Свещена любов

24.

Една къща може да е пуста дори когато е пълна с хора и това никак не беше хубаво.

Около час преди зазоряване Фюри зави зад един от безчетните ъгли в имението и се наложи да протегне ръка напред, за да запази равновесие.

Направо не беше на себе си. Бу, черният котарак, крачеше редом с него и го наглеждаше. Какво ти редом с него, в един момент пое водачеството и Фюри трябваше да го следва.

Да води той, и без това нямаше да е никак разумно. Нивото на алкохол в кръвта му далеч надхвърляше законната граница за каквото и да било действие, освен за миене на зъби. И то още преди да се добави вцепеняващият ефект от скандално скъпото количество червен дим.

То не бяха цигари, не беше пиячка…

А сега часът бе… Нямаше никаква представа кое време е.

Добре де, все едно. Бездруго би било напразно усилие да си припомни бройката на питиетата. Такава мъгла му беше в главата, че надали би могъл да смята, пък и не можеше да си припомни каква бе средната му консумация на час. Знаеше само, че бе излязъл от стаята си, когато бутилката „Бифийтър“ бе пресушена. Първоначално бе имал намерение да си вземе още едно шише джин, но пътищата им с Бу се пресякоха и така пое на тази обиколка.

С оглед на всичко поето до този момент вече трябваше да е потънал в пиянски сън. Достатъчно се бе натровил, та съзнанието му да изключи, а именно това беше и целта му. За беда дори при приложеното самолечение главата му се пръскаше от тревогите с четворното Д: Деликатното положение на Кормия. Доброволното му обричане на Избраниците. Дивашката атака срещу клиниката. Детето на Бела.

Хубаво де, последното беше човешки термин. Ама все пак.

Поне Магьосника бе що-годе мълчалив.

Фюри отвори случайна врата и се помъчи да се ориентира къде го беше завел котаракът. А, да, ако продължеше напред, щеше да попадне в територията на догените, в обширното крило, където бе настанена прислугата. А това щеше да причини неприятности. Натъкнеше ли се на Фриц, той щеше да се гътне от аневризма, защото би решил, че някой от персонала не си е изпълнил задълженията както трябва.

Фюри сви вдясно и продължи бавно напред. Усещаше парене в основата на мозъка си от нуждата отново да всмукне червен дим. Тъкмо се канеше да поеме обратно, когато чу звуци, долитащи от задното стълбище на третия етаж. Имаше някой в кинозалата… Което означаваше, че той трябва да се забърза в противоположната посока. Нямаше да е добре да се натъкне на някого от братята.

Едва понечил да се отдалечи, долови аромата на жасмин.

Спря като закован. Кормия…

Кормия беше там горе.

Като се свлече покрай стената, той потърка лице и си припомни еротичната си рисунка. И ерекцията, която получи, докато работеше над нея.

Бу измяука и заситни право към вратата на кинозалата. В един миг погледна през рамо и зелените му очи сякаш казваха: „Хайде, друже, дотътри си задника тук“.

— Не мога. — По-точно „не бива“.

Бу не му се върза. Приседна на място и заразмахва опашка нагоре-надолу, сякаш чакаше Фюри най-сетне да се включи в програмата.

Фюри срещна предизвикателно погледа на животинчето и подхвана класическата игра на нерви.

Той, а не котаракът мигна пръв и отмести поглед.

Отказа се от борбата и прекара ръка през косата си. Изпъна черната си копринена риза и кремавите си панталони. Може да беше в нетрезво състояние, но поне видът му бе на джентълмен.

Очевидно доволен от решимостта, която видя, Бу доприпка до Фюри и се отърка в крака му, сякаш казваше: „Браво, юнак“.

Котаракът отново го поведе, Фюри отвори вратата и постави мокасината си „Гучи“ върху първото стъпало. После повтори упражнението. И пак. Като използва месинговия парапет, за да закрепи вертикално едрото си тяло, той се опита да оправдае причината за изкачването си. Не можа. Щом си в такава форма, че едва можеш да използваш „Колгейт“, в никакъв случай не биваше да общуваш с Избраницата, която вече официално не е твоя и за която пенисът ти жадува до болка.

Особено предвид новината, която трябва да й съобщиш.

Той стигна до горната площадка, зави зад ъгъла и погледна към плавния наклон на редовете. Кормия седеше отпред и шлейфът на бялата й роба се стелеше в краката й. Върху екрана образите пробягваха с голяма скорост. Тя връщаше на бърз ход някаква сцена.

Той вдиша дълбоко. Господи, как хубаво ухаеше. Кой знае защо, тази вечер този неин жасминов аромат бе особено силен.

Пренавиването спря и Фюри погледна към огромния екран… Боже… милостиви.

Беше… любовна сцена. Патрик Суейзи и онази с носа, Дженифър, се натискаха върху легло. „Мръсни танци“.

Кормия се наклони напред в креслото и се видя лицето й. Очите й бяха приковани в екрана, устните — леко отворени, едната й ръка бе прилепена до гърлото й. Дългата й руса коса, преметната през рамо, опираше в коляното й.

Тялото на Фюри се напрегна, а ерекцията му оформи палатка под колана на панталоните „Прада“, като развали ефекта от майсторски изпипаните басти. Ревът на сексуалното му желание проби мъглата от червен дим.

Само че нямаше никаква връзка със ставащото на екрана. Кормия го беше породила.

В съзнанието му проблесна спомен как се бе впила в гърлото му и бе влязла под кожата му. Мръсникът у него изтъкна довода, че той бе Примейлът на Избраниците и той диктуваше правилата. Макар с Директрис да се бяха споразумели да избере друга Първа избраница, той все пак можеше да бъде с Кормия, ако искаше и ако тя го приемеше — просто съчетаването им нямаше да има тежестта на церемония.

Да… въпреки че щеше да вземе друга, за да завърши встъпването си като Примейл, можеше да слезе по плитките стъпала, да коленичи пред Кормия и да отметне робата й над хълбоците. Напълно допустимо бе да плъзне ръце по бедрата й, да ги разтвори и да зарови глава между тях. А след като я подготвеше добре с уста, можеше…

Фюри изкомандва главата си да слезе от облаците и да се върне на шията му. С такива мисли не си помагаше. Освен това никога преди не беше опитвал френска любов с жена и не беше много наясно какво се прави.

От друга страна, след като имаше опит с яденето на сладолед от фунийка, работата с езика нямаше как да му се опре.

Щеше да пробва и леко хапане.

Мамка му.

Да си тръгне, му изглеждаше единственото почтено решение и той се обърна към изхода. Останеше ли, нямаше да успее да й устои.

— Ваша светлост?

При гласа на Кормия краката на Фюри замръзнаха и дъхът му секна, а пенисът му взе да прави гимнастика.

От приличие припомни на члена си, че повикването му не е покана да изпълни плътската си фантазия — да се озове коленичил пред нея с глава между бедрата й.

По дяволите!

Кинозалата сякаш се смали до размер на кутия за обувки, когато тя каза:

— Ваша светлост, имате ли… нужда от нещо?

Не се обръщай назад.

Фюри я погледна през рамо и очите му хвърлиха жълта светлина по гърбовете на креслата. Кормия бе осветена от яркия му поглед, косата й улови и задържа лъчите, изпращани от мощното му желание да влезе в нея.

— Ваша светлост… — едва чуто промълви тя.

— Какво гледаше? — попита тихо той, макар да бе очевидно, че е гледала картината на екрана.

— А… Джон избра филма.

Тя се засуети с дистанционното и взе да натиска бутони, докато картината замръзна.

— Не филма, Кормия, сцената.

— А…

— Сцената я избра ти, нали? И продължи да я гледаш пак и пак. Нали така?

Тя отвърна задавено:

— Да… така.

Господи, беше прелестна, извърната в креслото с лице към него. Очите и устата се открояваха на лицето й, светлата й коса бе разпиляна, а ароматът на жасмин изпълваше пространството помежду им.

Тя беше възбудена, затова естественият й мирис бе така засилен.

— Защо точно тази сцена? — настоя той. — Защо избра нея?

Докато я чакаше да отговори, тялото му се напрегна, а ерекцията запулсира в ритъма на сърцето му. Онова, което караше кръвта му да бушува, нямаше нищо общо с ритуали, задължения или собственост. Беше си чиста проба секс, от онзи, който оставя двамата изтощени и потни, а може би и малко насинени. И за негов пълен срам не го бе грижа, че нейната възбуда бе предизвикана от филма, че не бе дошла от него. Искаше тя да го използва… да го използва, докато го изцедеше и омаломощеше всеки сантиметър от тялото му, дори този негов вечно готов пенис.

— Защо избра тази сцена, Кормия?

Грациозната й ръка се стрелна към гърлото й.

— Защото… ме накара да си мисля за вас.

Фюри неволно изпусна стон. Това бе последното, което бе очаквал да чуе от нея. Дългът беше едно на ръка. Но тя нямаше вид на жена, загрижена да спази традицията. Тя искаше секс. Дори може би имаше нужда от това. Също като него.

И искаше да го направи с него.

Фюри бавно се наклони към нея с тяло, внезапно възвърнало съвършената си координация.

Щеше да я има. Тук. Сега.

Заслиза по плитките стъпала, готов да получи онова, което му се полагаше.

Кормия се надигна от мястото си сред заслепяващата светлина, струяща от очите на Примейла. Той се приближаваше към нея като грамадна сянка и с дълъг разкрач слизаше през две стъпала. Спря се едва когато беше на една ръка разстояние от нея, ухаеше на онази прекрасна миризма на опушено и на тъмни подправки.

— Значи го гледаш, защото те кара да си мислиш за мен — изрече той с плътен дрезгав глас.

— Да.

Той протегна ръка и докосна лицето й.

— И какво си мислиш?

Тя събра всичкия си кураж и изстреля думи, в които нямаше логика.

— Мисля си как… имам известни чувства към вас.

Еротичният й смях го разтърси приятно.

— Чувства… Питам се, къде точно ме чувстваш? — Пръстите му се плъзнаха от лицето й към шията и ключиците. — Тук ли?

Тя преглътна, но преди да може да отговори, докосването се премести към рамото и надолу по ръката.

— Може би тук? — Стисна леко китката й точно при вените, после дланта му обгърна плътно кръста й. — Кажи, да не би да е точно тук?

Внезапно сграбчи ханша й с две ръце, наклони се към ухото й и пошепна:

— А може би по-ниско?

В сърцето й се надигна нещо, нещо топло като светлината в очите му.

— Да — прошепна тя, затаила дъх. — Но също и тук. Най-вече… тук. — Тя постави ръка на гърдите си, точно над сърцето си.

Той застина и тя долови промяната у него, лумналата му кръв се охлади, пламъците бяха потушени.

А, да, помисли си. Като разкри себе си, бе извадила на показ неговата истина. Макар че тя през цялото време си беше очевидна, нали?

Примейлът отстъпи назад и прокара ръка през греховно красивата си коса.

— Кормия…

Тя мобилизира цялото си достойнство и изправи рамене.

— Кажете, какво ще правите с Избраниците? Или може би само с мен конкретно не желаете да се съчетаете?

Той я заобиколи и взе да крачи пред екрана. Застиналият образ на Джони и Бейби, притиснати един към друг в леглото, се изписа върху тялото му и тя си пожела да знаеше как да спре филма. Кракът на Бейби бе върху таза на Джони, прилепен към него, а неговата ръка стискаше бедрото й. Не точно такава гледка й бе нужна в момента.

— Не искам да съм с никоя — каза Примейлът.

— Лъжец. — Смаян, той обърна лице към нея и тя установи, че вече не я е грижа за последиците от откровеността й. — През цялото време сте знаели, че не искате да легнете с никоя от нас, нали? Знаели сте го и все пак приехте церемонията със Скрайб Върджин, макар да сте влюбен в Бела и да не можете да понесете да сте с друга. Пробудихте надеждите на четирийсет достойни жени с една лъжа…

— Срещнах се с Директрис. Вчера.

Краката на Кормия отмаляха, но тя запази гласа си силен.

— Нима? И какво решихте двамата?

— Аз… ще те освободя. От позицията на Първа избраница.

Кормия стисна робата си тъй здраво в юмрук, че се чу как тъканта се прокъсва.

— Ще го направите или вече е сторено?

— Сторено е.

Тя преглътна мъчително и се отпусна обратно в креслото.

— Кормия, моля те да разбереш, че не е заради теб. — Той се приближи и коленичи пред нея. — Ти си красива…

— Не, заради мен е — прекъсна го тя. — Не че не можете да се съчетаете с друга жена, просто не искате мен.

— Единствено искам да си свободна от цялата тази…

— Не лъжете — троснато изрече тя, изоставила всички цивилизовани преструвки. — От самото начало бях ясна, че ще ви приема в себе си. Нито съм казала, нито съм сторила нещо, с което да ви обезсърча. Щом ме отхвърляте, значи не ме искате…

Примейлът грабна ръката й и притисна дланта й между краката си. Тя ахна при контакта, а тазът му се раздвижи и бутна в ръката й нещо дълго и твърдо.

— Не липсата на желание е проблемът.

Кормия разтвори устни.

— Ваша светлост…

Очите им се срещнаха и те се вгледаха един в друг. Когато той отвори устни, тя набра смелост да сключи пръсти около коравия му член.

Масивното му тяло потрепери и той пусна китката й.

— Не става дума само за свързването — произнесе дрезгаво. — Ти беше въвлечена в това по принуда.

Вярно. В началото беше така. Но сега… чувствата й към него ни най-малко не произтичаха от принуда.

Тя го погледна в очите и изпита странно облекчение. След като не беше негова Първа избраница, нищо от това тук не се броеше. При близостта им в този момент бяха просто две необвързани тела, а не съдове с огромна важност. Бяха си тя и той. Мъж и жена.

„Ами другите?“, не можа да не се запита. „Ами сестрите й?“ Той щеше да легне с тях, виждаше го в очите му. Жълтият му взор бе изпълнен с решимост.

И все пак, когато Примейлът издиша потръпвайки, тя отпъди всички тези мисли от съзнанието си. Никога нямаше да бъде истински неин… ала сега го имаше само за себе си.

— Вече не съм принуждавана — прошепна тя и се облегна на гърдите му. Вдигна глава и му предложи каквото той желаеше. — Искам това.

Той се взря в нея за миг, после с дрезгав глас изрече думи, в които нямаше смисъл:

— Не съм достатъчно добър за теб.

— Не е истина. Вие сте силата на расата. Вие сте нашата добродетел и мощ.

Той поклати глава.

— Ако го вярваш, знай, че не съм такъв, за какъвто ме мислиш.

— Такъв сте.

— Не съм…

Тя го накара да замълчи, като притисна устни към неговите, после се отдръпна.

— Не можете да промените мнението ми за вас.

Той помилва долната й устна с палеца си.

— Ако ме познаваше добре, мнението ти щеше да се промени.

— Сърцето ви пак би било същото. Него обичам аз.

Очите му пламнаха при думата, а тя отново го целуна, за да го накара да спре да мисли, и очевидно това подейства. Той изстена и пое инициативата, като взе да гали с тъй меките си устни устата й, докато тя остана без дъх. Когато езикът му я близна, тя го засмука по инстинкт и усети как цялото му тяло потръпна и се устреми към нея.

Целувката продължаваше още и още. Като че нямаха край най-разнообразните усещания, предизвиквани от галене, притискане, смукане, подръпване и не само устата й участваше… Цялото й тяло усещаше това, което правеха, и реагираше с жар и настойчивост, както и неговото.

Тя го искаше още по-увлечен. Започна да движи ръка нагоре и надолу по възбудата му.

Той се отдръпна рязко.

— Не е зле да си по-предпазлива с това.

— С това ли?

Тя го погали през панталоните, а той отметна глава и издиша със свистене. Така че тя продължи още малко. Не престана дори когато той прехапа долната си устна с дългите си вампирски зъби, а мускулите от двете страни на шията му се напрегнаха.

— Защо трябва да бъда предпазлива, Ваша светлост?

Той изправи глава и приближи уста до ухото й.

— Ще ме накараш да свърша.

Кормия усети нещо топло да бликва между бедрата й.

— Това ли направихте, когато бяхме в леглото ви първия ден?

— Да… — произнесе той протяжно.

Умът й бе изцяло погълнат от странно желание и тя си каза, че иска той да го направи пак. Имаше потребност от това.

Изви брадичка и промълви право в ухото му:

— Направете го за мен. Направете го сега.

От гърдите на Примейла се изтръгна стон и завибрира между телата им. Чудно, ако беше чула такъв звук от друг, щеше да е ужасена. Но от него и в тази ситуация й достави приятна възбуда. Овладяната му мощ бе в дланта й. Буквално. И тя я контролираше.

За пръв път в нищожния си живот контролираше нещо.

Докато се притискаше към ръката й, той продума:

— Не е редно да…

Тя увеличи натиска на ръката си и той изпъшка от удоволствие.

— Няма да ми откажете — каза му настойчиво. — Не смейте да ми откажете.

Като следваше импулс, който само Скрайб Върджин би знаела откъде се е появил, тя захапа меката част на ухото му. Реакцията бе мигновена. Той изръмжа някаква ругатня и обладан от страст я притисна към едно кресло, като едва не се качи върху нея.

Тя нямаше намерение да се дърпа, а задържа ръка върху члена му. Явно му харесваше триенето, така че тя продължи дори когато той хвана брадичката й и притегли главата й към своята.

— Искам да видя очите ти — простена. — Искам да гледам очите ти, когато…

Щом погледите им се срещнаха, той издаде див гърлен звук и цялото му тяло се стегна. Хълбоците му потрепериха веднъж… втори път… трети път и всеки спазъм бе съпроводен със стон.

Докато тялото му даваше израз на удоволствието, тя си каза, че не е виждала нищо по-красиво от изопнатото лице и напрегнатите ръце на Примейла. Когато той най-сетне се отпусна, преглътна с усилие и не се отдели от нея. През фината вълнена тъкан на панталоните му тя усети влага по дланта си.

— Харесва ми, като правите това — каза му.

Той реагира с кратък смях.

— И на мен ми харесва, като ми правиш това.

Тя се канеше да го попита дали не иска да пробва отново, когато ръката му отметна косата от бузата й.

— Кормия?

— Да… — Странно, и тя произнесе думата по същия протяжен начин като него.

— Ще ми позволиш ли да те докосна малко? — Той сведе поглед към тялото й. — Не мога да ти обещая нищо. Не съм… ами, не мога да ти обещая същото, което ти ми даде. Но много бих искал да те докосвам. Само мъничко.

Отчаяно желание изтика въздуха от дробовете й и го замени с огън.

— Да…

Примейлът затвори очи и сякаш се опитваше да се овладее. После се наведе и допря устни отстрани на шията й.

— Наистина те намирам за красива, никога не се съмнявай в това. Толкова красива…

Когато ръката му докосна робата й отпред, гърдите й така се стегнаха, че тя се изви под него.

— Мога да спра — продума колебливо той. — Още сега…

— Не. — Тя се вкопчи в раменете му и го задържа. Не знаеше какво ще се случи, но имаше нужда от него, каквото и да беше.

Устните му се придвижиха по-високо по шията й и спряха за малко при брадичката. Когато притисна уста към нейната, допир, лек като с перо, мина по една от гърдите й.

Тя се устреми към него, зърното й се втвърди в ръката му и двамата изстенаха.

— О, Господи… — Примейлът леко отпусна прегръдката си и внимателно, със страхопочитание отдръпна реверите на робата от гърдите й. — Кормия… — В задъхания му глас звучеше одобрение, което тя усети като осезаема милувка по цялото си тяло. — Мога ли да те целуна тук? — Пръстите му обикаляха в кръг около зърното й. — Моля те…

— О, Скрайб Върджин, да…

Той наведе глава и устата му — топла, влажна, настоятелна — я покри.

Кормия отметна глава назад и зарови ръце дълбоко в косата му. Бедрата й сами се разтвориха без причина или по всяка възможна причина. Тя го искаше в съкровената си сърцевина по всякакъв начин, по какъвто би могъл да проникне…

— Господарю?

Появата на почтителния Фриц в далечния край на кинозалата мигом накара и двамата да застанат нащрек. Примейлът бързо се изправи и я загърна с робата, макар креслото да не позволяваше на иконома да види нищо.

— Какво има, дявол го взел? — отвърна Примейлът.

— Простете, Избраницата Амалия и Избраницата Селена са дошли да ви видят.

Ледена вълна мина през Кормия и замрази всичкия плам и нетърпение в кръвта й. И нейната сестра. Дошли са да го видят. Просто идеално.

Примейлът се изправи на крака и произнесе ужасно неприлична дума, която Кормия без да иска повтори наум. Той освободи Фриц с бързо движение на ръката.

— Ще бъда при тях след пет минути.

— Да, господарю.

След като догенът си тръгна, Примейлът поклати глава.

— Съжалявам…

— Вървете и направете каквото е нужно. — Той се поколеба и тя го подкани. — Тръгвайте, искам да остана сама.

— Можем да поговорим по-късно.

Едва ли, помисли си Кормия. С приказки нищо нямаше да се разреши.

— Просто вървете — повтори и изключи съзнанието си за отговора му.

Когато отново остана сама, се взря в застиналата картина на екрана, докато внезапно тя бе заместена с чернота, по която тук-там просветваха буквите „Сони“.

Почувства се напълно съкрушена. Към болезнената мъка в гърдите се прибавяше и отчаяният глад на тялото й, сякаш му е отказана храна или не му е предложена вена.

Само дето не за храна копнееше.

Желаното от нея току-що я бе напуснало.

За да иде в обятията на една от сестрите й.