Когато тя беше лоша

Шеста глава

Рекламната кампания бе истински триумф.

Видът на Лита, която плавно се носеше на екрана с предизвикателно блеснали очи и стегнато дупе в къса поличка в крещящо зелено, с вплетени в косата й плодове като на стриптийзьорка от викторианската епоха, караше хората да опразват рафтовете от бурканчетата с разтворимо кафе из цяла Америка. Компанията „Коста Рика“ пусна още една реклама с Лита, която този път носеше кадифена рокля с ресни, седеше в пищно хотелско фоайе и пиеше противната напитка в кафена чашка от костен порцелан. „Истинска Коста — истинска класа“, заявяваше рекламното послание и пазарният дял на компанията скочи с четири процента.

Лита разполагаше с пари. Купи самостоятелна къща на родителите си и им остави двуетажната, в която живееха по-рано, за да им осигурява доходи. Те се пенсионираха без повече суетене. Според баща й само един глупак би работил, ако няма нужда да го прави. Чико също се присламчи към нея за пари. Лита му предложи да го заведе до „Барнис“, да му купи няколко костюма и да му намери някаква работа в „Бенсън и Бейли“. Но той отказа.

— Просто ми дай пари, сестричке. Намислил съм да инвестирам — настоя той.

— В какво? — подозрително попита тя.

Лицето му помръкна:

— Няма да ти кажа. Може да разваля цялата работа. Знаеш как е.

„Не съвсем“, помисли си тя.

— Ще ми дадеш ли парите или не? Ще ти ги върна. Това е добра възможност за теб. Разбира се, не си длъжна. Аз все пак съм ти само брат — саркастично добави Чико.

Лита му даде парите. Четири хиляди долара в брой. И през ум не й мина да даде чек на брат си. Какво разбираше той от банки? Това не се вписваше в стила им. Тя все още пазеше парите, които бе спестявала в онзи чорап. Не му поиска разписка, защото знаеше, че никога няма да види и цент от тях.

Но си струваше, само за да се укроти Чико. Той не изпитваше особен възторг от успеха й. Щеше й се да направи нещо, за да охлади изгарящия го гняв. Лита се мъчеше да измисли работа за Чико, за да го отклони от хрумването му да стане неин „мениджър“. Замисли се над възможността да купи къщи, които да се разделят на два или три апартамента… три фамилни, както ги наричаха агентите по недвижима собственост. Тогава Чико би могъл да е от полза, да ги наглежда от нейно име. Стига да е сигурна, че няма да притиска наемателите за пари…

Беше й трудно да се занимава толкова много с брат си. Лита сякаш се носеше в облаците, заобиколена от богатство, известност и винаги на гребена на модната вълна. И беше влюбена.

Рупърт я бе поканил на среща в деня, в който се бе върнала у дома. Тя си седеше в апартамента, вперила поглед в телефона, и сякаш го предизвикваше да звънне. Щом това стана, тя се хвърли към него и вдигна мигновено слушалката. Беше той. Чувайки гласа му, цялата потръпна от удоволствие.

— Предполагам, че картичката ти се е сторила ужасно нахална.

— Не, не, прекрасна е! — Лита въздъхна, като си мислеше същото и за него.

— Щях да изпратя цветя, но ти не си беше у дома, за да ги приемеш.

— Това е без значение — промърмори тя.

— Да разбирам ли, че няма да е прекалено самонадеяно от моя страна да те поканя да излезеш с мен? — попита той.

— О, не.

— Не? Няма да приемеш? Е, не мога да те виня. И аз не бих приел на твое място.

— Разбира се, че приемам. Искам да кажа… — Лита се изчерви.

— Разбрах какво искаш да кажеш, мила. Само се пошегувах. Виж какво, ти се приготви, а аз ще мина да те взема към десет.

— Не е ли малко късно? — попита Лита и веднага съжали. Щеше й се сама да си удари шамар. Първата среща не бе най-подходящият момент да започне да го критикува. И какво ли знаеше тя? Той беше изисканият светски човек.

Рупърт се засмя. Харесваше й отсеченият му английски акцент. Звучеше като принц. Той, разбира се, бе благородник, от един съвсем различен свят — и Лита внезапно закопня да стане част от него.

— Може би, ако говорим за буржоазна вечеря за двама. Но ние ще хапнем късно и после ще обиколим клубовете. Искам да ме видят с теб. Облечи си нещо скандално, скъпа, става ли?

„Разбира се“, помисли си Лита и затвори, силно възбудена. Побърза да си вземе душ. Първо косата… едно момиче не можеше да изглежда добре, ако косата му не е лъскава и блестяща. Насапуниса всеки сантиметър от тялото си и втри лосион „Шанел“ № 5 по гладко избръснатите си крака. Започна бързо да прехвърля наум разнообразния си гардероб. Изборът на тоалет й се струваше почти толкова важен, колкото и на сватбена рокля. Загърна се в пухкавия бял халат от „Сакс“ — онзи, който й бяха доставили в разкошна картонена кутия, натъпкана с мека прозрачна хартия — и се запъти към гардеробната си. Макар той да й бе казал да се облече скандално, Лита щеше да внимава. Секси, но не прекалено. Знаеше, че може да си сложи високи до средата на бедрото бели ботуши, кожена минипола, която повече приличаше на широк колан, и мрежесто потниче с презрамки и две дискретни цветя, направени от медни плочки, които да прикриват зърната на гърдите й — и щеше да накара Рупърт и всички останали мъже тази вечер да паднат в краката й. Но след като паднеше на колене и после я вкараше в леглото си — може би с подаръци от рода на диамантени пръстени, с каквито се бяха опитвали да я подкупят някои редактори на списания — той щеше да преспи с нея няколко пъти и да я зареже. А Лита искаше нещо повече от това. Искаше да стане съпруга на Рупърт. Вероятно беше лудост да мечтае за това, още повече на първата им среща, но все едно. Вярваше в съдбата, а тя сякаш бе белязала Рупърт Ланкастър за нея. От онази първа среща в кабинета му, когато сърцето й се бе качило в гърлото, а след това я бе накарал да го чака толкова дълго и тя бе помислила, че е забравил за нея, а после романтичната вечеря в Коста Рика… О, божичко, какво щеше да каже майка й… малкото й момиче да стане английска лейди, баронеса…

Лита се зае да преглежда гардероба си като генерал, който планира стратегическа атака. Нещо секси, но не долнопробно. Хмм… Изпробва минирокля от сребриста кожа, рубиненочервена рокля с гол гръб от копринено кадифе и лимоненожълт тоалет с прилепнал копринен панталон, но нищо не й се струваше достатъчно подходящо. Накрая се спря на вталена копринена блузка в нежнорозово, изпъстрена с мънички сребърни мъниста, и бяла широка пола малко над коленете й, която се повдигаше и развяваше около краката й, докато ходеше. Парфюмира се с още „Шанел“, обу чифт сандали с невероятно висок ток и бе готова за излизане. Внимателно се загърна отново в халата, за да не изцапа тоалета си, после отиде до кухнята и си приготви омлет. Предчувстваше, че Рупърт ще остане впечатлен от нея, ако не се тъпче прекалено. Лита забелязваше как моделите около нея ставаха все по-слаби с всеки изминал ден. В ресторанта, където се канеше да я заведе Рупърт, може би сервираха и скара, кой знае? Но щеше да е по-добре, ако си поръча само салата с пиле на скара. Дори само мисълта за заешката храна я караше да изпитва силен глад. Тя добави чушки и пържени късчета месо в омлета си, а после бързо го излапа. Чаша червено вино — и вече се чувстваше малко по-спокойна.

„Готова съм“, помисли си Лита.

Рупърт пристигна с най-грамадния букет червени рози, който някога бе виждала.

— Пет дузини — каза той, когато забеляза, че тя се опитва да ги преброи.

Ммм, Лита изглеждаше чудесно. Какви страхотни гърди имаше под прилепналата розова блузка! Той задържа погледа си върху леко набъбналото зърно под коприната. Късата й бяла пола разкриваше извивката на прасците й; той си представи стегнатите й, гладки като сатен бедра. Дали венериното й хълмче е подстригано, или е направо обръснато? Беше толкова млада. Истински сладкиш. Направо не можеше да се сдържи да не я схруска.

Е, хайде стига! Полека. Тя бе почти готова да падне в ръцете му като зрял плод. Скоро щеше да му се моли като всяка друга жена в Ню Йорк.

Лита бе направо на седмото небе:

— Нека само ги сложа във вода.

Той се засмя:

— Съмнявам се, че имаш толкова много вази. Дай на мен. — Взе тежкия букет от ръцете й, напълни до половина мивката със студена вода и ги сложи вътре. — Утре след работа може да се отбием до „Блумингдейл“ и да ти вземем нещо, в което да ги сложиш. Но недей да ги гледаш цяла нощ. Имаме да обикаляме доста.

Хвана я за ръка и заедно излязоха на улицата. Настани я в едно такси — незнайно защо бе очаквала да дойде с лимузина, но това бе приятна изненада. Може би се опитваше да й покаже, че е съвсем обикновен човек. В колата той се обърна към нея с възхитен поглед и отбеляза:

— Притежаваш истински стил, Лита.

— Това ми е работата — отвърна тя, като се наслаждаваше на комплимента.

Заведе я в „Тавърн“ и поръча хайвер и блини, които много й харесаха, както и изстудено шампанско.

— Не бива да харчиш толкова много заради мен — възрази Лита.

Рупърт взе ръката й, завъртя я в своята и я целуна бавно и внимателно. Тя усети как моментално се овлажнява между краката и ги стисна по-здраво.

„Не и на първата среща! Не и ако искаш да го задържиш“, нашепваше й вътрешният й глас. С думите на майка й.

— Ти струваш много повече. Освен това… — намигна й той — … всичко се приспада като служебни разходи. Пробните излъчвания на рекламата дават отлични резултати. Ще станеш голяма звезда.

— А ти какво правиш в Америка, Рупърт? — попита Лита.

Той се усмихна:

— Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че си губя времето?

Тя примигна:

— Но ти си сред важните хора в „Бенсън и Бейли“.

— Вярно е — небрежно се съгласи той. — Но имам свои интереси в Англия.

— Щом имаш титла, сигурно си богат — отбеляза Лита и веднага съжали. Не искаше той да си помисли, че е решила да си търси богат приятел. Мислено благодари на Бога, че от рекламната кампания на „Коста Рика“ ще й платят цели двеста хиляди долара. Не бе от неговата класа, разбира се, но все пак имаше достатъчно свои пари, за да се различава от всички останали момичета-авантюристки, които се лепели подире му, според Бил.

— Не става дума само за пари. Имам къща, семейно имение. Принадлежали са на барон Ланкастър още откакто крал Джеймс ни е дал титлата. — Лицето му помръкна.

— Това… е хубаво, нали? — попита Лита.

— Би било, ако къщата беше в мои ръце. Има малък правен проблем. Но в момента работя по него.

— Затова ли се върна по-рано в Ню Йорк?

— Да.

Той леко погали дланта й с палеца си, чийто маникюр бе перфектно поддържан. Зърната на гърдите й моментално набъбнаха. Лита се премести леко напред — с надеждата, че Рупърт няма да забележи, но тъмните му очи бяха вперени право в гърдите й.

— Малко е хладно тук — промърмори тя.

— Не — усмихна се Рупърт. — Неособено.

Тя бързо отпи от виното си и се прикри.

— Но да не говорим за мен. Предпочитам да обсъждаме теб и блестящото ти бъдеще — каза той.

— А аз искам да поговорим за теб, Рупърт — искрено настоя Лита.

„По дяволите, колко е млада!“, помисли си той. Направо му се искаше да си оближе пръстите. Какво разкошно тяло имаше! И бе почти сигурен, че е недокосната. Изглеждаше прекалено скована, за да е правила секс някога.

Рупърт се чувстваше отегчен от кльощавите наркоманки, пристрастени към кокаина, които водеше в апартамента си след посещение в някой клуб. Нямаха гърди, нито дупе, нямаха и какво да кажат. Това момиче бе доста интелигентно и по-важното — съвсем скоро щеше да се поддаде на чара му. Само на осемнайсет. Освен това не знаеше как да се държи. Смяташе, че като има дрехи от „Шанел“, няколко подходящи тоалета от „Диор“ и наниз от перли, никой не би обърнал особено внимание на произхода й. Видът й е екзотичен, а това е последната мода в Лондон. Разбира се, щеше да се наложи да й наеме учител — заради акцента. Но това лесно щеше да се уреди. Тя имаше пари, а къщата — след като си я върнеше — щеше да се нуждае от ремонт. Можеше да използва влиятелната си позиция в „Бенсън и Бейли“, за да осигури четири или пет големи рекламни договора за Лита, които да я превърнат в мултимилионерка, а после да се ожени за нея. Тя щеше да получи титла, а той — пари, освен най-страхотното дупе, което бе виждал през последните пет години.

Щеше да е много лесно, защото тя го обожаваше. И не си правеше труда да го крие.

Отново огледа настръхналите й зърна под прилепналата копринена блуза. Изглеждаха разкошни. Зачуди се дали са тъмни като череша, или са като розов цвят. Мислено ги погали с език.

— Искам да си поговорим за любовния ти живот — настоя Лита.

Рупърт сви рамене:

— Какъв любовен живот, скъпа? Освен срещата ми с теб, животът ми е истинска пустиня. Отегчителна пустиня, изпълнена с работа.

— Агентът ми каза…

— Бил ли? — Рупърт небрежно махна с ножа си за риба. — Той е голям сладур. Но е гей. Наистина не може да разбере, че хетеросексуалните мъже могат да имат приятелки жени, без да спят с тях.

— Той ми каза, че си много популярен из клубовете.

— Заради титлата. Знам, че е детинско, но някои момичета така силно се впечатляват от нея. А това е просто нещо, което ми се полага по рождение, а не нещо, което съм спечелил.

Лита въздъхна. Той бе направо идеален.

— Смятам, че трябва да преценяваме човека само по това какъв е, а не какъв се е родил. Това е едно от нещата, които ме привлякоха у теб. Твоята целеустременост. Нахлу в кабинета ми и отказа да приемеш отрицателен отговор. Уважавам това качество у една жена. Имаме нужда от повече такива момичета днес.

— Благодаря — пророни Лита. Цялата сияеше.

— Знам, че един ден ще се омъжиш и ще се откажеш от професията на модел. Но дотогава ще станеш голяма звезда.

— Смяташ ли, че притежавам нужните качества? — попита тя.

Рупърт многозначително й намигна:

— Скъпа, смятам, че притежаваш точно каквото е нужно.

След вечеря я заведе в „Лайънс Денс“ — най-популярният в момента клуб в Ийст Вилидж, винаги претъпкан с рок звезди и хора от киното. На улицата пред вратите му се извиваше дълга опашка от момичета в миниполи, наредени по три в редица, които се молеха да ги пуснат вътре. Слязоха от таксито и Рупърт се приближи до портиера, който приличаше на истинска горила. Лита пристъпваше зад него с разтуптяно сърце. Никога по-рано не бе идвала на подобно място. Само преди седмица не бяха пуснали да влезе тук Сали, едно от другите момичета в агенцията. Лита никога не би допуснала да я унижат по такъв начин.

— Заповядайте, ваше благородие — изръмжа горилата и свали червеното кадифено въже, което преграждаше входа. Тълпата навън се развика, но Рупърт не им обърна никакво внимание и поведе Лита навътре и нагоре по стъпалата.

— Забрави да платиш. — Лита махна с ръка към гишето.

— Не ставай глупава, скъпа. Никога не плащам. О, Алесандра, мила, радвам се да те видя.

Рупърт поздрави жената с въздушни целувки по двете бузи. Тя бе облечена с прозрачна бяла рокля от шифон, изпъстрена с цветя. Отдолу бе гола. Лита прехапа устни, за да не зяпне, смаяна.

— Рупърт, скъ-ъ-пи. Приготвила съм сепарето специално за теб. И за дамата ти. Коя е този път?

Усмивката на Рупърт не трепна:

— Розалита Моралес, голяма звезда в „Моделс Сикс“.

— Чудесно. И аз бях модел.

Алесандра дори не извърна очи към Лита. Имаше силен грим и провиснали гърди. Лита предположи, че жената вероятно наближава петдесетте. Обзе я пристъп на страх. Това ли очаква един бивш модел? Отказ да повярваш, че си прехвърлил билото? Да показваш красотата си, когато вече я няма?

„С мен това няма да се случи!“, закле се тя. Щеше да намери друго, с което да се занимава. И щеше да се откаже от професията на модел, когато навърши двайсет и пет.

— Ти беше супермодел, скъпа. А сега притежаваш това прекрасно място.

— Да. Заповядай, скъ-ъ-пи. Масата ти е готова, както винаги.

Тя се завъртя на високите си тънки токчета и ги поведе нагоре по металните стъпала. На върха им имаше тапицирана в кадифе врата, пазена от поредната горила. Здравенякът отвори вратата и Алесандра потъна в тълпата вътре.

Лита рязко си пое дъх. Разпозна две рок звезди, които бяха прегърнали руси тийнейджърки и смъркаха кокаин съвсем открито от стъкления плот на масичката пред себе си. Известен актьор от сериал седеше на червен плюшен диван и опипваше гърдите на „асистентка“ от телевизионна игра, която Лита бе гледала няколко пъти. Баща й бе неин почитател. Тя откъсна очи от разголените гърди на момичето, мъчейки се да прикрие шока си. Не искаше да изглежда като наивно хлапе.

— Ето тук, съкровище.

Домакинята им посочи ъглова маса, за щастие затъмнена, върху която вече се изстудяваше бутилка шампанско. Лита седна и осъзна, че едната стена на ВИП-салона е от тъмно стъкло. Можеха да наблюдават тълпата, която танцуваше и се потеше долу, но никой не можеше да види тях. Беше много странно. Лита се настани в сепарето.

— Благодаря — пророни тя.

Алесандра не й обърна никакво внимание и целуна Рупърт по бузата.

— Ще те видя по-късно, нали, скъпи?

— Рупърт! — Едно младо момиче дотича до масата им, облечено в бяла миниполичка, плетена на една кука, и явно без никакви бикини под нея, доколкото успя да забележи Лита. — Миличък, миличък, толкова време мина. Поне…

— Попи, здравей! — прекъсна я Рупърт и се здрависа с нея. Момичето явно се обърка. — Познаваш ли Лита Моралес? Тя е от „Моделс Сикс“.

— Аз работя за „Форд“ — представи се Попи и изгледа хладно Лита. — Приятелка ли си с Рупърт?

Лита внезапно почувства как я разтърсва яростен прилив на ревност. Мразеше това кльощаво бяло момиче с изрусена платинена коса, облечено като истинска проститутка. И възрастната дама изглеждаше достатъчно ужасно, но тази повлекана бе по-млада дори от нея самата. Неприлично млада и си падаше по Рупърт. В Саундвю момичетата не стояха кротко, когато някоя друга жена открито флиртуваше с мъжете им.

— Не, не съм му приятелка, аз съм му гадже! — сряза я тя. — Радвам се, че се запознахме, Попи, но може ли сега да ни оставиш насаме? Искаме да прекараме една романтична вечер.

Опита се да не обръща внимание на актьора от сериала, който наместваше красавицата до себе си, така че да седне по-удобно в скута му. Попи, вбесена, погледна към Рупърт, но както Лита с удоволствие забеляза, той само сви рамене.

— Всичко хубаво, Попи. Ще се видим пак някой ден.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Ти си гадно копеле, Рупърт — проплака тя.

— Не искаме никакви сцени! — хладно отсече той и погледна към охраната.

Двете момичета забелязаха това и Попи се стегна.

— Тръгвам си — каза тя. После погледна Лита. — Нещастница!

Обърна се рязко и плетената й поличка се вдигна опасно високо над голото й дупе.

— Коя е тя? — попита Лита.

Рупърт леко поклати глава:

— Съжалявам, че трябваше да видиш това, скъпа. Едно момиче от друга агенция, което ме преследва от известно време. Опитах се да я отблъсна възможно най-деликатно, но когато и да ме срещне, непрекъснато ми се нахвърля.

— О! — възкликна Лита и се почувства глупаво.

Рупърт се пресегна и нежно погали бузата й с върха на пръста си.

— Но много ми хареса как се справи със ситуацията. Особено когато заяви, че си ми гадже. Мислех, че ще трябва дълго да те уговарям за това.

Лита се усмихна.

— Двамата ще се разбираме прекрасно — каза той. — Ще видиш.