Открадни си целувка

Глава 34

Неделя, 24 декември, Бъдни вечер

— Лори, радвам се, че се върна, но знаеш, че мразя да пазарувам — роптаеше Шивон, докато Лори я мъкнеше през Ковънт Гардън. — При това навръх Бъдни вечер?

— Трябва да избера нещо специално за мама — каза тя. — Пък и виж, красиво е — добави Лори, като посочи коледните щандове и ярко осветените витрини, розовобузите минувачи, натоварени с торби и пакети, опаковани в сребриста и позлатена хартия.

— Променила си се — отбеляза Шивон, като огледа внимателно лицето на приятелката си, опитвайки се да определи откъде точно бликаше необяснимата й коледна ведрост.

— Печени кестени? — попита Лори, спирайки пред една сергия, за да си купи кесийка с кестени.

— Да, моля — каза Шивон и разтри енергично премръзналите си бузи. — Нещо горещо ще ми дойде добре.

— Но сериозно — продължи тя, като пое книжната кесия, от която се вдигаше ароматна пара, и последва приятелката си в навалицата, — ти откога се потопи в празничното настроение? Когато се чухме последния път, ти каза, че дори няма да дойдеш на празненството у Лили.

Лори наистина се чувстваше малко саможива напоследък и възнамеряваше да посрещне Коледа в тихо уединение тази година, вместо да отиде на купона у Лили.

— Все още обмислям дали да не пропусна угощението — призна тя. — Макар че не съм казала на Лили. Но наистина нямам търпение да замина за Испания и да прекарам известно време с мама — шампанско и танци на площада на Нова година. Освен това там в момента е плюс 20 градуса.

— Може ли да ме вземеш вместо багаж в куфара? — предложи Шивон, и захапа поредния кестен. — Зажадняла съм за мъничко слънце.

— На мен ми се виждаш съвсем озарена — подметна Лори, забелязвайки руменината по бузите на приятелката си. Емоциите на Шивон се бяха изписали на лицето й. От споделеното досега изглеждаше, че стресът и напрежението от преподаването в гимназиален курс бяха отстъпили място на изобилието от хубав секс.

— Благодаря ти — промълви тя. — Толкова е странно, Лори. Мисълта ми е, че всичко се случи толкова бързо. А сега Ед ме покани да се запозная с неговото семейство. Рано е — така де, какво ще си помислят за мен?

— Ще се влюбят в теб — увери я Лори. — Теб всички те обичат.

Шивон тупна лекичко приятелката си по рамото.

— Ау — подметна тя, сбърчила нос. — Не знаех, че това те интересува.

— Интересува ме — каза Лори, спирайки пред една сергия с дребни бижута. — И ще ми трябваш повече от когато и да било, сега, когато започвам да търся само свестни мъже — обяви тя, като избра едно колие и го поднесе към шията си, така че Шивон да го прецени. — Какво мислиш за това? — попита тя, тръпнейки от докосването на хладното сребърно легло на кехлибарената висулка. — Представи си ме с по-тъмна, смугла кожа. — Тя посочи косата си. — И с няколко посивели кичура.

Шивон се вгледа отблизо.

— Собствените ти също не са малко. — Тя улови един бял косъм и го изскубна, поднасяйки го под носа на Лори.

— Ох — извика Лори, като трепна и се отдръпна от приятелката си. — На село нямаше свестни фризьори. Хайде, кажи, харесва ли ти?

— Кехлибарът е прекрасен — отбеляза Шивон, — но тюркоазът също е много красив — каза тя и вдигна подобно колие с по-малка висулка.

— Тюркоазът е за мама — усмихна се Лори. — А кехлибарът е за теб.

След като приключиха с коледните покупки, двете се настаниха на дивана на Шивон и изгледаха романтичната комедия „Знак на съдбата“ сигурно за стотен път. Шивон стигна до извода, че Джон Кюсак в Ню Йорк по Коледа превъзхождаше Джон Кюсак, в който и да е смислен филм, затова оставиха черната комедия „Убиец под прицел“ за по-късно, за да проверят теорията на практика. Отвориха една метална кутия с шоколадови бонбони и сега подът и диванът бяха осеяни с разноцветни целофани и станиоли — лилави и жълти от страната на Лори и златни и зелени от страната на Шивон. Двете бяха напълно погълнати от сюжета, когато мобилният телефон на Шивон звънна.

— Ало — обади се тя. Сигурно беше Ед, помисли си Лори, долавяйки закачливата нотка в гласа на Шивон. И съдейки по чевръстото събиране на опаковките от шоколадовите бонбони, той очевидно идваше насам.

— Това беше Ед — каза Шивон, като остави телефона си върху масичката. — Боже, той идва насам, след пет минути ще бъде тук.

Тя хукна към банята.

— Трябва да се приведа в приличен вид — обясни Шивон. — Остани да се запознаеш с него — извика, а гласът й отекна в банята. — Смятам, че ще го харесаш — добави тя, подавайки глава. Лори не беше сигурна — мъжете, с които Шивон беше ходила до този момент, бяха вятърничави индивиди с увлечение по тантрически секс и благовонни пръчици — накратко, те не се вписваха в представата на Лори за приятна компания и определено не бяха хората, с които тя би искала да прекара Бъдни вечер. Но тя дължеше това на Шивон — пък й приятелката й бе настояла, че Ед е различен.

На домофона се позвъни и Шивон изля цяла тирада ругатни.

— Не се тревожи, аз ще му отворя — провикна се Лори. Тя се опита да пусне Ед, но той явно не успя да бутне вратата навреме за автоматичното отключване. След една-две минути гостенинът ругаеше наравно с Шивон, очевидно нехаещ, че Лори чуваше всяка негова дума по домофона.

— Ще сляза долу да му отворя — каза Лори. — А ти — тя огледа копринения халат на Шивон, — побързай да се облечеш.

На партера Лори отвори входната врата и намери Ед да стои на студа, плътно увит в черното си вълнено палто. Нямаше начин човек да не го забележи — висок почти два метра, с широки рамене и къса черна коса, със зачервени от вятъра бузи. Но онова, което се набиваше на очи, беше неговата усмивка, която се простираше от ухо до ухо.

— Правилата за допуск в сградата са много строги — пошегува се той, като протегна ръка към Лори. — Аз съм Ед. Ти сигурно си Лори. Приятно ми е да се запознаем. — Лори пое ръката му, след което го целуна по бузата, понеже й се стори по-естествено.

— Аз също се радвам да се запознаем. Слушала съм много за теб. — Лори му направи знак да влезе вътре.

Когато се обърна да тръгне по коридора, Лори видя зад себе си Джей, който се канеше да излезе. Той я погледна, след това стрелна с очи Ед. Тя ли си въобразяваше, или лицето му помръкна?

— Весела Коледа — каза Джей и като кимна първо на Лори, а после на Ед, се отправи към вратата.

Шивон подаде на Лори чаша горещ греян сайдер и тя я обхвана с облечените си в плетени ръкавици ръце. Църковният хор тъкмо беше започнал коледната служба на площада пред кметството на Брикстън, където се бяха събрали много хора. Подхванаха прекрасно изпълнение на коледния химн „Адесте Фиделес“, от което Лори настръхна. Лили беше на първия ред на хора и пееше като ангел. Беше ясна, мразовита вечер — децата тичаха и танцуваха пред хора, родителите похапваха плодов пай, а бабите и дядовците се опитваха да внесат ред. Шивон смушка приятелката си.

— Струваше си да се надигнеш от дивана, нали? — Лори кимна и отпи глътка сайдер. Ед прегърна Шивон и я притегли към себе си.

Добре, Ед беше чудесен. Лори трябваше да признае това. Изглеждаше влюбен до ушите в Шивон, смееше се на всички нейни идиотски шеги и дори се стараеше да накара Лори да се почувства като част от компанията. По пътя насам той ги беше забавлявал с истории за децата, на които преподаваше, и им купи бенгалски огън от продавача на площада.

Започнаха фойерверките и хористите запяха още по-силно. Лори запя на глас — цялото това коледно вълшебство май беше заразително.