Открадни си целувка

Глава 16

Четвъртък, 7 декември

— Фион не беше като другите лъвове — прочете на глас Мили от книгата с твърди корици. — От момента, когато се отдели от прайда и се устреми към мен през равнините на Масай Мара, аз почувствах връзка — тя не беше агресивна, тя ми се доверяваше и аз инстинктивно й се доверих. Знаех, че излагам живота си на риск, само като стоях там, но щом Фион побутна нежно ръката ми с глава, с този първи контакт, аз се почувствах сигурна, че ще станем много добри приятелки.

Рейчъл погледна Беа, която лежеше в болничното легло. За момент човек би помислил, че тя просто е заспала. Както винаги, на врата й висеше златният медальон със снимката на покойния й съпруг Дейвид, близо до сърцето й. С дишането й медальонът се издигаше и спускаше леко.

Но Беа не се беше събудила след операцията вчера. Ейдън седеше на стол до нея, хванал главата си в ръце. Доктор Пейтъл им каза, че е добре да говорят на Беа, че може би тя чува гласовете им. Но не можа да им каже нищо повече. Подчерта, че е невъзможно да прогнозират дали и кога състоянието на Беа ще се подобри.

— Наистина ли мислиш, че тя ме чува? — попита Мили, затваряйки книгата.

— Сигурна съм — отговори Рейчъл, като прегърна дъщеря си през раменете. — И тази книга беше добър избор, Беа много обичаше да чете за Африка.

В болничната стая се възцари тишина. Дори Зак притихна, гледайки баба си с натъжени очи.

— Мамо — заговори накрая Ейдън, — донесохме ти едно малко радио. Цифрово, нали помниш как все ти повтарях, че трябва да си вземеш такова. Ето, донесохме го. — Той се пресегна, взе радиото и го постави на нощното шкафче до леглото, включи го в мрежата, но не пусна звука. — Сега можеш да слушаш Радио 4, зная, че не искаш да пропуснеш радио новелата за семейство Арчър само защото не си добре.

Рейчъл усети как в гърлото й заседна буца, чувайки болката в гласа на мъжа си. Тя посегна да улови ръката му, но той се отдръпна.

— Искате ли да отидем заедно в Брокуел Парк и да подишаме чист въздух — предложи Рейчъл на Мили и Зак, когато се прибраха в апартамента. — Да видим спортната площадка?

— Да! — възкликна Зак с грейнали очи и се завтече в коридора, за да обуе маратонките си.

— Как може да е такъв — промълви Мили, — като знае, че баба е болна?

— Той я обича. Знаеш това, Мили. Но не можем да седим тук по цял ден и да се тревожим за баба ви — тя не би искала подобно нещо. Ще ходим на свиждане, когато е възможно, а през останалото време тя ще знае, че мислим за нея. Но не бива да се предаваме.

Мили тъжно сви рамене.

— Хайде, Милс — подкани я Рейчъл, като вдигна чинията си. — Джей спомена, че в апартамента на партера живее момиче на твоята възраст, казва се Ники. Какво ще кажеш, искаш ли да й се обадим?

— Добре — съгласи се някак неохотно Мили. — Да го направим.

— Ще изведа децата навън — каза Рейчъл, подавайки глава в хола, където седеше Ейдън. — Така няма да ти висим на главата и ти ще можеш да мислиш на спокойствие.

— Благодаря — промълви Ейдън, приведен над лаптопа на дивана. — Добре си го решила. Новите дърводелци ще ни побъркат.

— Желая ти успех, скъпи — прошепна Рейчъл, като стисна лекичко ръката му.

Екипирани със зимни палта, шалове и шапки, Рейчъл, Зак и Мили заслизаха по стълбите. Стигнаха до партера и Рейчъл поведе децата. Надвеси се да погледне към сутерена — там беше тъмно и се долавяше лек мирис на влага.

— Мамо — обади се Мили от коридора, — какво правиш?

— Джей каза апартамент номер 1.

— Да — потвърди Мили. — Но ти какво смяташ да правиш, да я поканиш вместо мен? Не ме излагай. Вече съм на петнайсет, не съм малко дете като Зак.

— Ох — въздъхна Рейчъл и се изправи. — Права си. Извинявай. — Тя вдигна ръце помирително. — Искаш ли ние със Зак да те чакаме тук, докато ти се запознаеш с нея и ни съобщиш плановете си?

— Така става — процеди Мили и слезе в сутерена. Рейчъл наклони леко глава към стълбището. Вратата се отвори и тя чу кикотене на тийнейджърки. Нещата очевидно се развиваха положително.

Минута по-късно Мили се заизкачва по стълбите.

— Ние с Ники отиваме в Топшоп — заяви тя. Рейчъл се надвеси над перилата и видя момиче с късо подстригана руса коса с розов кичур. Тя й помаха.

— Ще се видим в апартамента по-късно — добави Мили.

Рейчъл се опита да прогони усещането за отхвърляне.

— Добре. Да се върнете навреме за вечеря. Ти взе ли си…

— Да, мамо, взех си мобилния телефон и портмонето — въздъхна Мили.

— Добре — каза Рейчъл, като сложи ръкавиците си. — Приятно ми е да се запознаем, Ники — подвикна тя.

Мили я срази с леден поглед.

— Довиждане, мамо.

Рейчъл седеше на ниската стена и наблюдаваше как Зак пълзи по катерушката. Вече се беше сприятелил с няколко други деца и сега им показваше най-добрия начин за катерене до върха. Рейчъл отпи глътка кафе и хвана картонената чашка с две ръце, за да ги стопли. Зак погледна майка си и засия в широка усмивка, а тя му помаха. За момент Рейчъл видя, че Зак, нейното малко момче, растеше бързо.

Дали щеше да дойде ден, когато и Зак като Мили щеше да копнее да се откопчи от семейството си? Тя въздъхна тъжно, осъзнавайки неизбежността на ситуацията. В края на краищата, навремето Мили споделяше всичко с майка си и баща си — от надеждите и мечтите си до дребните изблици на завист и караници, но напоследък нейните мрачни мълчаливи настроения ставаха все по-чести. Рейчъл пиеше бавно кафето си, като оглеждаше останалите родители и деца на площадката — дали и на другите майки им беше толкова трудно да пуснат децата си от родното гнездо?

Тя глътна последната глътка кафе и извика на Зак, че е време да се прибират.

Мили се прибра малко преди шест часа с нов раиран шал и тънки бронзови халки на ушите.

— Еха — възкликна Рейчъл, — харесват ми. Дай да ги видя. — Мили отметна косата си назад и показа новите обици. — Отиват ти — призна Рейчъл. — Значи се сприятелихте с Ники?

— Да — каза Мили. — Ники е много готина. Тя ми разказа за уроците по рисуване, които води Шивон от съседния апартамент — тя е учителка в училището на Ники. Всеки петък след часовете, и тя мисли, че няма проблем да ходя и аз. Може ли? — Лицето на Мили сияеше, за пръв път от дни тя изглеждаше щастлива.

— Не виждам причина да не отидеш — насърчи я Рейчъл. — Щом Шивон няма нищо против още една беля на главата. — Мили я изгледа убийствено.

— Шегувам се — засмя се Рейчъл. — При това една много талантлива беля.

— И, мамо — добави Мили, — има още нещо. Ники ме попита дали искам да отида с нея в Камдън през уикенда. Може ли?

Камдън? Там имаше пазар, нали? Всъщност Рейчъл не знаеше почти нищо за това място.

— Ще попитам баща ти — обеща Рейчъл.

— Моля те, мамо — примоли се Мили, като пусна една очарователна усмивка.

Рейчъл вдигна ръце и се разсмя. Толкова беше хубаво да види образа на щастливата дъщеря, която познаваше някога.

— Добре, добре, може.