Когато тя беше лоша

Тридесет и трета глава

Лита се увери, че Марк е тъкмо подходящият за нея мъж, когато го заведе в дома на родителите си и той някак си успя да се справи с Чико.

— Исусе! Още един англичанин! — измърмори сърдито брат й, седнал на масата с костюм, който не му бе съвсем по мярка. Постара се да го каже достатъчно силно, та и Марк да чуе. — Какво им има на американците?

Марк се наведе над масата и му намигна.

— Работата е там, че вдигам сто и двадесет килограма и съм надарен като кон.

Чико примигна изненадано, после се разсмя високо.

— Харесваш ми, човече! — каза той.

Баща й внимателно огледа пръстена, който Марк бе сложил на пръста й. Елегантен, с модерен дизайн, произведение на „Картие“ от платина, с три камъка — в центъра имаше един от два карата, а до него — още два по половин карат. Когато Лита помръднеше с ръка, в стаята се забелязваше отразената от него светлина.

— Хм! — одобрително изсумтя той. — Значи си лекар? Лекарите изкарват добри пари.

— Татко! — запротестира Лита и се изчерви силно. — Аз сама мога да се изхранвам.

— Един мъж трябва да може да се грижи за жена си — неумолимо заяви баща й. — Не като онзи лорд.

— Господин Моралес, донесъл съм ви копие от банковото ми извлечение — спокойно каза Марк, — както и снимки на градското ми жилище и на къщата ми в провинцията.

Лита примигна насреща му.

— Какво си направил?

Чико се смееше, което бе по-добре от обичайното му начумерено и заядливо поведение.

— Баща ти е загрижен дали ще мога да ти осигуря стила на живот, с който си свикнала. Затова донесох доказателства — отвърна Марк с усмивка.

— Да. Това е чудесно. — Баща й прегледа книжата. За ужас на Лита, той явно наистина проверяваше сумите. — Харесва ми този мъж, Роза.

Госпожа Моралес поднесе печеното агнешко на трапезата.

— Господи, това ухае прекрасно! — отбеляза Марк, щом го подуши.

Майка й засия и Лита стисна ръката му под масата. В отговор Марк ловко плъзна длан нагоре по бедрото й, без да откъсва очи от баща й.

Направиха сватбата в Америка. „Родината на младоженката“, бе настояла Лита, а Марк само сви рамене.

— Стига да се оженим по-скоро, изобщо не ме интересува дали ще е в Оксфорд, Ню Йорк или в Тимбукту.

Без да му мигне окото, той докара със самолет цял куп роднини и приятели. „Ню Уейв“ успя да издейства прилична отстъпка и всички бяха настанени в хотел „Виктрикс“, а Лита покани Джанис, Хари и съпругата му, както и други колеги от фирмата. Момичетата не спираха да въздишат и да се възхищават на диамантения й пръстен.

— Сигурно е много богат — каза Джанис.

Лита се замисли за всички онези първокласни билети за чичо Джейкъб, леля Камила и останалите.

— Знаеш ли, мисля, че може и наистина да е така.

Момичетата се разсмяха.

— Бизнесът се развива доста добре. И ти самата не си за оплакване — напомни й Джанис.

— Знам. — На Лита й се щеше да прегърне някого от щастие. — Най-накрая всичко си идва на мястото.

Церемонията се състоя в катедралата „Свети Патрик“.

— Но това е невъзможно! — възкликна Лита, когато Марк сподели с нея плана си.

— Имам връзки — отвърна той.

И наистина успя. Уредиха им идеалния час и майката на Лита направо щеше да припадне от радост. Беше поканила няколко от приятелките си от Куинс, които седяха на скамейките в огромни рокли и тесни обувки, позеленели от завист. Лита се вълнуваше заради майка си, която едва ли не бе по-щастлива дори и от самата булка.

За сватбения си ден Лита избра обичайния за нея стил — свеж, елегантен, модерен. Носеше тясна права рокля с прозрачни ръкави от органза и набрана поло-яка от плътен кремав сатен, без никаква украса. Букетът й бе от свежи цветя — лилии и бели лалета, а вместо було накара да сплетат в свободно разпуснатата й лъскава коса венче от портокалов цвят. На лицето си почти нямаше грим — само малко фон дьо тен, за да скрие тъмните кръгове около очите й — заради вълнението от предната вечер, и блясък на пълните устни, които Марк намираше за особено възбуждащи. Миглите й бяха толкова тъмни и гъсти, че нямаха нужда от нищо, а освен това Лита реши, че кожата й е достатъчно чиста и млада.

Марк бе в официално дневно облекло по английски маниер, включващо жилетка и фрак, и, изглежда, се чувстваше толкова удобно в него, колкото и в джинси. След церемонията, която за Лита мина като насън, лимузините ги закараха съвсем наблизо до хотел „Виктрикс“, където Марк бе резервирал балната зала. Навсякъде имаше огромни букети от бледорозови рози сред облак от нежни бели цветчета, поставени в квадратни кристални вази. Столовете бяха тапицирани в чисто бял памук. Сервитьорите поднесоха на гостите печена патица с горчив портокалов сос, а тортата, която заемаше централно място в залата, бе истински шедьовър на осем етажа в синьо и златно. Роднините и приятелите на Лита, вече изпили по три бутилки вино, постепенно преминаха от сковано поклащане на дансинга под звуците на струнния квартет към буйни танци.

След кратката — за щастие реч на баща й Марк я хвана за ръка и се измъкнаха през тълпата в залата към просторната тераса на хотела, направена от солиден бял мрамор. Той затвори вратите и собственически прегърна Лита през талията, докато двамата се любуваха на възхитителната гледка към Сентръл Парк и центъра на града. Беше прекрасен летен ден с ясносиньо небе, слънчевите лъчи се отразяваха от повърхността на езерото и искряха, а ниско долу, под краката им, по улиците на Манхатън течеше потокът от безброй дребни човешки фигурки и пълзящи коли.

— Не ти ли липсва всичко това? — прошепна Марк в ухото й.

— Понякога. — Лита сви рамене. — Трябва да установя компанията в Европа, преди да мога да се върна. При тези разходи и проблеми ще ми трябват поне няколко години, докато реализирам някаква сериозна печалба. Бих искала да постигна нещо повече от това да печеля добра заплата. Освен това… — Тя го целуна по бузата. — Не мога да се върна, защото сега имам теб.

Марк се усмихна топло:

— Аз не съм недвижима собственост. Болни хора има навсякъде.

— Сватбата е прекрасна! — въздъхна Лита.

Марк подръпна ръкава й.

— Ммм, да! Сега вече нали можем да изчезнем оттук?

За да се измъкнат от тълпите роднини, Марк бе резервирал стаи в хотел „Плаза“. Апартаментът се намираше на един от горните етажи, с изглед към парка — ако човек, разбира се, успееше да излезе от спалнята. Имаше много рози в сребърни вази и голяма бутилка шампанско, което се изстудяваше в кофичка с лед до леглото. Банята представляваше истинска фантазия от слонова кост и златни орнаменти, а леглото бе огромно, с копринени чаршафи.

— Можем изобщо да не излизаме оттук, ако не искаме — отбеляза Марк. Даде двайсет долара бакшиш на пиколото и решително затвори вратата зад гърба си. — Госпожо Конрън.

Лита се изчерви. Незнайно защо, внезапно се почувства нервна и донякъде притеснена. Това щеше да е първият й път с Марк и макар да бе сигурна, че го обича, всъщност не знаеше как точно да подходи. Какво ли очакваше той и как…?

Марк я оглеждаше бавно и съсредоточено.

— Напрегната си. Мислех, че на мен се полага да съм притеснен.

— Нищо ми няма — излъга Лита и посегна към шампанското.

Марк решително спря ръката й.

— Не, без никакво опияняване. Искам да си с абсолютно ясно съзнание.

Прекоси стаята и дръпна завесите от шифон, така че да бъдат защитени от погледа на някой случаен зяпач с бинокъл, но въпреки това топлият залез да огрява стаята и да обагря в нежнорозово сватбената рокля на Лита с цвят на слонова кост. Върна се при нея, мина зад гърба й и дръпна ципа, така че роклята се свлече от тялото й сред шумолене на коприна и сатен, плъзгайки се по стегнатите й крака, докато не стигна до глезените й.

Лита остана само по снежнобелия си дантелен сутиен „Ла перла“ — с дълбоко изрязани чашки и без презрамки — който с мъка удържаше гърдите й. Те преливаха изкусително над дантелата и Марк затаи дъх. Тънката й талия преминаваше в плосък стегнат корем. Пищното й дупе бе обхванато от миниатюрни дантелени бикини, изрязани високо на бедрата, които сякаш я правеха да изглежда още по-гола, отколкото ако не носеше нищо, и го изкушаваха безмилостно. Кремавият колан за жартиерите разделяше на две стройните й мургави крака, обути надолу в прозрачни бели чорапи, толкова тънки, че спокойно можеше да се наслади на тена на кожата й.

— Ммм! — обади се Марк. Прозвуча като ръмжене. Грабна роклята й и безцеремонно я метна на облегалката на креслото в стил Луи XVIII. — Идва ми да те схрускам. — А може и да го направя.

Лита усети как цялата й кожа потръпва от желание и нежните косъмчета по ръцете и краката й настръхнаха. Посегна и дръпна вратовръзката му, но Марк отблъсна ръката й.

— Още не.

Той протегна показалец и леко и изкусително проследи с него линията на челюстта й, после мина надолу към сутиена й и заобиколи точно над зърното, което бе почервеняло и изпъкнало през дантелата. Лита въздъхна тихичко, нежни тръпки на желание пробягаха от гърдите й надолу към корема и между краката, където запалиха пожар. Марк ловко разкопча сутиена, освобождавайки едрите й гърди, които леко заподскачаха. Лита почувства как дишането му се накъса. Ръцете му се протегнаха напред, но не я докоснаха, подлудявайки я. Очите му се взираха в набъбналите й тъмни зърна, а ръцете му се плъзнаха около талията й и разкопчаха колана на жартриерите. Много нежно смъкна чорапите от стройните й крака, като погали с палец и показалец извивката на стъпалото й.

Лита потисна надигналия се в гърлото й стон. Марк я караше да чака, докосваше я навсякъде, освен по най-ерогенните зони, разпалваше цялото й тяло, цялата й кожа. Вече бе влажна, а Марк все още стоеше напълно облечен, дори не беше събул обувките си. Очите му собственически обгръщаха тялото й, докато тя стоеше пред него, тръпнеща.

После той падна на колене и мъчително бавно вдигна ръце нагоре по прасците й, галейки я, масажирайки я, като задържаше очите си на едно ниво с ръцете. Най-сетне стигна до горната част на краката й и погледът му сякаш разкъса миниатюрното парче бяла дантела. Пъхна палците си под бикините й и потърка бедрата й отстрани, смъквайки бельото й. Тя остана напълно гола и усети топлия му дъх върху кожата си…

— Марк, Марк…

— Какво? — прошепна той в ухото й. — Не си очаквала това, нали? Трябва да си готова. Нали знаеш, че съм лекар? Знам как функционира тялото ти. Всеки сантиметър от него.

Вдигна я и леко я пренесе до леглото. Беше като перце в ръцете му. Бавно я сложи да легне и тя усети докосването на сатенените чаршафи.

— Ти си моя, Лита. Чаках дълго, за да те взема, и сега си моя.

Целуна я страстно и прикова китките й назад с една ръка, а другата остана върху бедрата й и леко ги раздели. После проникна в нея, все така овладян, устните му проследиха извивката на брадичката й, после се спуснаха по шията й и нежните му целувки рязко контрастираха с напористите тласъци на таза му. Лита изви гръб от чисто удоволствие. Беше толкова разгорещена и готова за него. Ноктите и се впиха в гърба му, но Марк не спря, сякаш дори не забеляза. Вълните на удоволствието се надигнаха в нея, станаха неумолимо мощни, тя се движеше в синхрон с него и мълвеше името му. Марк изви таза си, за да проникне още по-дълбоко в нея, за да стигне до онази пулсираща от страст точка вътре в тялото й, която Лита дори не подозираше, че съществува — и тогава я разтърси мощен оргазъм и усети някак отдалеч как Марк простенва и изригва вътре в нея, а после останаха да лежат, потни и задъхани, в прегръдките си.

Беки се обади на Кен Стоун, който бе отказал предложения му от Уилсън пост, за да стане директор в „КПМГ“. Той й каза името на жената. Розалта Моралес, президент и основател на „Ню Уейв“, пристигнала в Англия явно за да разшири бизнеса си. После звънна на леля Минди, която имаше приятелка, работеща на Мадисън Авеню, и тя им разясни, че „Ню Уейв“ е уважавана агенция в Ню Йорк.

„Не за дълго!“, ядно си помисли Беки.

Слънчевият й характер бе помръкнал от гняв и разочарование. Лоугън не се обаждаше. Беше й изпратил картичка, красива старомодна картичка за Деня на свети Валентин, с изсъхнала четирилистна детелина вътре. Беки никога не бе виждала истинска. Погледна я, после изхвърли картичката.

А и тази Розалита. „Проклета кучка!“, мислеше си Беки. Дълбоко в себе си знаеше, че тази жена е дошла, за да я унищожи. Едно бързо проучване на фактите потвърди подозренията й. Сразяващата й акция срещу „Ланкастър“ бе първото, с което се бе заела жалката й фирма в Англия. Вероятно с благословията на Рупърт.

Лита щеше да си получи заслуженото. Но преди Беки да събере малко сили и власт, не можеше да направи много нещо. Копнееше за онзи негодник Лоугън, но стремежът да създаде наново компанията на баща й не я оставяше на мира, пък и щеше да я разсее.

— Не можеш ли да купиш хотел?

Шарън й съчувстваше и я подкрепяше.

— Не. — Тя поклати глава и дългата и златиста коса блесна под слънчевите лъчи. — Но имам идея.

— Защо ли изобщо не съм изненадана? — наду бузи Шарън.

— Вече имам сградата. — Беки махна към къщата зад себе си.

Приятелката и изглеждаше ужасена:

— Не говориш сериозно. Правителството никога не би ти позволило да докоснеш тази къща. Вписана е сред паметниците на културата.

— Няма да й направя нищо. Или почти нищо. Ще поискам разрешение да инсталирам водопроводни тръби в няколко от стаите, така че да ги превърна в бани. Това място ще стане луксозен хотел. Ще бъде предназначен за богати клиенти от висшата класа, и то само за малцина. Може би за около десетина двойки. Сега имаме шест бани за гости. Няма да пипам стените, само ще прокарам няколко нови тръби. Смятам, че ако се обадя на Английския исторически музей и ги помоля да ми направят проект, който да съблюдава стила на къщата, ще получа разрешение.

— Страхотна идея! — бавно отрони Шарън. — Ще ги накараш да си мислят, че цениш мнението им, така че да не ти създават пречки.

Беки се ентусиазира.

— Имам достатъчно пари, за да не ми е нужно чуждо финансиране. Вярно, че това ще погълне всичките ми средства, но какво пък! Има голямо търсене за подобен лукс.

Шарън май се съмняваше.

— Не знам… Инфлацията… стачки, данъци… Никой не харчи много за лукс в тази страна.

— Може във Великобритания да е така. Но не се отнася за Съединените щати. — Беки се усмихна. — Познавам и двете страни. И освен това разбирам достатъчно от обикновени хотели, за да мога да се оправя с това място.

— Тогава действай! — каза приятелката й. — А пък аз мога да съм вицепрезидент.

— Не знам — огледа я критично Беки. — Колко евтино си съгласна да работиш за мен?

— Използвачка! — сопна й се ухилено Шарън.

След всички унизителни посещения в банките този път планът й работеше безупречно. Беки разполагаше със собствени пари и знаеше как да подходи към важните клечки. Планът й за четири допълнителни бани беше одобрен и тя не пожали средства. Кранчетата изглеждаха като тези от миналото, но работеха като нови, имаше и метални вани на малки лъвски крачета в ъгъла, както и горещи душове със силна струя, в стъклени кабинки, върху стените се открояваше инкрустиран каменен герб на рода Ланкастър. Беки си водеше отчет за всяко похарчено пени, а Шарън й помогна да намери служители — доверени приятели, които бяха камериерки, готвачи, музиканти. Познаваше едно момиче, което имаше професионален салон за масажи, и привлече и него.

— Гостите ще очакват известно ниво на лукс. — Беки показа на Шарън една стара и задръстена с вехтории стая в задната част на къщата. Големите й мръсни прозорци, разположени в полукръг, гледаха към лабиринта. — Ще разчистя тук, ще пооправя малко стаята, ще сложа маса за масаж, тонколони за релаксираща музика, маса за маникюр, ваничка за масаж на краката… Елън ще остава в къщата всеки ден, докато гостите са тук, и така те ще могат да се възползват от козметичните процедури по всяко време на денонощието.

— Познавам гримьорка, която е безработна в момента — предложи Шарън. — Тя също ще се радва да дойде тук. Ако аз бях богата дама във ваканция, щях да искам косата ми да е измита и подсушена професионално, а и гримът ми да е на ниво всеки ден. За да съблазня съпруга си например.

— История и фризьорство. Харесва ми. Тя може ли да се справя и с прическите?

— Не може да подстригва, но мисля, че с оформянето на прическа ще се справи.

— Достатъчно е.

Беки помоли госпожа Моркамб да издири стария шофьор Дженкинс и да го предупреди да е готов за пътуване до летището и обратно. Освен това използва ирландски лен за спалното бельо и сребърни прибори за масата. Госпожа Моркамб имаше братовчед, който бе работил като иконом. Безработицата във Великобритания бе ужасно висока и хората се нахвърляха веднага на всяко ново предложение за работа. Когато сметна, че е готова, тя си резервира първокласен билет за отиване и връщане до Ню Йорк.

Не можеше да си го позволи, но щеше да предлага луксозно обслужване, а това означаваше да мисли подобаващо.

Слава богу, че нямаше да плаща за хотел, щеше да отседне у леля си Минди.