Само един риск

20

Том влезе последен в сауната. Беше му странно да прави това, да седи в сауната с Амбра. Изведнъж цялата къща се изпълни с живот. Матиас, куче, две жени. Двойна среща, за бога! А и крайно осезаемият факт, че Амбра е почти гола. При всяка тяхна среща беше навлечена с толкова много дрехи, а сега, накъдето и да погледнеше, той виждаше само нежна светла кожа. Може би цялостното му влошено състояние беше причината да реагира по този начин на нейната голота? Отдавна не беше на себе си, така че може би някакъв химичен дисбаланс в неговите системи не му позволяваше да откъсне очи от нея. Така или иначе, присъствието й беше болезнено осезаемо.

Джил се настани на най-долната пейка. Амбра се поколеба, качи се едно стъпало нагоре и седна на средната. Изпъна гръб, прибра плътно крака и стисна хавлията с две ръце. Като превзета начална учителка.

— Добре ли си? Не искаш ли да седнеш горе? — попита Матиас на път към най-горната пейка.

Амбра поклати глава. По кожата й вече блестяха капчици пот.

— Топлината ще ми дойде в повече.

— Там ли ще стоиш? — Матиас изгледа Том многозначително.

Спри да я зяпаш!

Том откъсна очи от Амбра и също се качи на последната пейка. Сауната беше доста голяма, денем гледката през прозореца беше зашеметяваща. Сега отвън се виждаха само сняг, звезди и мрак.

Джил нагласи хавлията над пищното си деколте, полегна, изпъна дългите си златисти крака и издаде доволна въздишка, типичен звук за сауните. Амбра си избърса челото и пак провери хавлията, подръпна я над бедрата си.

Беше твърде горещо за разговори и се възцари тишина. Амбра притискаше едното си рамо с длан. Вече лъщеше от пот. Тънките силни пръсти продължаваха да мачкат рамото и врата. Голи ръце, погна коса, светла кожа. Възбуждащо, помисли си Том, замаян от топлината. Досега не беше влизал в сауна с жени, не беше осъзнал колко различно ще бъде, колко чувствена изглежда женската кожа, когато бавно запламтява от горещината, заблестява от потта.

Той се размърда, страхуваше се да не се възбуди твърде много. Затвори очи и се облегна на горещата стена, чуваше вдишването и издишването на жените — ако се съсредоточеше, можеше да различи това на Амбра, тя дишаше по-учестено от Джил. Матиас почти не се чуваше, беше трениран да е тих, както и самият той. Звукът от пращящия агрегат беше приятен, съскането, когато някоя капка вода се превръщаше в пара, действаше хипнотизиращо. Том долавяше и миризми — парата, дървото в пейките, което се затопляше и изпускаше мирис на смола. И ароматът на Амбра, разбира се. При всяко нейно помръдване кожата й го лъхваше.

Мускулите на Том започнаха да се отпускат и с отпускането поне мъничко намаляха и стресът, и постоянната тревожност, изпита блаженство. От месеци се заставяше да не чувства нищо, беше заключил тялото си, за да оцелее. Сега обаче го усещаше по-живо от дълго време насам. През плена си не беше помислял за секс нито веднъж, а и почти никога, откакто се прибра у дома. Но сега… Облегна тил на стената и потъна във фантазии.

Все едно зад клепачите му вървеше филм.

Представяше си кратки сцени. Мислено се наведе напред, докато ароматът на Амбра не го обгърна, докато не я доближи толкова, че да може да я достигне с език. Бавно облиза топлата й кожа, усети соления вкус на потта, може би и сапуна от къпането, остатъчния мирис на парфюма й.

Отвори очи, разтърка брадичка. По дяволите, беше се възбудил от фантазиите!

Гръдният кош на Амбра се надигаше и свиваше, на слепоочието й се образува перла пот, спусна се по челюстта, по ключицата и се скри в привлекателната цепка над ръба на хавлията. Повтори онова движение — изпъна врат, масажира сухожилие или мускул. Том се плъзна на нейната пейка. Тя се сепна и той се премести малко по-далеч, с гръб към стената. Амбра последва примера му, облегна се на другата стена, за да бъдат един срещу друг. Оправи си хавлията, но той мярна за миг вътрешната част на бедро, долови тъмна сянка.

— Топло ли ти е? — попита я в опит да изглежда възможно най-безопасен.

В Специалните сили ги учеха на това. Да се сливат с фона, да не будят подозрение, да не провокират.

— Да, но е приятно.

Погледът й се плъзна по тялото му, бърз като стрела, но определено забележим. Том знаеше какво гледа. Белезите.

— Извинявай — смути се тя и отмести очи.

— Няма страшно. Питай, ако искаш.

— Сигурен ли си?

— Напълно — увери я той.

Матиас го изгледа, но си замълча.

— Няма страшно — повтори Том натъртено.

Амбра кимна към рамото му и той докосна белега.

— Този е от героичните ми белези. Бяхме на поход и тичахме с извадени оръжия. Спънах се и успях да се прострелям сам.

Тогава беше на деветнайсет години, не знаеше нищо за нищо. Всичко беше по-лесно по онова време, макар и да го беше заболяло ужасно. А и суетата му беше поела сериозен удар.

— Този е от диво куче — посочи той прасеца си и показа два дълги бледи белега. — Мачете. Нож. Стилет — продължи броенето, като сочеше белег след белег. — Този не помня от какво е — показа опакото на ръката си.

— Прилича на брадва — обади се Матиас.

— Да, точно, брадва — кимна Том.

Избърса челото си. Беше пил съвсем малко вино, на вечеря се придържаше към водата, но въпреки това не се чувстваше добре, направо му се виеше свят. Възможно ли беше приказките за старите наранявания да са отключили това?

Видя, че Амбра е любопитна, и въобще не помисли за последиците. Но приказките за белезите, спомените как е бил прострелван, намушкван, година след година, спомените, които доскоро изобщо не го притесняваха, сега учестиха пулса му. Опита се да диша спокойно, не можеше да остане тук и да се посрами с някоя паническа атака.

— Боже, какво работиш? — възкликна Джил, която се беше надигнала на лакти и го зяпаше с ококорени очи.

Той напълно я беше забравил, беше се разбърборил. Сега сърцето му биеше толкова силно, че едва чуваше, изпомпваше кръв в готовите за битка мускули. Сауната изведнъж му се стори много, много по-гореща, непоносимо гореща. Като през тунел Том погледна надолу към краката си. Единият беше започнал да се клати и да се удря в пейката. Дявол да го вземе, само не сега! Джил каза още нещо, но Том не я чу. Рязко се изправи от пейката.

Матиас го гледаше тревожно:

— Том…

— Трябва да се разхладя — каза само.

Мразеше факта, че Матиас го държи под око по този начин, мразеше факта, че не е на себе си.

— Аз също, съвсем се разкашках — присъедини се Амбра.

Тя се изправи и той успя да стои спокойно и да й държи вратата, но след това забърза към една от душ-кабините, затвори се вътре, преви се одве и задиша дълбоко.

Вече се чувстваше по-добре. Горещината в сауната явно беше влошила състоянието му. Завъртя крана и вдигна лице към течащата вода. Стана му още по-добре. Треперенето спря, сърцето се успокои.

Чуваше джапането на Амбра отвън и това също му подейства успокоително. Хладните плочи под краката му, меката светлина, шумът от друг човек наблизо. Той въздъхна дълбоко. Слава богу, мина му!

— Том? — Гласът й иззад стената звучеше неспокойно.

Дали беше забелязала атаката?

— Да?

Мълчание.

Стоеше там, гола, осъзна той. От другата страна на стената. Водата, която се чуваше оттам — тя докосваше тялото й, течеше по раменете й, ръцете, корема, бедрата.

— Всичко наред ли е? — попита Амбра.

Той взе душ гел и се сапуниса. Значи беше забелязала. Естествено. Тя беше наблюдателна.

— Няма страшно — отговори с висок и твърд глас, за да я успокои и да надвика шума от водата.

Изчака да види дали тя ще каже още нещо. Докато чакаше, не му беше трудно да си представи образа й. Мислите за нея му помагаха. Сапуниса се бързо и грубо, почувства как тялото се връща в горе-долу нормалното си състояние. Беше се справил.

— Няма страшно — повтори и се изплакна.

И този път се размина.

Амбра слушаше Том през тънката стена. Той още се къпеше. Пак беше получил пристъп. Матиас също го беше видял, докато Джил не забеляза нищо.

Не биваше да го пита за белезите. Несъмнено е минал през много травмиращи преживявания. Тя видя червени кръгове, които изглеждаха като прогорени с цигара, но тогава изобщо не помисли. Не искаше да си вре носа в чужди работи, просто никога не беше виждала нещо подобно. Тялото му беше като карта на стари битки и преживени нападения. И мъчения.

Чуваше душа му, докато чакаше хладката вода да я ободри. Отвори едно луксозно шишенце с душ гел и започна да се сапунисва. Сапунът беше кремообразен, пяната стана дебела и гъста и Амбра плъзна ръце по тялото си. Беше приятно. Затвори очи и се остави на усещането от течащата вода и аромата на сапун. Бавно втри пяна по ръцете си, обля корема, бедрата, докато мислеше за Том.

Усмихна се на страстното чувство, ръката й се спря между краката. От дълго време не беше усещала чужди ръце по тялото си и сега остана така, леко размърда пръсти и без затруднения отново видя мислено Том, изпъкналите му мускули, докато седеше на пейката в сауната. Широките плещи, напомпаните ръце, черните косми по гърдите, тясната пътечка, която се скриваше под хавлията. Как само й се искаше да му смъкне хавлията, да проследи пътечката надолу. Ох, сега пък се възбуди! Плъзна ръка по гърдите си, сапуниса ги и ги помилва. Том я зяпаше в сауната, напълно беше сигурна. За миг можеше да се закълне, че вижда жажда в очите му. Боже, беше толкова еротично — да чувстваш, че те желаят така! Представи си как Том я гледа, докато тя бавно оставя хавлията да падне, виждаше как се наслаждава на тялото й, изпива я с поглед. Голямото му горещо тяло се отпусна върху нея, покри я, прикова я към пейката, коленете му разтвориха нейните…

— Амбра?

Едва не подскочи. Гласът му прозвуча съвсем отблизо. Тя завъртя крана и настъпи тишина, явно той беше приключил. Колко ли време беше минало? Дали беше чул нещо? Дали сега нямаше да й се наложи да се крие в кабинката завинаги?

— Всичко наред ли е?

— Всичко е супер — изчурулика тя, все така с ръка между краката.

Сведе очи, видя пяната и водата да изчезват в канала. Време беше да помисли за истински живот.

— Добре съм — добави с по-твърд глас.

— Искаш ли да се върнеш в сауната? Или да ти дам халат?

— По-добре халат.

— Ще донеса и ще ти го оставя отпред.

След секунда той подвикна, че може да излиза, и Амбра се измъкна от душа. Том се беше оттеглил и тя бързо си облече халата и здраво го върза около кръста. Отново разтърка врат. Хотелското легло, в което спеше, се оказа страшно неудобно, а и тези дни прекарваше твърде много време превита пред компютъра. Смешна работа, как само се беше сковала. Това значеше ли, че ще трябва да се отдаде на йога и пилатес и тем подобни дивотии? Може би трябваше да тича сутрин, помисли си без ентусиазъм. Жалко, че не можеш да влезеш във форма само като ходиш на работа, тогава щеше да е невероятно атлетична.

Отново разтърка врата си, опита се да го изпъне.

— Боли ли те?

Тя пак подскочи.

— Не разбирам как успяваш да се движиш толкова тихо.

— Извинявай. Стар навик. Въпрос на живот и смърт, нали разбираш.

Беше си облякъл панталон и тениска. И двете черни. Подаде й чаша минерална вода.

— Вратът?

— Май не бива да вися пред компютъра денонощно.

Той изви устни:

— Днешната младеж! — Отпи от чашата си и я изгледа над ръба с черните си като въглени очи. — Искаш ли масаж?

— Бъзикаш ли се?

Амбра съумя да задържи тона си шеговит и ироничен, не беше сигурна дали той не я занася, а същевременно безсрамното й тяло тръпнеше от нетърпение и крещеше: ДАЛИ ИСКАМ ГОЛЕМИТЕ ТИ РЪЦЕ ДА МЕ ОПИПАТ ЦЯЛАТА? ДА!

Том сви рамене, сякаш му беше все едно, и Амбра почувства, че ще съжалява до края на живота си, ако не приеме предложението.

— Но трябва да знаеш, че много ме бива — добави той нехайно.

— Е, тогава може малко — отговори Амбра, като силно се надяваше, че тя също звучи безгрижно, все едно това е ежедневие за нея — да приема импулсивни предложения за телесен контакт. Но след секса и световния мир не беше ли масажът третото най-хубаво нещо?

— Седни — кимна Том към стола.

Тя се подчини и се облегна назад, внезапно притеснена.

Той се плъзна зад нея, съвсем безшумно, наистина беше невероятно колко тихо се движеше. Това май щеше да се окаже ужасна идея. И може би — най-вероятно — преценката й беше замъглена от топлината и мислите й под душа, а от и това, че ставаше дума за Том. Но тя наистина обичаше масажите и харчеше всичките си пари, спестени за профилактика, за да ходи да мачкат и дърпат рядко използваните й мускули. Само че това е твърде интимно, помисли си. Том не беше анонимен масажист в спа центъра, на когото се плаща, за да се преструва, че му харесва какво върши. Том беше мъж, който я привличаше физически. Мъж, който…

Тя едва не скочи от стола, когато ръцете му хванаха раменете й през халата.

— Да го смъкна ли малко? — попита с дрезгав глас.

Прочисти си гърлото. Сега вече прекалявам.

— Не, няма нужда — промърмори той и пръстите му се плъзнаха под мекия хавлиен плат.

О, беше вълшебно! Силни пръсти, топли длани, дори малко грубост.

— Не е зле да дишаш от време на време — каза Том тихо и пръстите му напипаха поредния възел напрегнати мускули, докоснаха го, помилваха и стиснаха.

— Боже, хубаво е — въздъхна тя.

— Дишай — повтори той и тя се подчини.

Напипа още една болезнена точка и я натисна с опитни пръсти. Ръцете му бяха големи и когато пръстите му се сключиха около мускулите на врата й, Амбра неволно изстена, не можа да се удържи. Том не каза нищо, просто продължи и не се чуваше друг звук, освен от време на време някое нейно задушено стенание.

Той приключи с шията й и продължи надолу по раменете — и тя сякаш се възнесе. Като си представеше, че е непознат, успяваше да се отпусне много повече. Не след дълго вече изобщо не мислеше, само чувстваше. Мускулите омекнаха и накрая станаха като вода. Беше попаднала в рая, помисли си замаяно. Движенията му се забавиха, една длан погали рамото й и замъгленото й съзнание забеляза промяна. Ръка поглади косата й, умели пръсти бяха прокарани през къдриците, масажираха скалпа. Все още беше масаж, но имаше нещо по-различно. Един пръст се плъзна по протежение на ключицата й. Видя как гърдите й се надигат под халата, по-бързо отпреди. Вероятно и той го забелязваше. Един твърд пръст се плъзна по шията й и се спря точно под ухото, повече като ласка, отколкото като масаж. Тя чуваше единствено бученето в собствените си уши, звука от прииждаща кръв и сърцето, което бумтеше зад ребрата.

Ръката на Том се спря, два топли пръста около шията й, показалец надолу към ключицата. Устата й беше пресъхнала, все едно беше забравила да преглъща дълго време, макар вероятно да бяха минали едва няколко секунди, откакто той започна да я милва по този нов начин. Размърда се леко на стола, завъртя глава, усети как косата й погъделичква опакото на ръката му, видя дланта му върху рамото си. Къси равни нокти, китка с тъмни косъмчета, още един от безбройните му белези.

Амбра почти не можеше да диша, всичко сякаш се движеше на забавен каданс, после изви глава и видя през рамо лицето на Том.

— Хубаво ли е? — прошепна той.

Очите им се срещнаха, тя — с халата, смъкнат от раменете, той — с ръце върху тялото й.

— Много.

Видя издутината под панталона му. При всяко нейно вдишване ръката му следваше движението й. Нямаше една клетка у нея, която да не усеща, че пръстите на Том са върху голата й кожа, че тя е чисто гола под халата, че очите му, черни като нощта навън, не изпускат нейните и за миг, че той не мига и че тя не знае какво става в този момент. Пръстите му милваха шията й. Отново го погледна. Леко размърда рамене и халатът се смъкна още малко. Дишаше тежко, без да отмества очи от неговите.

— Не бива да го правя — промълви той, докато устата му наближаваше нейната, и Амбра си помисли: напротив, трябва. И тогава устните им се докоснаха, едва-едва, но въпреки това през нея сякаш премина електрически ток към всяка ерогенна зона. Тя изпъшка. Устата му се движеше върху нейната, тя разтвори устни, той изстена. Тя се завъртя на стола и вдигна ръка върху рамото му. Придърпа го към себе си, без да прекъсва целувката, усети как ръката му се плъзва надолу, по гръдния й кош. Протегна се с цялото си тяло, с цялото си същество към тази ръка и в този миг, естествено, вратата на сауната се отвори с трясък и Джил излезе.

Том се отдръпна и отстъпи назад.

Амбра седеше абсолютно неподвижно.

— Какво става тук? — полюбопитства Джил. — Какво пропуснах?

Амбра погледна към Том. Той се обърна, отвори някакъв шкаф. Амбра вдигна халата над раменете си и стана.

— Нищо не става — отвърна.

— Влизам да се къпя — каза само Джил.

Тя ги наблюдаваше, притежаваше почти свръхестествено умение да долавя напрегнатите настроения. Травма от дните като сираче.

— Какво правите?

— Нищо — повтори Амбра.

— Нищо — потвърди Том и затръшна вратата на шкафа.

Джил вдигна вежди, но премълча и се скри в една от душ-кабините.

Амбра погледна към Том, улови погледа му в огледалото. Той я изгледа измъчено, сякаш беше направил нещо, за което искрено съжаляваше. Трудно беше да не се ядосваш на този мъж. Нима вече не беше оставила зад гърба си цялата тази работа с Том Лексингтън, когато той пак се появи и поиска да се видят? Да, беше. Не тя предложи сауната, вечерята и масажа. Той, той и пак той.

— Отивам да сложа кафе — смотолеви Том, бързо прекоси помещението, като отбягваше погледа й, и се скри на горния етаж.

— Е, какво стана? — попита Джил, след като излезе от банята. Оправи си косата с пръсти.

— Всъщност нищо. Но ми се иска да беше — призна Амбра. — Ако ще и за него да е просто еднократно преживяване.

Джил я изгледа съчувствено:

— Изобщо не искаш това. Ти не си по безсмисления секс. Човек трябва да е като мен, мъртъв вътрешно, за да не замесва цял куп емоции във всяка връзка. А ти влагаш твърде много емоции. Трагично е.

— Може и да си права — съгласи се Амбра мрачно.

И тя не искаше да влага емоции. Искаше да бъда студена и равнодушна. И искаше да се натиска с Том.

— Но нали ти каза, че ми трябва секс — напомни.

— На всички ни трябва. Но не с него.

Ужасно беше, но Джил май имаше право.

Вратата на сауната се отвори отново.

Амбра и Джил се спогледаха. Напълно бяха забравили Матиас. Той се почеса по гърдите и се огледа.

— Всички ли приключиха със сауната? Къде е Том?

Джил, която се беше отпуснала в един от дълбоките плетени стопове, изпъна крака и махна с ръка.

— Качи се горе. Приятелчето ти никак не го бива в общуването.

Погледът на Матиас се задържа върху краката й.

— Не всички могат да бъдат гъвкави като мен.

— Тъй ли? А ти колко си гъвкав, ако мога да попитам? — Очите на Джил проблеснаха опасно.

Амбра въздъхна, беше като невидима, когато тези двамата започнеха. Потърси дрехите си. Следващия път, когато някой я поканеше на сауна, щеше да каже „Не, благодаря“ и да се заключи вкъщи с килограм сладки. Грабна дрехите си, затвори се в една от тоалетните и се облече.

— Качвам се — каза, като излезе, но никой не й обърна внимание.

Джил и Матиас бяха потънали в някакъв разпален разговор и изобщо не я чуха.

Е, поне щеше да има десерт.