Открадни си целувка

Глава 33

Неделя, 24 декември, Бъдни вечер

Цяла сутрин Беа надзираваше Мили и Зак, които усърдно приготвяха нейната прочута медно-джинджифилова къщичка. Мили пъхна елементите във фурната, за да се изпекат.

— Трябват им двайсет и пет минути — каза Беа от мястото си на масата, — след това ще слепим стените с глазура, за да сглобим къщичката. В тази част мога да се включа и аз.

Рейчъл погледна свекърва си — това сякаш не беше същата жена като онази, която лежеше в болницата. Лицето й беше възвърнало обичайния си тен, а късо подстриганата руса коса беше безупречно фризирана. Носеше елегантна тъмносиня жилетка с бяла блуза и идеално прилягащ панталон.

— Може ли да добавим шоколадови топчета и желирани мечета към украсата, бабо? — попита Зак.

— Разбира се — каза Беа и разроши косата на внука си. — Аз имам и сребърни топченца.

— А след това нали може да направим канелените звезди? — попита той с палава усмивка.

— Нали може? — включи се Мили, като вдигна една сладкарска формичка във формата на звезда и ги погледна през дупката.

Беше толкова хубаво, че Мили си беше вкъщи с тях на Бъдни вечер. Само при мисълта, че тази вечер тя можеше да бъде… — Рейчъл не си позволи да довърши. Беше непоносимо дори да мисли за това.

— Не им позволявай да те изтощят, Беа — каза Рейчъл, като се изправи. — Иначе ще печете сладкиши до полунощ.

— Но къщичката е нещо специално — настоя Зак. — Мили ще ти разказва за нея, за да те държи будна.

Рейчъл и Беа се усмихнаха.

— Не се тревожи за мен, мила. Аз съм добре. Толкова ми е приятно да се занимавам с разни неща.

— Знаеш какво казаха лекарите…

— Ох, моля ти се — махна с ръка Беа. — Ако си извлякох някаква поука от случилото се, то е да се радвам на живота, докато съм тук, и да не губя нито един миг. А пък аз винаги съм приемала думите на лекарите с известна доза скептицизъм. — Тя намигна на снаха си. Докато Рейчъл и Ейдън настояваха да не се преуморява, Беа се връщаше към обичайните си светски ангажименти. Джойс и Пам вече се бяха отбили да я видят и да й поднесат коледните подаръци.

— Ти чу ли за Даяна? — прошепна съзаклятнически Беа на Рейчъл, когато Зак стана от масата и отиде да оближе дървената лъжица и купата. Рейчъл поклати глава. — Тя е влюбена — разкри Беа, с блеснал поглед. — В Греъм, собственика на кръчмата. Много приятен мъж. Не мислех, че е неин тип, дори не допусках, но любовта не признава правила.

— Охо. Каква изненада — възкликна Рейчъл. През последните месеци Даяна беше превърнала мъжемразството в свое призвание. Но само за няколко седмици беше настъпил пълен обрат.

— Освен това се е разхубавила — довърши Беа. — Всъщност, като се замисля, не знам какво е ставало тук, но повечето дами са облечени по-добре от преди. Джойс се беше наконтила е прекрасна блуза с голяма панделка. И май спомена, че е била манекенка в някакво ревю? Може би все още не съм съвсем наред с главата…

— Главата ти е наред. Всичко това е под влияние на Лори — обясни Рейчъл, като се усмихна. Изглежда, Скипли беше засмукан от модната въртележка на Лори.

— Хм, не знам какво е направила твоята приятелка, но определено е вдъхнала свежа струя живот в селото.

Докато седяха около камината вечерта, преяли с приготвения от Ейдън пилешки пай, Мили се обърна към родителите си.

— Нали помните, когато разговаряхме онзи ден — започна тя, — обещах, че трябва да бъда честна е вас и да ви казвам какво правя?

— Да — каза Рейчъл с лек трепет, като хвърли поглед към Ейдън. Бяха разговаряли тримата с Мили, преди да напуснат Лондон, и й бяха обещали занапред да се вслушват в молбите й.

— Ще ме пуснете ли да отида на гости на леля Лори, например през великденската ваканция? Може да се отвори възможност да изкарам кратък стаж в „Сиймлес“? — попита Мили. — И да се видя с Ники?

Рейчъл погледна дъщеря си — тя изглеждаше толкова уверена и пораснала. Двамата с Ейдън трябваше да свикнат с факта, че Мили вече не беше тяхното малко момиченце.

— Ти какво мислиш? — заговори пръв Ейдън, като се обърна към Рейчъл. — Лори нали няма да има нищо против?

— Не виждам защо да не я пуснем — каза Рейчъл. — Лори неведнъж те е канила да й отидеш на гости. Не знам какви са правилата за стажа, ще трябва да попитаме — но ако не е прекалено заета, Лори сигурно ще се радва да те вземе под крилото си. Ще обсъдим тази идея с нея, когато се върне от Испания.

— Благодаря, мамо и татко, вие сте страхотни — възкликна Мили, като скочи на крака и се втурна да ги прегърне. — Просто усещам, че новата година ще бъде абсолютно невероятна. Имам предчувствие.

Рейчъл прегърна дъщеря си. Тя не знаеше с какво се захващаха двамата с Ейдън, но чувстваше, че постъпваха правилно, като гласуваха повече доверие и свобода на Мили.

След като децата си легнаха, Ейдън напъха една мандарина в чорапа, който Мили беше окачила над камината.

— Странно, нали — подхвърли той. — Тя вече е голямо момиче, но все още се цупи, ако си няма коледен чорап с лакомства.

— Да — съгласи се Рейчъл, като се доближи до мъжа си и го прегърна през кръста. Тя се притисна до него. Ейдън я притегли още по-плътно до себе си.

— Рейч — промълви той, обръщайки се да я погледне. — Ела и седни тук. — Ейдън я поведе към дивана, къде двамата седнаха. — Тази година искам да ти поднеса моя подарък по-рано.

— О, така ли? — възкликна изненадана тя. — Това е нещо ново. Как така?

Ейдън извади голям бял плик и й го подаде.

— Просто така.

Рейчъл взе плика и го отвори внимателно. И ахна, когато видя какво имаше вътре.

— Ейдън, ние не можем… не бива — той докосна устните й с ръка — два билета до Венеция?

— Не се тревожи. Да кажем, че просто си поисках реванш за направените услуги. Наех стая в семейна къща за гости, не е петзвезден хотел, но изглеждаше много симпатично. А Даяна каза, че с удоволствие ще наглежда децата за един удължен уикенд, ако мама дотогава не се е оправила.

— Но Ейдън… — промълви Рейчъл, задавена от напиращите сълзи. Тя си представи каналите, гондолите, дворците — да прекара няколко дни насаме с Ейдън беше нейната съкровена мечта. — Ти знаеш, че винаги съм искала да отида в Италия.

— Аз също. И сега ще изживеем медения месец, който никога не сме имали. — Ейдън приглади буйната й коса зад ухото й. — Мили за пръв път ни разтърси, нали? Искам да те помоля само за едно нещо добави той.

— О, така ли? — изрече малко подозрително Рейчъл.

— Да — каза той, като посегна към страничната масичка, взе нещо и го вдигна над главата й. Рейчъл се засмя, когато видя клонката зеленика с бели плодчета.

— Мисля, че мога да се справя с тази задача — каза тя и когато Ейдън се наведе към нея, тя го целуна нежно по устните, изпитвайки прилив на толкова силна любов, както в деня на сватбата им.