Само един риск

38

Джил разглеждаше Матиас, докато той й кимаше извинително и довършваше телефонния си разговор. Беше хубав днес, тъмен костюм без вратовръзка, светлосиня риза, обръснат, лъскав пръстен с някаква военна емблема.

— Извинявай! Беше Том — обясни Матиас и остави телефона на масата с дисплея надолу.

Не изключи звука, но поне не щракаше с него през цялото време. Тя не се сещаше за нищо по-несимпатично от мъже, които не пускат мобилния си телефон, затова той получи червена точка.

— Какво искаше?

Джил изпъна единия си крак. Беше с високи до коленете велурени ботуши и на Матиас определено му харесваше да гледа краката й в тях. Поне така изглеждаше, като се има предвид, че направо ги зяпаше. Тя се усмихна и вдигна чашата шампанско, в която мехурчетата бълбукаха. Матиас беше поръчал и за двама им — беше от онези сноби, които разбират от вина. Но не беше неприятен в снобарщината си, пък и човек трябва да е смахнат, за да не обича „Помери“. Отпи голяма глътка, обожаваше предстоящото замайване. Замаяна и весела, има ли нещо по-хубаво? Сякаш всички тревоги изтичаха от нея.

— Честно казано, нямам представа какво искаше Том. Но ми се струва, че върти любов със сестра ти.

Това накара Джил да замръзне с чашата във въздуха.

— Така ли ти каза?

— Не направо. Но така мисля. Чула ли си нещо по въпроса?

— От няколко дни не съм говорила с нея. Но Амбра умее да се грижи за себе си. Макар че би могла да си намери по-добър от него.

— Том е добър човек.

— Щом казваш.

Дали да се тревожи за Амбра? Не че не заслужаваше малко секс, напротив, но с този Том?

— Този твой приятел не е ли влюбен в друга жена? — продължи тя и погледна Матиас през мигли.

— Не знам. Така мислех, но не видя ли как я гледа?

Джил кимна. Беше видяла. Заигра се с чашата. Седяха в дъното на бара, чакаха масата си в ресторанта.

— Защо ми се обади всъщност? — попита тя.

Постоянно й се обаждаха мъже да я канят. Но онези мъже се опитваха по различни начини да се възползват от нея. Матиас сякаш нямаше подобни намерения. Може би. Мъжете я изненадваха изключително рядко. Искаха да я впечатляват, да се перчат и да я вкарат в леглото, рядко имаше нещо повече.

— Обадих ти се, защото исках да те видя — отвърна той спокойно.

— Ние… — започна тя, но я прекъсна някакъв мъж, който се промуши между тях.

Джил беше застанала така, че да е възможно най-незабележима, но беше трудно да се разхожда из Стокхолм, без да я разпознаят. Въздъхна.

— Ти не си ли… — ухили се мъжът и невъзпитано я посочи с пръст.

Джил кимна с надеждата онзи да се разкара.

— Приятелите ми не вярваха, че ще те заприказвам.

Погледът му се плъзна по гърдите й, после се обърна към група момчета, които му махаха и подвикваха. По дяволите, този щеше да направи сцена, тя го усещаше. Затърси с очи някого от персонала, някой, който да й помогне.

— Заприказва я, сега можеш да си вървиш — намеси се Матиас, без да се надига от бар стола.

Джил предупредително поклати глава към него. Последното, което й трябваше, беше Матиас да се прави на герой. Нямаше сили за драми.

— Това да не е татенцето? — попита пияният и избухна в смях.

Матиас се надигна от стола. Беше малко по-нисък от онзи, по-лек и поне десет години по-голям.

— Тя не иска да говори с теб. Тъй че или си тръгни сам, или аз ще ти помогна.

Джил го хвана за ръката. Не беше точно притеснена, но знаеше, че подобни разправии ескалират бързо.

И тогава Матиас направи нещо, Джил не видя какво, и изведнъж пияницата се оказа на колене пред тях. Лицето му беше изкривено от болка, дишаше тежко. Тя се вторачи в него.

— Май залитна — каза Матиас с леден глас. — Мисля, че е време да се връщаш при приятелите си и всички да си вървите. — Той погледна часовника си. — Давам ви две минути.

После направи още някакво движение и младежът изпъшка от божа.

— Ти си луд!

Матиас се наведе и прошепна нещо в ухото му. Онзи примигна и после кимна.

— Какви ги вършиш? — прошепна Джил театрално.

Матиас си седна на стола, изглеждаше напълно невъзмутим. Пияният се надигна от пода, поколеба се, но после се заклатушка към приятелчетата си. Каза им няколко думи и всички станаха и си тръгнаха от бара. Джил никога не беше виждала нещо подобно.

— Какво му направи? Да не е някаква хватка от джудото?

— Нещо такова — кимна Матиас, вдигна чашата си и отпи няколко глътки.

Джил го наблюдаваше критично.

— Мразя насилието, имай го предвид.

Говореше сериозно, беше преживяла достатъчно насилие в живота си. Повече от достатъчно.

— Аз също — присъедини се Матиас.

— Масата ви е готова — съобщи им един келнер.

Сега се появи персонал.

Матиас се изправи и протегна ръка. Вървеше след нея, докато тя следваше келнера до масата.

Оказа се много по-голям командаджия, отколкото беше предполагала. Изглеждаше толкова изискан и изтънчен, не би очаквала да се държи толкова доминиращо. Не харесваше мъже, които опитват да й се налагат, беше свикнала тя да е тази, която дава нарежданията, и предпочиташе така. От друга страна обаче, не беше никак лошо да излиза с мъж, който умее да затваря устата на нахалните идиоти.

— Заповядай — издърпа той стола й.

Бяха в световноизвестен луксозен ресторант, Джил видя руски олигарси, една чуждестранна кралска особа, няколко шведски финансисти, както и съвсем обикновени хора, които празнуваха сватби и разни такива. Погледна менюто. Беше скъпо, дори за Стокхолм, и тя за момент се почуди дали Матиас очаква тя да плати.

В това отношение нищо вече не я изненадваше. Беше ходила на много срещи, които завършваха за нейна сметка. Можеше да си го позволи, не й пречеше. Издържаше се сама от шестнайсетгодишна, винаги даваше на другите, ходеше с мъже, на които тя даваше пари, не обратното. Това й даваше чувство за контрол — тя да е икономически силната. Не искаше да бъде зависима от никого — по това двете с Амбра си приличаха. Като изключим, че Амбра получаваше средна заплата в „Афтонбладет“, докато Джил изкарваше няколкократно повече.

Поръчаха си основно ястие, Матиас попита учтиво дали може пак той да избере виното, Джил кимна. Тя имаше простичък вкус — напиеше ли се, без да я заболи глава, беше доволна.

— Вярно ли е, че си купил дисковете ми? — попита.

Той вдигна очи от листа с вината.

— Да. И ги изслушах. Гласът ти е невероятен.

Тя леко се скова. На това място поне половината от всички мъже, които срещаше, заявяваха нещо в смисъл, че ритъмът й е в кръвта, предвид това откъде идва. Джил мразеше това. Но той не каза нищо подобно, просто изглеждаше искрено впечатлен.

— Но това не е твоят тип музика? — подпита го тя.

Той поръча някакво френско вино, преди да отговори:

— Мислех, че не е. Но харесвам твоята музика много, радвам се, че имах възможност да разширя кръгозора си. А ти какво обичаш да слушаш?

Изведнъж тя се притесни дали Матиас не я занася. Изобщо някога била ли е на среща, на която някой да я пита каква музика харесва? Странно, наистина — никой никога не беше проявил интерес.

— Обичам всичко — отговори тя предпазливо. — Джаз, поп, кънтри.

— Метъл? Класическа? — усмихна се той.

— Предпочитам да не обобщавам. Харесвам някои песни, други — не. Но работата ми е да слушам, та може да се каже, че съм всеядна.

Беше така увлечена от разговора, че забрави да флиртува, забрави да използва репертоара си. Чувстваше се съвсем непринудено и се зачуди дали това не е някаква стратегия от негова страна. Не че му трябваше стратегия. Ако не се издънеше особено жестоко, тя беше, кажи-речи, решена да легне с него.

Продължиха да бъбрят за музика, пътувания и различни вина, докато пристигна храната. Ядяха месните си ястия, виното, което той избра, беше като танц в устата и за първи път Джил разбра смисъла в това да избираш виното според ястието. Докосна чантата си, телефонът й беше вътре. Трябваше да направи снимки, да ги качи в инстаграм. Поколеба се. Извади го.

— Може ли да направя една снимка? — попита и за първи път от изключително дълго време се почувства засрамена.

Той забарабани с пръсти по масата и поклати глава.

— Съжалявам, Джил, но не мога да се появявам на снимки, извинявай.

Тя щракна само чинията си, написа някаква безсмислица и качи снимката, след което вдигна чашата си и отпи голяма глътка вино.

— Работата ми не позволява да се показвам по този начин.

— Да, да, разбирам.

— Сърдиш ми се — забеляза той.

— Не — излъга тя, сама не разбираше защо реагира като малко дете.

Но той имаше пълно преимущество. Разбираше от вино, умееше да се справя с нахални мъже, работеше важни неща. И изобщо не изглеждаше запленен от нея. Бяха флиртували в Кируна, той й се беше обадил, но сега не се чувстваше сигурна, не беше убедена, че ще може да се справи с него.

— Джил? — прекъсна размислите й той.

— Разкажи ми какво прави, откакто се видяхме последния път — предложи тя и леко се усмихна.

Щеше да се застави да бъде весела. Пак се усмихна, вече усещаше, че планът сработва, махайте се, негативни емоции, къш, къш.

— Работих — отвърна той и се вгледа в очите й.

Тя пак се усмихна, вече се чувстваше нормално.

— Е, едва ли през цялото време.

— Всъщност да. Е, междувременно мислех за теб.

Джил се засмя. Изобщо не го разбираше. Изглежда, все пак харесваше нещо в нея.

— И какво мислеше?

— Колко приятно беше в къщата.

— Само дето Том и Амбра се цупеха.

Той махна с ръка, все едно те бяха без значение. Така и беше.

— Как само пя в бара! Да знаеш само колко често мисля за онази вечер.

Нещо проблесна в очите му, нещо примитивно, и през Джил сякаш мина електричество. Той беше секси, макар и по един контролиращ, сдържан начин. Особено когато очите му горяха така — като на вълк, надушил плячка. Да, определено щеше да му пусне тази нощ.

Келнерът дойде до масата им, попита дали искат десерт. Джил се бореше със себе си. И в този момент го чу да поръчва шоколадови пралини, което всъщност беше любимият й десерт. Ако трябваше да бъде честна, май предпочиташе шоколада дори пред секса.

— Как разбра? — попита.

— Следя те в инстаграм.

— Половината неща там са лъжи.

— Да, но приех, че любовта ти към шоколада е искрена.

Тя избра един светъл пралин от подноса, който им бяха донесли, и задъвка с наслада.

— Видях и коментарите, които ти пишат — продължи той със сбърчени вежди.

Джил стисна устни, не й се говореше за тъпите хейтъри. Облегна брадичка на дланта си, не й пукаше, че седи с лакът на масата. Беше замаяна от виното и натъпкана с месо и шоколад.

— Остави ги, идиоти — сви рамене тя.

— Отвратителни са.

— Вярно е. Но никога не бива да показваш, че ти дреме, става по-лошо.

Беше го научила през годините. Хейтърите бяха като хиени, само чакаха оголено гърло, най-малка слабост. Забеляза, че Матиас е стиснал челюсти. Ядосан ли беше?

— Не е твой проблем. Освен ако не смяташ да набиеш и тях?

— Може и да смятам — отвърна той.

Тя си взе още един пралин, не й се мислеше за онези ненормалници.

— Къде живееш? — реши да смени темата.

— В града.

Тя подбели очи.

— Къде в града? Или и това е тайна? Изобщо дават ли ти да ходиш на срещи?

— Защо да не ми дават?

— Нали си супершпионин.

Матиас поклати глава.

— Ходя на срещи.

И отново потъна в мълчание, изглеждаше умислен.

— Матиас?

— Да?

— Не трябва да обръщаш внимание на троловете, иначе ще полудееш и значи тогава те са победили, ясно?

Той кимна. Взе един пралин, но не го изяде, мислеше.

Тя се чудеше какъв е в леглото. Нежен? Решителен или може би покорен?

Погледна часовника, наближаваше полунощ. Почуди се как е отлетяло времето.

Матиас махна на келнера и взе сметката. Дори не погледна Джил, преди да плати. Когато станаха от масата, тя крадешком видя какъв бакшиш е оставил. Беше щедър. Или пък го правеше, за да я впечатли?

Докато излизаха от ресторанта, леко се облегна на него, чакаше с нетърпение да се целунат. Във фоайето на хотела той отиде да вземе палтото й от гардеробната, помогна й да го облече и тя пак се облегна на него. Сега беше моментът му да действа. Само че не го стори. Тя се обърна бавно. Изгледа го, прокара пръст по палтото, спря се точно над едната гърда.

Той дълго я гледа, сложи си кожените ръкавици и си закопча палтото.

— Обадиха ми се — започна той и тонът му беше извинителен.

— Кога?

— Сега. Докато бях в гардеробната.

Сложи ръка на гърба й и внимателно я побутна през въртящите се врати. Навън въздухът беше свеж и студен.

— Трябва да се връщам на работа — обясни той и в същия момент покрай тях мина голям черен автомобил.

— Посред нощ?

Матиас махна на едно от такситата, които чакаха пред хотела, и й отвори вратата.

— Не такива планове имах за края на вечерта — въздъхна той, когато тя се настани на задната седалка.

После се наведе, вгледа се в лицето й и я целуна по бузата, дълга целувка.

— Съжалявам — извини се. — Заповядай.

Той й подаде пакет с логото на „Гранд Хотел“ и затвори вратата на колата. Махна й още един път, след което се качи в черния автомобил, който беше спрял малко по-напред. Щом затвори вратата, автомобилът мигом потегли.

Джил каза адреса си на шофьора и отвори пакета. Матиас й беше купил кутия пралини за вкъщи. Тя отвори кутията, взе един пралин и го задъвка умислено, докато Стокхолм се плъзгаше покрай прозореца. Във всеки случай след тази вечер можеше спокойно да каже, че Матиас не е никакъв консултант.