Само един риск

58

Том гледаше снимката на последната жертва от списъка им. Снимка на мъж, когото ненавиждаше по не една причина.

Оливер Холм, репортер в „Афтонбладет“.

— Познаваш ли го лично? — попита Матиас, докато рутинирано приготвяше чантата с оборудването.

— Не — отвърна Том.

Макар да чувстваше обратното.

Когато сутринта се разделиха с Матиас, Том се прибра у дома, изкъпа се и поспа няколко часа. След това се отби на работа, а остатъка от деня посвети на преглеждане на събраната информация за Оливер Холм. Четивото не беше особено приятно. В момента Оливер работеше в една смяна с Амбра, беше свободен в същите дни като нея, някои от началниците му бяха същите (Том забеляза, че във вестника имаха безкрайно много шефове). Оливер и Амбра бяха горе-долу на една възраст и работеха в „Афтонбладет“ почти еднакво дълго.

Там някъде обаче приликите свършваха.

Оливер се беше проявил като напорист журналист с тежки статии за рокерски банди, скъпи автомобили и портрети на известни спортисти, за предпочитане мъже. Живееше сам в скъп апартамент на Лилйехолмстранден и минаваше за изгряваща звезда в журналистиката. С други думи, на повърхността Оливер Холм беше амбициозен и успял млад мъж. Според профила му в инстаграм тренираше пет пъти седмично; според същия източник пиеше шампанско и скъп алкохол в най-модните заведения на Стокхолм. Членуваше в различни групи във фейсбук, където обсъждаха по суров мъжкарски начин музика, филми и електронни джаджи. От време на време споделяше по някой сексистки виц, пускаше по някой и друг жлъчен коментар за „войнстващи феминистки", но иначе не правеше нищо впечатляващо. Имаше син, когото гледаше през седмица. Външно погледнато, беше най-обикновено момче.

Под повърхността обаче прозираше съвсем друг човек. Том разглеждаше документите. Съдържаха извлечения от полицейски доклади, копия от списъци с айпи-адреси, подслушани разговори и чатове, съобщения от затворени групи във фейсбук, изтрити постове във форумите. Неща, които Оливер вероятно е смятал за невъзможни за проследяване. Само че сега бяха наредени в спретнати купчинки пред Том.

— Филипа си я бива — промърмори той, докато четеше само малка част от мейлите, които Оливер беше пращал на Амбра под псевдоним.

Ще ти завра моторна резачка в мръсния феминистки задник.

Безродна пачавра. Мислиш, че си голяма работа. Защо просто не се метнеш под някой влак?

Имаше купища подобни писма. До Амбра и други жени. Какъв боклук!

— Целият ми екип си го бива — отвърна Матиас. — Най-добрите в Швеция и несъмнено на световно ниво. Най-добрите сред най-добрите. Пък и симпатични. Ще ти е приятно в такава компания.

Том не отговори. Това, което вършеха в момента с Матиас, беше временно, той нямаше намерение да продължи с незаконните сплашвания. Мястото му беше в „Лоудстар“. Но това не означаваше, че акцията им не е важна. Защото когато надзърнеш зад красивата фасада, Оливер Холм се оказваше истинска гад. Под различни потребителски имена дебнеше като хищник из различни младежки сайтове. Умееше да кара самотни момичета да се чувстват желани, да печели доверието им. Отново и отново склоняваше млади, беззащитни и вече уязвими жени постепенно да му се разкриват — психически, но и чисто физически. Все повече и повече, докато не се оплетат изцяло в мрежите му. Караше ги да си показват гърдите, да му изпращат голи снимки, да позират пред камерата, а после ги принуждаваше да вършат все по-ужасни неща, като ги заплашваше, че ще публикува материалите. Профилът му беше докладван не един път, но не беше последвало нищо.

Това представляваше тъжна илюстрация на провала на обществото да предпази най-младите от опасностите в интернет. Унижаването и съсипването на тийнейджърки обаче не беше единственото занимание на Оливер в мрежата. Филипа се разрови надълбоко и откри доказателства за сериозни престъпления. Том беше виждал най-лошите страни на човеците. Знаеше какво са способни да си причинят, беше виждал ужаси, които повечето хора, за щастие, дори не могат да си представят. Някои твърдяха, че омразата към жените в други култури е далеч по-силна, но Том изобщо не беше съгласен. Този ежедневен тормоз, който упражняваха Оливер и себеподобните му, не беше по-различен, просто степента беше по-слаба. Лошите мъже се държаха зле до степента, до която можеше да им се размине. Момче като Оливер щеше да продължи с тормоза, заплахите и гадостите, докато беше спокойно, че обществото ще му го позволи. Точно както мъжете във военните зони, които изтезаваха хора, изнасилваха жени и се държаха като зверове.

— Винаги можеш да избираш дали да си мръсник, или не — заяви Том.

— А Оливер е избрал да бъде — кимна Матиас. — Не е тормозил само Амбра и онези млади момичета. Заплашвал е и Джил. Така го открих.

— Виж ти — въздъхна Том и усети как отвращението му към Оливер нараства.

— Трябва да внимаваме да не го пречукаме.

— Да, за съжаление.

— Жалко наистина. Взе ли всичко? — попита Матиас.

Том кимна. Време беше.

Пътуваха в напрегнато мълчание до Лилйехолмен, където ги чакаха две момчета. Бяха решили да извършат операцията срещу Оливер през деня. Той живееше в квартал, в който малцина си бяха вкъщи денем. Изучиха скицата на апартамента. Намираше се в солидна новопостроена сграда и стига той да не се разпищеше пронизително, нямаше кой да ги чуе.

— Вкъщи ли е? — попита Том, след като се здрависаха.

— От снощи. Сам.

Двете момчета щяха да чакат отвън, да пазят колата и да държат под око сградата. Том и Матиас се вмъкнаха във входа без затруднения. Сложиха си маските, позвъниха, чуха глухо мърморене отвътре, след което Оливер Холм отключи и отвори. Подаде рошава глава.

— Да? — попита намусено.

Без да продумат, те го изблъскаха навътре и влязоха. Том притисна устата на Оливер с длан, Матиас затвори и заключи вратата, след което го овързаха с тиксо и го събориха на пода в рамките на три секунди.

Матиас обиколи апартамента, Том стоеше над пленника. Оливер се съпротивляваше. Беше неочаквано силен, вероятно благодарение на фитнеса и притока на адреналин.

Извиваше ръце и крака и успя да ритне Том право във веждата.

— По дяволите! — изруга Том, когато кръвта шурна и временно замъгли зрението му.

В същия момент идиотът успя да смъкне тиксото от устата си и си пое дъх да изкрещи.

Том, който вече беше в много лошо настроение, тъй като кървеше като прасе, така зашлеви Оливер, че дъхът на онзи секна, след което пак му залепи устата.

— Няма никой. При теб как върви? — Матиас се беше върнал.

— Сам ще се нарани, ако продължава така. Успокой се, мътните да те вземат! — изрева Том и разтърси Оливер.

Онзи изкрещя нещо задавено иззад тиксото. Звучеше като:

— Аз съм журналист. Няма да ви се размине.

Завлякоха го в дневната, където Матиас беше приготвил тежък кожен стол. Вързаха китките на Оливер с тиксо зад облегалката. Той се дърпаше и тресеше, за малко да преобърне стола. Накрая обаче беше целият овързан и спря мирно, задъхан, потен и бесен.

Том отиде в кухнята, взе домакинска хартия и я пъхна под маската, притисна веждата си. Трябваше да внимават и да почистят всяка капка кръв. Не биваше да оставят никакви следи, от които да се извлече ДНК.

Матиас разглеждаше Оливер.

— Само искаме да си поговорим. Ако си държиш устата затворена, ще махна тиксото. Ако крещиш, моят колега ще се захване с теб.

Том дори нямаше нужда да се старае да изглежда заплашително. Самата мисъл, че този тип е тормозил Амбра, караше кръвта му да закипи.

Матиас свали тиксото.

— Какво искате? Нямам пари в брой — изсъска Оливер.

— Тук сме заради нещата, които пишеш.

— Бъзикаш ли се?

— Не във вестника — поясни Матиас.

Оливер го погледна въпросително, сякаш наистина нямаше представа за какво говори Матиас.

— В интернет.

Оливер изсумтя:

— Вие не сте добре. Какво ви пука? Да не сте от телевизията? Пълно е с какви ли не престъпници. Оставете ме. Нищо не съм направил.

— Кажи го на момичетата, чийто живот си съсипал.

Оливер пак изсумтя:

— Тия уличници! Сами са си виновни, като са толкова тъпи.

Опитът му да прехвърли вината върху жертвите направо вбеси Том. Той се застави да се отдръпне крачка назад. Ако стоеше твърде близо, рискуваше да посегне и да извие врата на мръсника.

Матиас започна да изброява някои от най-ужасните случаи, които Филипа беше намерила, и за тяхно удовлетворение насмешливата усмивчица на лицето на Оливер премина в страх, докато слушаше цитатите от форумите.

Когато Том включи моторната резачка, Оливер подскочи и се наложи пак да му залепят устата, понеже се разпищя.

След като го сплашиха хубавичко с резачката и пистолета за пирони, се заеха да го заплашват по най-различни начини. Не след дълго арогантността му се изпари и той зациври като бебе. Том беше виждал снимки на жертвите му, най-малката беше дванайсетгодишна, затова сълзите не събудиха каквото и да било състрадание.

Матиас го погледна и Том кимна. Беше време да приключват.

— Ако заподозрем, че дори си помисляш пак да започнеш, ще се върнем.

Оливер се беше потил и плакал толкова много, че тиксото се беше отлепило от устата му.

— Не е незаконно да мисля — изхленчи той.

Том, на когото Оливер и гадните му схващания започваха да му идват в повече, го удари през лицето.

— В твоя случай е — изръмжа.

Докато си събираха нещата, Оливер мълчеше.

— Да не сте от онази фирма, за която писах? Лоудстар“? — попита той след малко и се вгледа в тях изпод подпухнали клепачи.

Не му обърнаха внимание. Но Оливер продължи:

— Да не си Том Лексингтън? — Той кимна към Том, беше по-високият от двамата. — Амбра те защитаваше. Не знам защо, ти си престъпник. Сега тя ще изгуби работата, която искаше, заради теб. — Той се изсмя. — Типично за нея, винаги е била загубенячка.

Сякаш някой пусна черна завеса пред очите на Том. Не виждаше нищо. Юмрукът му се изстреля капо куршум и се стовари с такава сила право върху челюстта на Оливер, че онзи се катурна на пода заедно със стола. Нададе писък.

— По дяволите! — Матиас изгледа Том раздразнено.

Том се помъчи да се овладее. Матиас, разбира се, беше прав, не биваше да губи самообладание. Разтърси ръка, беше си натъртил кокалчетата. Яко. Почака Оливер да престане да хленчи.

— Също така ще пишеш на всяка журналистка, която си тормозил, и ще помолиш за прошка, ясно?

— Ти си луд!

Том доближи лице до неговото и мръсникът се разтрепери.

— Ще молиш за прошка и ще пълзиш в краката им. Иначе ще се върна и ще те метна през балкона. Не се шегувам.

Адамовата ябълка на Оливер трепереше. Той отмести очи. Но кимна леко.

— Тръгваме — намеси се Матиас. — Ти върви. Аз съм зад теб.

Том взе чантата и излезе.

Боже! Оливер беше идиот и гадина, но тирадата му беше потвърдила онова, което той вече подозираше. Че Амбра не го е излъгала. Че шефката й и Оливер са действали зад гърба й. Тя не го е предала. Конвулсивно стисна дръжката на сака. Това не беше най-лошото. Най-лошото беше, че Амбра губеше голямата си мечта — тази работа, най-важното в живота й. И вината беше негова. Беше казала истината, а той я беше нагрубил.

— Аз ще карам — каза кратко и улови ключовете, които Матиас му подхвърли.

Затвориха вратата след себе си и забързаха надолу по стълбите.

— След колко време ще се освободи? — попита Том.

Матиас хвърли сака в багажника.

— Половин час, да речем. Разхлабих възела, би трябвало да успее. Ако пожертва малко кожа. Какво те прихвана?

Том не отговори, запали двигателя и потегли. Кимнаха на колегите си, които напуснаха мястото също толкова дискретно и поеха в южна посока по магистралата, а Том подкара към центъра.

Беше се отнесъл зле с Амбра, но сега знаеше какво е длъжен да направи.

— Все пак мина добре — проговори Матиас едва когато наближиха Стокхолм.

— Прецаках всичко.

— Какви ги говориш?

— Не операцията. Беше готино и съм сигурен, че свършихме полезна работа. Говорех за Амбра.

— Значи нея искаш в крайна сметка?

— Да.

— Можеш ли да оправиш работата?

— Не знам. — Беше му трудно да изрече тези думи, но трябваше да гледа реалистично.

— Жени — въздъхна Матиас.

— Да.

Продължиха в мълчание.

— На работа ли отиваш? — попита Том.

— Да. Но докато сме на темата… Мисля, че харесвам Джил — заяви Матиас.

— „Харесвам“? Да не си на дванайсет?

— Точно ти не си в позиция да се правиш на голям спец по жените. Не прецака ли току-що две връзки едновременно?

— Може би. Кажи за Джил.

— Никога не съм се чувствал така. На интелектуално ниво съзнавам, че не е за мен, но емоционално тя е точната жена.

Том го слушаше с половин ухо. Той самият беше твърде зает да се измъчва за Амбра. Беше сбъркал — в мислите си, в действията, в реакцията. Някак трябваше да оправи нещата.

— Изобщо слушаш ли ме? — подразни се Матиас.

Том рязко спря колата.

— Ще те оставя тук, трябва да се прибера.

— Ама…

— После ще говорим — каза и затръшна вратата веднага след като избута Матиас навън. Чакаше го важен телефонен разговор.