Рожденичката

Глава 20 Пайк

Отбивам в алеята пред нас малко след девет и поглеждам нагоре към къщата. Още няма да си е легнала, а аз не съм в по-добро състояние да се разправям с нея, отколкото бях преди четири часа, когато приключих работа. Но не мога да отлагам повече. Трябва да поговорим.

Виждам лампичка в кухнята, вероятно онази над печката, но иначе къщата е тъмна и част от мен се надява наистина да е заспала, защото не искам да го правя.

Скачам от пикапа, затръшвам вратата и тръгвам към верандата. Пъхам ключа в резето, завъртам го, отварям вратата и пристъпвам в тъмната всекидневна. Отникъде не се процежда светлина, не чувам и музиката ѝ. Знам, че закъснението ми не е минало незабелязано. Преди два часа ми звънна, но не остави съобщение. Със сигурност е ядосана.

Поемам си дъх и веднага надушвам топлото сирене и пикантния салам. Пица.

Влизам в кухнята, отварям фурната, виждам голямата кутия от „Джо“, изваждам я, после я поставям отгоре на печката.

Надигам капака. Всички парчета все още седят в кутията, недокоснати.

Стомахът ми се свива, чувствам се като боклук. Разбира се, знаех, че ще е приготвила нещо за вечеря. Връщам се обратно във всекидневната, вземам дистанционното и пускам телевизора, виждам как тъмното стъкло оживява, а плакатът на Изгубените момчета (1987) се появява на екрана на „Нетфликс“. Подготвила е всичко за вечерта.

Замъквам се горе и спирам пред вратата на стаята ѝ, но не виждам никаква светлина под прага.

Почуквам два пъти и зачаквам. Когато не отговаря, завъртам дръжката и отварям вратата.

На лунната светлина, проникваща през прозореца, виждам, че леглото ѝ все още е оправено, а стаята е празна.

Пулсът ми се учестява. Колата ѝ все още не върви. Къде е отишла?

Дали все пак не е на работа? Отново проверявам телефона си за съобщения, но не виждам нищо.

Може сестра ѝ да я е закарала.

Но щеше да ми каже, ако трябваше да работи тази вечер.

Набирам Джордан и изтичвам надолу по стълбите, докато телефонът звъни, и изключвам телевизора.

Когато най-накрая ми вдига, музиката ме удря в ухото и аз потрепвам, докато отдръпвам телефона съвсем леко.

— Здрасти — казва ми и съм изненадан, че звучи толкова… спокойна.

— Къде си?

— Навън — отвръща. — Ще се прибера по-късно.

— На работа ли си?

Тя се разсмива, чувам гласа на друга жена и разговори в далечината.

— Ъъъ, не — отвръща най-накрая.

Тогава чувам вика на нещо, което звучи като звука от гърлата на четиресет мъже, изправям се и се опитвам да разбера какво се случва, по дяволите.

— Джордан, съжалявам, че закъснях — казвам ѝ.

— А?

— Съжалявам, че закъснях! — викам в слушалката. — Имахме много работа и трябваше да остана.

— Тогава защо не се обади? — отвръща с по-силен глас. — Не си бил на работа. Бил си в „Ред“, а аз вече не смятам да чакам. Навън съм с приятели и се забавлявам. Ще се прибера по-късно.

После музиката и далечният глас на диджея заглъхват и линията прекъсва, когато Джордан ми затваря.

Затваря ми.

Свалям телефона от ухото си и се втренчвам в него. Добре, явно е ядосана. Поне така мисля. Но не звучеше ядосана. Нито пияна. Звучеше безразлична и поради някаква причина това ме кара да се чувствам още по-зле. Мога да се справя с гнева ѝ, но не и с момиче, което е напълно доволно от заключенията, които си е извадило, каквито и да са те. Мамка му.

След това осъзнавам какво обявяваше диджеят на заден фон.

Конкурс „Мис Мокра фланелка“ в „Куката“.

Очите ми се разширяват. Не може да е толкова глупава, нали?

Проклятие. Какво се очаква да направя, по дяволите? Дали е излязла, за да се позабавлява, както ми каза, или играе на шах с мен? Дали се опитва да ме накара да отида и да я прибера, като ме заплашва да направи нещо, което не би ми харесало, или трябва да остана където съм, да изоблича блъфа ѝ и да видя какво ще стане? Ето защо не се разбирам с жените и връзките ми не продължават дълго. Не мога да понасям такива глупости.

Но е факт, че изобщо е излязла заради мен. Ако се бях прибрал, когато ѝ бях казал, сега щеше да лежи свита на дивана до мен и да ме предизвиква с очите си, с ръцете си, с аромата си и със секси начина, по който извива гръб, когато се протяга.

Въздишам и поклащам глава.

Искам я толкова силно.

Натиквам телефона в джоба си, изваждам ключовете и се насочвам към вратата. Но когато я отварям, виждам Коул да седи там с ръка във въздуха, като че ли тъкмо се е канил да се протегне към дръжката.

Замръзвам, а веждите ми се стрелкат нагоре.

— Здрасти — казва, а гласът му е необичайно любезен.

Отварям уста да заговоря, но ми отнема минута да намеря гласа си.

— З-здрасти — заеквам, леко разтърсен от внезапната му поява. — Опитвам се да се свържа с теб цял ден. Дори посетих част от местата, където обичайно се мотаеш, по време на обедната си почивка. Къде ходиш, по дяволите?

— Да, знам, съжалявам. — Той влиза и се насочва към кухнята. — Трябваше да свърша някои неща.

Насочва се към хладилника и изважда безалкохолно, после се обръща и се навежда над мивката, докато го отваря.

— Е, какво става с теб? — Заставам до плота в средата на кухнята. — Майка ти дойде тази сутрин и каза, че си напуснал работа?

Той ме поглежда развеселено, като че ли реагирам твърде бурно.

— Ако ми казваше какво се случва с теб, нямаше да ти опявам — избухвам, но се опитвам да прозвучи като закачка.

Той поглежда през прозореца зад себе си, забелязва нещо и се оттласква от плота, насочва се към пералното помещение и задния двор. Следвам го.

— Добре съм — казва през рамо. — Всъщност започнах нова работа. Затова напуснах старата.

Отива до басейна и издърпва тръбата на системата за почистване на басейна. Съвсем бях забравил за нея. Работила е от вчера следобед.

— Нова работа? — питам и прибирам боклука след него. — Къде?

— Изненада е.

— Не обичам изненадите. Къде е работата?

Той се разсмива, а аз се намръщвам.

— Защо се смееш? — питам го. Дали знае колко се притесняваме за него, и сега смята, че след като вече е из мислил всичко, не трябва да задаваме въпроси?

— Защото я очаквам с нетърпение — казва. — Ще ти кажа скоро. Обещавам.

— Законна ли е? — издърпвам тръбата и усещам тежестта на системата, която се носи по водата към нас.

Гърбът му се тресе от нова порция смях.

Повдигам вежда.

— Обещавам, че тази работа е възможно най-законна — казва ми, а в думите му има шега, която не разбирам. — Ще получавам редовна заплата, ще имам медицинска, зъболекарска и пенсионна осигуровка, целия пакет. — Поглежда към мен. — Не се друсам и не съм загазил. Всичко е наред. Съжалявам, че в последно време не си идвах. Просто не исках Джордан да се чувства неловко.

Пускам тръбата, стигнал съм почти до края ѝ.

— Значи всичко между нас е наред, така ли? — питам.

— Аха.

— Ще си дойдеш ли вкъщи?

Но той свива несигурно рамене.

— Не мисля, че ще ни бъде удобно. Искам Джордан да остане толкова дълго, колкото има нужда.

Приближавам се до него. Все още съм с няколко сантиметра по-висок, но се изненадвам колко е пораснал всеки път, когато го видя.

Колебая се дали да го кажа, защото не искам тя да ходи никъде, но знам, че мястото на Коул е тук.

— Мога да ѝ намеря друга квартира — казвам му.

Мога да измисля нещо, за да съм сигурен, че съм се погрижил и за двамата.

Но той, изглежда, няма нужда да мисли по въпроса.

— Не. — Поклаща глава и изправя рамене. — Няма смисъл. И без това скоро ще си имам собствена.

— Наистина ли? — Започвам да се притеснявам. Тази работа изглежда твърде хубава, за да е истина. — Отново ме изнервяш — казвам му.

Но той само се засмива отново, после обръща вниманието си към тръбата и аз му помагам да я издърпа.

— Слушай — казва, — ще ми се да си направя първата татуировка, преди да започна работа. Мислех си дали да не отидем заедно. Искаш ли? — Той ме поглежда нервно и аз разбирам, че му е трудно да ме попита. — Например следващия уикенд?

Татуировка?

Когато си направих последната, той беше на две или поне така ми се струва. Вече не си падам по тях, но бих го направил за него. Просто съм благодарен, че изобщо иска да прави нещо заедно с мен.

— Аха. — Кимвам. — Звучи добре.

Дори знам каква ще бъде моята, идеята ми хрумва внезапно.

— Хайде — сръчква ме и издърпва тръбата. — Ще ти помогна с това, а после ще отида да се видя с приятели, става ли?

— Аха. — Издърпвам последната ѝ част и системата се подава, а от нея изтича вода.

Аз също имам нещо за вършене.

Не мисля, че тук пускат непълнолетни, освен ако не са служители, и най-добре Джордан да не е започнала работа на това място. По пътя ми хрумна мимолетната идея да се обадя да наклепам Мик Чан, че пуска деветнайсетгодишни в стриптийз клуба си, но не е като и аз да не съм се възползвал от снизходителните собственици на барове, когато съм бил на деветнайсет. Освен това бих вбесил Джордан още повече. И сега чувам гласа ѝ. О, значи съм достатъчно възрастна, за да ме лижеш, но не и за да пия алкохол?

Е, да, що се отнася до закона. Ако иска да обсъждаме тези неща технически.

Пускам ключовете в джоба си, прекосявам паркинга и отварям вратата на „Куката“. Музиката отскача от стените и вибрира под краката ми, а аз надушвам познатата миризма на шампоан с аромат на орхидея, който Мик винаги използва за килимите. Мирише като облаците парфюм в елитните казина, които се опитват да прикрият миризмата на цигари. Отдавна не съм идвал тук, но внезапно се чувствам отново на деветнайсет.

Плащам си входа и влизам, спирам близо до бара и забелязвам морето от хора в клуба. Има млади момчета, възрастни мъже, няколко жени и двойки, лилави светлини под бялата сцена и ивици дим, издигащи се във въздуха от оранжевите краища на цигарите.

Обзема ме мрачно предчувствие. Не биваше да идвам тук.

Трябва да си тръгна, преди да ме види. Тя е възрастен човек, грижила се е добре за себе си дълго време и гласчето в главата ми е право. Ако съм я вкарал в леглото и съм я държал будна половината нощ, докато го правим, значи е достатъчно голяма да взема самостоятелни решения. Трябва да може да излиза с приятелите си. Искам да излиза с приятелите си.

Просто не ми се ще да идва тук, защото знам, че Мик иска да я докопа, тя има нужда от пари, а тази вечер направих положението ѝ в дома си несигурно. Разстроена е и какво ще стане, ако започне да мисли, че трябва да се изнесе? Какво ще стане, ако изпие няколко питиета и реши, че трябва да изкара малко допълнителни пари?

Прокарвам ръка през косата си, усещам гела и си спомням, че се изкъпах заради нея. Дори си смених дрехите.

Поглеждам надолу към костюма в морскосиньо, който си купих миналата година за завършването на Коул, но тази вечер не си сложих вратовръзката. Само бялата риза, отворена на врата, и черните обувки. Не знам защо се облякох така, понеже вече се чувствам глупаво, но исках да ѝ покажа, че не съм толкова лесен за разбиране. Мога да бъда различен. Мога да я изненадам.

Обръщам се да си ходя и се моля да не ме е забелязала, но тълпата в клуба се развиква и започва да аплодира, а вниманието ми е привлечено от сцената, където се е наредила група момичета.

Облечени са във всичко от джинси до поли и прашки, гледат нервно, но и закачливо, и се кискат. Няколко жени вече са започнали състезанието и изглежда, че в желанието си да спечелят триста долара, прибягват до по-отчаяни мерки, отколкото по мое време. Две от тях вече са мокри, възрастна жена идва и ги залива с кофи вода, докато те бъркат в мокрите си блузи и поклащат гърди, после се обръщат, яхват пода и започват да тресат задници за удоволствие на ревящата тълпа. Върху гърбовете им се излива още вода. Мокрите им коси се развяват, и двете спокойно биха могли да са голи. Те на практика са.

Някои от мъжете са извадили телефоните си и снимат и съм почти сигурен, че това не е разрешено, но на никого не му пука. Тези жени не са любителки, нали? Джордан не може да се сравнява с тях.

Нали?

Точно тогава група жени изтиква млада блондинка на сцената и аз виждам как Джордан се съпротивлява и се смее, но клати нервно глава.

Какво, по…

Не я чувам, но виждам как устните ѝ изричат „не“ отново и отново, докато забива пети в земята и се опитва да издърпа ръце от сестра си.

Някой отзад се пресяга, разкопчава малкия ѝ бял суитшърт и аз се изстрелвам напред, но после по гърдите я залива кофа вода и спирам като замръзнал.

Очите ѝ се разширяват, а устата ѝ се отваря, изглежда, е изпаднала в шок от несъмнено студената вода, докато просто стои там с длани, протегнати напред, а суитшъртът е залепнал върху голите ѝ ръце.

Краищата на косата ѝ са мокри, но дългите секси кичури се извиват около лицето ѝ, а водата тече по корема ѝ и кара кожата ѝ да блести.

Откъде е взела тази блузка? Кремава и дантелена, тънките презрамки са прехвърлени през раменете ѝ и е почти прозрачна. Тъмните ѝ зърна се виждат чак оттук, както и извивките на гърдите, а мократа тъкан е залепнала за тялото ѝ.

Очите ми горят, докато обхождат помещението и забелязват всеки мъж, който я гледа и ѝ подсвирква. Трябва да носи тези дрехи в шибаното ми легло. Не на проклетата сцена. Свивам юмруци.

Изглежда, се отърсва от шока си, защото внезапно обгръща тялото си с ръце и бързо напуска сцената, зарязала суитшърта. Хуква надолу по стълбите и тича покрай стената към коридора, където се намират тоалетните. Няколко момичета от близката маса се протягат към нея и я викат по име, но тя продължава да тича и им се усмихва, като се изчервява пред приятелките си. Или пред приятелките на сестра ѝ.

Внезапно поглежда нагоре, преплита поглед с моя и спира бяга си. Момичетата на масата забелязват и проследяват очите ѝ, стрелкат погледи между двама ни.

Двете вертикални цепки на корема ѝ от двете страни на пъпа блестят, покрити с капчици вода, а при вида на кожата ѝ членът ми се напълва с кръв.

Облякла се е така нарочно, което значи, че е обмисляла да се качи на сцената. Вдигам очи от тялото ѝ, втренчвам се в лицето ѝ и пристъпвам напред.

Моя.

Тя отстъпва крачка назад.

Аз отново пристъпвам напред. А тя назад.

— Беше инцидент — извиква, веждите ѝ са смръщени. — Тя просто се бъзикаше. Няма нужда да ме тормозиш за нещо, което не е моя ви…

Отивам до нея и увивам ръка около кръста ѝ, вземам лицето ѝ в дланта си и придърпвам устата ѝ към моята.

Тя изскимтява изненадано, а на мен не ми пука кой ще ни види в този миг. Без да прекъсвам целувката, я избутвам назад по коридора и зад ъгъла.

Откъсва уста от моята.

— Какво правиш?

Господи, колко съм гладен. Отново се навеждам над устните ѝ, вкусвам езика ѝ и прокарвам ръка през меката ѝ коса.

— Не. — Тя се отдръпва от мен.

Отпускам ръце, сърцето ми блъска, а пръстите ми все още са настръхнали от усещането за кожата ѝ.

— Няма да се карам с теб — казвам ѝ и дишам тежко — и няма да те моля да се прибереш вкъщи. Просто искам да ти се извиня.

Тя повдига брадичка и се преструва, че не ме разбира.

— За?

— Лицата, филма…

— За това, че ме забрави — добавя.

Приближавам се до нея, опитвам се да остана спокоен и да държа ръцете си далеч от нея.

— Не съм те забравил. Не мога… да те забравя.

Мълчи, втренчена в очите ми, не съм сигурен какво става в главата ѝ, но просто исках да ѝ го кажа в лицето. Не искам да се държи неразумно, защото смята, че не се интересувам от нея.

Без да каже дума, тя се обръща и се насочва по коридора към изхода.

— Къде отиваш? — Следвам я.

— Сестра ми държи резервни дрехи в колата си — отвръща, все още ми е ядосана. — Ще се оправя и ще се прибера по-късно, става ли?

Стига до белия мустанг на Кам на претъпкания паркинг и се насочва към страната на шофьора.

— Спри. — Приближавам се иззад нея и слагам ръка върху вратата. — Искам да ти обясня.

Тя се завърта към мен със съчувстващо изражение на лицето.

— О, сигурна съм, че имаш извинение. Отлично извинение. Не се притеснявай.

Отново се обръща и се протяга към дръжката, но аз наистина искам да ме изслуша. Само за секунда.

— Спри. Моля те. — Дишам тежко и се взирам в тила ѝ. — Джордан, аз…

Преглъщам, искам само да се обърне и отново да ме погледне с милата си усмивка и нежните си очи.

Снишавам гласа си почти до шепот.

— Не искам да го изгубя — казвам ѝ.

Тя застива, чувам само дишането ѝ. Дали е съжалила, когато се е събудила тази сутрин?

Най-накрая се обръща, поглежда ме и кимва спокойно.

— Знам — казва тихо. — Затова трябва да разкараш мен. Разбирам. И аз не искам да го наранявам.

Отново се завърта да отвори вратата, но главата ми се накланя към врата ѝ, а очите ми се затварят. Усещам я като вода, изплъзваща се между пръстите ми, докато агонизирам.

— Влюбвам се в теб — прошепвам.

Бавно се обръща отново, не знам защо ѝ го казах, но вдигам предпазливо очи и попивам тихото ѝ изражение. Очите ѝ изглеждат също толкова шокирани, а в тях се борят копнежът и желанието да се държи далеч от мен.

— Знаех, че си някъде тук — казвам ѝ с тъжна усмивка. — Момичетата и жените, с които съм излизал, майката на Коул… никога не съм искал да се оженя за никоя от тях, защото те не бяха онова, което търсех. Започнах да си мисля, че съм вдигнал летвата твърде високо и че не съществуваш. — Хващам тила ѝ и прокарвам палци по гърлото ѝ. — Оказа се, че момичето на мечтите ми принадлежи на единствения човек, когото не бих искал да нараня.

Очите ѝ се наливат със сълзи и аз я придърпвам към себе си, а устните ми докосват челото ѝ.

— Не исках да те плаша… — продължавам. — Но ти ме плашиш, защото имам нужда от теб така, както от въздуха, и…

Кимва.

— И това води до усложнения — довършва вместо мен.

Отдръпва се и извръща поглед, никой от нас не знае какво да направи по-нататък. Проблемът остава.

— Трябваше ми време да помисля тази вечер — обяснявам. — Съжалявам, че ти вързах тенекия.

— И какво из мисли? — Тя свежда очи, с което ме пробожда право в шибаното сърце. — След цялото това мислене?

Не се колебая, защото знам, че не мога да спра.

— Реших, че мога да отложа вината си за утре.

Хващам устните ѝ и я целувам силно, усещам как бавно се отпуска до мен и притиска тяло в моето. Облива ме топлина и се надървям, прокарвам ръце по гърба ѝ, хващам задника ѝ и вдигам крака ѝ. Целувам я по бузата и надолу по врата, а тя отпуска глава и ми дава пълна свобода, докато я избутвам в колата и захапвам леко гърлото и ключицата ѝ.

— Пайк, някой ще ни види — умолява ме.

Но аз съм прекалено гладен. Презрамката на блузката ѝ пада, дърпам чашката от гърдата ѝ и се навеждам, поемам в устата си плътта ѝ заедно със зърното.

Тя въздиша.

— Пайк. О, боже…

Простенва, докато я целувам, засмуквам и захапвам леко втвърдената кожа на зърното ѝ.

— Господи, трябва да се прибираме — изпъшквам. — В противен случай ще те изчукам тук.

— Ей, Пайк — вика някой.

Подавам се, Джордан изскимтява, а аз обвивам ръка около нея, докато тя се притиска към гърдите ми и се опитва да скрие полуголото си тяло.

— Мамка му — изръмжавам, обръщам глава и виждам Бен Ловел в полицейската му кола, която върви на бавен ход точно до нас. Как така не сме го чули да се приближава?

— Бен — казвам и дишам тежко. — Какво, по дяволите?

Той едва скрива веселото си настроение, докато отговаря:

— Патрулирам, човече — казва. — Това момичето на Чип Хадли ли е?

— Не е твоя работа. — Помръдвам, за да скрия Джордан от погледа му.

Но той все пак се опитва да надзърне към нея.

— Добре ли си, милинка? — пита я, все още усмихнат.

Тя увива ръце около тялото си и прикрива голотата си, докато прехапва усмивката си.

— Ъм, да, сър.

Той се засмива на себе си и поклаща глава.

— Проклет да съм — мърмори тихо, превключва колата си на скорост и бавно потегля.

Изчаквам го да излезе от паркинга, преди да се обърна към Джордан.

— Не се тревожи. Той ще си трае.

Ловел не е клюкар.

Тя бързо издърпва презрамката нагоре и скръства ръце на гърдите си, като се оглежда нервно.

— Хайде. — Хващам я за ръката и я повеждам към пикапа си. — Да си ходим вкъщи и после може да поплуваме.

— Голи? — дразни ме.

Отварям ѝ вратата и поклащам глава.

— Не — отвръщам. — Сложи си мидите. Умирам си да ги сваля от теб.

Тя се усмихва и се качва в колата, а аз заобикалям, за да отворя моята врата. Изважда телефона си, вероятно за да напише съобщение на сестра си и да я уведоми, че си тръгва, а аз паля двигателя и превключвам колата на скорост.

Още преди да напуснем паркинга, тя пропълзява до мен и започва да хапе врата ми.

— Като си говорим за костюми… — казва, плъзга ръка под сакото ми и гали гърдите ми. — Може и да свикна да те виждам с него.

— Недей — предупреждавам я. — Той е за специални поводи.

— И аз съм специален повод?

— Мисля, че знаеш, че си — дразня я. — Не разширявам зоната си на комфорт за случайни хора.

Отправям ѝ кратка усмивка, без изобщо да се ядосвам, че обърна внимателно подредения ми, скучен свят с главата надолу. Правя неща, които по принцип не бих направил, само за да я зарадвам, но и тя ме кара да се чувствам по начини, по които не съм се чувствал от дълго време. А по някои от тях никога. Усетих, че днес си съставям списък в главата с неща, които бих искал да направя заедно с нея. Да я водя на бейзболни мачове и екскурзии, освен това прегледах шибания „Ибей“ за касетки от осемдесетте, с които си мислех, че мога да я изненадам, като че ли все още ще бъда наоколо за празниците и рождения ѝ ден другата година, за бога.

Тя ме кара да се вълнувам за бъдещето. Каквото и да е то.

Обръщам се към нея, опитвам се с едно око да следя пътя и едновременно с това да я целувам, но накрая просто се разсмивам.

— Сложи си колана. Ще ме вкараш в беля.

Тя се тръшва обратно на задничето си и се плъзва надясно, като си закопчава колана.

— А — казвам и поглеждам към нея, — знам, че Мик иска да те наеме. Няма да работиш там. Разбра ли?

Тя обляга глава на седалката, взирайки се през стъклото.

— О, сега закона ли ще ми цитираш?

— Не обичам да се притеснявам. Ще решим този въпрос сега.

Не мисля, че говори сериозно, но искам да се разберем веднъж завинаги.

Тя само свива рамене.

— Сестра ми изкарва добри пари. Не тормози никого, а аз не искам някой да ме издържа. — Млъква и после продължава: — Предполагам, че ще направя онова, което трябва. Нямам нужда от разрешението ти, нали знаеш?

Подръпвам веждите си. Раздразнението от тази ситуация пълзи нагоре по гърба ми.

Но после си спомням колко беше трудно да я замъкнат на сцената тази вечер. Очевидно беше решила, че конкурсът „Мис Мокра фланелка“ не е за нея, независимо дали се е облякла специално за него, или не.

Изсумтявам леко, спомняйки си как се съпротивляваше.

— Дори не знам защо съм притеснен — казвам шеговито. — Ти си добро момиче. Не притежаваш качествата, необходими, за да работиш там.

— Не съм момиче.

Стискам устни, за да спра да се усмихвам, но е трудно. Знам, знам, тя е жена.

— Ами ако Дъч или онова копеленце Джей, или пък някое друго от момчетата, които работят при мен, дойде там? — настоявам. — Ще можеш ли да стоиш зад бара по бельо и да им сервираш напитки, или още по-лошо, да си съблечеш дрехите и да танцуваш за тях? Да им позволиш да те използват, за да свършат? Да седиш в скута им и да се отъркваш в тях за четиресет долара?

Не мога да не се засмея тихо при тази нелепа представа. Ако наистина го обмисли и си се представи в тази ситуация, ще разбере, че е абсурдно.

Тя обръща глава към мен.

— Смееш ли ми се?

— Казвам, че те познавам добре — обяснявам ѝ с равен тон. — И двамата знаем, че нямаш повече смелост, отколкото бих имал аз, така че нека спрем да си губим времето да спорим за нещо, което никога няма да се случи.

Тя поглежда напред и замълчава, но виждам, че челюстта ѝ се напряга, докато се взира през стъклото. Предположението, че познавам ума ѝ повече, отколкото тя самата, вероятно звучи снизходително от моя страна, но тя се държи детински и продължава да се преструва. Достатъчно разумна е, а аз не обичам игричките. Знае, че не би могла да се справи с такива клиенти, и определено няма да се съблече, за да танцува гола. Вероятно ще бъде толкова засрамена, че я зяпат, че би избухнала в сълзи.

Но седем минути по-късно, когато отбивам в алеята, тя изскача, още преди да съм спрял двигателя.

— Джордан? — провиквам се, като отварям вратата.

Какво, по дяволите? Не се караме отново, нали?

Но тя поглежда през рамо, докато върви към верандата.

— Само ще си облека банския.

Оставам на място, въртя ключовете на пръста си. Дооо-ообре.

Тилът ме боде от притеснение и обръщам глава, оглеждам квартала за колата на Коул или тази на майка му. После стрелвам поглед към прозорците на близките къщи за дръпнати завеси и движение.

Сигурен съм, че вече ни обсъждат.

Хората забелязват разни неща, Коул рядко си идва, докато двамата с гаджето му сме постоянно заедно. Няма да им отнеме твърде дълго, преди да си направят собствени заключения.

Когато най-накрая влизам в къщата, Джордан не се вижда никъде. Замъквам се горе и подминавам затворената ѝ врата, отправям се към стаята си, за да се преоблека в гащета за плуване. Когато излизам, все още е в стаята си, затова отивам обратно долу, за да взема шишета с вода и да включа светлините в задния двор. Басейнът грейва и аз пускам радиото, монтирано под шкафчето, а някакво маце вече пее за Момчетата на моята възраст по станцията, на която го е настроила Джордан.

Телефонът ми звъни по необичаен начин и аз отивам до плота в средата на кухнята, за да го взема.

Джордан. Защо ми се обажда по „Фейстайм“?

Вдигам и я виждам на екрана, само че гледа надолу към мен, като че ли телефонът ѝ е подпрян някъде ниско долу. Като например на бюрото. Косата ѝ е разпиляна и не виждам нищо друго, освен светлината на лампата над главата ѝ.

— Какво правиш? — питам и занасям телефона в дневната.

Но тя продължава да мълчи.

Сядам на дивана, отпускам лакти на коленете си и я гледам. Върху устните ѝ играе лека усмивка, а главата ѝ се движи наляво-надясно, знам, че си играе с мен. Изправя се и лицето ѝ се изгубва от поглед, но виждам красивото ѝ тяло, както и че е облякла банския костюм с мидите.

Сърцето ми прескача един удар, опитвам се да не се усмихна. Гърдите ѝ се подават от леката розова тъкан, а тънките презрамки изглеждат толкова деликатни върху загорилата ѝ кожа. Искам да я помоля да се обърне, но бих предпочел просто да слезе долу.

Екранът подскача и забелязвам, че премества телефона по-далеч. Когато най-сетне отново влиза в кадър, вече виждам част от бюрото, тялото ѝ и лицето ѝ. Тя се навежда над бюрото и ме поглежда със закачлив поглед, а ръцете ѝ се притискат към тялото ѝ и по съвпадение и към гърдите ѝ.

Усмихвам се.

— Да, Джордан?

— Не съм хлапе — казва тя, а усмивката ѝ внезапно изчезва.

Обзема ме безпокойство, знаех, че това е твърде хубаво, за да е истина. Дразни ме и няма да слезе долу.

Въздишам и се облягам на дивана.

— Тогава спри да се държиш като такова — отвръщам.

Тя поглежда надолу и ме приковава с предизвикателните си очи.

— Не съм хлапе — казва отново.

Виждам как протяга едната си ръка зад врата, а другата зад гърба и дърпа двете връзки, а жалките парченца плат се плъзгат по тялото ѝ и падат на пода.

Преглъщам буцата в гърлото си, когато я виждам. Аз щях да го направя, мамка му.

Твърдите ѝ зърна се кокорят в мен, а кожата ми е настръхнала от спомена за докосването ѝ. Стомахът ми се обръща, а членът ми вече е подут от нужда.

Моля те, не ми го причинявай.

Но не мога да откъсна поглед.

Не чувам музиката в стаята ѝ, а може би тя чува моята от кухнята, но започва да се люлее леко и да поклаща бедра, затваря очи и прокарва ръце нагоре, надолу и по цялото си тяло, лице и коса. Прилича на десерт.

Захапва долната си устна и си играе с мен, гали гърдите си, прокарва ръце надолу по корема си и докосва подгъва на долнището, заплашвайки да го свали.

Дразни ме с очите си и с обещанието да ми покаже нещо хубаво. Като стриптийзьорка.

Най-накрая осъзнавам какво прави.

Поклащам глава, а тялото ми гори за нея.

— Не можеш да го направиш — дразня я.

Не може да си свали дрехите и да танцува.

— Прав си — казва и ме поглежда през рамо. — Не мога да го направя. Аз съм само момиченце, нали? Глупаво момиченце.

Отново ме поглежда и ми се усмихва срамежливо, накланя екрана надолу и аз забелязвам, че е яхнала заобления ръб на бюрото. Все още права, тя поставя едната си ръка на бюрото, а другата — на стената, мисля, а ръбът на дървеното бюро остава между краката ѝ.

Наблюдавам как бавно започва да го язди. Бедрата ѝ се поклащат, коремът ѝ се свива и отпуска, а задникът ѝ се плъзга върху плота и чувам търкането между плата върху котенцето ѝ и дървото.

О, боже. Гърдите ми се повдигат и спускат все по-бързо, докато я наблюдавам да прави най-красивото нещо, което някога съм виждал. Господи, обичам да я гледам. Гърдите ѝ се люлеят от движението и подскачат леко, когато започва да се търка по-силно, а устата ми е така пресъхнала, че не мога да преглътна.

— Искаш ли да ме гледаш, докато го правя? — дразни ме, а големите ѝ очи ми казват, че много добре знае, че онова, което виждам, ми харесва.

— Престани да се мотаеш и слез долу.

Вместо това тя отпуска глава назад, прокарва пръсти по лицето и тялото си, хваща гърдата си в шепа и я стиска, преди да плъзне ръка надолу по корема си.

— Казах ти, че имам вибратор — отбелязва и ме поглежда отново. — Но не го използвам. — Увеличава скоростта си и чувам, че триенето се засилва. — Искам да имам контрол. Искам да полагам усилия, като че ли се чукам наистина.

Облизвам устни.

— Джордан…

— Шшш…

Отваря уста и простенва, после вдига коляно и го поставя на бюрото, за да разтвори още по-широко крака.

Пот охлажда челото ми и изправям гръб, после се навеждам отново напред.

— Обичам да ме гледаш — казва. — Винаги си ме гледал, нали? Винаги си искал да се забавляваш с мен.

Залитам, защото знам, че е вярно. Искам я още от първия път, когато я видях.

— Всичко е наред — прошепва. — Винаги съм знаела и винаги ми е харесвало. Продължавайте да ме гледате, господин Лоусън.

Преглъщам, устата ми все още е суха.

— Това правя. — Издишвам.

— О, боже — простенва тя.

Очите ми горят, отчаяно искам да мигна, но не мога да откъсна поглед от нея. Почти я усещам. Като че ли ръбът на бюрото, който чука, са пръстите ми и меката ѝ плът се отърква в ръката ми. Или в шибаната ми уста, не ми пука. Никога не съм ревнувал толкова от неодушевен предмет.

— Премести телефона на леглото — казвам ѝ. — Искам да те видя отзад.

Тя забавя движенията си, трепери и диша тежко, знам, че съм я хванал, докато е преследвала оргазма си.

Е, значи просто ще трябва да се потруди повече, за да го настигне отново.

Занася телефона на леглото, опира го на нещо и първо поглежда напред и назад съответно към екрана и бюрото, за да се увери, че я виждам, после се връща обратно до ръба на бюрото.

Прокарва пръсти през косата си, поглежда ме през рамо и се усмихва. Свивам юмрук, нетърпелив да сграбча това наперено задниче.

Но преди отново да вдигне коляно, тя пъха пръсти под подгъва на бикините си и ги плъзга малко под задника. И ги оставя там. Поставя ръце на плота и се навежда над него, вдига коляно, извива гръб към мен, навирва задник и отново започва да язди ръба на бюрото.

Задникът ѝ, косата, падаща по гърба ѝ, начинът, който се движи и ме дразни… Пресягам се и намествам члена си, болезнено надървен и готов. Умирам си за тази гледка.

— Ммм, така ми харесва — задъхва се тя и среща погледа ми през рамо. — Гледай ме. Гледай ме как се чукам заради теб. Ще направя всичко, което поискаш. Всичко е за теб.

Започва да се движи все по-силно и по-бързо, а аз не знам дали искам котенцето ѝ първо в устата си или върху члена си. Тази вечер ще я взема изотзад. Трябва да я имам по този начин.

— Джордан… — Телефонът изпуква в ръката ми.

— Харесва ли ти? — дразни ме. — Харесва ли ти, когато си играя със себе си?

— Скъпа. — Ставам от дивана.

Имам нужда от нея.

— Ммм, харесва ми да ме гледаш — изпъшква. — Добра ли съм?

Не откъсвам очи от нея, докато изкачвам стълбите.

— Иска ми се да имаше още десетина твои копия — казва, — които да ме желаят.

Ако имаше още мои копия, тази вечер тя щеше да се сблъска със сериозен проблем.

— Пайк, толкова съм влажна. Направо можеш да влезеш в мен.

Членът ми подскача и пулсира, протягам се към вратата и завъртам дръжката.

— Харесва ли ти? — Започва да язди по-бързо. — Толкова съм гореща и влажна за теб.

Стаята е заключена и аз дърпам силно дръжката, защото си умирам да вляза.

— Джордан? — извиквам, вече нямам търпение. — Отвори вратата.

— О, Пайк. О, боже.

Поглеждам отново надолу към екрана, виждам как косата почти докосва задника ѝ, докато отмята глава и чука бюрото. Господи, задникът ѝ…

— Още, още, още, още… — изскимтява. — Свършвам. О, боже. Да!

— Джордан, мамка му… — Дърпам вратата, готов да я разбия. — Отваряй вратата.

Не свършвай без мен.

— Чукай ме! — вика тя, стене и скимти. — Да! Да… да… да.

Гласът ѝ отслабва и се успокоява, докато тя продължава да язди вълната на оргазма, пъшка от другата страна на вратата и свършва без мен.

— Джордан?

Проклятие, не искам да е задоволена все още.

Но вратата не се отваря и когато поглеждам към телефона, движенията ѝ са се забавили, плъзга се съвсем леко и издава тихи звуци, докато приключва. Иде ми веднага да я наведа над шибаното бюро.

— Господи, Джордан, отваряй вратата — изръмжавам.

Тя се изправя, сваля крака си обратно на пода и издърпва бикините нагоре. Отива до леглото, навежда се и среща очите ми със замечтан поглед на лицето.

— Харесва ми да виждам, че ти харесва — казва със задоволство. — Радвам се, че мога да задържа вниманието ти. И не само мога да го направя, Пайк, но и мисля, че ми допадна.

Извива устни в тънка усмивка.

Отново завъртам дръжката на вратата.

— Джордан, отваряй вратата.

Тя само изцъква с език.

— Много бих искала, скъпи, но… — Въздиша. — Танцът свърши и не е позволено да докосваш момичетата. — После ми намигва. — Лека нощ, захарче.

Светлината изчезва от екрана, когато прекратява разговора, и целият коридор внезапно притъмнява. Оставам на място, опитвам се да разбера дали наистина прави онова, което си мисля, когато светлината под прага също изчезва и осъзнавам, че е изгасила лампите.

Ляга ли си?

Дърпам вратата.

— Джордан — извиквам. — Какво, по дяволите?

Чувам отварянето и затварянето на чекмедже, после леглото изскърцва под тежестта ѝ. След няколко мига вече не се чуват звуци и най-лошите ми страхове се сбъдват. Имам страхотна ерекция. Какво ли би направила, ако сега разбия вратата? Мамка му!

Опирам чело на вратата, напът съм да се откажа от „мъжката“ си карта и да се разплача.

— Когато те докопам, няма да е красиво — предупреждавам я. — Обещавам ти. Заслужи си го.

Телефонът ми изписква, поглеждам надолу и докосвам екрана.

Лягай си, гласи текстът.

Стомахът ми се свива, колебая се между това дали да не отида долу и да не пусна толкова силна музика, че да не може да заспи, докато изпускам парата с няколко дължини на басейна, или да започна нов спор, за да я изкарам от леглото.

Но вече е късно и ако започна да плувам, ще стоя буден с часове. Имам ръце и интернет, нали? Въпреки че не се нуждая от порно, когато споменът за нея отпреди малко още не си е отишъл достатъчно, за да ми спадне отново.

Завличам се до стаята си, затръшвам вратата след себе си, пльосвам се на леглото и потърквам болящите ме слабини.

Изписква нов текст.

И недей да лъскаш, предупреждава ме.

Стискам зъби и бутам телефона от леглото, чувам го как се удря в гардероба и пада на земята.

Когато се събудя сутринта, най-добре да я открия върху члена си, в противен случай утре никой няма да бъде в безопасност.