Свещена любов

38.

Да, тя щеше да му го позволи.

Кормия изплакна пяната от косата си и в мига, в който излезе изпод душа, знаеше, че ще се озове легнала под Примейла.

Щеше да му се остави да я вземе. И тя щеше да вземе него.

Стига толкова „едва“, „почти“ и „дали го направиха вече, или още не“. Дотук с капризните поврати на съдбата, впримчили и двама им. Край на нейното вечно послушание и изпълнителност.

Тя го желаеше. И щеше да го има.

По дяволите сестрите й. Той принадлежеше на нея.

Макар и само днес, изтъкна вътрешният й глас.

— Майната ти — тросна се тя на мраморната стена. Решително врътна крана наляво и отвори вратата. В мига, в който водата спря, пред нея се изправи Примейлът.

Беше гол. Възбуден. С докрай издадени кучешки зъби.

Издаде истински лъвски рев и когато звукът отекна сред мрамора в банята, влагата между краката й стана още по-изобилна.

Той я приближи и тя не оказа никаква съпротива, когато я грабна през кръста и я повдигна във въздуха. Не беше нежен, но тя и не искаше нежност и за да бъде сигурен той в това, го ухапа по рамото, когато влязоха в спалнята.

Той изръмжа отново и я запрати на леглото. Тялото й отскочи веднъж. Два пъти. Тя се преобърна по корем и се опита да изпълзи напред само за да го накара да се потруди. Дори не й минаваше през ум да му се опъва, но дявол го взел, щеше да му се наложи да я погони…

Примейлът скочи върху гърба й и прикова ръцете й, вдигнати над главата. Тя се опита да се дръпне, но той раздели краката й с колене и ги притисна с таза си. Ерекцията му се плъзна надолу и я докосна по най-интимното местенце, като я накара да се извие в дъга.

Той отпусна ръце само колкото да й позволи да извърти рамене и да го погледне.

Целуна я. Дълбока и продължителна целувка. Тя все така държеше на играта си, изоставила традицията на Избраниците за кротко отдаване.

Неочаквано той се дръпна назад, отмести се малко и…

Кормия изстена, когато проникна в тялото й с едно плавно движение. После вече нямаше време за говорене, за мислене или за разсъждаване върху болката, тъй като тазът му се задвижи устремно. Беше толкова хубаво, толкова съвършено — от уханието му на тъмни подправки и приятната му тежест до косата му, надвесена над лицето й, и стоновете, изтръгващи се от полуотворените устни и на двама им.

Движенията му в нея станаха по-дълбоки, тя още повече разтвори бедра и отговори на ритъма му с движението на ханша си.

В очите й бликнаха сълзи, но не им обърна внимание, понесена от безпощадния вихър. На мястото, където бяха съединени, се появи огнено кълбо, което все повече я изпълваше, докато си помисли, че ще изгори жива, но това изобщо не я плашеше.

И двамата достигнаха върха едновременно и по средата на собствената си кулминация тя зърна за миг образа му над рамото си — отметната назад глава, стиснати челюсти, изпъкнали масивни мускули на ръцете под гладката кожа. А после вече не бе способна нищо да вижда, погълната от пулсациите в тялото й и неговите жадни тласъци, които го караха да стене и да се извива, докато тя поемаше силата му у себе си.

И после всичко свърши.

Тогава се замисли за летните гръмотевични бури, които от време на време връхлитаха имението. Щом заглъхнеха, последвалата тишина бе още по-плътна заради яростния грохот преди това. И сега беше същото. Телата им се укротиха, дишането им се успокои, сърдечният ритъм стана по-бавен, бе й трудно да възстанови в представите си пламенното нетърпение, което ги бе изстреляло до мига на оглушителната тишина.

Тя видя как смущение, а после шок и отчаяние заместиха страстния му импулс да я бележи като своя.

Какво бе очаквала? Че този танц на телата им ще го накара да се откаже от статута си на Примейл, ще престъпи клетвата си и ще я обяви за своя и единствена шелан! Че ще ликува, задето точно преди заминаването й в невъздържан порив бяха сторили това, което трябваше да извършат почтително и обмислено още преди месеци?

— Моля ви, излезте от мен — задавено изрече тя.

Фюри не можеше да повярва какво е сторил, но доказателството беше налице. Тъничката Кормия лежеше под тежкото му тяло, бузите й бяха мокри от сълзи, а по китките й имаше синини.

Бе отнел девствеността й изотзад, сякаш беше кучка. Беше я притиснал и я бе принудил да се предаде пред силата му. Проникнал бе в нея, без да го е грижа за болката, която очевидно беше изпитала.

„Моля ви, излезте от мен.“ Каза го с треперещ глас, а думата „моля“ направо го съсипа. Тя можеше единствено да моли, защото беше далеч по-слаба.

Той се отдръпна от нея и стана от леглото със залитане, сякаш беше пиян.

Кормия се обърна на една страна и сви колене плътно до тялото си. Гръбнакът й изглеждаше тъй крехък, нежно стълбче от кокалчета под бледа кожа.

— Съжалявам. — Господи, тази дума беше същинска празна кофа.

— Моля ви, просто си вървете.

След като вече й се бе натрапил така грубо, удовлетворяването на молбата й му се струваше много важно. Въпреки че да си тръгне от нея, бе последното, което искаше.

Фюри отиде в банята, облече си дрехите и се отправи към вратата.

— По-късно трябва да поговорим…

— Няма да има по-късно. Ще се върна, за да живея в усамотение. Ще записвам историята ви, но няма да съм част от нея.

— Кормия, не.

Тя го погледна през рамо.

— Там ми е мястото.

Главата й отново се отпусна на възглавницата.

— Вървете — промълви тя. — Моля ви.

Той така и не разбра как е излязъл от стаята й и е влязъл в своята. Просто малко по-късно осъзна, че е в стаята си, седи на ръба на леглото и пуши цигара с червен дим. В тишината ръцете му трепереха, сърцето му беше като пробит барабан, а кракът му потропваше по пода.

Магьосника бе на предна и централна позиция в съзнанието му, черният силует с развяна от вятъра мантия се открояваше на безграничния сив хоризонт. В ръката си държеше череп.

Очите му бяха жълти.

Казах ти, че ще я нараниш. Казах ти го.

Фюри погледна плътно свитата цигара в ръката си и се опита да види нещо друго освен разруха. Не можа. Беше се държал като звяр.

Предупредих те какво ще се случи и бях прав. От самото начало бях прав. Между другото, не си прокълнат по рождение. Проблемът не е в това, че си роден след близнака си. Проклятието си самият ти. Ако ще пет бебета да бяха родени заедно с теб или нито едно, съдбите на всички около теб щяха пак да са същите.

Фюри се протегна за дистанционното и включи уредбата, но в мига, когато богатите, красиви звуци на Пучини изпълниха стаята, очите му се напълниха със сълзи. Музиката бе тъй прекрасна и толкова непоносима, когато сравнеше вълшебния тембър на Лучано Павароти със своето ръмжене при възсядането на Кормия.

Беше я задържал принудително. Притиснал бе ръцете й. Възседнал я бе изотзад…

Ти си проклятието.

Гласът на Магьосника продължаваше да кънти в него и той имаше усещането, че бръшлянът от миналото отново го превзема с всички неща, които не бе успял да направи, с всички бъркотии, които беше причинил поради неумение, с вниманието, което бе искал да отдаде, но не беше съумял… а сега върху всичко това се наслагваше и нов пласт бръшлян. Пластът на Кормия.

Той чу последното хриптящо издихание на баща си. Чу пукането на майчините си кости в пламъците. Изпита отново гнева на близнака си заради това, че е бил спасен.

Чу гласа на Кормия, по-съсипващ от всичко друго: „Моля ви, излезте от мен“.

Фюри запуши ушите си с длани, макар че това с нищо не помогна.

Ти си проклятието.

Със стенание той притисна ръцете си толкова силно към черепа си, че те затрепериха.

Не ти харесва истината ли? — присмя се Магьосника. — Не ти харесва моят глас? Знаеш как да ме накараш да се махна.

Магьосника пусна черепа сред костите в краката си. Знаеш как да го постигнеш.

Фюри пушеше с ожесточение, ужасен от всичко онова, което беше в главата му.

Цигарата ни най-малко не успяваше да заглуши омразата му към самия него, нито пък гласовете.

Магьосника стъпи с ботуша си върху черепа с жълтите очи.

Знаеш как да постъпиш.