Само един риск

48

Амбра кимаше, докато мъжът говореше. Не го познаваше, дори не запомни името му, но той знаеше коя е, беше се представил и сега бръщолевеше за себе си и за някакъв „супергорещ проект“.

Тя изобщо не го слушаше.

Някои хора имаха този навик. Впиваха се в нея веднага щом чуеха, че работи в „Афтонбладет“, с надеждата да получат безплатен пиар, като без прекъсване говорят за себе си. А браншът не работеше точно по този начин.

Тя обикновено дори не си правеше труда да се държи учтиво и да слуша, но в интерес на истината трудно ходеше с тези обувки, затова реши, че ще е по-лесно да стои на място и да се преструва, че слуша. А и беше в добро настроение, така че можеше малко да покима.

С тези обувки наистина беше много трудно и да се ходи, и да се стои, но тя се упражнява цялата седмица и макар да можеше много да се оплаква колко непрактични са десетсантиметровите токчета, трябваше да признае, че се чувстваше доста готина с тях. Някак влияеха на краката и на стойката й. Всеки път, когато зърнеше отражението си в някоя лъскава повърхност, установяваше, че всъщност изглежда доста приятно. А и ако се съди по това как мъжът — рекламист може би, или пък финансист, нещо свързано със „златни възможности“ и „нестандартно мислене“ — зяпаше гърдите й, явно тази вечер тя беше хит. Пърхаше с клепки, просто защото можеше. Мъжът беше самовлюбен, но и доста хубав, а тя беше пресушила първото питие и се чувстваше благосклонно разположена към целия свят.

Рекламистът-или-финансистът се оживи, развълнувано сложи длан върху ръката й и после продължи монолога за себе си. Тя реши да го остави да дърдори, докато намери Том. Мислеше за всичко, което каза Джил — че била красива, че роклята й отивала, че можела да получи, който мъж пожелае. А тя желаеше Том. Поглади с длан бедрото си и тънката синя коприна, хвана по-здраво сребристата си чантичка, провери маникюра си. Тази вечер беше хубава и привлекателна, макар и с много изкуствена помощ. Беше прекарала часове с фризьора на Джил, фризьора на звездите, при когото било невъзможно да си запазиш час. Беше използвал продукти, за чието съществуване тя дори не подозираше, и беше подстригал косата й кичур по кичур, за да може после да извърши някаква процедура с маша, пара и още продукти, която направи къдриците й и по-лъскави, и по-елегантни от когато и да било.

След фризьора се беше озовала при гримьора, където се сдоби с черни изразителни очи, матова кожа и лъскави устни. Изглеждаше супер, дори си помисли, че не иска никога да изтрива този грим.

Тъкмо се готвеше да зареже бърборкото, когато чу дълбок глас зад гърба си и буквално й се зави свят.

— Здравей! — каза Том.

Имаше невероятен глас, спокоен и плътен, сериозен и разумен.

Тя бавно се завъртя. Боже мили! Трудно й беше да не зяпне. Не само тя се беше наконтила тази вечер.

Том беше подстриган, носеше изключително хубав костюм и тъмна риза без вратовръзка. Ухаеше хубаво, аромат на афтършейв и природа, нови дрехи. И се беше… Амбра протегна ръка и докосна бузата му.

— Обръснал си се — промълви тя, хипнотизирана от съвсем различния му вид.

Изглеждаше по-млад, по-весел. Много, много по-хубав. Всъщност толкова хубав, че направо й омекнаха коленете.

Том хвана ръката й и я целуна.

— Доволна ли си? — попита и пак я целуна.

Целувката се разпространи с експресна скорост към всички ерогенни зони в тялото й и тя се усмихна. Ако беше от типа хора, които припадат, сега щеше да й се случи.

Дали и той беше копнял да се видят също толкова, колкото и тя? Така й се струваше, когато очите му проблясваха по този начин, без да ги отмества от лицето й, докато целуваше дланта й. Струваше й се, че може би наистина е красива, че все пак заслужава да бъде желана. Ами ако бяха предопределени един за друг? Тя потъна в черните му засмени очи, не вярваше в онези приказки за сродни души, но ако съществуваха такива, нейната беше Том Лексингтън. Само него желаеше.

— Нещо за пиене? — предложи той и спря минаващ покрай тях келнер.

Мъжът, с когото Амбра беше говорила и когото напълно беше забравила, се покашля.

— Извинете, но ние разговаряме — намеси се.

Том го изгледа спокойно. Не каза нищо, но нещо явно премина между тях, защото мъжът изведнъж се сгърчи, завъртя се кръгом и изчезна.

Амбра пое чашата шампанско, която Том й подаде. Погледът му се плъзгаше по тялото й с нескрита наслада.

— Изглеждаш фантастично — каза той простичко и Амбра се сгря от горещия му поглед.

Тя отпи от шампанското.

— Забравил си да ми кажеш, че това е сватбено тържество — поклати глава осъдително.

Беше преживяла известен шок, когато осъзна със закъснение, че грандиозното събитие, на което я бе поканил, е сватбен прием.

— Това лошо ли е? — попита Том без ни най-малка следа от угризения.

— Можеше да го споменеш.

Тя се беше ръкувала с Александър де ла Грип на влизане, което се беше оказало сюрреалистично преживяване. Александър беше прочут, понякога не с добро, особено за една бивша развлекателна репортерка като нея, и тя беше очаквала едва ли не да я изгонят. Но той просто я поздрави учтиво и й пожела приятно прекарване. Изабел също беше любезна и каза колко е доволна, че всички недоразумения са изгладени.

Том протегна ръка и докосна една къдрица. Когато той минеше на чаровен режим, й идваше направо да се отърка в него, да притисне цялото си тяло в неговото, да шепне неприлични предложения в ухото му, да се опива от мириса му. Пак отпи от шампанското, остави мехурчетата да погъделичкат устата й, преди да ги глътне малко по малко.

След като беше прекарала целия следобед в контене, гримиране и фризиране, не беше яла и сега алкохолът й се отразяваше. Прокара длан по ръката на Том, докосна грубия плат.

— Кой беше мъжът, с когото говореше? — попита Том нехайно.

Амбра сви рамене, вече го беше забравила. Я почакай. Да не би Том да ревнува? От онзи тип? Тя се взря в лицето му, не знаеше какво да мисли. Беше толкова странно — как един човек, който отначало не играе никаква роля в живота ти, не е човек, когото познаваш, за когото мислиш, който има поне някакво значение, а после се превръща в единствения, с когото искаш да бъдеш и с когото искаш да правиш разни неща, единственият, с когото искаш да се виждаш и да разговаряш. Единственият, заради когото да решиш да отидеш на парти. Тя пак надигна чашата. Беше си загубила ума по Том, вече го знаеше, но дали и той я харесваше, поне малко?

— Ехо, смяташ ли да ме представиш на дамата си? — чу тя мъжки глас.

Беше Дейвид Хамар. Амбра го позна веднага. Държеше бебе на ръце, но въпреки това вдъхваше страхопочитание. Тя разбираше защо с Том си допадат — и у двамата имаше нещо сурово и внушително.

— Дейвид, това е Амбра Винтер. Амбра, Дейвид Хамар и дъщеря му Моли. Ето я и Наталия — добави той, когато при тях дойде елегантна жена с кестенява коса.

Амбра се ръкува с Дейвид и Наталия. Те я оглеждаха любопитно. Нещо й подсказваше, че и двамата познават Елинор, но са твърде възпитани да повдигнат въпроса.

— Приятно ми е да се запознаем, Амбра — поздрави я Наталия с добре модулиран аристократичен глас.

Всичко в нея крещеше за пари и елит — от привидно простата прическа до скъпата рокля и огромния годежен пръстен. Но очите й бяха мили и в очите й имаше нещо, което приличаше на искрена топлота.

— Името ви ми е познато — добави въпросително.

— Аз съм журналист, репортер от „Афтонбладет“. Но днес съм тук като частно лице — додаде тя бързо, когато една от най-големите спортни звезди на Швеция мина покрай тях.

Наталия пак се усмихна:

— Така може би е по-добре. Малкото ми братче е цар на организирането на партита, възможно е да стане диво, когато всички деца отидат да си легнат.

— И всички родители — добави Дейвид и стисна по-здраво дъщеря си.

Един гост приближи и привлече вниманието на семейство Хамар, те се извиниха и ги оставиха.

— Всички тук са толкова красиви — прошепна Амбра, загледана след двамата.

— Но ти си най-красива — заяви Том.

Тя се усмихна. Беше смешно преувеличение, но реши да приеме комплимента. Том я хвана през кръста и я поведе през множеството.

— Къде отиваме? — попита тя.

Той не отговори, а я преведе през една врата в друга зала, после още една врата и стая с връхни дрехи на закачалки. Там я завъртя, внимателно я бутна назад, докато гърбът й не опря в стената и нямаше път за бягство пред страстния му поглед. Сърцето й заби развълнувано, той я хвана за тила и я целуна, меко, страстно, дълго.

— Най-после! — промълви Том.

Най-после — помисли си и тя и се остави на целувката.

Стояха в гардеробната и се целуваха. Чуваха глъчката от приема, понякога тихото шумолене на някой, който идваше или си отиваше, но тук, в тяхното малко ъгълче, бяха само те двамата. Той се отдръпна, докосна устните й, помилва я с очи.

— Здравей! — каза тихо.

— Здравей! — усмихна се тя, сърцето й биеше бясно.

Усещаше похотта в тялото си, щастието, че са се намерили и че може би, може би, между тях щеше да се получи. Усещаше се във въздуха — вкусът на новото. Той я беше представил на приятелите си. Целуваше я сякаш е най-желаната жена в света. Това би трябвало да означава нещо.

— Ще трябва да си оправя грима — въздъхна тя.

Усещаше устните си подути, а косата й вероятно вече не беше толкова елегантна, а по-скоро разрошена.

— Перфектна си — отвърна той и прокара пръст по челюстта й, по шията.

Тя настръхна.

— И все пак…

Том се огледа, пристъпи напред и вдигна тежка кадифена завеса, която тя не беше забелязала.

— Тук става ли? — предложи й.

Амбра надникна в помещението зад завесата, видя огромно огледало със златна рамка, горящи свещи, табуретка, облицована с кадифе.

Том влезе след нея, застана усмихнат отзад, докато тя се суетеше и търсеше пудра и червило в чантата си. Целуна я по врата и тя се облегна назад, приятно й беше да гледа отраженията им в огледалото.

— Много си секси! — Той я целуна по рамото. — Имаш хубави рамене. — Пак я целуна. — Секси шия. — Ръката му се плъзна по гърба й и напред, към гърдите.

Погледнаха се в очите. Въздухът в тясното помещение сякаш изчезна. Сякаш всичко в тях се зареди с електричество, завибрира.

Амбра едва дишаше. Облегна ръце на малката масичка под огледалото, срещна очите му в него.

— Том! — въздъхна тя.

С бързо движение той спусна завесата зад тях. Беше толкова тежка и дебела, че глухата глъчка от партито изчезна. Но все пак беше просто завеса, ако някой дойдеше… Ръката на Том се плъзна по задните й части, внимателно през тънкия плат. Амбра потръпна, стисна здраво малката масичка. Ръката му я милваше, тя протегна ръка назад, хвана неговата, придърпа я върху гърдите си. Вълна от похот обля бедрата й.

Очите му горяха в огледалото, бяха черни като въглени.

Пламъчето на свещта потрепваше. Той бавно вдигна роклята й над бедрата, нададе глух стон, като забеляза жартиерите — не бяха особено удобни. Тя видя как оглежда краката й и новото бельо и разбра, че цялото неудобство си е струвало. Том прокара пръст по ръба на чорапа и накрая пъхна ръка между бедрата й.

— Епилирала съм се — прошепна тя.

Всъщност усещането беше доста секси и когато той я помилва през бикините, й се стори по-чувствено отпреди.

— Заради мен?

Тя се подсмихна.

— Не за друг. И започнах да взимам противозачатъчни — добави.

Той пак я докосна. Беше невероятно възбуждащо да усеща триенето на твърдия дантелен плат.

Амбра изстена, никога не беше вярвала, че би се поддала на изкушението, би рискувала да я хванат така, при това на подобно събитие. Притисна се назад в нето, внимателно се отърка, усети възбудата му под дрехите.

— Боже, Амбра! — изпъшка той задавено.

Тя отговори, като се притисна още по-плътно в него.

Той разкопча панталона си, дръпна бикините й настрани и понечи да влезе в нея, спря се в началото, погали слабините й, меко, въпросително. Тя се разтрепери, стисна масичката здраво.

Той погали бузата й, тя завъртя глава, лапна средния му пръст, засмука го. Том изстена, стисна я за бедрото и проникна в нея. Плъзна се бавно навътре, изпълни я, тя запъшка.

— Добре ли е? — попита той.

О, да. Много повече от добре. Само кимна, надяваше се роклята й да не се скъса.

Той извади пръста си от устата й, плъзна ръка по гърдите й, по корема и между краката, като същевременно се движеше в нея с бавни дълбоки тласъци. Накара я да разтвори още повече крака, започна да я гали.

Беше толкова хубаво. В нея загоря огън, тя беше само тяло, само похот. Стискаше тоалетката, виждаше се в огледалото как се люшва всеки път, когато той се изтласкаше в нея, виждаше как очите й се премрежват, замъгляват, виждаше ръката му, пръстите му да се движат. Стисна масичката и свърши, под ръката му, под тялото му, разтърси се и се разтрепери, видя как той я гледа как свършва, видя го как се разгорещява още повече, като я гледа, като ги гледа в огледалото. Усети как го стиска, придърпва го към себе си.

Той хвана бедрата й с две ръце, сграбчи я здраво, облада я толкова силно, че тя трябваше да се подпре на стената с една ръка.

— Да — изстена тихо.

Боже, щеше да свърши още един път, беше толкова хубаво, той беше навсякъде по нея и тогава той свърши, в същия момент тя експлодира отново, той свърши дълбоко в нея, стисна я, остана вътре в нея, все още без да изпуска от очи лицето й в огледалото.

Останаха така, задъхани, загледани един в друг. Тя не можеше да повярва, че е истина, че се беше случило.

Том я погали по рамото, целуна я по врата. Тя настръхна.

Той взе от масичката салфетка и й я подаде.

— Ако искаш да се избършеш.

Една примитивна част от нея не го искаше, искаше да запази мириса му, но докато той дискретно гледаше настрани, тя се избърса набързо и после си оправи бельото и роклята.

— Хубаво парти — подхвърли хем смутено, хем развеселено.

Никога не беше правила нищо подобно, не бе преживявала нищо подобно.

— Едно от най-хубавите, на които съм ходил — усмихна се той и дръпна завесата, когато тя кимна, че е готова.

Лъхна ги значително по-хладен въздух.

— Ама чакай, забравих да си оправя устните — засмя се тя.

Той се вгледа в устата й.

— На мен ми изглеждат перфектни. Все едно някой хубаво ги е нацелувал. — Наведе се и пак я целуна. — Ще те чакам тук.

Но Амбра поклати глава:

— Не може ли направо да се видим в залата? Искам още шампанско.

— Не се бави — заръча той.

Амбра остана в нишата зад завесата. Гледаше се в огледалото, усмихваше се на жената, която отвръщаше на погледа й, секси, вълнуваща, влюбена жена. Да, беше влюбена в Том. Оправи си грима. Нагласи си къдриците, сутиена и едната обувка. След като остана доволна от вида си и се увери няколко пъти, че всички дрехи са както трябва, се върна в залата.

Забеляза широкия гръб на Том, пак усети вълнението в гърдите си. Том стоеше с Дейвид и имаха вид, че разговарят за нещо важно. Но бяха някак напрегнати, жестовете — резки. Дейвид я забеляза. Тя се усмихна, но неговият поглед беше тревожен и той се извърна, поклати глава. Том вдигна очи, изглеждаше неспокоен. Дали някой ги беше чул иззад завесата? Дали Дейвид беше възмутен? Но не, беше нещо друго, тя го усети инстинктивно. И изведнъж косъмчетата на ръцете й настръхнаха. Колкото повече приближаваше, толкова повече я обхващаше чувството, че нещо не е както трябва. Том я гледаше сериозно. Всякаква радост, похот, безгрижност бяха изчезнали. Тревогата запълзя по гръбнака й. Каквото и да ставаше, нямаше да й хареса.

Дейвид потърка брадичката си. Амбра погледна Том въпросително. Какво ставаше?

— Амбра, много съжалявам — започна той и лицето му изглеждаше измъчено, все едно е направил нещо, от което се срамува. Или за което съжалява.

Сърцето й се сви от притеснение.

— Какво е станало? — попита.

Том отвори уста, затвори я. Пак я отвори.

— Амбра…

И тогава тя забеляза руса глава точно зад него. Ледени тръпки пробягаха по гърба й.

Не можеше да е истина!

Амбра осъзна колко се е заблудила. Беше станала самоуверена. Беше започнала да вярва, че е някоя, че има право на повече от онова, което вече имаше. В един кратък фантастичен миг беше достатъчно самонадеяна да вярва, че би могла да означава нещо за някого, че ще може да бъде съвсем нормален човек. Да бъде нечий първи избор, да бъде избрана. Колко глупаво от нейна страна! И ето че дойде моментът.

За наказанието.

Том отстъпи встрани.

Русата глава се завъртя и Амбра погледна право в сините очи на Елинор.

— Здравей, Амбра! — каза тя.

Разтегна устни в нещо, което трябваше да мине за усмивка, но в очите й имаше агресивност, острота, която Амбра не беше забелязвала преди. Говореше леко завалено и сините очи бяха замъглени. Но беше красива в бледожълтата си вечерна рокля, всъщност истинска красавица. До мъжествения широкоплещест Том изглеждаше като ангел, светъл и нежен.

— И ти ли си тук? Том нищо не ми каза. — И Елинор се облегна на ръката на Том, сякаш имаше права над него.

Амбра не можеше да не забележи, че Том не се отдръпна.

— Какво правиш тук? — попита тя, макар част от нея вече да знаеше отговора.

Елинор се засмя:

— Поканена съм, разбира се. Том ме попита дали искам да дойда с него. — Тя стисна ръката му. — И ето ме тук.

Погледна предизвикателно Амбра право в очите и нанесе последния удар:

— Напуснах Нилас.