Когато тя беше лоша

Седемнадесета глава

Лита се прибра у дома към полунощ. За два часа донякъде бе привела в ред мръсния кабинет на Марк. Въпреки опита си в чистенето след Чико и баща си и в поддръжката на малкия им апартамент в безукорно състояние, Марк Смит се оказа истинско предизвикателство. И след двете години живот сред известните и богатите не бе забравила как се чисти; излъска кабинета на Марк, така че да светне, сякаш той току-що се е нанесъл. Когато чистачите пристигнеха в пет сутринта, навярно щяха да получат удар.

Беше работила неуморно и ако Марк пожелаеше, вече можеше да яде любимите си понички с крем направо от пода. Знаеше, че това ще му хареса. Според Марк Смит повечето жени бяха създадени за готвене и чистене, а имаше и такива като кукли Барби, които ставаха за секс. Толкова щеше да е изненадан от нея, че щеше да я остави на мира за няколко дни.

Лита скочи от таксито — не беше безопасно да се разхожда пеша късно нощем из Манхатън, затова се наложи да похарчи някой долар — и влезе в сградата си. Направо изтича нагоре по стълбите. Тялото й кипеше от енергия, от прилив на адреналин, въпреки късния час и изтощението. Коленете, гърбът и ръцете я боляха от навеждането, превиването и търкането. Очите й бяха уморени и зачервени. Но имаше бележките си.

Влезе в апартамента и се запъти направо към кухнята, за да си направи кана с кафе. Нощта щеше да е дълга.

„Китън Козметикс“. Чувстваше се уверена, и то не само защото бе работила като модел. Беше решила да започне в рекламния бизнес донякъде и заради познанията, придобити по време на фотосеансите. Всеки продукт си имаше имидж, целева група, начин на продажба. Ако образите в проектите на рекламните дизайнери съвпадаха с тези на целевата група, продуктът се продаваше, ако ли не — не се продаваше.

Марк Смит и Бъд Робъртс разбираха мисленето на грубияни като тях самите. Затова бяха успявали, помисли си Лита, с грубите неща. Като мотоциклети, състезателни лодки и маси за билярд. С всичко друго бяха постигнали посредствени резултати. А и начинът, по който работеше рекламната индустрия, направо гарантираше подобни „постижения“ — всяка реклама бе по-добра от липсата й, а отличните маркетингови специалисти на „Дохъни“ намираха точното място на печатната реклама, до подходящите статии. За да се провали наистина човек в тази компания, трябваше да е по-зле дори и от тези двамата.

Но кампанията „Мека кожа“ не можеше да се нарече блестяща. „Китън“ търсеха нещо по-добро, но нямаше да го получат и за „Луси“. Не и по начина, по който тези момчета възнамеряваха да го продават. Марк горе-долу се справяше с хранителните продукти, защото макар да не разбираше домакините, разбираше поне от храна. Но какво искат жените за него си оставаше абсолютна загадка.

Да очакваш той да продава парфюм бе все едно Джо Намат3 да продава памперси. Лоша идея.

Лита си сипа черно кафе в чашата и добави малко канела отгоре му. После отиде до бюрото — евтина черна маса, купена на разпродажба в Трайбека — и разстла отгоре бележките си и броевете на „Вог“ и „Ел“ от последните два месеца.

Представи си макета на „Луси“. Какво се опитваха да кажат с този образ? Банално мото за козметика… привличане на мъжете. Това поставяше момичето в подчинена позиция. „Събуди интереса му с «Луси»!“. „Гадост!“, помисли си Лита. Какво казваха с това? Че мъжът всъщност не се интересува и че единствената цел в живота на жената е да си намери партньор, ако може. А и образите не струваха. Колко пъти бе виждала сцената момиче на терасата на ресторант в някоя реклама? Стотици. Какво разкриваше текстът или образът за „Луси“? Нищо. Защо не: Събуди интереса му с „Шанел 5“? Защо жените да купуват този парфюм, а не някой друг? В него нямаше нищо специално.

В крайна сметка тази реклама казваше: „Обикновен парфюм за обикновената жена“. А това не й харесваше.

Лита се зарови в списанията. Взираше се дълго във всяка реклама, независимо дали бе на грим, пудра или бельо. Не четеше статиите, но бегло се спираше на заглавията. Броят на „Ню Йорк Таймс“ от миналата неделя лежеше на дивана и тя прегледа и него.

Беше настъпило ново десетилетие. Вълнуващо време за жените. Момичетата в университетите горяха сутиените си, четяха Симон дьо Бовоар4, настояваха за повече пари и за по-добра работа. Лигата на жените гласоподаватели организираше членовете си да станат по-активни на изборите. Наистина, срещаха се и ожесточени мъжемразки и щом се сетеше за Марк и Бъд, тя не можеше да ги вини. Но макар и повечето жени да не бяха толкова крайни в реакциите си, все пак им бе дошло до гуша. Слушаха Карън Карпентър и Джанис Джоплин. В телевизионните програми вече не ги представяха само като съпруги и майки. Но прекалено много реклами все още показваха момичета от началото на шейсетте — красавицата на бала, с очарователна усмивка, застанала до гаджето си футболист — сякаш „лятото на любовта“ изобщо не се бе случвало, сякаш младите жени не протестираха по улиците на Вашингтон с искания да се сложи край на войната във Виетнам.

Събуди интереса му! За да съответства на настроенията на жените от седемдесетте, трябваше да звучи по-скоро като: Разкарай го!

Лита се усмихна. Представи си момиче в черен кожен гащеризон, стъпило с ботуша си върху нещастник с бакенбарди и медальон на шията, проснат на паважа. Разкарай го. Луси! Може би не чак дотам, но…

Образът й подсказа нещо и тя започна да си води нови бележки.

Парфюмът се казваше „Луси“. А какво означаваше думата? Име на момиче. Кратко име, на обикновено момиче. Не Александра, Хортензия или Елизабет, а Луси. За да се свърже парфюмът с нещо, което момичетата искат, трябваше да им се представи нещо, което искат да бъдат. По-точно — някой. Една Луси, която да отговаря на името на парфюма. Нещо напълно различно от всички онези кльощави, бели, прекрасни момичета, разхождащи се по отрупани с цветя поляни в бели шифонени рокли, които използваха всички големи марки, за да рекламират парфюмите си.

„Китън“ продаваше „Луси“ само в Североизточните щати. Рекламата им щеше да е насочена изцяло към този регион. Лита се замисли за образа на момичето. Не искаше да тръгва в тази посока, защото щом веднъж избереш модел, който да представя линията ти, момичето можеше да те върти на малкия си пръст. Самата Лита често бе използвала този похват. „Китън“ бяха малка фирма — не можеха да си позволят да ги притискат за повече пари. Ами ако „Луси“ не беше едно момиче, а няколко? Всички те щяха да се харесат на различни групи потребители, но всички щяха да имат един и същи имидж… амбициозни, модерни, социално активни, борбени и независими. Нейната Луси нямаше да се нуждае от мъж до себе си на снимката.

Лита се върна към списанията с ножица в ръка. Изрязваше фигури и различни фонове и си играеше с тях. Използваше хартията от офиса и ги лепеше със смес от брашно и вода, защото нямаше лепило. Кафето й изстина; тя дори не забеляза.

Когато приключи, часът бе вече три сутринта. Прибра макетите си в куфарчето — онова, което повече не бе носила в „Дохъни“, откакто започна работа, за да не би Марк пак да се разгневи. После си взе набързо душ и приготви дрехите си за сутринта до леглото. Пъхна се между завивките и едва намери сили да навие часовника, преди да заспи.

— Това е чудесно! — Марк се отпусна на стола и огледа блесналия си кабинет. — Трябва да го правиш по-често, Лита.

— Да. Ще ми се жена ми да поддържаше такава чистота вкъщи — обади се и Бъд, без да забележи неприкритата омраза в погледа й. — Тази сутрин изглеждаш ужасно, Лита.

„О, боже! — искаше й се да възкликне. — А ти как изглеждаш, мазно говедо такова?“ Но прехапа език.

— Малко съм изморена.

Под очите си имаше такива тъмни кръгове, че направо приличаше на голяма панда. Двата пласта фон дьо тен не й бяха помогнали особено. — Отне ми малко повече време, отколкото мислех, докато подредя тук.

— Справила си се добре, кукло.

— Сър… — обади се тя с най-покорния си тон, като на малко момиченце, както му харесваше на Марк. — Дали ще ми позволите да си взема по-дълга обедна почивка днес? Имам среща с един човек. Само ако вие разрешите, разбира се.

— Ако свършиш работата си. Но гледай да не ти става навик.

— Няма. Благодаря, сър. Двамата с господин Робъртс ще желаете ли кафе?

Лита се обади в офиса на Хари Вайс веднага щом се върна от кухненския бокс.

— Бих искала да се срещна с него. Много е важно.

Отсреща Сюзън въздъхна:

— Има свободен само половин час, и то точно…

— Преди обяд, знам. — Лита бе поразпитала и запомнила наизуст графика на Хари. — Тъкмо тогава имам малко свободно време. Господин Смит ми разреши.

Другата жена се поколеба:

— Е, щом господин Смит ти е дал позволение, ще се опитам да те вместя в графика на срещите. Но ще разполагаш само с десет минути.

— Нали каза, че е свободен половин час?

— Не и за проблеми на секретарките! — студено я сряза Сюзи. — Искаш ли това време или не?

— Искам го.

— Тогава бъди тук в един.

Лита се появи пред бюрото на Сюзи в един без две минути. Костюмът й бе спретнат и лицето — без грим, но беше махнала фалшивите очила. Носеше тежки и грозни кафяви обувки. Забеляза как Сюзън кимна одобрително.

— Десет минути, Розалита.

— Разбрано — покорно се съгласи тя.

„Защо ли — помисли си Сюзи, докато отваряше вратата на кабинета за Лита — имам лошо предчувствие?“

Лита се обърна и учтиво, но твърдо затвори вратата под носа й.

Хари вдигна поглед от книжата си:

— Нали не става дума за Марк Смит?

— Донякъде — да — призна Лита.

— Изненадан съм, че идваш едва сега. Последните две момичета изкараха само по една седмица. Не пожелаха да останат дори и след като им предложих увеличение на заплатата. — Хари въздъхна. — Марк се закле, че ще държи ръцете си настрана. Съжалявам, ако отново се е вързал към старите си навици…

Лита се прокашля:

— Не идвам за това.

— Искаш нещо повече от извинение, така ли? Какво искаш, пари? Сега получаваш основната заплата на машинописка. Мисля, че мога да измъкна още малко пари за теб, но няма да е много…

Тя вдигна ръка.

— Хари — каза, че мога да те наричам така, — трябва да те прекъсна. Имам само десет минути и изобщо не се притеснявам, че Марк ще ме опипва. — Извади очилата с дебелите стъкла от джоба на сакото си и си ги сложи. — Виждаш ли? Нямам проблеми, откакто се сдобих с това.

Той примигна, после избухна в смях:

— Това се казва инициативност.

— Харесваш ли инициативността?

— Разбира се.

— Добре. — Лита извади макетите си. — Тогава ще харесаш макета, който съм подготвила за кампанията на „Луси“. Ако покажете на клиента глупавите проекти, с които разполагате сега, те ще зарежат „Дохъни“. Марк Смит и Бъд Робъртс никога не са направили нещо добро за модата или красотата, защото не разбират жените… а аз знам кое е актуално на модния подиум…

Хари свали очилата си в стил Джон Ленън, потърка ги и протегна ръка.

— Добре — каза с равен глас, — покажи ми какво носиш.

Лита внимателно нареди книжните макети върху бюрото. Изглеждаха грубо направени, но бяха уловили духа на онова, към което се стремеше. Имаше едно тъмнокожо момиче с афроамериканска прическа, застанало пред кулата Сиърс; червенокоса красавица в миниполичка и вталено сако, крачеща из Манхатън, и засмяна блондинка, която ловеше риба на езеро в Нова Англия. Текстът отдолу с флуоресциращ маркер гласеше: „Луси“ — когато сама определяш правилата.

Вайс разглеждаше колажите, без да мигне.

— Разбираш ли — нетърпеливо се обади Лита, — „Китън“ рекламират само в Североизточните щати. Това ще накара момичетата да го почувстват лично. А всяка жена, която си купува парфюм от малко известна марка, вместо от големите имена, вероятно търси нещо различно…

Той я прекъсна:

— Сега е мой ред да те спра.

— Но ако ми позволиш да ти обясня идеите си…

Хари я изгледа, сякаш е пълна глупачка:

— Няма нужда да ми обясняваш идеите си. Работата ти говори достатъчно ясно.

— Но…

— Блестяща е! — каза Хари Вайс, без да я изслуша. — Много ми харесва. Обръщаш се към градските момичета, които работят, и към момичетата от предградията, които искат да са в крак с модата. Определяш го като бунтарски шик. И все пак момичетата са красиви. Мисля, че това въздейства на много нива едновременно.

Лита усети как разтуптяното й сърце полека се успокоява.

— Ще те направя текстописец — заяви той. — Тези образи не са достатъчно добре сглобени, за да станеш художествен директор, но ще назнача такъв, с когото да работите заедно. Ще започнете с поръчката за „Луси“. Нека видим как ще потръгнат нещата, после може да ти разреша да се пробваш и за други проекти. — Натисна едно копче на бюрото си. — Сюзи, повишавам Розалита Моралес в текстописец. Погрижи се да й намериш свободен офис.

— Да, господин Вайс — отвърна притеснено Сюзи. — Какво да кажа на Марк?

— Кажи на двамата с Бъд да дойдат при мен.

Лита се замисли дали да не използва възможността да се оплаче от потупването по дупето и мръснишките закачки, но си премълча. Едно по едно. Така се печелеше най-много.

— Благодаря ти за този шанс, Хари — каза тя и стана от мястото си.

— Шанс? — изрече той. — Ако заради теб изгубя този клиент, начаса си уволнена. В момента просто ти позволявам да спечелиш много пари за мен. Ясно ли е? Това ти е работата. Да изкарваш пари за мен.

— Разбрано! — щастливо се съгласи Лита. Той я изгледа строго и тя побърза да излезе, преди да размислил и ненадейно да я е уволнил.

— Това някаква шега ли е? — изрева Марк Смит.

Лита продължи да прибира личните си вещи в кашона.

— Не, не е. Обсъдих някои свои идеи с Хари Вайс и той, изглежда, ги хареса.

— Твои идеи? А ти си тъпата ми секретарка! — крещеше Марк.

Лита забеляза, че всички други жени са наострили слух, макар да бяха свели глави и да се преструваха, че печатат.

— Всъщност не съм ти секретарка. Нито съм тъпа — сладко отвърна Лита.

— Свържи ме с Хари Вайс по телефона!

— Направи го сам. Не съм ти подчинена, Марк.

Смит не можеше да повярва, че тази малка беднячка му говори по този начин. Цялото му лице стана мораво и той скочи към телефона.

— Ало, здрасти, Сюзи! Марк Смит се обажда. Хари там ли е? О, добре. — Погледна тържествуващо към Лита. — Разбира се, ще изчакам. Ало, здрасти, Хари! Марк Смит е… Секретарката ми разправя разни врели-некипели тук. Да, Розалита. — Последва пауза. — Какво си направил? — извика Марк, после се овладя. — Кампанията „Луси“? Това е моята поръчка, Хари, мой клиент… Не, не знаех, че е била модел, но какво от това? Да не би фактът, че им и страхотно дупе, автоматично да я превръща в рекламен гений? Знам, че е жена… Добре, добре. — Той постепенно се успокои. Очите му пронизваха Лита с убийствена омраза. — Е, щом си решил да опиташ. Но недей да виниш мен, ако клиентът ни отреже, ясно? Двамата с Бъд сме ти приготвили чудесно предложение. О, не става? — Преглътна тежко. — Е, предполагам, че не можем да спечелим всички. Разбрано. Добре, до скоро.

Лита го наблюдаваше, докато той тръшна слушалката обратно, явно осъзнал, че всички на етажа са видели как е бил смъмрен. Изглеждаше така, сякаш е готов да се пресегне с огромните си лапи и да й извие врата като на пиле.

— Хари Вайс заяви, че не е харесал работата, която сме свършили. Обаче аз още на никого не съм я показал. Ровила си в нещата ми.

— Трябваше да разчистя офиса, не помниш ли? Забелязах някои неща — небрежно подхвърли Лита. — Реших, че продуктът само може да спечели, ако тръгнем в друга посока.

— Шпионирала си ме.

— Издействах си повишение — хладно отвърна тя. — Изобщо не ме засяга, че това не е по вкуса ти.

Смит направо беснееше:

— И къде, по дяволите, са очилата ти?

— Не нося очила. Сложих ги само за да ме оставиш на мира.

— Мислиш се за много умна — просъска Смит и се наведе толкова близо, че Лита усети миризмата на афтършейва му. — Но само си спечели враг. По-добре внимавай, госпожичке. Сега си играеш с големите момчета.

— Голям ли? — високо се обади Лита. — Последното ти гадже твърдеше друго.

Последвана от приглушеното хихикане на другите момичета, тя се завъртя на пети и си тръгна.