Само един риск

52

Амбра не беше вярвала, че може да се чувства още по-окаяна, но опровержението дойде още на следващия ден. Оливер Холм продължи с разкритията си за „Лоудстар“ и Том. Репортажите му следваха правилата на разследващата журналистика и неумолимата логика с единствената цел да разкъсат жертвата. А каквото и да мислеше Амбра за Оливер като човек, той си разбираше от работата.

Беше интервюирал военни изследователи и други експерти, които до един, без изключение, показаха отрицателно отношение към частните фирми за сигурност. Ключови фрази като „безотговорно насилие“ и „етични сиви зони“ се повтаряха непрекъснато. При внимателно четене на текста човек можеше да разбере между редовете, че точно „Лоудстар Секюрити Груп“ никога не е била замесена в нередностите, посочвани от експертите, но това нямаше значение. При всички случаи фирмата беше очернена — от контекста и формулирането на изреченията.

Това беше тъмната страна на вечерните вестници, страната, която Амбра най-силно ненавиждаше — търсенето на сензации и настървяването срещу жертвата при най-слабия мирис на кръв. Едно беше да следят и критикуват властта — това беше тяхната задача и тя я изпълняваше не по-малко безпощадно от Оливер Холм; съвсем друго — да манипулират и да извъртат фактите, за да подкрепят собствените си тези.

Тя четеше статията и сякаш тежка буца беше заседнала в стомаха й. Бяха сложили две снимки на Том. Едната беше тази, която тя самата намери, когато търсеше Дейвид в гугъл. На нея още беше брадат, снимката беше увеличена и леко се беше размазала, но лицето беше толкова добре познато, че й идваше да протегне ръка и да погали екрана. Другата беше онази, която тя направи с телефона си за лична употреба. Как можаха да я публикуват?

Том никога нямаше да й прости. Бяха поместили в отделно каре малкото истинска информация, с която разполагаха. Възрастта на Том. Презимето му. Че е работил в чужбина. Повече Оливер не беше открил. Но и това стигаше. Сърцето я болеше. Този затворен, сериозен мъж, който беше преживял толкова много! Разголен и разпнат, и то заради нейната глупост. Тя разтърка гръдната си кост. Толкова я болеше!

Провери си телефона, чакаше съобщение от един редактор, но вместо това беше получила есемес от непознат номер. Отвори го и дъхът й секна.

Мръсна курва. Направи услуга на всички и се самоубий.

Не искаше да поглежда прикачената снимка, но нямаше как да не я види. Ужасна снимка на мъртва жена, висяща на бесилка. С разтреперани ръце затвори снимката.

— Как сме? — Грейс се беше плъзнала безшумно до бюрото й.

Амбра обърна телефона с дисплея надолу, опита се да забрави есемеса, нямаше желание да се показва уплашена или уязвима пред Грейс. Вместо това кимна към монитора, на който беше отворила статията:

— Колко още ще продължи това?

Грейс скръсти ръце.

— Адвокатът им ни се обади. Заплашват ни със съд.

— Могат ли да ни осъдят?

— He, посъветвах се с нашите юристи. Не сме написали никакви неверни факти.

— Но е написано толкова грозно.

— Това е вечерен вестник. Но няма да публикуваме нищо повече.

— Защото историята няма да издържи проверка?

— Засега издържа, затова спираме.

— Съжалявам, че изобщо ти я разказах.

— А аз съжалявам, че не я написа ти. — Грейс погледна замислено екрана, поклати глава. — Историята е страхотна, трябваше да се възползваш от тази възможност. Току-що научих, че напролет ще ни реорганизират. Всички ще трябва да кандидатстват отново за сегашните си позиции.

Е, това вече щеше да се окаже смъртоносният удар по кариерата й. Оливер й беше откраднал сензацията. Грейс я мислеше за твърде страхлива да я напише сама. Просто не беше достатъчно настървена.

— Не са убили нито един цивилен в Чад — промълви Амбра.

Чувстваше, че трябва да го каже.

— Знаеш ли го със сигурност?

Тя кимна:

— Том ми го каза.

— Вярваш ли му?

— Да, напълно. И сутринта говорих с Карщен. Убийствата са били на стотици километри оттам. Казах ти, че трябва да почакаме.

— Хм. Виж ти! Но официално не сме направили нищо нередно.

Освен че окаляха името на Том и на „Лоудстар“ в най-големия вестник в страната.

Грейс си отиде. Амбра се чувстваше напълно парализирана.

Боже, какво направи?! Дори да беше седнала да състави план „Как най-сполучливо да си съсипя живота“, нямаше да успее толкова цялостно. Някак беше загубила едновременно и Том, и — по всяка вероятност — работата си.

Какво ли правеха Том и Елинор от петък насам? Дали се бяха любили и смели заедно? Приказвали и се закачали? Може би отново се бяха сгодили. Сега даже може да си седят и заедно да я мразят. Тези мисли бяха мисленият еквивалент на това да човърка с пръст в отворена рана, причиняваха й още по-жестока болка.

Толкова беше ядосан! Би следвало тя също да е ядосана. Така и беше, но преди всичко тъгуваше.

АМБРА ВИНТЕР ИЗОСТАВЕНА ОТНОВО

НИКОЙ НЕЯ ИСКА

Това беше заглавието на нейния живот.