Открадни си целувка

Глава 36

Понеделник, 25 декември, първият ден на Коледа

— Весела Коледа, весело семейство! — изрече на един дъх Лори в телефонната слушалка.

— Весела Коледа и на теб — отговори Рейчъл. Лори чу поздравите на Мили и Зак. Беше мразовит, ясен ден и Лори усещаше студа дори в добре отопления си апартамент. През заскрежения еркерен прозорец се виждаха колите на улицата, покрити е блещукащ бял скреж.

— Как си прекарвате там? — попита тя.

— Добре сме, благодаря. Много ти благодаря, Лори, за всички приготовления и вкуснотии. Натъпкахме се до пръсване.

— Няма проблем. Това беше най-малкото, което можех да направя. — Лори почувства прилив на топлота при спомена как готвеше в кухнята в Скипли. — Дано само да не съм ви отровила.

— Засега сме добре — а съдейки по вкуса на храната, поне ще умрем в наслада и блаженство.

— Как бяха подаръците? — попита Лори, представяйки си хола, пълен с разкъсана лъскава опаковъчна хартия.

— Ами, доста добре. Мили и Зак получиха коте — или поне обещание за коте. Мистър Рипли беше голям хит, докато живеехме в твоя апартамент. О, и Ейдън ме изненада с екскурзия до Венеция.

— Колко вълнуващо — ахна Лори, — след последния месец вие наистина заслужавате почивка.

— Нямам търпение. И чуй това — Беа току-що ни съобщи, че отива в Африка.

— Ти сериозно ли говориш? — попита Лори, отправяйки се към кухнята.

— Да. Тази сутрин изненадите не спират. Както и да е, ти как си? Мислех си, че вече си на купона у Лили. По-късно ли смяташ да отидеш?

Лори постави чайника върху котлона и извади една чаша, за да си направи кафе.

— Не знам… — каза тя. — Може би.

— Може би? — повтори Рейчъл. — Мислех си, че това е събитието на годината?

— Така е… — Лори прехапа устни. Тя дочуваше музиката, която долиташе от хола на Джей. Представяше си как той и приятелката му си разменят подаръци и се любят, преди да слязат в апартамента на Лили. — Просто…

— Трябва да отидеш — отсече Рейчъл. — Лили държи на теб. А на теб ще ти бъде приятно.

— О, не знам. Може би. — Лори побърза да смени темата. — Хей, получих твоя имейл. Разбира се, Мили може да ми дойде на гости. Много ще ми бъде приятно. Колкото до „Сиймлес“ — когато се върна на работа.

— Значи ще се върнеш? — попита Рейчъл. — Сигурна ли си?

— Да. Но — не ме питай как — Скипли ме излекува от работохолизма. Рейчъл, аз ще се върна в службата, но този път ще бъде различно.

Лори извади куфара и го сложи върху леглото си. Испания. Щеше да помогне на майка си да възстанови разбитото си сърце — и може би, междувременно, помисли си тя, да забрави за своето разбито сърце.

Тя взе сребристия си бански в две части и огледа дали материята не се е разтеглила. Не — нищо чудно, почти не го беше носила през последните две години. Лори го метна в куфара, като си представи как се изтяга лениво край басейна и пие сангрия. Опита се да избере между два чифта сандали на високи токчета и накрая взе и двата. Сложи една памучна бяла рокля върху другите дрехи. Останалото щеше да приготви по-късно.

Лори се замисли за думите на Рейчъл, че трябва да отиде у Лили, и погледна часовника си. Беше едва 15:30 — самолетът й излиташе чак в 10 часа вечерта. Разполагаше с предостатъчно време. Прехвърли тоалетите в гардероба си, извади една червена рокля, после пусна водата в банята, съблече се и се вмъкна под горещите струи.

Лори се появи на вратата на Лили с бутилка шампанско в ръка и стоическа усмивка върху устните. Когато Лили отвори вратата, отвътре долетяха звуците на реге. Лили огледа тоалета й и избухна в смях.

— Е — отбеляза тя, — този стил определено е различен.

Лори беше облякла червената рокля с острото деколте, но беше наметнала отгоре жилетка в кафяво и черно, с огромна триизмерна избродирана червеношийка от дясната страна. Това беше нейното попадение от торбата с вехториите в Скипли, която тя беше взела със себе си по някаква моментна прищявка. По ръкавите се спускаха два реда златни пайети.

— Зная, изглежда ужасно, нали? — призна Лори, като придърпа ръкавите. — Но Коледа е само един път в годината, нали?

Лили се усмихна, улови я за ръката и я въведе в апартамента.

— Толкова се радвам да те видя, момичето ми — каза тя. Много ни липсваше. Сега ела да ти покажа какво направиха те за мен.

Лори мина покрай неколцина гости, които разговаряха до вратата на кухнята. И ахна, когато видя разликата. Стените на кухнята и някои от стените на хола бяха освежени с красиви тапети, наред със стилни дървени етажерки, върху които се виждаха наредените готварски книги. Протритият линолеум беше подменен и целият апартамент изглеждаше по-хубав от нов.

— Красиво е, нали? — промълви усмихната Лили. — Джей изработи етажерките — добави тя, прокарвайки ръка по дървото. — Талантливо момче е той — отбеляза тя, като намигна на Лори. — А твоята приятелка Рейчъл и децата й, те също помогнаха. Да са живи и здрави — завърши Лили с насълзени очи. Наоколо хора похапваха и си пийваха, смееха се. В кухнята една възрастна двойка се полюшваше под звуците на карибска музика. Лили вдигна одобрително вежди, виждайки ги да се прегръщат. — Ето го коледния дух в действие — каза тя на Лори с тих смях. Приятелите на Лили от съседните къщи бяха насядали около масата, заедно с порасналите си деца. Отвсякъде се чуваше смях.

Докато си сипваше пържено пиле, Лори съзря Джей. Или поне тила му. Той беше навън в градината, виждаше го през прозореца да се смее и да разговаря с човек, който не се виждаше.

Лори се беше опитала да се подготви вътрешно за този момента, но все пак първият й инстинкт беше да се скрие. Тя се огледа — скътаното в нишата канапе беше практически невидимо от мястото, където стоеше Джей. На него седеше мъж с познато лице, но Лори не можеше да се сети за някаква връзка. Беше облечен в елегантен син костюм, а по раменете му се спускаха посивели раста плитки. Тя се настани до него. Мъжът взе една рамка със снимка от масичката и я разгледа.

— Красива жена — отбеляза почтително той. Лори го погледна изненадана, след това видя, че мъжът сочеше снимка на Лили на някакво парти. Лори се доближи, за да разгледа снимката отблизо. Лили беше на около трийсет години, приблизително на възрастта на Лори, и танцуваше с някакво малко момче на претъпкан дансинг. Лицето й беше обърнато към камерата, озарено с широка усмивка.

— Все така красива — добави той, като вдигна глава. Лори се вгледа в живите му кафяви очи и кожа с карамелен цвят. Не изглеждаше никак зле за годините си.

— Ти си Бил, майсторът на велосипеди, нали? — попита Лори. — Бил, нали? — Тя си спомни табелката, която той понякога изваждате пред съседната сграда, рекламирайки услугите си с изписани на ръка с тебешир букви върху черна дъска. Пред работилницата винаги се виеше опашка.

— Точно така, това съм аз — каза той с гърлен смях, като откъсна поглед от Лили и подаде ръка на Лори. — Приятно ми е да се запознаем. Може ли да ти налея още малко ром? — Той се пресегна към бутилката и й наля два пръста, доливайки чашата с джинджифилов ейл. Лори отхапа от пилето.

— Имаш нещо тук — пошепна почтително Бил, сочейки зъбите на Лори, между които беше влязло парченце дафинов лист. Смутена, Лори го махна и благодари на Бил.

— Тя е доста добра готвачка, нали?

— Най-добрата — каза Лори, проследявайки погледа на Бил, отново устремен към Лили. — Трябва да поговориш с нея — окуражи го тя.

— Наистина ли мислиш така?

— О, да. Случайно знам, че си няма никого. Свободна жена.

На Бил не му трябваха повече насърчения.

— Ами, в такъв случай — каза той, — нали ще ме извиниш за момент? — Лори му даде знак да върви и Бил се изправи, приглаждайки панталона си. И с един бърз поглед и усмивка към Лори, той се упъти към Лили, която разговаряше с някаква приятелка.

Лори огледа помещението: около масата се виждаха няколко познати лица, но Шивон и Ед явно все още не бяха дошли. Лори погледна стенния часовник. Беше едва четири часа, нямаше за къде да бърза.

Мобилният й телефон изчурулика със сигнала за получено съобщение. Лори го отвори, благодарна, че има с какво да се занимава. Есемесът беше от Рейчъл.

Пулсът на Лори се ускори. Тя вдигна поглед и веднага забеляза Джей в кухнята. Той беше влязъл вътре. Не разговаряше с онова момиче, тоест с никое момиче, а с Шон от долния етаж. Джей улови погледа й. Извини се на събеседника си и се запъти към мястото, където седеше Лори. Сърцето й заби като лудо.

— Ти успя — промълви той с топла усмивка.

Лори побърза да прибере телефона си, а Джей седна до нея.

— За нищо на света не бих пропуснала това парти — каза Лори.

— Радвам се, че дойде — каза Джей. — Весела Коледа. — Той вдигна бирата си, за да се чукнат.

Умът на Лори се изпразни от всякаква мисъл — Джей седеше толкова близо до нея, че тя не можеше да измисли нито една думичка.

— Беше ми приятно да се запозная с твоята приятелка Рейчъл продължи той, оставяйки бирата си на масичката.

— О, така ли, значи двамата си допаднахте?

— Ами, да — призна Джей. — Познахме, че сме от едно тесто. Тя дори дойде на един от нашите концерти на живо.

— Шивон ми разказа за това — отбеляза Лори, пронизана от неочаквана ревност.

— Рейчъл ме накара да се замисля за някои неща. — Той замълча. — Боже, никак не ме бива в тази работа — добави той, прокарвайки пръсти през косата си. — Но имам чувството, че…

Сърцето на Лори блъскаше диво в гърдите й, докато тя чакаше Джей да продължи.

— В края на лятото между нас двамата имаше нещо. Нещо специално — промълви Джей, — и все още го има. Поне от моя страна.

Думите му увиснаха във въздуха.

— Мисля, че си струва да опитаме още веднъж. Както трябва. Смятам, че ти си страхотна, Лори. Винаги съм го мислил. Тоест, освен ако онзи мъж снощи не беше приятелят ти… в такъв случай…

— Ед? — попита Лори, а по устните й плъзна усмивка. — Не. Той е приятелят на Шивон.

— Добре. Даже много добре — засмя се Джей. — Радвам се, че изяснихме това. Е, ти какво мислиш?

Лори потъна в очите на Джей и лятото не й се стори чак толкова отдавна. Тя искаше всичко да бъде постарому — с Джей беше различно. Тя се чувстваше като своя по-добра версия.

— Съжалявам, че бях такава идиотка — каза тя. — Сигурно съм се държала много егоистично. Мисля, че се изплаших. Защото ти и аз… ами, това е нещо голямо, нали? — тя се усмихна, после скри лицето си с ръце. — Боже, толкова е трудно, нали? Слушай — продължи тя. — След няколко часа трябва да отлетя.

— Ще летиш?

— Да. Дълга история. — Лори пое дълбоко дъх и призова цялата си смелост. — Но ако ти искаш да продължим този разговор — изрече тя, — можем да се качим у нас, докато аз си събирам багажа?

— Звучи добре — каза Джей.

Лори не можеше да прецени със сигурност дали Лили забеляза, че двамата с Джей се измъкнаха — домакинята танцуваше блус с Бил в кухнята, под звуците на някакво реге.

Сърцето на Лори блъскаше лудо, докато се изкачваше по стълбите заедно с Джей и когато влезе в апартамента с него.

— Вино? — предложи тя, влизайки в кухнята.

— Да, благодаря.

Лори извади бутилка червено вино и я отвори, като наля в две чаши. Джей стоеше до нея и тя чувстваше близостта му с всяка своя клетка. Усещаше познатата топлина, вдъхваше познатата миризма, която толкова й беше липсвала.

— Е, къде отиваш този път? — попита той, като взе едната чаша и се облегна на вратата на кухнята.

— В Испания — отговори Лори. — Само за две седмици. Ще прекарам Нова година с майка ми. Много отдавна не сме се виждали.

— Звучи добре — каза Джей.

— Наистина ли нямаш нищо против да ми правиш компания, докато нахвърлям колекцията си от обувки в куфара и се опитам да го затворя?

— Никак даже — разсмя се Джей. — За мен ще бъде чест да седна заедно с теб отгоре му.

Когато Лори пристъпи към Джей, за да излезе от кухнята, той посочи нещо над вратата.

— Какво е това? — попита той.

Отгоре беше окачена клонка бодлива зеленика, завързана с червена панделка. Лори се усмихна. Сигурно Рейчъл я беше поставила.

Лори погледна Джей.

— Защото ако е капан — промълви той, — аз нямам нищо против.

Джей прокара пръсти по ръката й и я притегли нежно към себе си. Приглади косата й, после улови брадичката й с ръка. Погледна Лори в очите и прокара палец по долната й устна.

Лори затвори очи, докато той я целуваше, а цялото й тяло затреперя от докосването му. Тя прегърна Джей. Беше толкова естествено, сякаш двамата са създадени един за друг.

Докато се целуваха, Лори забрави напълно за самолета, който трябваше да хване. Мислеше само за това колко много имаха да наваксват с Джей. За втория шанс, който съдбата им даваше, за желанието си този път да постъпи правилно, да направи всичко по-добре.

И накрая й оставаше място още само за една мисъл: Благодаря ти, Рейч.