Открадни си целувка

Глава 28

Вторник, 19 декември

— Съжалявам, че не можах да се сбогувам с дамите лично, но ти знаеш… — каза Лори на Даяна.

— Разбирам напълно — увери я Даяна. — Не се тревожи. Ние сме ти благодарни. Особено Анди в приюта — той каза, че благодарение на аукциона ще организират най-хубавата коледна вечеря на всички времена. — Лори се усмихна, пък макар и с натежало сърце.

— И остави Патрик на мен — добави Даяна с решително изражение. — Аз ще се разправям с него.

Лори се върна в къщата и я обходи с очи за последно. Когато пристигна, всичко тук й се стори претрупано — снимките, възглавниците, отрупаните рафтове с книги. Но сега видя красотата на обстановката — тя не беше претрупана, а уютна.

Лори затвори тежката дървена врата зад себе си и повлече куфара към таксито на улицата.

Във влака от Лийдс до Лондон Лори обмисли плана си. Беше се обадила на леля си Клара от къщата и беше уредила да отседне за няколко дни у тях. Не можеше да се върне в апартамента си, а да продължи да стои в къщата на Рейчъл след всичко, което се беше случило, щеше да бъде още по-неуместно. Леля й явно се беше зарадвала да я чуе; Лори щеше да остане там, докато не настъпеше моментът, когато Рейчъл и семейството й щяха да се приберат вкъщи. Лори си помисли за майката на Ейдън и се помоли скоро да получат добри новини.

Тя извади айпада си и влезе в интернет, прехвърляйки приложенията. Фейсбук, Туитър… имейлът й. Лори се поколеба само за миг, преди да го изключи и да зарее поглед през прозореца към зимния пейзаж. Каквото и да беше пропуснала, то можеше да почака.

Влакът трябваше да пристигна на Кингс Крос в пет часа. Докато минаваха през покрайнините на Лондон, Лори видя окичените с коледни лампички улици, гирляндите от светлинки по прозорците, пищно украсените витрини и магазини. Съобщиха пристигането на крайната гара и останалите пътници в купето се надигнаха да приготвят багажа си, засваляха торбите, пълни с красиво опаковани подаръци, и обсъждаха плановете си за семейни събирания и коледни представления.

Лори смъкна куфара си от горното отделение и едва не удари по главата един мъж с фланелка на „Арсенал“.

— Внимавай, скъпа — изръмжа той с грубоват лондонски акцент.

Лори слезе на перона и потърси пипнешком смарт картата си. Сякаш от години не я беше доближавала до датчиците на контролните бариери. Само допреди месец тя боравеше с картата със същата лекота, с която дишаше, а сега приличаше на турист, който стои като истукан пред бариерата и препречва пътя на останалите, чудейки се какво да направи.

Лори си пое дълбоко дъх и мина през бариерата. Почивката от реалността беше свършила. Тя затегли куфара си през гарата, взе си кафе в картонена чаша и се спря пред информационното табло, за да намери перона на следващия влак за Бромли.

По отношение на Коледа леля Клара никога не се беше стискала и осветеният дебел Дядо Коледа в предния двор показваше, че тази година не прави изключение. Входната врата беше пищно украсена със златни гирлянди, а изкуствената елха в ъгъла се огъваше под огромния брой стъклени топки. Най-отгоре, както винаги, се мъдреше пухкаво ангелче с розови бузи, килнато леко на една страна. Под елхата бяха струпани купища подаръци.

Телевизорът излъчваше фонов шум. Лори видя, че дават „X фактор“.

— Това полуфиналите си са? — попита тя, осъзнавайки, че не беше гледала нито един епизод по време на престоя си в Скипли.

— Да — отговори Андреа. — Тази година са гола вода. Но все пак има едно момиче, което…

— Лори — провикна се леля Клара, която влезе в стаята и ги прекъсна. — Ах, Лори, Лори, Лори — възкликна с високия си напевен глас. Тя подреди чашите с чай върху масичката и остави пакет готови плодови мини пайове. Седна до племенницата си и я докосна съчувствено. — Е, радвам се, че си тук, миличка, не ме разбирай погрешно. Но нали няма и тази Коледа да си сама като кукувица? — попита леля Клара и погледна Лори право в очите, след което поклати глава в знак на пълно отчаяние. — И ти ли като Андреа си нямаш приятел?

— Мамо — сряза я Андреа с широко отворени очи, преди да погледне умолително братовчедка си, молейки я за прошка. Мълчанието на Лори очевидно беше по-красноречиво от всякакъв отговор.

— Казвам ти, време е да помислиш за живот извън работата, също като дъщеря ми. Вие двете, честно, понякога толкова се тревожа за Андреа… Вече прехвърлихте трийсетте — добави Клара. — На вашата възраст майка ти и аз, и двете имахме вече деца. Младостта не трае вечно, момичето ми…

Андреа направи физиономия на братовчедка си, с което предизвика мрачна усмивка върху устните на Лори.

— Добре — продължи Клара, без да й мигне окото, — ами майка ти? Чувала ли си се с нея? Трябва да й се обадиш. Много й липсваш. Тя не разбира защо настояваш да прекарваш коледите сама.

Лори отпи голяма глътка чай и се опита да си спомни защо изобщо беше решила да дойде на гости на леля си.

— Защо не й се обадиш, миличка? — предложи Клара, сочейки към кухнята, където се намираше стационарният телефон. — Говорим с Испания без пари. Върви да се обадиш на майка си.

Лори кимна и се изправи. Всичко друго беше за предпочитане пред насаждането на вина, в което леля й беше виртуоз.

— О, качила си няколко килца, Лори — отбеляза Клара, като я шляпна по дупето, — наляла си бузките.

— Възможно е — каза Лори и сви рамене. — Според мен ми отива.

Тя дочу одобрителния шепот на леля си от хола. Деликатен като съкрушителните анализи на Саймън Кауъл.

Лори си пое дъх, вдигна слушалката и набра номера на майка си.

— Мамо — каза тя, когато от другата страна прозвуча познатият поздрав на испански. Представи си майка си на терасата на нейната вила, с изглед към басейна. — Аз съм.

— Миличка — възкликна майка й, — каква прекрасна изненада. Как си?

Лори си спомни колко много есемеси и обаждания от майка й бяха останали без отговор. И осъзна, че беше допуснала безброй други неща да станат по-важни от семейството й.

— Добре съм — изрече тя. Никога не беше прекалено късно, нали? Хрумна й една идея и Лори реши да се впусне в нея. — Слушай, мислех си, ти имаш ли някакви планове за Нова година? Защото ако си свободна, много бих искала да я посрещна с теб.

Лори и майка й разговаряха почти двайсет минути, докато Клара и Андреа приготвяха вечеряха. Лори й разказа за Скипли, за благотворителния аукцион, за новите рецепти, които беше изпробвала. Не каза нито думичка за Патрик, а майка й не спомена нищо за собствения си любовен живот. Но Лори почувства една нова връзка и разбирателство между тях. Майка й водеше доста весел живот… е може би не беше чак безкраен празник, съдейки по тона й. Тя си представи майка си — с прошарена кестенява коса и дребна фигура, която се наливаше с всяка изминала година. Да, тя беше имала своите проблеми и недостатъци, но винаги се беше опитвала да бъде добра майка. Лори се замисли за болезнената истина, която тя знаеше, но никога не бе споделила. Къщата в Западен Лондон, където баща й беше започнал своя нов живот.

— Ти отиваш в Испания! — възкликна леля Клара, очарована и зарадвана. — Не предприемай нищо, докато не се чуя с Лилиана в бюрото за самолетни резервации. Нали знаеш какви изгодни цени ни урежда. Интернет-минтернет — нареди Клара. — Моята приятелка Лилиана Гомес няма равна в това отношение.

Пет минути по-късно Клара се върна в кухнята.

— Двайсет и пет лири в едната посока! — съобщи триумфално тя. — Не си прави труда да благодариш на леля си Клара — добави тя и едва не задуши Лори в майчинската си прегръдка.

— Благодаря ти, лельо Клара — каза Лори.

— Заминаваш в първия ден на Коледа, вечерта — обясни Клара, четейки записките си от тефтерчето, — и се връщаш на десети януари. След като нямаш никакви планове за Коледа, не виждам защо да не се възползваш от евтините полети, нали? Почивката ще ти се отрази чудесно, миличка.

Лори се настани на масата и се приготви да се наслади на прочутата паеля на леля Клара. Докато се усмихваше или се смееше с пълно гърло, и разказваше какво ще прави, когато отиде в Испания, какво ще яде, какво ще бъде времето, тя започна да се вълнува от предстоящото пътуване. Но една мисъл не й даваше мира. След вечеря щеше да се заеме с това, реши Лори. Трябваше да проведе още един телефонен разговор.