Открадни си целувка

Глава 20

Вторник, 12 декември

— Засега няма промяна — сподели Рейчъл с Лори по телефона.

— О, боже, Рейч. Много съжалявам.

— Много е тежко да гледаме Беа в това състояние, човек се чувства толкова безсилен. Остава ни само да й говорим и да се надяваме, че тя някак си ни чува и укрепва. Лори, съжалявам, че се налага да те попитам, но имаш ли нещо против да останем тук още една седмица или може би малко повече? — продължи Рейчъл. — Не мога да предвидя точно кога, но например до 20-и? След това можем да се преместим в хотел. Просто… искаме да сме тук, до нея.

— Разбира се. Останете толкова дълго, колкото е необходимо — възкликна Лори. — Не се тревожи за мен. Аз съм много добре тук.

— Ехо, здравейте — каза Джей, като надникна в хола. Зак вдигна глава от динозаврите, които оцветяваше, а Мили — от тетрадката с домашните си.

— Супер, къщата е почти пълна — добави Джей. — Я да видим, дали сте готови за едно предизвикателство?

Мили присви очи подозрително.

— Какво по-точно?

— Изненада за Лили — разкри Рейчъл, като се настани на дивана и направи знак на Джей също да седне.

— Изненада! — ахна Зак, като скочи прав.

Джей се настани до Рейчъл, а Зак се намърда на облегалката на канапето.

— Да. Възнамеряваме да ремонтираме апартамента й и да го разхубавим.

— Зак, ти нали помниш — добави Рейчъл, — че тапетът се е обелил? И подът е съсипан?

— Да — кимна Зак. — Лили е много тъжна. Видях я.

Рейчъл се обърна към Мили, за да обясни ситуацията.

— От общината са направили ремонт на електрическата мрежа, но не са си направили труда да възстановят нанесените щети в апартамента.

— Аз от доста време се опитвам да я убедя да ми позволи да оправя нещата — обади се Джей, — но Лили настоява, че няма нужда. Сега обаче тя ще отсъства два дни, ще се грижи за някаква своя приятелка, която излиза от болница. Имам ключове от апартамента й — всички имаме резервни ключове от съседите, за всеки случай. Обходих апартаментите и всички съседи дадоха по няколко лири, за да вземем хубави тапети. Аз сковах няколко рафта, за да подменя съсипаните.

— И така — продължи той. — Сега имаме нужда от помощници — и някой човек с опит във вътрешното обзавеждане. Плюс един голям, пъстър банер, с който да посрещнем Лили у дома. Как мислите, вие можете ли да ни помогнете?

— Разбира се — увери го Мили. — Можем да помогнем, нали, мамо?

Мили, Рейчъл, Джей и Зак огледаха кухнята и хола на Лили. Мили посочи местата с разкъсания тапет.

— Не зная дали ще намерим съвсем същия десен със слънчогледи. Красив е, но изглежда доста стар, нали? Но можем да го запазим в нишата, като декоративен акцент, и да поставим нов тапет, едноцветен или с някакъв подходящ десен.

— Топлият червен цвят ще пасне чудесно — отбеляза Рейчъл, разглеждайки ведрата цветна схема в апартамента. — Можем да боядисаме перваза в тон, а ако ни останат пари, ще вземем две възглавници и ще превърнем нишата в уютно местенце за сядане. Джей, новата етажерка ще пасва ли там? — попита тя, посочвайки разнебитения дървен рафт.

— Да — кимна Джей. — Малко по-висока е, така че ще заеме празното място и ще има допълнителна лавица за снимките, но ширината е същата.

— Ами подът? — обади се Зак, като побутна разкъсания линолеум с носа на маратонката си.

— Знам един магазин за подови настилки с изгодни цени — каза Джей. — А пък цветът не е капризен, лесно ще намерим същия.

Мили вдигна качулката на сивия си суитчър и подръпна ръкавите, за да покрият ръцете й.

— Хайде да тръгваме по магазините — подкани ги тя. — Тук ще умра от студ.

— Добре, елате да изпием по чаша чай и излизаме — съгласи се Рейчъл, като постави чайника на котлона.

Мили и Джей оставиха торбите с покупките, а Зак се настани на масата.

— Еха, колко много неща купихме — каза с усмивка той.

Рейчъл и Мили бяха намерили качествен червен тапет на промоция в местния универсален магазин — и със спестените пари бяха купили ролка изящен фриз, за да подчертаят десена със слънчогледите.

— Взех го направо без пари — похвали се Мили, като извади златистожълт килим. — При това ще внесе топлина в хола, запазва топлината по-добре от дъските.

— На мен змията ми е любима — обади се Зак, като измъкна една продълговата възглавница за изолиране на течението. Рейчъл я беше мярнала в един благотворителен магазин — възглавницата змия беше почти нова и с идеална големина, за да запуши процепа под задната врата на апартамента, така че да спира вледеняващото течение.

Мили си сложи една престилка и се зае да застила пода с вестници.

— Пуснах есемес на Ники и след училище тя ще дойде да ни помогне.

— Чудесно — каза Джей и свали готварските книги на Лили от рафтовете, които общинските работници бяха очукали и повредили. — Охо — подсвирна той, като взе една от купчината и я разгърна. — Значи ето къде била тайната. — Джей показа заглавната страница на Рейчъл и Мили. — „Карибската коледа на Лили“ — прочете той.

Мили погледна майка си с проблясващи в очите сълзи, а Рейчъл улови нежно ръката й.

По обяд Джей и Шон донесоха новите етажерки от работилницата на Джей. Те бяха изработени от дърво в топъл лешников нюанс и полирани до приглушен блясък.

— Хайде да ги оставим тук засега, докато все още работим — предложи Джей и кимна към хола.

Зак клечеше на пода и рисуваше банера, който щяха да окачат на вратата. Рейчъл беше изписала с молив буквите, които той сега оцветяваше.

— Добре дошла, Лили! — прочете на глас Шон, бащата на Ники. — Много ще й хареса.

Зак се усмихна.

— Жълтото е любимият й цвят, затова наблегнах на него.

Ники и Мили си бъбреха, докато сваляха стария тапет. Рейчъл се надигна от мястото, където беше коленичила и поставяше новия линолеум, и отиде да огледа донесените етажерки.

— Прекрасни са — възкликна тя, галейки с пръсти дървото. — По твой проект ли са изработени?

— Да, благодаря — каза Джей. — Идеята е, че всяка мебел е уникално творение. Изработвам ги така, че да подхождат на къщата и на хората, които ще ги използват.

— Ти дали… — промълви Рейчъл, а в ума й се оформи една идея. Но мисълта й застина, тъй като дочу няколко откъслечни фрази от разговора зад нея.

— Мили, кажи, чувала ли си нещо от онова момче? — дочу шепота на Ники тя. — Онова в Скипли.

— Да — отговори й шепнешком Мили. — Постоянно ми пише. Но тихо — майка ми е в другата стая. Ще ти разказа по-късно. Става ли?

Рейчъл намръщи чело. Момче — в Скипли. Значи основателно беше заподозряла, че се случваше нещо. Но защо Мили не й беше казала нищо?