Когато тя беше лоша

Седма глава

Лита дори не си спомняше как загуби девствеността си. Или поне не много ясно. Животът й с Рупърт бе вихрушка от събития, рекламен блясък и истинско вълшебство. Рекламата за „Коста“ доведе до главозамайващи продажби и Лита стана много търсена. Рупърт се оказваше много полезен при всеки договор, който подписваше — за консерви с риба тон, за спагетите на „Мама Асунта“ и за кокосовото мляко на „Нестле“. Бил се мръщеше и чумереше, но трябваше да изтърпи присъствието му. „Бенсън и Бейли“ все пак бяха голям клиент, а освен това не можеше да си позволи да ядосва Лита. Парите се вливаха в сметката й като истински водопад. Бил забеляза, че клиентката му вече не спестява всяко петаче и дори не изисква счетоводни справки за хонорарите си. Беше прекалено заета.

Лита Моралес бе влюбена до уши.

Рупърт я водеше навсякъде. Представяше я като свое гадже, като любовта на живота си, като своя половинка. Ходеха заедно на вечерни партита в Горен Ийст Сайд и никой дори веднъж не я погледна отвисоко. Всъщност всички съпруги на банкери и годеници на лекари искаха да станат приятелки с нея. Канеха я да пазаруват заедно, да отидат на маникюр. Ласкаеха я и на Лита й бе изключително приятно.

Опияняваше се, защото знаеше точно какво си мислят те. Бяха съвсем прозрачни. Искаха да станат близки с една бъдеща английска баронеса. Проклети сноби! Мразеше подобно отношение и обичаше Рупърт, който й се възхищаваше за онова, което е, а не заради произхода й. Струваше й се голяма ирония, че той изобщо не проявява снобизъм, за разлика от хората, които се събираха около него.

Но в същото време позволяваше да я ласкаят. И защо не?

Лита не искаше да си го признае, но го правеше най-вече заради любимия си. Естественото му лустро и изисканост представляваха качества, които й се струваше, че никога не може да усвои. Рупърт мразеше „сцени“ от всякакъв род и Лита не искаше да предизвика някоя само защото приятелите му са толкова надути.

Времето се застуди. За Деня на благодарността Лита покани Рупърт у дома. За нейна изненада, той прие.

В къщата в Куинс го посрещнаха сияещата Мария, навъсеният Чико и мрачният Карлос. Мария не бе разрешила на мъжа си да пийне нещо, преди да седнат на масата, за да не я засрами пред лорда, както тя продължаваше да нарича Рупърт, макар Лита да я умоляваше с поглед да престане. Чико бе принуден да облече костюм, който не му стоеше съвсем по мярка, и само зяпаше Рупърт, без да каже нищо.

— Ще гледаме ли мача? — попита Карлос, докато Рупърт геройски дъвчеше втората си порция от препечената пуйка.

— Разбира се, че не — отвърна, шокирана, жена му. — Лордът не гледа футбол.

Карлос се изчерви, но не каза нищо и само погледна дъщеря си. Напоследък той едва ли не се страхуваше от нея — заради факта, че е само на осемнайсет, а управлява семейните дела, но все пак днес беше Денят на благодарността. Макар жена му да бе вгорчила живота на всички съседки, хвалейки се как дъщеря й ще стане маркиза, и макар да му харесваше да я гледа, изпълнена с гордост, Карлос нямаше да остави някакъв си англичанин да му развали празника.

Лита схвана намека и стана, благодарна на Бога, че има повод за бягство.

— Мамо, всъщност двамата с Рупърт трябва да се връщаме в града.

— Да. Ще водя Розалита на вечеря. Ще идем и на театър. А и ако остана тук, госпожо Моралес, опасявам се, че ще изям цялата ви вкусна пуйка и тогава няма с какво да приготвите супа.

Мария се засмя весело. Гореше от нетърпение да каже на съседката Глория колко е харесал гозбите й английският лорд.

— Ще ми се да можехте да останете.

— О, на мен също. — Рупърт си придаде съкрушен вид. — Но за съжаление пиесата ще започне без нас. Така че — довиждане, Чико…

— Чао, брато! — измърмори Чико.

— Довиждане, госпожо Моралес, и благодаря за прекрасния обяд. Беше истинско пиршество. Довиждане, сър. — Той се здрависа с Карлос, който успя да се усмихне насила.

Английският лорд бе нарекъл него — Карлос Моралес — сър. Много почтително. Това бе хубаво. А си и тръгваше, така че Карлос можеше да си гледа мача. Което бе още по-хубаво.

— Довиждане. Ще ви изпратя — предложи Карлос в рядък изблик на добри маниери.

Забеляза как дъщеря му светкавично грабна палтото си и хукна към вратата. Жена му побърза да стане и да се ръкува с Рупърт, който се усмихваше любезно, докато затваряше вратата след себе си.

Мария не можеше да си намери място от щастие.

— Той ни хареса, скъпи! Ще дойде пак, за да опита от гозбите ми. Може би тогава ще поканим и други гости.

— Никога повече няма да видим този човек — спокойно отбеляза Карлос. По-добре от жена си разбираше Рупърт. — Не сме от неговата класа.

— Но нашата Лита е! — упорито настояваше на своето Мария. — Ще го видим пак — заради нея.

— Може би.

Карлос обаче се съмняваше. Може би неговото момиче щеше да успее някак. Беше го изненадала с кариерата си на модел, с всичките тези пари. Но нещо в очите на англичанина не му хареса. Е, какво пък — той си имаше собствена къща с градина и синът му имаше работа. Нека Лита си губи времето с този мъж. Ако питаха баща й, тя можеше да прави каквото си поиска.

Неговото момиче бе кораво като камък. Нямаше да остане наранено.

— Благодаря ти — каза Лита, качвайки се в таксито, на което Рупърт бе платил тройно, за да ги изчака.

Той нежно я целуна по бузата:

— За какво говориш? Семейството ти е очарователно.

Лита усети как я залива искрена любов. О, той бе направо прекрасен!

— Хайде да пропуснем театъра — предложи Рупърт, сякаш наистина имаше билети — и да прекараме една романтична вечер в моя апартамент. Искам да ти се отблагодаря, че се появи в живота ми.

— Ще бъде чудесно! — съгласи се Лита.

Рупърт живееше в разкошна мансарда в Горен Ийст Сайд с остъклена стена и изглед към парка. Там всичко изглеждаше толкова спокойно, сякаш се носиш над шума и прахоляка на града. Беше подредил малка мраморна масичка за двама, почти както при първата им вечеря в Ню Йорк. На поставка до нея имаше сребърна кофичка с лед, наполовина разтопен, в която се изстудяваше огромна бутилка шампанско „Крут“.

— Толкова много вино! — объркано каза Лита, а сърцето й биеше бързо и тя не можеше да намери подходящи думи.

— Това е само първата бутилка. Там, откъдето я взех, има още много — отвърна Рупърт.

Сервира й хайвер, мус от сьомга, цял омар и пушени миди, а за десерт — шоколадово суфле. Лита едва вкуси от храната. Чувстваше се замаяна от комплиментите на Рупърт и от шампанското, което той непрекъснато доливаше в чашата й. Витаеше в облаците, каза му, че го обича и че винаги ще го обича.

Когато Рупърт я заведе в спалнята и смъкна роклята й, Лита залитна и падна на леглото и само бегло си спомняше топлите му устни върху шията си, по раменете, по гърдите и все по-надолу.

На другата сутрин се събуди с такъв ужасен махмурлук, че едва усети лекото парене между краката си. Изгаряше от жажда и с усилие се добра, залитаща, до хладилника, където изпи цяла бутилка минерална вода, веднага след което я повърна.

Рупърт се появи около час по-късно, докато Лита седеше и бавно пиеше кафе. Обикновено първо би поискала разрешение, преди да си го приготви, но днес се чувстваше прекалено зле.

— Виждам, че вече си взела душ.

Лита бе облякла един от белите му халати за баня, в който направо се губеше. Тя кимна; от вътрешната страна на бедрата си бе открила червеникаво петно. Изчерви се.

— Ние направихме ли?…

— Да, направихме го. Не ми казвай, че не си спомняш.

Тя поклати глава.

— О, горкичката ми. Имаш махмурлук. Изобщо не разбрах, че си толкова замаяна, иначе щях да изчакам. Но мога да те уверя, че беше прекрасно.

Усмихна й се и изведнъж Лита се почувства малко по-добре.

— Знам, че е било така — излъга тя.

„Отлично! — помисли си Рупърт. — Тя наистина е много податлива на чуждо влияние. И колкото по-скоро я отведа далеч от Америка и от противното й семейство, толкова по-добре.“

Рупърт покани Лита да се пренесе при него. Тя с радост прие. Той й купи изцяло нов гардероб и я накара да даде многобройните си модни дрехи за благотворителност. Преглеждаше всичките предложения, които й отправяше и даваше „препоръки“ — повече никакви миниполички и снимки по бански или с дълбоко деколте. „Бенсън и Бейли“ я използваха в още няколко реклами по телевизията. Парите течаха като река и той й намери счетоводител, за да се грижи за сметките й.

Лита купи няколко къщи и даде на родителите си и на Чико пожизнена собственост. Сега вече нямаше да се припява за тях.

С всеки изминал ден Рупърт ставаше все по-романтичен. Престана да води Лита по нощните клубове и сега задоволяваше само с вечерни коктейли, опера и балет. Лита се появяваше на театрални премиери с дълги до гледните копринени рокли и с бели ръкавици над лактите. Понякога дори прибираше лъскавата си коса в стегнат висок кок — стил, който Рупърт щедро одобряваше, а Лита никак не харесваше. Но въпреки това се примиряваше с него. Беше достатъчно умна, за да разбере какво става.

Лорд Ланкастър се отнасяше сериозно към връзката им. Опитваше се да я превърне в нещо повече от свое гадже.

Когато й направи предложение в деня на Свети Валентин с красив еднокаратов брилянт от „Тифани“ и сто червени рози, подредени из целия апартамент, Лита силно се развълнува, но съвсем не се изненада.

Беше усетила накъде вървят нещата. Струваше й се, че така е писано да стане. Очакваха я само хубави дни. Това беше съдба.

Отдаде мрачното настроение на Рупърт през март на стреса. „Бенсън и Бейли“ изгубиха няколко големи договора и колкото и нелепо да изглеждаше, обвиняваха за това Рупърт. Той не обсъждаше работата си с нея, но тя го чу от другите момичета в офиса на Бил. Рупърт се затвори в себе си и често часове наред се усамотяваше с адвокатите си следобед и не се прибираше преди осем или девет.

Молеше го да определят дата за сватбата, но той все отлагаше.

— Има достатъчно време за това, скъпа — неопределено отвръщаше Рупърт. — Точно сега не мога да отделя толкова внимание на сватбата си, колкото ми се ще. Има някои неща, за които трябва да се погрижа.

Явно не можеше да отдели време и за партито по случай годежа им, което майка й така упорито искаше да подготви. Лита не можеше да го убеди да пресекат моста, за да идат на гости на родителите й, но се опитваше да го разбере. Щом имаше проблеми в работата, щеше да му е трудно сред хора.

Въпреки това не можеше да лиши майка си от радостта да сподели с нея тържеството й. Лита прекара един уикенд с родителите си и им показа пръстена.

— Толкова е красив! — възхити се Мария. — Лордът има добър вкус.

— Трябва да го наричаш Рупърт, мамо. Той ще ти стане като син, след като се оженим. Как ще се обръщаш към мен — с „лейди“ ли?

Мария засия.

— Кажи ми пак името си като омъжена жена, детето ми.

— Лейди Ланкастър — повтори Лита за стотен път.

На вратата се позвъни и Мария изтича да посрещне петте жени на средна възраст — новите й приятелки. Лита послушно показваше пръстена си и разказваше колко много искал и Рупърт да дойде. Излъга ги, че е в командировка. Така беше по-лесно, отколкото да им каже истината.

Чико промърмори, че всичко е страхотно, но той трябва да тръгва за нощната смяна на строежа.

— Може би ще ми дадеш малко пари като сватбен подарък — за инвестиции.

— Разбира се — кротко каза Лита. Очакваше се той да й даде подарък, но нямаше смисъл да го изтъква.

След вечеря тя разчисти масата и изми съдовете, както по-рано. За последен път го бе правила преди по-малко от година, но сега й се струваше като живот на друга планета. Мислено се закле да не се дистанцира прекалено от семейството си. Те си оставаха по-важни за нея от изисканите приятели на Рупърт и тя леко се срамуваше, че е започнала да се чувства неловко от тях.

Когато баща й разгледа пръстена след вечеря, тя усети, че иска да й каже нещо.

— Всичко е наред. Можеш да ми кажеш каквото и да е — подкани го Лита.

— Пръстенът е много хубав. Но е доста малък, нали?

— Това е диамант от един карат.

— Знам. За нашите приятели това е страхотен пръстен. Но този мъж уж бил богат. Когато дойде у дома за Деня на благодарността, дори не беше със собствена кола.

Лита помълча.

— Татко, той има голям апартамент и много хубави костюми, яде хайвер…

— Чудесно. Но плаща ли за всичко това?

— Има ли значение?

— Ти имаш много пари, Лита — бавно каза Карлос.

— Но той започна да излиза с мен още преди да ги имам.

— Добре. — Баща й я целуна по бузата. — Стига ти да си щастлива, скъпа. Добро момиче си.

Лита кимна и извърна очи. По обратния път беше доста замислена.

След седмица Рупърт отново изглеждаше така, както в началото. Напусна „Бенсън и Бейли“.

— Щом не оценяват онова, което правя за тях, защо да оставам? — заяви той, докато масажираше раменете на Лита. — Няма защо да си губя времето. Мисля да започна свой бизнес.

— Чудесна идея! — Лита веднага се заинтригува. — Какво си намислил?

— Ще основа собствена рекламна агенция.

— „Агенция Ланкастър“? — усмихна се Лита.

Рупърт изглеждаше шокиран.

— Мили боже, не! Никога не бих използвал семейното си име по този начин. Ами ако нещо се обърка? По-скоро мислех за „Модерна реклама“.

На Лита това съвсем не й се стори оригинално, но какво ли знаеше тя? Рупърт бе специалистът по рекламата.

— Имам много клиенти, които ще ме последват — каза й той по време на вечеря.

В апартамента му имаше истинска действаща камина и от началото на декември той бе започнал всяка вечер да пали разкошен огън от пращящи борови пънове. Тази вечер се бе излегнал на персийския килим пред камината, а Лита се гушеше до него и се наслаждаваше на топлината и на играта на светлината от огъня. Може би щяха да се любят по-късно. Рупърт бе внимателен и изискан любовник, но на нея много повече й харесваше усещането за близостта му, отколкото самият секс. Тази малка тайна тя пазеше за себе си. Дали пък на нея й имаше нещо? Рупърт вероятно би казал, че потиска сексуалността си. Заради католическото й възпитание може би. Лита убеждаваше себе си, че всичко е наред; щяха да се оженят и след сватбата тя щеше да се отпусне и да се наслаждава повече на самия акт. Пък в крайна сметка може би сексът съвсем не бе толкова важен!

— Те ще дойдат в „Модерна“ и ще прехвърлят договорите си на мен. Ще направим състояние. — Целуна я по върха на носа, когато забеляза изненадата й. — Разбира се, и ти си включена. Нали не си мислеше, че ще запазя всичко само за себе си! И ти ще имаш дял от компанията от самото начало.

— Но нали нямаш нужда от моя дял?

Рупърт се засмя:

— Разбира се, че нямам нужда от теб, скъпа, но не искам ти да изтървеш добрата възможност. Нали все говориш, че искаш да имаш някакъв бизнес, преди да се оженим? Е, до сватбата остава вероятно цяла година и ето това е твоят шанс.

„Цяла година?“, разочаровано си помисли Лита. Е, така поне щеше да разполага с време и да убеди Рупърт да дойде в Куинс за тържеството за годежа. Не каза нищо. Не искаше да разваля настроението му, след като тъкмо се бе превърнал в предишния, очарователния Рупърт.

— Ти ще работиш като модел, затова ще участваш като негласен съдружник, но можеш да следиш как се развива бизнесът. Ще ти хареса ли да помогнеш — за някои от кампаниите?

Лита го целуна по брадичката:

— Звучи много забавно, скъпи.

— Още утре ще ти донеса да подпишеш всички документи — обеща той.

Лита се прибра у дома след снимки за реклама на „Шанел“ и намери четири тънички листа върху ореховото бюро в спалнята им. Прочете ги внимателно и се почувства безкрайно облекчена. Предлагаше й се четиридесетпроцентово участие в собствеността на компанията, с много щедри гаранции относно колебанията на Уолстрийт. Освен това получаваше достъп до банковата сметка на компанията — като един от нейните ръководители, и право да одобрява по-важните кампании.

Подписа се, малко сърдита на себе си заради леките подозрения спрямо Рупърт, които бе изпитала.

— Страхотно, скъпа! — каза той, когато му връчи документите. — Уредил съм да се пренасочват пари от личните ни сметки към сметката на компанията.

— Колко точно ще вложим там?

— Не е определена сума. Вместо да залагаме прекалено много пари в брой, сметнах, че е по-разумно да установим механизъм, по който да захранваме сметката по малко, когато е нужно. Ако това е приемливо и за теб, разбира се.

— Напълно.

Лита подписа банковите формуляри, които той й подаде, и се почувства поласкана и уверена. Харесваше й, че Рупърт е толкова консервативен — вероятно заради произхода си. Тя не искаше да похарчи много пари още в началото, дори и при всичките му нови клиенти.

Рупърт я взе на ръце и я завъртя.

— Хайде да идем до „Тифани“ и да подраним с покупките за Коледа.

Следобедът бе истинско блаженство. Лита се чувстваше добре защитена от хапещия студ в Ню Йорк в новото си палто от норки, модел на „Баленсиага“, меко и комфортно, също като присъствието на Рупърт. Той й купи перли от „Картие“ — големи капковидни обици, почерпи я с шоколадова торта и горещ шоколад, а после я заведе на вечеря в „Двайсет и едно“.

Същата нощ Лита бе прекалено уморена, за да се любят. Заспа в прегръдките на Рупърт, огряна от угасващия огън.

Това се оказа последният им хубав ден заедно.

През следващите няколко седмици Рупърт се затвори в черупката си. Лита го отдаде на напрежението в работата. Наложи му се няколко пъти да се обажда по телефона късно през нощта и тези разговори бяха придружени от шумни викове. Когато Лита го питаше за бизнеса, той само рязко й отговаряше, че това са проблеми, съпътстващи всяко ново начало. Когато го питаше какви по-точно, Рупърт й отвръщаше, че трябва да има повече доверие в него.

Тя не се засегна от отношението му. Нямаше съмнение, че започването на собствен бизнес е трудно. Лита се подготви за коледното им празненство — прекара няколко приятни часа в „Барнис“, за да купи подходящите подаръци за Рупърт, и после още няколко часа в „Забар“ с майка си — подбираха идеалните продукти за коледния обяд.

Седмица преди празниците Лита влезе в апартамента на Рупърт и го завари да излиза оттам с куфар в ръка. Тя примигна:

— Какво става? Да не си решил да ме напуснеш?

— Не ставай глупава! — студено отрече Рупърт. — Изпикаха ме в Англия по спешна работа. Ще се върна в понеделник.

— Щом е спешно, нека дойда с теб.

Той я целуна леко по бузата:

— Скъпа, става дума за досаден съдебен спор, който трябва да уредя. Няма за какво да се притесняваш. Връщам се в понеделник.

Не се наложи да чака до понеделник. Рупърт й изпрати телеграма в събота. Беше по-бързо от писмо и по-безлично от телефонно обаждане. Лита я прочете, после отново, сгъна я и я прибра в чантичката си.

Това бе единственото, което взе от апартамента му. Остави коженото палто и перлите на леглото, което внимателно бе оправила. После си взе такси и отиде на хотел.

В телеграмата пишеше:

Точка. Точка. Точка.

Сякаш животът й беше спрял.