Открадни си целувка

Глава 27

Понеделник, 18 декември

Рейчъл стана в 6:30, когато навън беше още тъмно. Тя пусна радиото тихичко и се зае да приготвя джинджифилови курабийки във формата на снежни човечета и коледни венци със захаросани плодове и ядки. Когато другите членове на семейството се събудиха, апартаментът ухаеше на джинджифил и сладкиши. Тя все още се чувстваше празна и наранена от снощния неприятен разговор с Лори. Но се опита да заглуши проблема както обикновено — отдавайки се на готвене. Ейдън влезе в кухнята, за да си приготви чай.

— Какво печеш? — попита той, като вдиша сладката миризма.

— Бисквити — отговори Рейчъл. — Искам да спазя нашата традиция за Коледа — добави тя, като вдигна поглед от купата с тесто. Постара се да приеме реалността такава, каквато беше. — Независимо къде се намираме.

— Правилно — подметна разсеяно Ейдън.

— Ще се справим — продължи Рейчъл, като извади тавата с бисквити от фурната и ги остави да се охлаждат върху подложката. — Искаш ли днес да дойда с теб в болницата?

— Да — каза Ейдън. — Искам. Да отидем всички заедно.

— И когато стигнах до трето ниво, чудовището дойде и започна да бълва огън срещу мен — обясняваше Зак. — Него не можеш да го заобиколиш, трябва да се изправиш и да го победиш. Но аз намерих монетата, която те прави по-голям и…

От десетина минути Зак говореше на Беа за най-новата си компютърна игра. Отначало се смущаваше, че й говори, не знаеше какво да й каже, но сега, след седмица и половина упражнения, той явно беше свикнал с липсата на реакция от страна на своята слушателка.

Тази сутрин доктор Пейтъл само беше повторила съвета си да бъдат търпеливи.

— Десет дни — прошепна Ейдън на Рейчъл, когато лекарката се отдалечи. — На този етап би трябвало да са установили причината.

Рейчъл пое нежно ръката му.

— Изглежда, не са. Сигурно докторката не иска да ни вдъхва напразни надежди — от самото начало тя каза, че е въпрос на време.

— И тогава, бам, аз скочих върху него, бабо — лицето на Зак сияеше, — и минах през водопада. Честна дума. Можеш да попиташ Мили.

— Вярно е — потвърди Мили, приседна на ръба на леглото и погали ръката на баба си. — Зак стигна до четвърто ниво. За него това е все едно да спечели от лотарията или дори нещо повече.

Рейчъл погледна Мили. Когато беше с баба си, непроницаемото й изражение омекваше.

— Ех, бабо — пое разговора Мили. Тя се огледа наоколо за вдъхновение и погледът й попадна върху снежното кълбо, оставено върху нощното шкафче до леглото на Беа. Това беше едно от нейните любими украшения от дома им — вътре имаше миниатюрна Айфелова кула. — Остава една седмица до Коледа. Само една седмица. И ти няма да се изненадаш да чуеш, че без теб организацията ни куца. Дори не сме взели твоята „Коледна книга“. Зак и аз си имаме шоколадови календари и всеки ден отваряме по едно прозорче, но си нямаме елха и украса.

— Но нищо. Мама намери много красиви клонки и ги украсихме с лампички, така че апартаментът е много красив. Зак направи хартиени гирлянди. А тази сутрин мама започна да пече сладкишите, приготви венците със сушени плодове и ядки и няколко дузини джинджифилови снежни човечета. Апартаментът ухае като твоята къща, когато печеш сладкиши.

— Помниш ли онази година, бабо, когато за пръв път ми позволи да приготвям сладкишите заедно с теб? Беше малко след като почина дядо и ти каза, че не искаш да приготвяш джинджифиловата къщичка сама? Седяхме заедно и ти ми показваше как се украсява всяка стена. Дядо беше най-добрият в украсата, така каза ти, но когато започнах, ти ми каза, че съм се метнала на него. — Гласът на Мили затрепери. — Дядо ми липсва. На всички ни липсва. Спомням си как каза, че искаш да отидеш при него, че искаш единствено да сте заедно, на небето. Така че ако наистина искаш това, бабо, тогава върви при него.

— Ние ще се оправим. — По бузите на момичето потекоха сълзи и Рейчъл я прегърна през раменете. Зак зарида тихичко и стисна другата ръка на сестра си. Рейчъл погледна Ейдън и видя сълзи в очите му.

— Но знай, че ако го направиш, ние ще тъгуваме много, много за теб — промълви Мили. — Защото ти си най-добрата баба на света. И без теб Коледа няма да бъде същата.

Всички утихнаха и единствените звуци долитаха от вън, зад завесата. Търкаляне на колелца на болнични колички, разговори на медицински сестри.

— Мисля, че е време да вървим — заговори Рейчъл, като стисна Мили за рамото. Ейдън кимна. Мили и Зак се изправиха бавно, а Рейчъл дръпна завесата и понечи да излезе.

— Не — промълви един тих глас. Рейчъл се обърна и видя Беа да клати немощно глава, повтаряйки думата. — Не, не, не. — По кожата й пробягаха тръпки, а Ейдън се завтече към майка си. Апаратите около Беа сякаш оживяха и започнаха да писукат. Мили и Зак приковаха очи върху лицето на баба си.

— Повикай лекарката, Рейч — нареди Ейдън и Рейчъл се огледа за доктор Пейтъл, която беше две легла по-нататък. Тя й направи знак да отиде при тях. Адреналинът препускаше във вените й и Рейчъл се върна до леглото на Беа, чувайки приближаващите се стъпки на доктор Пейтъл.

Бавно, съвсем бавно, Беа започна да помръдва.

— Не съм готова да си отида — промълви тя и отвори очи. И като видя надвесените лица на близките си, тя отпусна глава на възглавницата и затвори отново очи. — О, не. Изобщо не съм готова.