Рожденичката

Глава 21 Джордан

Снощи НЕ МИ ОТНЕ ТОЛКОВА ДЪЛГО ДА ЗАСПЯ, КОЛКОТО СИ мислех. Мигове след като изпратих последното съобщение, чух как нещо се удря в стената в стаята на Пайк, и се почувствах леко зле, но и се усмихнах, защото усетих властта си над него. Не ми беше цел да си играя игрички с него, въпреки че ми харесва това, че можем да си влезем под кожата един на друг.

Просто исках да му покажа, че съм способна на повече, отколкото си мисли, и че не ми харесва, когато ми казват какво се случва в собствената ми глава.

След това, когато се опита да влезе в стаята, го желаех толкова силно — ръцете му, устата му, думите му, — но винаги съм прощавала твърде лесно и вече не искам да бъда това момиче. Дори ако Пайк е добър човек — а аз съм сигурна, че е, — трябваше да си докажа, че заслужавам да се бори за мен и да чака. Беше необходимо да вдигна летвата и да не давам на всички онова, което искат от мен, толкова лесно. Достатъчно дълго бях мекотело. Джей, Коул, родителите ми…

После заспах, горда с това, че вече съм по-силна.

Но днес, от друга страна… Той може да ме има колкото си поиска, защото и аз не мога да чакам повече. След като му казах да не си посяга снощи, си наложих да направя същото днес и първото нещо, което ще направя, когато го видя, ще бъде да сваля тениската му, защото ми харесва как изглежда само по джинси.

Днес времето е топло, но има лека облачна покривка, която държи жегата надалеч, и аз лежа вън на тревата по корем, слушам Дон Хенли на касетофона, докато разглеждам есенния каталог с курсове в университета си. Вече се записах за следващия семестър, но обмислям да добавя още един курс.

Краката ми, кръстосани в глезените, се люлеят напред-назад във въздуха зад мен, обаче точно тогава телефонът ми звънва и се протягам да го взема от тревата. Поглеждам към екрана, сбърчвайки чело.

Какво иска Дъч?

Вдигам и долепям телефона до ухото си.

— Привет — казвам. — Наред ли е всичко?

Подозрителният ми ум веднага си представя Пайк и някакъв ужасен инцидент с някоя от машините, с които работи.

— А, да, съжалявам, че те притеснявам — казва ми. — Знаеш ли какъв му е проблемът на Пайк днес?

— Какво имаш предвид?

— Ами настроението му е възможно най-ужасно — жалва се. — Всички се страхуваме да се приближим до него. Крещи по нас, забива по осемдесет пирона във всяко парче гипсокартон, което закача, после, без да иска, прие грешна доставка на дървесина, което предизвика много интересно тръшкане, което ми напомни на дванайсетгодишната ми дъщеря. Много е странно.

Изсумтявам, но после слагам ръка върху устата си, за да се прикрия.

— Ъм… — Търся подходящите думи, а гърлото ми се свива от смях. — Всъщност нямам представа.

Всъщност имам доста добра представа.

— Добре, скъпа, покрий се — казва. — Той е напът към къщи и не знам какъв му е шибаният проблем.

Тялото ми се тресе от тих смях и точно тогава виждам пикапът на Пайк да реве по улицата. Дори двигателят му звучи вбесен.

— Добре — казвам на Дъч. — Трябва да вървя.

Затварям, без да чакам да ми каже „довиждане“, и наблюдавам как Пайк нахлува в алеята, а пикапът изскърцва при спирането. Поглеждам към телефона си и виждам, че е едва четири следобед. Доста е подранил.

Вижда ме легнала на тревата и очите му се присвиват, а през тях се излива гняв и напрежение, като че ли съм напът да си получа голямото напляскване, което заслужавам.

Залепям на лицето си срамежливо изражение, извивам гръб и навирвам задник, после силно забавям люлеенето на краката си, за да привлека вниманието му към тялото си.

Той излиза от пикапа и затръшва вратата, а аз не успявам да скрия самодоволната си усмивка, докато приближава. Никой от нас не може да отмести поглед.

— Изобщо не е смешно — отбелязва строго. — Сега влизай вътре и си сваляй дрехите. Цял ден си мечтая за това как ще превърна тялото ти в увеселителен парк тази вечер, момиче.

В дробовете ми се настанява вълнение, не мога да дишам. Виждам всички обещания за предстоящото в очите му и вече не мога да лъжа или да си играя с него. Аз също го искам.

Задържам погледа му, изправям се и очите му побягват надолу по тялото ми, докато бавно се насочвам към къщата.

А той ме следва.

Но точно тогава над рамото му се понася глас, който ни прекъсва.

— Здрасти, Пайк! — казва женският глас.

И двамата спираме и аз виждам госпожа Тафт, една от съседките ни, застанала зад него.

— Как си? — пита тя.

Той оголва зъби, затваря очи и изглежда така, все едно всеки момент ще удари нещо. Коремът ми се тресе от веселие, което се опитвам да не показвам.

Пайк бързо се обръща и залепя на лицето си фалшива усмивка.

— Здравей, Констанс — почти изчуруликва. — Добре съм. Просто съм… зает.

Тя кимва и поглежда зад рамото му.

— Здрасти, Джордан.

— Здравейте, госпожо Тафт.

Отивам до Пайк и пъхам ръце в джобовете си.

Тя прокарва длан по кестенявата си конска опашка, държейки каишката на кинг чарлз шпаньола, който разхожда, откакто отидох да легна на тревата преди половин час. После поглежда нагоре към Пайк.

— Скоро не съм виждала сина ти наоколо.

— А, да. Той е… ъм… зает като мен — запъва се Пайк, като се опитва да измисли някакво извинение. — Какво има?

— Е, чух, че Джордан работи като детегледачка. — Тя поглежда към мен. — Интересува ли се още? Има новодомско парти от другата страна на реката в къщата на Кул — казва на Пайк. — Трябва да дойдеш с мен. Да разпуснеш. Обаче се налага някой да гледа децата.

— Тази вечер? — изтърсва той.

Но тя не му отговаря, а само ме поглежда отново.

— Как ти се струва, Джордан? Знам, че вече не си на петнайсет, но реших да опитам.

— Да, разбира се…

— Не — прекъсва ме Пайк.

Затварям очи за миг. Господи, Пайк. Прозвуча толкова спокойно и изобщо не е очевидно.

Констанс го поглежда изненадана.

— Има часове сутринта — обяснява бързо той.

Да, имам часове в неделя.

— И ъъъ, задължения в къщата — добавя и ме поглежда строго, — чувства се зле, че е изостанала с тях.

Да, госпожо Тафт, след като измия съдовете, трябва да оправя господин Лоусън, така че…

— Съжалявам — казва ѝ той.

Тя поглежда към нас и разбира, че става нещо, защото той се държи толкова странно, но се справя със ситуацията с класа.

— О, няма проблем — изчуруликва. — Някой друг път.

Усмихвам ѝ се и ѝ кимвам, опитвайки се да се отърся от смущението, и си отдъхвам, когато най-накрая се разкарва.

Двамата с Пайк оставаме неподвижни за миг и аз се опитвам да преценя, ако все още не ни одумват, как биха се държали след днешната случка.

— Господин Лоусън — гълча го и клатя глава.

Обръщам се и тръгвам към къщата, а когато поглеждам назад, той ме следва, приковал тялото ми с очи.

— Хората ни наблюдават — казвам. — По-добре не ме следвай. Ще изглежда странно.

Виждам как очите му се стрелкат наляво и надясно, той оглежда съседите, работещи в дворовете си, играещи с децата си отвън или седящи на верандите си. На мен изобщо не ми дреме, но знам, че на него му пука.

Той бързо ме настига с широката си крачка, а аз изтръпвам цялата, докато отварям вратата и пристъпвам в къщата. Тялото му ме избутва навътре, вратата се затваря зад нас, скрива ни от външния свят, а той ме обръща и ме издърпва в прегръдките си. Имам само миг да си поема дъх, преди да спусне уста към моята, една от ръцете му да ме хване за тила, а другата да се увие около кръста ми, притискайки ме към него толкова силно, че едва дишам.

Но господи, не ми пука. Топло ми е и съм заобиколена от аромата му, а той изглежда толкова погълнат, че ме понася със себе си. Обвивам ръце около врата му, разтварям крака, когато ме повдига, и сключвам глезени зад гърба му.

— Мамка му, скъпа, мръсен съм — казва и все още поглъща устните ми. — Трябва да се изкъпя.

— Ще се изкъпем заедно после — простенвам и се отдръпвам съвсем леко.

Той ме внася в кухнята и ме оставя на масата. Повдигам тениската му, изхлузвам я през главата му и прекъсвам целувката само за миг, преди ръцете ни отново да се обвият около телата ни. После той се навежда към мен, кара ме да се наклоня леко, докато задълбочава целувката.

— Не можех да чакам да се прибера вкъщи — прошепва. — Не знаеш колко силно се опитвах да се владея днес.

— Колко силно? — хващам колана му и неистово се опитвам да го сваля.

— Бях в най-ужасно настроение — изръмжава. — Не можех да те изкарам от главата си. Исках само това. — Ръцете му се плъзгат надолу по ребрата ми, той ме бута назад и издърпва блузата и сутиена над гърдите ми. Отпускам се върху масата, а той се гмурка надолу, хапе и облизва зърната ми.

Затварям очи и простенвам, шавам под него и извивам гръб, без да знам дали се опитвам да се приближа до устата му, или не мога да понеса повече. Усещам устните му надолу по тялото си чак до пръстите на краката.

Топлина изпълва влажното ми котенце и гледам как горещият му език потупва втвърдената пъпка на зърното ми, а клиторът ми пулсира толкова силно, че не мога да дишам. Гореща експлозия на удоволствие ме обзема и стопля вътрешностите ми. Очите ми се завъртат назад и извиквам.

Мамка му! Мамка му, мамка му, мамка му…

Разтрепервам се и отварям очи, изпаднала в лек шок.

Поглеждам надолу и виждам, че Пайк се е втренчил в мен.

— Да не би да свърши току-що? — пита, а очите му са оцъклени от изненада.

Преглъщам, устата ми внезапно е пресъхнала, и кимвам.

— Аха. Така мисля.

Веждите му се изстрелват нагоре.

— Харесва ти да те целуват по гърдите, а?

— Харесва ми да ме целуваш навсякъде.

Той се надига и ме издърпва да се изправя, гледайки ме в очите, докато разкопчава шортите ми.

— Снощи беше страхотна.

Очите ми светват.

— Значи бях добра, а? — Може би в мен наистина се крие стриптийзьорка.

Но той само повдига вежда.

— Недей да си въобразяваш разни неща. Няма да е така с другите.

Шортите ми падат на земята, той ме обръща и аз поставям ръце на масата за опора. Чувам шумоленето на опаковка и после дрънченето на колана му, докато разкопчава джинсите си. Бедрата ми се тресат, толкова съм възбудена от онова, което предстои. Слава богу, че щорите са спуснати.

Извивам гръб, разтварям крака за него и поглеждам през рамо.

— Съжалявам, че ти причиних това снощи — казвам.

Той изважда члена от джинсите си и си слага презерватива, после се приближава, увива ръка около врата ми и ме целува силно.

— Е, явно не съжалявам много — задъхвам се срещу устните му. — Това определено си заслужава.

Страхотно. Сега е толкова секси. Е, той винаги е такъв, но…

Дърпа бельото ми надолу, хваща ме там, където бедрото се среща с хълбока ми, и насочва члена си към отвора ми. Когато го намества, дърпа хълбоците ми към себе си и аз се чувствам разкъсана на две, пъшкам и треперя, докато членът му се плъзга дълбоко в мен.

— О, боже — изскимтявам, а главата ми клюмва, защото се треса силно.

Пайк не ми дава време да дойда на себе си, и всичко, което мога да направя, е да се държа, докато ме стиска в ръцете си и ме чука. Вдигам дясното си коляно на масата и се навеждам още малко, а членът му се плъзга по-дълбоко и ме кара да стена.

Той се задъхва силно и ръмжи в ухото ми, усещам ръцете му навсякъде, докато се протягат към мен — едната стиска гърдата ми, а другата се спуска между краката ми, за да потърка клитора ми.

— Ще можеш да го направиш пак по-късно, нали? — питам през рамо.

— Обиждаш ме — изръмжава в ухото ми. — Мислиш, че не мога да ти смогна?

— Просто наистина искам да…

— Какво искаш?

Отварям уста, шепна срещу устните му, докато телата ни се срещат отново и отново.

— Искам да те смуча. — Прокарвам устни върху неговите, за да го дразня. — Искам да те усетя в устата си.

Той издиша тежко, оголва зъби и затваря очи.

— Джордан… — Поклаща глава почти като предупреждение.

Целувам го, устните ни кръжат едни над други, а потта се стича по гърба ми.

— Искаш ли да вкараш члена си в устата ми? — прошепвам.

Той нежно захапва долната ми устна, после я пуска.

— Кажи го пак.

— Искам да смуча члена ти — казвам отново.

Членът му ме удря като чук и аз свивам пръстите на краката си, усещайки как оргазмът ми наближава.

— Искам да те оближа — прошепвам, — да те вкуся и да те накарам да свършиш.

Пръстите му се впиват в плътта ми, а горната част на бедрата ме боли заради блъскането в масата, но той ще ме накара да свърша отново и нищо на този свят не ми е било толкова приятно. Почти съм готова.

Потупвам устната му с език и усещам как по бедрата ми се разпространява огън и разтърсва вътрешностите ми.

— Моля те? — прошепвам, навеждам се назад към члена му и също преследвам оргазма. — Ще ме изчукаш ли в устата тази вечер?

— Господи, Джордан! — извиква той, хваща рамото и врата ми и ме помпи толкова силно, че не мога да говоря дори да искам.

И двамата свършваме, а кокалчетата ми побеляват, докато забивам нокти в дървената маса, напрягам се и свивам всеки проклет мускул в тялото си.

— Пайк! — извиквам. — О, боже.

Навеждам се над масата, обгръщам ръце около себе си, затварям очи и усещам как пулсира вътре в мен. Ръката му е поставена до главата ми и той застива над мен, диша тежко и влиза в мен още няколко пъти.

Искам да свърши в мен. Искам да се излива в мен и да го усещам. Вземам хапчета и съм здрава. Когато разбера, че и той е здрав, ще му кажа да изхвърли проклетите гуми на боклука.

Може да се наложи отново да го подразня по видеото, щом насъбраната му фрустрация ми осигурява такова преживяване.

Няколко мига по-късно дишането ми се връща към нормалното, чувствам се изнемощяла.

— Знаеш, че те дразня, нали? — казвам му. — Бих танцувала само за теб.

Ръката му се спуска надолу по влажния ми гръб, усещам как си поема дъх и се кани да заговори, но точно тогава по вратата отеква удар.

— Джордан! — крещи един глас. — Джордан, вътре ли си?

И двамата подскачаме, а сърцето ми пропуска удар. Кам.

Пайк излиза от мен и аз отново си обувам бельото и бързо оправям сутиена и тениската си. Чувам затръшването на кошчето за боклук, после Пайк застава до мен, бързо облича тениската си и ми помага с моите дрехи.

Но точно тогава предната врата изскърцва и чувам гласа на Кам.

— Джордан! — вика вече в къщата.

— Какво става, мамка му? — изръмжава тихо Пайк и ме поглежда притеснен точно когато Кам влиза в кухнята.

Пайк се отдалечава на няколко крачки и прокарва ръка през косата си, докато аз закопчавам шортите си.

Кам гледа към нас и очите ѝ се стрелкат между мен и Пайк, очевидно забелязала безпорядъка във външния ни вид.

— Здрасти — казва с подозрителен тон.

Облизвам сухите си устни и се опитвам да си поема дъх.

— Здрасти — отвръщам. — Значи вече нахълтваш в чуждите къщи, така ли?

— Чуках по вратата и звънях на звънеца — изтъква, а шокът ѝ е преминал, заменен от веселие. — Видях, че и двете коли са навън, така че знаех, че сте си вкъщи.

Следва неудобна тишина, докато гледа към Пайк с усмивка в очите, а към мен — с вдигнати вежди.

Пайк изглежда така, все едно иска да избяга. Изправя се и посочва с палец към задния двор.

— Ще сложа малко хотдог на скарата за вечеря.

После бързо грабва един пакет от хладилника и изхвърча навън.

Веднага щом излиза, устата на Кам се отваря широко, а очите ѝ се разширяват.

— О, боже! — изрича с устни.

— Шшш — казвам ѝ и хвърлям тревожен поглед към посоката, накъдето тръгна Пайк.

— Ти сериозно ли? Как беше? — Тя се приближава и прокарва палец по влажното ми чело. — Толкова ли беше хубаво, а?

Не мога да не се засмея леко, защото не знам какво друго да направя. В момента не мога да мисля трезво.

Сигурна съм, че съм се изчервила.

— Ооо. — Тя ме поглежда с любов и потърква ръката ми. — Радвам се за теб. Умопомрачително е, нали? Да се чукаш с някого, който е добър в това.

Да. Не че Коул беше лош сам по себе си. Просто с Пайк е различно. Усеща желанията ми по-добре от всеки друг.

— Е, забавлявай се — казва ми, отива бавно до хладилника и си взема безалкохолно. — Само не забременявай, става ли?

— Защо? — изтърсвам, но после осъзнавам как е прозвучало. — Имам предвид, не че планирам да го направя. На деветнайсет съм. — Приближавам се до нея. — Но не си говорила така за никое от другите ми гаджета. Защо точно Пайк?

— Защото се забавляваш — казва, затваря хладилника и се обръща към мен. — И може той също да прави само това. Просто бъди внимателна.

Думите ѝ ме нараняват. Права ли е? Това ли е всичко, което правим?

— Ти се радваш на стабилен мъж, който има работа и валидна шофьорска книжка едновременно — обяснява. — А той получава сексапилно младо момиче в леглото си. Наслаждавай му се, докато не е свършило. До края на света. — Тя побутва брадичката ми, като че ли съм на пет. — Но недей да очакваш твърде много. Бъди разумна.

Да не очаквам твърде много.

Но очакванията ми вече удариха тавана, докато не им обръщах внимание.

Подушвам скарата в задния двор, но вече не съм гладна.