очите ми, бедрата ѝ се въртят, коремът ѝ се надига, а задникът ѝ се движи напред и назад, докато ме язди.

После поглежда нагоре и устните ѝ веднага се извиват, което ми показва, че видяното в огледалото ѝ харесва.

— Толкова си тясна — изпъшквам.

Тя слага ръце на гърдите ми и продължава, оголва зъби и диша тежко, докато ме чука още по-бързо.

— Да. — Издишва, а очите ѝ се затварят. — Да, господи, моля те…

Хващам задника ѝ и се надигам, поемам отново зърното ѝ в уста, смуча и подръпвам, после диво се прехвърлям върху другото. Тя се навежда към мен, без да намалява темпото, и аз усещам потта, стичаща се по гърба ѝ.

Поемам си въздух през зъби, а мускулите ми се напрягат, толкова съм близо. Обръщам я отново по гръб, жаден за контрол, а главата ѝ пада отстрани на леглото, твърде близо до нощното шкафче. Хващам края му и го избутвам, то се прекатурва, а лампата и останалите неща падат на земята.

Тя изскимтява и ме целува, заразена от моята лудост.

— Не спирай — задъхва се. — Не спирай. Отново ще свърша.

Притискам чело до нейното, и двамата се борим за въздух, а аз тласкам отново и отново, опитвам се да мисля за нещо, което няма да ме накара да свърша, но усещането за тялото ѝ е толкова невероятно, че съм загубен.

— О, Пайк — вика тя. — Точно тук. Дааа…

Мускулите ми горят, а главата ми се върти, но не намалявам темпото, защото, ако умра сега, точно това е начинът, по който искам да си отида.

— Ах — стене тя, тялото ѝ е напрегнато, а дишането ѝ — накъсано.

Замлъква и после… отмята глава назад и извиква:

— О, боже!

Целувам я силно, а гледката как свършва отново, е достатъчна да ме докара до ръба. Тласкам силно, стискам очи и се изливам, прониквам дълбоко в нея отново и отново, докато оргазмът не разтърсва тялото ми, а изтощението и еуфорията не ме заливат едновременно.

Нагорещена до бяло топлина извира от бедрата ми, членът ми пулсира, а всичко в нея е божествено. Чувствам се, като че ли всичко се случва за пръв път.

Отпускам се, подпрял лакти от двете страни на главата ѝ, и махам косата от лицето ѝ.

Тя поглежда нагоре към мен, а лицето ѝ е изчервено и блести от тънкия слой пот.

— Не я целуна, нали? — пита тихо.

Засмивам се тихо.

— За това ли си мислиш сега?

Тя извива смутено устни, но все пак настоява:

— Не си я целунал, нали?

— Не — отвръщам ѝ. — И нямаше да прекара нощта с мен. Исках да забравя за теб и за това колко много исках да го направим, но нямаше да се случи. Ти беше права. Исках теб.

Целувам я изненадан, че въпреки че свърших, все още не съм приключил с нея. Мога да остана така цяла нощ.

— А онова лайненце от кварталното парти? — питам я. — Нищо не е станало, нали?

Леките ѝ трапчинки стават по-дълбоки.

— Джордан — предупреждавам я, бърчейки чело.

Тя се разсмива.

— Не — отвръща накрая. — Той няма твоето тяло — млясва ме по бузата, — нито твоите татуировки — целува ме по челюстта, — нито устата ти — целува устните ми, — и всяка дума, излизаща от нея, която ми влиза под кожата и ме подлудява по най-хубавия начин.

Отпускам се върху нея, целувам я дълго и силно. Шибаните щети вече са нанесени. Утре ще се чувствам виновен.

— Още нещо — казва тя, като отдръпва устата си от моята, за да положи няколко целувки върху бузата ми. — Знам, че утре си на работа и сигурно ще искаш да поспиш, но съм леко гладна. Може ли да хапнем малко сладолед долу и после отново да го направим, преди да си легнем?

Отпускам глава върху рамото ѝ и се треса от смях.

Каквото пожелаеш, скъпа.

Раздвижвам врат под горещата струя, а всеки мускул в тялото ми е стегнат и ме боли. Не правя упражнения, но рядко си седя на задника, така че смятах, че съм в добра форма. Обаче снощи тя изби тази представа от главата ми. Не мога да не се отдам на фантазията си, че ще я имам всеки ден по колкото пъти искам, само заради здравето на мускулите си, разбира се.

Само че знам, че не мога. Снощи го направихме още веднъж и после заспахме и колкото и да ми се искаше пак тази сутрин, сега, когато знам какво съм изпускал, не можем да оставим това да се превърне в ежедневие. Ще бъде изключително болезнено, когато приключи.

Спирам водата и излизам от душа, вземам хавлията от закачалката и започвам да си суша косата. Банята е тъмна, защото исках да си създам илюзията, че нощта още не е свършила, но часът е малко след пет сутринта и след час трябва да съм на работа. Когато видя Джордан отново, ще бъде на ярката дневна светлина и ще трябва да се изправя срещу това, че снощи направих нещо изключително лошо.

Приключвам със сушенето и увивам хавлията около кръста си, преди да отида на мивката и да си измия зъбите. Опитвам се да не мисля за привлекателната млада жена, която все още спи в леглото ми в съседната стая.

Имам предвид, колко точно погрешно е онова, което правим? Тя е сама, аз също. И двамата сме възрастни хора. Да, имаме разлика в годините, но не е нещо нечувано.

Освен това я харесвах, преди да разбера коя е, по дяволите. Никой друг не беше фактор в отношенията ни. Не се опитваме да нараним никого.

Влизам обратно в спалнята и поглеждам към Джордан в леглото. Тя спи по корем, прегърнала една от възглавниците ми под главата си, а косата ѝ е разпиляна. Облякла е една от тениските ми и въпреки че я предпочитам гола, не мога да се оплача. Обичам да носи дрехите ми.

Отивам до леглото и вземам часовника си от нощното шкафче — онова от другата страна, което не обърнах снощи — и го закопчавам на китката си, докато гледам надолу към Джордан.

Познаваме се от по-малко от месец, но се чувствам, все едно винаги е била до мен. Като че ли съм пазил тази страна на леглото само за нея.

Не знам дали я обичам, но никога не съм искал нещо или някого толкова силно.

Кракът ѝ се подава изпод чаршафа и аз се усмихвам на розовите ѝ нокти. Толкова в стила на Джордан.

Тя простенва и обръща глава, а аз вдигам очи и виждам как се завърта в съня си и отпуска ръка на възглавницата до главата си.

Чаршафът е оголил кръста ѝ, а тениската се е надигнала и открива част от корема ѝ, и аз оставям инстинктите да ме превземат. Навън още е тъмно.

Нощта не е свършила.

Махам чаршафа и виждам сексапилното ѝ розово бельо, нямам нищо против, че не спи гола. Това значи, че мога да я съблека.

Внимателно събувам бельото ѝ и се качвам върху нея, поставям коляно между краката ѝ и вдигам тениската с една ръка.

Докосвам я и я целувам нежно, придвижвам устата си по бузата ѝ до ухото и после обратно до устните.

— Добро утро — прошепвам и я захапвам леко.

Тя отново простенва и се надига, за да пресрещне устните ми, които се движат надолу по тялото ѝ, целуват корема ѝ и бедрата ѝ, после се връщат обратно върху гърдите.

— Добро е, нали? — шегува се.

Засмивам се.

Пресягам се към нощното шкафче, изваждам още един презерватив и свалям хавлията.

— Само едно бързо, какво ще кажеш? — дразня я. — Колкото да изкарам деня.

Тя отново простенва и протяга ръце над главата си.

— Добре.

И аз се навеждам над нея.

Няколко минути по-късно и двамата се задъхваме и отново сме потни, а аз имам нужда от още един душ, но няма време.

Мамка му, това беше страхотно. Дали е заради мен, или просто я усещам по-добре сутринта?

Поглеждам часовника.

— Трябва да вървя.

Но не искам.

Какво лошо има шефът да се обади, че е болен, за да си остане вкъщи и да чука привлекателната си наемателка цял ден?

Неохотно слизам от нея, отивам до гардероба и изваждам джинси и тениска.

— На работа ли си тази вечер? — питам.

Тя отново се завива с чаршафа и ме поглежда заспало.

— Може би.

Поклащам глава. Продължава да играе игрички.

— Може да съм си вкъщи — обяснява — или пък да ти се наложи да ме потърсиш.

Затварям чекмеджето и отварям другото, за да си взема чорапи.

Обръщам се към нея и придавам строго изражение на лицето си.

— Ще се прибера в пет. Бъди си вкъщи — нареждам ѝ. После тръгвам към вратата, но се обръщам и добавям по-меко: — Моля те?

Тя се ухилва и се претъркулва настрани, прегръща отново възглавницата под себе си и ме поглежда с най-милия си поглед.

— Дано да ти липсвам.

Вече ми липсваш.

Излизам, затварям вратата след себе си, както и вратата на нейната стая. За всеки случай, ако Коул си дойде, види празното ѝ легло и започне да се чуди къде е.

Изтичвам надолу по стълбите и изпитвам желание да се усмихна, въпреки че вината свива стомаха ми. Чувствам се почти нормален.

Но по-щастлив от всички мъже, които познавам. Момичето на мечтите ми лежи в моето легло и по-късно ще се прибера вкъщи при него. Джордан беше права. Имам всичко, от което се нуждая, под този покрив.

Освен сина си. Това е неговият дом, но него го няма, а тя ме кара да го забравям.

В продължение на деветнайсет години мислех само за него. Жертвах много неща, за да изградя бизнеса си, за да мога да му осигуря добър дом и образование, въпреки че започнах да се страхувам от връзките след онова, което преживях с Линдзи, и да ги губя, защото другите жени не биха искали да се занимават с майката на сина ми до края на живота си. Моят живот се въртеше около него, но независимо какво правех, всичко се провали. Тя го насъска и го използва срещу мен, а той не знае на кого да се довери.

Не е грешно да си позволя да бъда щастлив с някоя жена, но ако тази жена е Джордан, това може да разруши всичката вяра в родителите му, която му е останала. Защо не мога да спра? Защо ме боли сърцето всеки път, когато тя се усмихне? Или започне да си гризе нокътя, или застане на пръсти, за да достигне нещо в кухнята, или просто примигне, за бога?

Влизам в кухнята и наливам кафе в преносимата си чаша. Затварям капака, вземам обяда си от хладилника и хвърлям вътре малко допълнителен чипс, защото нямам време за закуска.

Звънецът внезапно издрънчава и аз се обръщам намръщено. Кой е дошъл толкова рано сутринта?

Оставям всичко на плота, отивам до входната врата, навеждам се и поглеждам през прозореца.

За вълка говорим…

Бившата ми стои на прага по найлонов спортен клин и подобен на него потник. Косата ѝ е вдигната на рошав кестеняв кок, но е напълно гримирана. Тя е единствената жена, която познавам, която се гримира, за да отиде на фитнес.

Разбира се, вероятно ходи там само за да се среща с мъже.

Отварям вратата и се опитвам да съм тих, за да не събудя Джордан.

— Какво искаш? — казвам, задържайки вратата.

— Много си любезен. — Тя се усмихва подигравателно, ръцете ѝ са кръстосани на гърдите. — Винаги се държиш като задник, а?

И без да чака покана, влиза, като избутва ръката ми.

— Щом се появяваш на прага ми в пет сутринта, не е за добро — казвам и затварям вратата. — Пияна ли си?

Тя влиза в кухнята, хвърля ключовете си върху плота и се обръща с лице към мен.

— Защо синът ми живее в къщата на някакво случайно момиче, а не при теб?

Боря се с порива да завъртя очи на фалшивата ѝ загриженост, която е просто извинение да ме хока.

— Добре дошъл е да се върне вкъщи по всяко време — обяснявам, докато отивам до високия стол и вземам тениската си. — Той е онзи, който си тръгна.

— Защото позволяваш на Джордан да остане. Защо?

Нахлузвам дрехата през глава.

— Ако искаш да знаеш какво става с Коул, попитай Коул. Колкото до това на кого давам стая под наем, не е твоя работа.

Прокарвам пръсти през косата си, защото забравих да я оформя. Линдзи замълчава за миг и аз не поглеждам към нея, докато изключвам телефона от зарядното и си го пъхам в джоба.

Тя се приближава до мен, хваща брадичката ми и ме принуждава да се обърна към нея.

Отдръпвам се.

— Какво?

— Зачервил си се.

— Навън е горещо — отвръщам.

Но кръвта се затопля под кожата ми и сърцето ми затуптява по-силно. Вземам кафето и отпивам, за да прикрия нервността си. Тази жена е като акула. Надушва кръв през цял океан.

— Знам как изглеждаш, след като свършиш — атакува ме. — Така че въпросът е… Дали е сладкото тийнейджърско задниче горе или някоя нова?

Тръшвам чашата си на плота и я поглеждам кръвнишки.

— Достатъчно.

Проклятие. Забравих колко е умна. Още не съм излязъл от къщи и първата срещната ме разконспирира. Страхотно.

Отправям се към масата, сядам и си обувам чорапите и ботушите, после събирам всичко, което ще ми трябва през деня.

— Коул напусна работа — казва ми най-накрая. — Преди три дни.

Поглеждам нагоре и спирам да си подреждам нещата. Три дни?

— Нека ти кажа нещо — продължава снизходително. — Родителството не приключва, когато синът ти стане на осемнайсет и вече не се налага да плащаш издръжка. Той все още се нуждае от теб.

— Извини ме, че не вземам уроци по родителство от жената, която забременя, за да има кой да я издържа през остатъка от живота ѝ. — Обръщам се към нея и я приковавам с поглед. — Може би е напуснал, за да не работи за дребни стотинки, след като го караш да ти дава половината си заплата.

Тя ме зашлевява и главата ми отскача настрани.

Но аз само се разсмивам.

Разбира се, че се притеснявам. Напуснал е работа и не се е прибрал вкъщи, но не смятам да я оставям да ме поучава. Тя го използва, а на мен ми е писнало от глупостите ѝ.

— Това е причината да не му позволяваш да работи при мен, нали? — казвам, без да отстъпя. — Защото в замяна ще му плащам сметките и ще му давам джобни, за да съм сигурен, че няма да докопаш цялата му заплата. Пука ти за него само когато ти носи пари. — Събирам си нещата и тръгвам към вратата, като я дърпам. — Знаеш ли на кого завиждам най-много? На всички мъже, избягали от теб, преди да ги вържеш с дете. Не съжалявам, че имам Коул, но съжалявам, че е от теб. Изчезвай.

Гордея се, че запазих гласа си тих и успях да проявя известен самоконтрол, но отвътре кипя. Идва в къщата ми, обвинява ме, че съм лош родител, и после ме зашлевява. Не ми е съпруга и никога не е била. Трябва да я търпя, но не постоянно.

Тя седи там и изглежда почти развеселена, накрая се приближава до мен.

— Да — казва, на път да излезе, но после се обръща и подхвърля през рамо: — Защото къщата ти е единствената област от живота ти, от която можеш да ме изхвърлиш.

После очите ѝ пробягват към стълбите и се връщат обратно към мен, а върху устните ѝ играе злобна самодоволна усмивка.

Тя излиза, а аз оставам неподвижен, всичко, което изпитвах преди няколко минути в спалнята, е изчезнало напълно. Коул пропада и се нуждае от мен повече откогато и да било.

А Линдзи знае за Джордан. Може да не е сигурна, но подозренията ѝ са достатъчни.

Тя ще разкъса Джордан. Не смятам да я подлагам на това.

Просто ми се щеше да я бях задържал за повече от седем часа.