Открадни си целувка

Глава 24

Събота, 16 декември

Лори, с чукче в ръка, беше готова да започне аукциона. Очите й обходиха тълпата. Тя подозираше, че светският живот в Скипли е съвсем ограничен и изобщо не очакваше подобно нещо. Общинският център се пръскаше по шевовете. Тя забеляза Патрик в тълпата, още по-красив от обикновено в тъмносиния си пуловер с остро деколте. Той й намигна. Лори не знаеше как беше успяла да устои на изкушението да спи с него след партито у Даяна. Но сега, помисли си тя, беше чакала вече достатъчно дълго. Да, тази вечер беше идеална. Тази вечер тя щеше да го направи.

Жените се бяха потрудили много, за да подготвят всичко навреме — подреждането на подиума и сцената с червени завеси, фолио и коледни лампички, приготвяне на напитки за малкия бюфет или тропосване в последния момент — не се бяха спрели пред нищо, за да направят събитието специално. Дори когато трябваше да се тропосват подгъви сутринта, няколко часа преди началото на ревюто, те се бяха мобилизирали — и сега общинският център беше напълно готов за аукциона.

Джойс излезе първа на импровизираната котешка пътека — демонстрирайки коктейла рокля с дълъг ръкав и сребристи декорации, преминавайки по подиума така, сякаш цял живот небе правила нищо друго. Някои от жените се бяха притеснили, но Джойс — тя беше доказала, че на 68 години, след като беше прекарала живота си като кротка домакиня, е готова за нейните петнайсет минути слава.

От тълпата се понесоха одобрителни свиркания. Лори видя няколко познати лица от селото и партито на Даяна — там беше съпругът на Сандра, жената от пекарната, Греъм от пъба, Бен и Анди, управителят на приюта за бездомни.

— Кой ще даде 40 лири? — попита Лори, като посочи Джойс на подиума, — за тази елегантна рокля?

Една полицайка, съдейки по униформата, вдигна ръка.

— Петдесет лири?

Жената от пекарната вдигна ръка.

— Шейсет лири?

Отвсякъде се вдигаха ръце, но полицайката единствена остана в наддаването до 120 лири.

— Роклята е продадена на прекрасната униформена дама — обяви Лори, като удари с чукчето. Тя не искаше да прибързва с изводите, но при тази скорост, щяха да наберат средства за благотворителната коледна вечеря за нула време.

Даяна беше следващият модел. Лори я видя да се готви за излизането си, подръпвайки смутено косата си, и й намигна. Даяна излезе на подиума. Носеше черна коктейлна рокля е презрамки, с яркочервен копринен кант върху бюстието и вталено червено сако. Резултатът беше зашеметяващ — семпъл, смел и много секси тоалет. След първите няколко плахи стъпки по котешката пътечка, двама местни мъже зяпнаха Даяна с отворена уста. А Греъм я съзерцаваше с нескрито обожание. Музиката създаваше настроение и увереността на Даяна постепенно нарастваше — тя се завъртя в края на импровизирания подиум и зрителите изреваха одобрително.

— Даяна, имаме почти четиристотин лири само от кутията за дарения на входа — възкликна Лори, пресмятайки постъпленията — и почти осемстотин лири от роклите и саката, които продадохме на наддаването. Не е зле за една вечер! — Двете жени се поздравиха с плясване на дланите, макар че Даяна изглеждаше малко стресната.

Изпитото шампанско и обикновено вино беше развързало кесиите и залозите бяха скочили. Сакото, което беше демонстрирала Даяна, се продаде за 80 лири, а тоалетът на Пам, официална рокля е къси паднали ръкави и елегантна декорация от пайети, продадоха за 150 лири. Сега, когато посетителите най-сетне си бяха тръгнали, повечето насочвайки се към пъба на Греъм, Лори и Даяна можаха да преброят спечелените пари.

— Анди много ще се зарадва — каза Даяна. После, с лукаво изражение, тя продължи: — Тази вечер се случи още едно интересно нещо. — Лори повдигна въпросително вежди. — Получих един телефонен номер — призна Даяна и й подаде визитката на Греъм от пъба.

— Греъм — отбеляза одобрително Лори. — Браво. Но я остави тази работа с телефона, защо да не отидем направо там? Аз обещах на момичетата да се видим в кръчмата, пък и Патрик ще бъде там.

— Аз обикновено не ходя в пъба — заяви Даяна, като сбърчи нос, сякаш самата мисъл за кръчмата я караше да се чувства неудобно.

Лори я изгледа строго.

— Точно така — отбеляза това. — Ти обикновено по цял ден се разхождаш по модните подиуми, нали?

Даяна не можеше да отрече — несъмнено към този момент излизането от зоната на комфорта й се беше отразило добре. Просто се нуждаеше от малко повече насърчения.

— Хайде — подкани я Лори, като допълни чашата е останалото пенливо вино на бара. — С идването си тук аз преобърнах живота си наопаки и съм много доволна, че го направих. Изпий това и да тръгваме.

Лори и Даяна чуха песните още преди да могат да видят очертанията на пъба. Мелодията напомняше на някакво пиянско хорово изпълнение на „Миналата Коледа“, но вместо да разколебае Даяна, тя сякаш я привлече като магнит. Тя вече си тананикаше.

— Не съм излизала, откакто Ричард си тръгна — призна тя. — Нямам предвид такова излизане, в пъба. Той винаги казваше, че пъбовете са проява на лош вкус — представяш ли си? — процеди през зъби. — От устата на мъж, който в този момент купонясва на Ибиса?

Лори се уви по-плътно в палтото си и ускори крачка към топлия пъб. Температурата тук постоянно падаше, а снегът не спираше да се сипе на парцали.

Когато отвориха вратата на кръчмата, жените вътре ги посрещнаха с радостни възгласи.

— Нашият топмодел — извика Пам, като вдигна чаша в поздрав към Даяна. — И за жената, благодарение на която се случи това — добави тя, като кимна към Лори.

Лори почувства как в гърдите й запламтя някаква жарава. Беше положила къртовски труд, беше се превивала над шевната машина до късно през нощта, но си струваше. Тя поръча напитки за себе си и Даяна, която разговаряше с другите, и се огледа да види Патрик. Забеляза го в другия край на пъба, потънал в разговор с две жени в ъгъла — той улови нейния поглед и й помаха.

Лори занесе на Даяна питието й. Тя и Греъм вече разговаряха увлечено, а Даяна изглеждаше спокойна и щастлива. Овчарското куче Гаджет стоеше до тях, с плюшени еленови рога на главата, които се опитваше да свали с лапа, докато Алфи ги лаеше сърдито. Стопаните на двете кучета ги гледаха и се смееха.

Лори се насочи към Патрик.

— Здравей — каза тя, като плъзна ръка на кръста му.

— Здравей, хубавице — прошепна Патрик, като прекъсна разговора си и я прегърна. — Поздравления. — Той я притегли към себе си и я целуна за поздрав.

— Благодаря — промълви Лори. Беше й толкова хубаво да бъде до него сред — всичките тези хора. — Слушай — прошепна му тя на ухото, — питах се дали си свободен да ми помогнеш да отпразнувам успеха довечера… на едно частно парти в къщата?

Патрик се усмихна. Лори се зарадва, че реши да направи първата стъпка и да го покани — идеята най-сетне да прекара нощта с него й изглеждаше уместна.

Той се наведе към ухото й и прошепна:

— С удоволствие. Имам чувството, че тази вечер получих всичките си коледни подаръци.

Лори се засмя и стисна ръката му. После отпи от питието си и виждайки мобилния телефон върху масата, се сети нещо. По дяволите — преди два дни беше получила есемес от Рейчъл и беше запланувала да й се обади. След това се увлече в планирането на аукциона и напълно забрави за намерението си. Лори отвори чантата си, за да извади айфона си, но беше взела само портмонето и ключовете си.

— Патрик — каза тя. — Може ли да ползвам телефона ти за момент? Явно съм забравила моя вкъщи. Трябва да проведа един разговор.

Той й подаде айфона си.

— Разбира се, скъпа, заповядай.

Лори се запромъква през навалицата към прозореца, където щеше да има по-добро покритие. Когато понечи да набере номера на Рейчъл, който от години знаеше наизуст, смартфонът оповести за получено ново съобщение, което се появи на екрана. Лори видя първата дума: „Здравей.“

Тя не биваше да го чете. Разбира се, че не трябваше. Това беше лично съобщение за Патрик. И Лори нямаше абсолютно никакво право да…

Твърде късно. Целият първи ред на есемеса се показа и Лори не можеше да не го види.

Лори почувства прилив на ревност. Опита се да се овладее — не биваше да прави прибързани заключения. Това можеше да е някой колега, приятел, брат му.

Тя щеше да се обади на Рейчъл и… не, Лори не можеше да игнорира съобщението, не и сега, когато вече беше прочела част от него. Тя трябваше да успокои страховете си. Щеше да прочете съобщението докрай и после да обясни на Патрик, че го е отворила неволно. Човек лесно можеше да отвори излезлия върху екрана есемес, без да иска. Тя пое дълбоко дъх и след като се убеди, че Патрик беше погълнат в разговор, докосна малката синя кутийка и зачете.

Лори се намръщи. Бъдни вечер? М с целувка накрая? Нима в момента Патрик си уреждаше срещи с друга жена, когато Лори вече щеше да си е заминала? В гърдите й се надигна вълна на шок и възмущение.

След това тя погледна името на подателя. Как не се беше сетила по-рано: Мили.

В този съкрушителен миг истината се стовари върху нея.

Лори прекоси бара. Стори й се по-задушен и по-претъпкан от преди, зави й се свят. Патрик носеше греяно вино на две възрастни дами, които се смееха сърдечно. Той я погледна и й намигна.

Лори му върна телефона, без да каже дума. Коледните мелодии се носеха със звън и ритъм. Лори се напрягаше да диша нормално, имаше нужда да излезе навън за глътка чист въздух. Тя взе палтото си от закачалката и понечи да излезе, но в този момент Патрик я хвана за лакътя.

— Тръгваш ли? — попита той.

Лори дори не искаше да го поглежда. Припомняйки си имейлите на Мили и спомняйки си съветите, които й беше дала, се почувства зле — даде си сметка, че донякъде беше отговорна за случилото се. Тя се обърна и си запроправя път между празнуващите хора. Патрик тръгна след нея към изхода и когато Лори стигна до вратата, тя почувства присъствието му зад гърба си. Патрик постави ръка върху нейната.

— Лори — прошепна той. — Чакай.

— Не ме докосвай — изсъска тя, като се изплъзна от хватката му и излезе навън.

Там имаше дървени маси и столове, скупчени върху заснежената трева в градината. Лори вдиша дълбоко студения въздух и се помъчи да успокои препускащите си мисли. Патрик се доближи до нея и я улови за ръката.

— Какво става, Лори? — попита той, като я обърна с лице към себе си. — Какъв е проблемът? Наистина ли смяташе да излезеш и да ме оставиш сам?

— Патрик — процеди Лори, обзета от ярост. — Кажи ми нещо. — Виеше й се свят.

Адреналинът бушуваше във вените й и като пое дълбоко дъх, тя заговори. Трябваше да узнае истината.

— Мили Мъри — произнесе тя. — Това име говори ли ти нещо?

— Мили… — повтори Патрик и поклати глава. — Не.

— Наистина ли? — попита Лори. Той понечи да докосне косата й и тя долови познатата миризма на одеколона му.

— Да, наистина. Сега може ли да влезем отново вътре, моля? — прошепна Патрик. — Тук е кучешки студ.

— Напълно сигурен ли си?

Лори погледна Патрик отново. Този красив млад мъж с искрящи очи и чудесно прилягащи дънки — който се беше държал толкова мило с нея. Дали наистина го познаваше?

— Хубаво момиче — продължи тя, — високо, с тъмночервена коса.

Патрик сви рамене, но погледът му не трепна.

— Не се сещам.

Лори вече знаеше, че трябваше да стигне докрай. Тя се ожесточи в решимостта си.

— О, но ти би запомнил такова момиче, нали, Патрик?

— Виж, сигурен съм — настоя той, вече подразнен, — не познавам никаква Мили. Какво е това, Лори? Какво ти става?

— Работата е там — заяви Лори, с цялата си увереност, — че не ти вярвам, Патрик.

Мълчанието увисна между тях. След дълга пауза той не издържа и заговори.

— Добре, де — каза Патрик, — сега, като отвори дума за това, май се сещам, че може да съм се запознавал с някаква Мили. Това момиче живее някъде тук, нали? Сигурно съм я виждал някъде — Скипли е малко селце.

— Виждал си я някъде? — повтори Лори, повишавайки глас под напора на бушуващия гняв. — Или си й пращал есемеси и си я канил на срещи? Защото има известна разлика, Патрик.

Той се поколеба, след това заговори отново.

— Добре, виж, да, познавам я — призна той, като вдигна ръце, сякаш за да се защити. — Разговарял съм с нея. Но тя е само някакво хлапе, Лори. Тя няма нищо общо с нашите отношения. Така де, нищо не се е случило.

— Тук си прав, тя е още дете — каза Лори, — тя е на петнайсет години, Патрик — продължи тя, а стомахът й се сви, докато изричаше тези думи. — И ако нищо не се е случило, то не е защото ти не си се опитал, доколкото чувам.

— О, боже — възкликна той, вдигайки ръка към челото си. — Я стига, аз я срещнах в кръчмата — заяви той. — Уф, тя изглежда много по-възрастна. Мислех си, че е на осемнайсет години или нещо такова. Виж, Лори, бях объркан — настоя Патрик. — Виждал съм Мили наоколо, но съм разговарял с нея само веднъж, още преди ти да се появиш тук. След като те опознах, аз разбрах, че това между нас е нещо много по-голямо. Но не исках да нараня Мили, затова исках да скъсам с нея полекичка, като казах, че все пак ще се видим да пийнем по нещо, когато тя се върне тук. Само ти ме интересуваш. Това с Мили няма никаква връзка с нещата между нас двамата. — Той посегна да я докосне по рамото. Лори се отдръпна и ръката му увисна във въздуха.

— Има връзка, и още как — изрева тя.

— Стига, Лори — удари го на молба Патрик, — аз наистина те харесвам. — Лори отстъпи още няколко крачки назад. — Само теб искам. Хайде да отидем у нас.

— Как не! — възкликна Лори, завъртя очи и се засмя презрително. — Имам малко повече уважение към себе си и към моята кръщелница. Защото Мили е моя кръщелница, Патрик. Да дойда у вас, а… — тя се изсмя саркастично. — Имам по-добра идея — да сигнализирам полицията за потенциален педофил.

Лицето на Патрик помръкна и той заприлича на дете, заловено да върши някаква пакост.

Лори се наведе към него.

— Я ми кажи, имаше ли нещо вярно в твоята история? — попита тя. — Всичките онези приказки за брат ти, за семейството ти?

— Да, разбира се — тросна се той, забил поглед в краката си.

— Не ти вярвам, Патрик — процеди Лори и се срита наум, задето се беше вързала на лъжите му. — Мили заслужава нещо много, много по-добро. Да не си посмял да я доближиш отново. Иначе ще те издам на полицията. Можеш да бъдеш сигурен.

Лори обърна гръб на Патрик и закрачи към къщата през дебелите преспи, мислейки единствено за телефонния разговор, който трябваше да проведе незабавно.