Открадни си целувка

Глава 35

Понеделник, 25 декември, първият ден на Коледа

— Вижте какво си имам — възкликна задъхано Зак, като изсипа съдържанието на коледния си чорап върху леглото на родителите си. Часът беше 6:30 сутринта и Рейчъл изохка, докато се опитваше да се събуди, но когато видя сияещото личице на сина си, самата тя се усмихна.

В чорапа на Зак, наред с другите дребни подаръци, имаше малка количка, модел „Фолксваген бийтъл“, която сега се движеше по пода с притеснително реалистично бръмчене.

По-късно, докато закусваха бъркани яйца и пушена сьомга, той показа количката на баба си.

— Ау, тя е прекрасна, миличък — възхити се Беа, усмихна се и погледна Рейчъл с вдигнати вежди.

Ейдън напълни чинията на майка си догоре и й я подаде.

— Олеле — каза тя. — Тъкмо за изгладнелите ми очи, след седмици безвкусна болнична храна — засмя се тя. В червената си жилетка с брошка във формата на листо от зеленика, Беа излъчваше здраве. Тя беше успяла да вмъкне незабелязано подаръците си под елхата.

Всички взеха чашите си с чай и отидоха дневната, където се увиха в топлите одеяла.

— Може ли аз да съм пощальонът? — попита Зак, като се изпъчи в синята си пижама.

— Да — рече Ейдън, като му смигна.

Зак се зае да поднася подаръците, които всеки разопаковаше. Рейчъл отвори подаръка си от Мили — изящен зелен шал от естествена коприна.

— Великолепен е — ахна тя, като го вдигна. — Ти ли го направи, Милс?

— Намерих рисунъка в една от книгите на Лори — обясни Мили и скромно сви рамене. — Е, харесва ли ти, мамо?

— Обожавам го — призна Рейчъл и прегърна дъщеря си.

— Аха! — възкликна Беа, когато разопакова своя подарък. Тя им показа дивиди с филма „Далеч от Африка“, купен от Ейдън в духа на мемоарите, които й бяха чели, докато лежеше в болницата. — Това е забележителна история.

Беа замълча напрегнато, сякаш се канеше да каже нещо.

— Странно е, че ми подаряваш това.

— Така ли? — попита озадачено Ейдън.

— Да — продължи Беа. — Има нещо, което искам да споделя с вас.

Всички затаиха дъх. Всички, дори Зак, зачакаха Беа да продължи.

— Когато започнах да се съвземам в болницата — подхвана тя, обвила ръце около чашата с чай, а сърцето на Рейчъл се сви при спомена на онези ужасни моменти, докато чакаха Беа да излезе от комата, питайки се дали това изобщо щеше да се случи, — имах време за размисъл. И тъй като сега съм добре, искам да се възползвам максимално от времето, което ми остава.

— Истината е — продължи Беа, — че макар да съм направила доста неща в живота си, с които се гордея — несъзнателно тя докосна медальона със снимката на покойния Дейвид, бащата на Ейдън, и погледна внуците си, които я наблюдаваха съсредоточено, — има някои неща, които с Дейвид така и не успяхме да свършим.

Рейчъл почувства объркване. Беа винаги беше излъчвала удовлетворение, отдаденост на обичайните дела и на внуците й. Тя имаше приятелки, няколко вечери в седмицата играеше бридж, занимаваше се с благотворителни акции в общността. На Рейчъл никога не й беше минавало през ума, че Беа можеше да иска нещо повече.

— Искам да отида в Африка — съобщи Беа.

Ейдън едва не се задави с чая.

— Какво искаш, мамо? — попита той, като се изпъна като струна.

— Искам да отида на сафари, с група и гидове — каза тя, като извади от чантата си брошура. Зак се присламчи на дивана до нея и разгледа снимките на лъвове и слонове.

— Яко! — възкликна той с широка усмивка.

Усмивката на Беа засия със същия ентусиазъм, когато му посочи снимките на залези в саваната и хипопотами в сини води.

— Но мамо — заговори Ейдън, — ти току-що излезе от болницата, и лекарите казаха…

— Не се тревожи — побърза да успокои сина си Беа. — Няма да тръгна утре. Но просто разглеждах тази брошура. — Рейчъл видя, че беше на компанията „Трейлфайндърс“, каквато тя самата беше получила преди няколко седмици. — Спомням си как Даяна каза, че искала да отиде на сафари, след като съпругът й я напусна, но бизнесът вървял толкова добре, че решила да изчака. Ами, аз вече нямам такива ангажименти, освен това имам някакви спестявания. Двамата с Дейвид винаги сме искали да пътуваме заедно — в очите й проблеснаха сълзи, но усмивката не напусна лицето й, — но така и не успяхме да го направим.

— Мисля, че Дейвид щеше да се гордее с теб, задето си решила да го направиш сама — обади се Рейчъл, също с насълзени очи.

— Аз също смятам така, бабо, това е чудесна идея — добави Мили.

— Ами, щом настояваш — промълви неохотно Ейдън. — Но първо ще си дадеш време да се възстановиш. И моля те, обещай ми, че ще се пазиш!

— Ще внимавам, разбира се — увери го Беа.

— Добре — каза колебливо Ейдън. — Ами, в такъв случай, в духа на тези новини, май е време да отворим шампанското и да празнуваме.

Той отиде до хладилника, извади бутилката и я отвори с шумно гръмване на тапата.

— Тази година ще ни трябват четири чаши, нали? — подвикна му Рейчъл, като намигна на дъщеря си. Мили се усмихна и стисна ръката й.

— Веднъж в годината, Милс — предупреди Ейдън, изваждайки чашите от шкафа, — така че не се поддавай на щури идеи.

След обяда — сочна пуйка и вкусните лакомства, които им беше приготвила Лори, семейство Мъри се натъркаляха по диваните в хола. Зак разиграваше шаради и като криеше устата си с ръце, подсказваше гръмко верните отговори на баба си.

— Чарли и шоколадовата фабрика! — извика Беа. Мили изохка престорено и се намести, така че да облегне глава върху рамото на баща си.

— Всяка година едно и също, Зак. Не може да продължаваш да мамиш така. Всички те виждаме.

Рейчъл се надигна и взе кутия шоколадови бонбони от масичката.

— Някой иска ли бонбони? — попита тя и поднесе кутията. Отвсякъде се протегнаха нетърпеливи ръце, но Рейчъл подаде картинката с описанието на различните бонбони на Беа, която беше най-отявлената любителка на шоколада в семейството. — Нали ще позволим на баба да си избере първа? Защото тя няма да може да похапва шоколад на сафарито в Африка.

— Знаеш ли какво, Рейч — подхвърли Ейдън с престорено озадачено изражение. — Струва ми се, че май забравихме един подарък. Ти какво мислиш?

— Мисля, че си прав — съгласи се Рейчъл. — Май че нещо е изпаднало от чувала на Дядо Коледа?

Зак се огледа трескаво, търсейки пропуснатия подарък.

— Имаш нещо в чорапа, Зак — обади се Мили, забелязала голям червен пощенски плик да наднича от празния коледен чорап, който беше оставен върху камината.

Зак се втурна да го вземе и дотича обратно до дивана при сестра си.

— Отгоре пише имената и на двама ни — каза той. — Може ли да го отворя? — Мили кимна и той разкъса червения пощенски плик с радостно нетърпение. Вътре имаше кафява картичка във формата на котка.

— Какво пише? — смушка го Мили. Зак разгърна картичката.

— Ваучер — прочете бавно той. Мили се наведе и зачете над рамото му. — Този ваучер дава право на приносителите — това сме ние, Зак — да… — Очите на Мили засияха и тя вдигна ръка към устата си. Ейдън се обърна към Рейчъл и й намигна, докато Мили довърши изречението: — … да получат коте по техен избор.