Когато тя беше лоша

Двадесет и втора глава

Успехът съвсем не дойде толкова бързо, колкото й се искаше.

Лита нямаше нужда да й повтарят. Беше се отървала от Норман Дойл, сама бе наела личната си секретарка и бе тръгнала на боен поход за нови договори. И всичко работеше добре в системата. Работата беше нейният живот. Оставаше до късно в офиса, понякога дори заспиваше на бюрото си. Получаваше покани за срещи, дори и от колеги от „Дохъни“, след като те свикнаха с идеята, че няма да напуска или да я уволнят. Но Лита не им обръщаше сериозно внимание. Понеже им отказваше категорично, престанаха да говорят, че спи с Хари, и се заговори, че е лесбийка. Другите жени продължаваха да клюкарстват злобно по неин адрес, най-малкото защото Лита не правеше никакви усилия да помогне на някоя от тях за повишение.

„Проблемът си е техен — разсъждаваше тя. — Аз сама си пробих път, защо не го направят и те?“

През последната година се справяше сама с всичко и бе станала доста по-сурова и донякъде — огорчена. Не се замисляше особено върху това. Разчувстваше се единствено на празници, когато ходеше у родителите си. Извън това нямаше време за емоционален живот. Веднъж вече бе пробвала, и то несполучливо.

На любовта не можеше да се разчита. На успеха — да.

Само дето той не идваше толкова бързо, колкото й се искаше. Въпреки новите договори, които бе сключила през годината и които се бяха оказали много успешни — с едно-две изключения, въпреки служебната кола, която никога не използваше, защото с метрото се придвижваше по-бързо, и по-хубавия апартамент на няколко преки от предишния, тя все още нямаше чувството, че постига особен напредък. Шест или седем пъти бе посетила кабинета на Хари, за да моли за повишение, за малък дял от печалбите. Искаше да я направят партньор във фирмата. Не беше неразумна претенция, имайки предвид приходите, които носеше.

— Твоите рекламни кампании са прибавили няколко милиона долара под формата на нови поръчки — й бе казал Хари. — Това е чудесно, но съвсем не е основната част от онова, с което се занимаваме.

Тя го прекъсна нетърпеливо:

— А индиректните приходи? Аз превръщам тази компания в търсена фирма на пазара.

Хари я изгледа строго:

— Сам-самичка ли? „Дохъни“ оцеляваше някак и преди да се появиш ти. Какво ще кажеш за Джордж Уотърс, Пийт Бесъл, Ханк Ейбръмс и Мат Лодър?

— Справят се добре.

— Не просто добре. Те водят безброй нови клиенти. Не си единствената, която върши добра работа тук, Лита. И всички тези момчета са по-старши в йерархията от теб. Продължавай все така и ще си поговорим отново по-късно.

По-късно. По-късно. По-късно. Лита бе работила неуморно през цялата седемдесет и първа и през седемдесет и втора година. Изграждаше собствената си репутация и издигаше тази на „Дохъни“. А сега вече й бе дошло до гуша от чакане.

Седеше в последната си придобивка — ъглов офис на един от горните етажи — и гледаше мрачно през прозореца юнското слънце. Последната й реклама доста изненадващо се бе провалила. Идваше й сама да се набие. Заслепена от похвалите, бе повярвала, че може да продаде каквото и да е. Пастата за зъби „Брайт Уайт“ — най-новият продукт на голяма фармацевтична компания — имаше по-високо съдържание на флуор от другите пасти. Лита се бе кандидатирала за поръчката и я бе спечелила, въпреки че Ханк и Мат също искаха да опитат. Но не бе изчакала да минат пробните тестове. Беше убедила клиента си да избърза с рекламната кампания, да излезе пръв на пазара… Лита обичаше да е първа. На Мадисън Авеню имаше място само за новото, свежото, приковаващо вниманието. Пастата обаче нямаше много добър вкус. Хората харесваха приятната мелодия на рекламния клип и моделите с искрящо бели зъби, но никак не одобряваха продукта. След първоначалния скок в продажбите пастата остана да събира прах по щандовете из цялата страна. И още по-лошо: Лита бе използвала името на компанията в края на клипа, с който толкова се гордееше. От вашите приятели „Робинсън“, семейната компания. Така не само парите за маркетинг и реклама на „Брайт Уайт“ бяха отишли на вятъра, но пострадаха и останалите продукти на „Робинсън“. Тя — също.

„Робинсън“ бяха уволнили „Дохъни“ и бяха наели „Смит и Уоткинс“ — най-големия им съперник. Лита бе напълно унизена и момчетата в компанията й го показваха съвсем ясно. Тя не бе усетила колко силна е омразата им към нея, докато не видя колко се радват на падението й. Асистентките си тананикаха мелодията от рекламата на „Брайт Уайт“, когато минаваше край тях по коридора. Останалите старши художествени мениджъри натякваха провала й цял месец, за да получават по-добрите поръчки. Дори и след нормалния период на наказание Лита все още усещаше последствията. Вместо автоматично да й възлагат нови поръчки, тя трябваше да се състезава за тях с колегите си. Вече не бе любимката на ръководството. Всичко това доста я смущаваше.

През прозореца й се виждаше бляскавият Манхатън, слънчевите лъчи се отразяваха в стъклата на колите, пълзящи в натоварения трафик на центъра. Лита въздъхна и се върна към проекта за най-новата си реклама — парфюм на голяма френска компания, която се опитваше да пробие на американския пазар. Работата й стана добра, но не изключителна и тя го отдаваше на факта, че е изтощена. На макета й имаше красиво момиче, застанало пред Айфеловата кула, а мотото гласеше: „Европейски шик. Бъдете с «Ламур».“ Ставаше, но едва ли би разтърсило света. Щеше да свърши работа, но нямаше да реализира рекордни продажби. Лита се запита дали не й трябва ваканция, за да се откъсне от цялото напрежение. Сякаш щеше да намери време за това. Дори не бе напускала страната след онова отдавнашно пътуване до Англия. Образите на Ребека и Рупърт проблеснаха за миг в съзнанието й с обичайния прилив на скрита и яростна омраза. Ядоса се, отметна коса от очите си и ги притисна с длани.

Телефонът й звънна. Беше асистентката й Джанис. Лита сама я бе избрала от персонала в компанията и двете се разбираха добре. Понякога дори имаше чувството, че Джанис е най-добрата приятелка, която е имала.

— Лита, Хари Вайс е свикал съвещание. Ще успееш ли?

— За Хари — разбира се. — Доникъде нямаше да стигне, ако само съзерцава кулите от стъкло и бетон на Манхатън, прорязали небето. — Предай му, че веднага слизам.

— Не е в неговия кабинет, а в заседателната зала. Всички старши мениджъри ще са там.

— Разбира се. — Лита въздъхна. — Добре, ще отида.

Взе си химикалка и жълтия бележник и се запъти към асансьорите. Не обичаше да присъства на съвещания с всички останали. Не смяташе, че трябва да се състезава с всички други, за да получи поръчка. Най-вече защото знаеше, че е по-добра от тях.

Заседателната зала се оказа препълнена. Лита бе сред последните пристигнали. На полираната дъбова маса имаше чаши с вода и табла със сладкиши, които никой не докосваше. Тя кимна отривисто на колегите си. Всички старши текстописци, художествени редактори и няколко от изпълнителните мениджъри бяха събрани тук. Лита бе единствената жена в стаята.

— За какво е този шум? — попита тя Пийт Бесъл, най-добрия художествен редактор в „Дохъни“.

Той одобрително огледа късата й рокля, но тя не му обърна внимание. Беше свикнала момчетата да я зяпат похотливо. Бесъл веднъж я бе докоснал по дупето, но тя се бе справила с него. Носеше тънки и високи токчета и го настъпи така здраво, че му счупи пръста. Оттогава Пийт се ограничаваше само с погледи.

— Голям нов договор. Фармацевтичната компания „Харис“ са ни поканили да дадем предложения. Искат да видят идеите ни.

— Мамка му, това е голямо нещо!

Пийт се намръщи заради ругатнята, но на Лита не й пукаше. Да върви по дяволите! Усети как потръпва от вълнение. „Харис“ бяха сериозен клиент. Имаха богат асортимент от всевъзможни битови и козметични продукти — от бебешки пелени и душ гелове до голяма палитра евтини червила. Досега бяха ползвали услугите на много по-голяма фирма за реклама — „Янг и Рубикъм“. Славеха се и с това, че харчат десетки милиони за всякакъв вид реклама… печатни издания, телевизионни клипове, радио, билбордове — абсолютно всичко. Ако успееха да получат дори малък дял от техните поръчки, някой щеше да прибере огромни премии в края на годината. „Ако това съм аз — помисли си Лита, — мога да удвоя заплатата си.“

Изкарваше добри пари, но животът в Ню Йорк беше скъп. Ако имаше повече спестени пари, може би щеше да играе на борсата. Трябваха й авоари. Сега разчиташе на работата си само за да се задържи на повърхността.

— Интересно — отбеляза тя.

— Забрави! — злобничко се обади Пийт. — Чули са какво стана с „Брайт Уайт“. Пък и всеки иска да опита силите си тук.

— Върви на майната си, Пийт! — сопна се Лита.

— О, какви думи от устата на една дама! Не мога да си представя как кукла като теб още не е омъжена — саркастично отбеляза той. — Такъв език ли харесват италианските селяци?

— Първо, най-важното в живота не е да се омъжиш. И второ, не съм италианка, а латиноамериканка.

— Все тая. — Пийт сви рамене, за да й покаже, че му е безразлично. Лита се замисли дали да му отвърне с нещо също толкова злобно, но я прекъсна влизането на Хари Вайс.

— Успокойте се, момчета — започна той и шумът в залата утихна. — Вероятно сте чули, че „Харис“ си търсят нов представител. Обмислят нашата кандидатура, на няколко специализирани агенции и на „Смит и Уоткинс“. Излишно е да казвам, че Боб Доун, нашият уважаван изпълнителен директор, е амбициран ние да получим договора. „Харис“ имат сапун, за който искат да дадем предложения. Ще е в нова опаковка — бутилка, която се стиска и сапунът излиза от малко издадено гърло. — Той подхвърли малка бутилка течен сапун на масата. Беше от бяла пластмаса с червени и сини цветя върху нея. — Това е. Имаме една седмица да подготвим макетите. Ще започнат с реклама в печатните издания. Всички ще измислите по нещо и ще го предадете направо в кабинета на Боб Доун. Той ще избере трите най-добри проекта и ще ги предложи на „Харис“. Господ да ви е на помощ, ако никой не е достатъчно добър, за да получим договора.

— А каква е наградата? — провикна се от другата страна на масата Мат Лодър.

Мъжете се засмяха. Лита прехапа устни. Не можеше да понася колегите си и тяхната мъжка солидарност.

— Освен че ще запазите работата си? — безизразно попита Вайс. Лита се усмихна. Хари Вайс бе единственият сред тези негодници, за когото тя имаше време. — Боб ви е подготвил нещо наистина голямо. Сто хиляди за този, който спечели договора.

Шумът се възобнови.

„Или за тази — поправи го мислено Лита. — Или за тази.“

— Това е. Захващайте се. Изпратили са двайсет бутилки от продукта. Асистентките ви могат да дойдат и да вземат от тях.

Последва скупчване пред вратата. Всички искаха да започнат начаса. На излизане Лита грабна мострата от масата. Предчувстваше, че когато Джанис слезе до кабинета на Харис, вече няма да са останали бутилки.

— Лита. — Хари Вайс протегна ръка и я спря, преди да излезе. — Джанис е споделила с асистентката ми, че искаш малко ваканция. Наред ли е всичко?

Тя само подхвърли бутилката сапун в ръката си. Колко загрижен беше за нея! Май наистина се бе превърнала в работохоличка.

— Всичко е наред, Хари, не искам отпуска. Животът е прекрасен.

— Радвам се да го чуя. Ела при мен, ако имаш нужда да поговориш с някого. Не и за сапуна обаче — бързо добави той. — Няма да е справедливо.

— Благодаря. — Тя наистина се трогна. — Ще го имам предвид.

— Знам, че можеш да ме накараш да се гордея с теб този път, Лита — тихо каза Вайс. — Ако спечелиш този договор, Боб ще забрави напълно за… — Гласът му заглъхна.

Лита потупа бутилката.

— Знам — каза тя. — Знам.

— И какво ще правиш?

Джанис почука и веднага влезе в кабинета й. Носеше чаша горещо кафе, поръсено с канела, което ухаеше страхотно. Лита й благодари с усмивка; имаше нужда от това тази сутрин.

— Ще предложа идеалния проект — отвърна тя. — Някакви идеи?

Асистентката й примигна. Джанис Коън бе почти на трийсет, обикновена на вид и много делова. Лита знаеше, че би могла да завърши който и да е добър колеж — Нюйоркския или „Колумбия“ — ако родителите й бяха разполагали с пари, за да я издържат. Джанис беше бедна, но никога не обсъждаше финансовото си състояние с когото и да е. Лита обаче забелязваше разни неща. Тя самата идваше от този свят. Някои сака и поли на секретарката й бяха умело зашити на изтърканите места. Лита си спомняше това от дрехите на майка си. Седемдесетте години бяха времето на поколението, което настояваше за самоизява, всички ценяха младите и успелите — и на трийсет години животът вероятно бе подминал жена като Джанет. Въпреки това тя страшно се гордееше с работата си.

Не хукваше към вратата точно в пет, не се отнасяше небрежно към задълженията си и не клюкарстваше. Лита нямаше голям избор, когато трябваше да си намери секретарка. Джанис бе единствената в списъка й.

— Питаш мен за идеи?

— Защо не? Работиш тук от шест години, нали така?

— Всъщност от осем.

Лита й направи знак да затвори вратата и да седне.

— Досега сигурно си научила много за рекламния бизнес.

Джанис кимна.

— Мисля, че да. Но обикновено не молят асистентките да споделят мнението си.

— Е, това не е обикновен кабинет. Чула си за конкурса на Боб Доун, нали?

— Всички секретарки знаят.

Разбира се. Те научаваха всичко още преди шефовете си. Бяха по-бързи и от телеграфа.

— Имаш ли някакви идеи? — Лита й подхвърли бутилката течен сапун.

— Освен да проверя тестовите проби ли?

Лита изстена:

— Само не и ти!

Джанис се усмихна, което беше необичайно.

— Да, имам. Смятам, че всички останали толкова отчаяно ще се стремят да получат поръчката, че ще забравят да съсредоточат вниманието си върху клиента.

Лита леко се приведе напред в стола си:

— Какво имаш предвид?

— Ще се опитват да измислят нещо ново, радикално и оригинално, но „Харис“ обикновено продават на домакини и майки. Те харесват откровената реклама, нищо префърцунено и абстрактно.

— Точно така е — съгласи се шефката й.

— Виж тази бутилка. Тя се стиска. „Харис“ искат да изтъкнат, че не цапа. Може би от нея излиза точно премерено количество сапун, значи е икономична. Винаги се губи сапун, когато калъпчето стане прекалено малко, което е разхищение, пък и се цапа мивката — отбеляза Джанис с крайно неодобрение. Лита си представи как тя старателно почиства размекнатия сапун от мивката си и се жалва на себе си. — Аз бих го продавала тъкмо заради качествата, които домакините търсят в един сапун. Цена, ефикасност и чистота. Мисля, че ако успееш да направиш това, ще спечелиш.

Лита се засмя.

— И аз мисля така, Джанис. Много ти благодаря.

— Няма защо. А относно онзи парфюм. — Тя посочи към макета с момичето пред Айфеловата кула. — Ако съм откровена, бих казала, че е доста отегчително.

— Да, това не е най-доброто ми хрумване.

— Вместо да се прекланяме пред вечния „шик“ на французите — Лита усети кавичките, — защо не намекнеш, че именно американското момиче е стилно? Сложи един модел на същото място, но в джинси и с голямо американско знаме в ръка.

— Гениално! — Лита бе направо шокирана. — Идеята ти е блестяща.

— А какво ще кажеш — продължи Джанис бързо, сякаш се опасяваше, че ще я прекъснат — за мотото: „Бъдете стилни“. Важи навсякъде.

— Много ми харесва. — Лита се наведе през бюрото си и я прегърна. — Тъпчех на едно място с този макет. Ще те препоръчам за повишение.

Джанис се изчерви силно.

— Добре ли си? — притесни се Лита.

— Всичко е наред. Мисля, че имам нужда от чаша вода.

— Само още нещо.

— Каквото кажете — отвърна Джанис с необичаен ентусиазъм.

— Моля те, не ме напускай, докато не приключим с този сапун.

Сега Лита имаше и друг човек на своя страна и това й харесваше. Джанис разговаряше с останалите асистентки и докладва на Лита, че предположението й се е оказало правилно — мъжете се надпреварваха да измислят всевъзможни екстравагантни идеи. Лита накара Джанис да провери резултатите от тестовите проби и да разбере имената, които компанията е склонна да използва за този продукт. Тя докладва наученото от една асистентка на мениджър в „Харис“ — че голямата компания почти се е спряла на „Софтклийн“ като име на марката.

— Прекрасно! Ти си гений! — едва не извика Лита, когато Джанис й донесе тази новина.

— Но не можеш да използваш името. Ще проследят откъде е изтекла информация и ще стигнат до Мария.

— Няма да го направя. Но името ни подсказва какво искат да изтъкнат „Харис“. „Клийн“7 се подразбира, но „софт“8… Искат купувачите да си представят лукс.

— А може би и това, че сапунът не се размеква и не се разплесква по мивката.

— И това също. Виж какво съм направила до момента. — Тя вдигна макета, за да го покаже на Джанис. — Какво мислиш?