23


Самолетът кацна на летище Арланда и Амбра взе експреса до Стокхолм. Сега, вече на път към редакцията, Грейс се беше успокоила значително. Амбра прекара цялото пътуване в работа. Отговори на натрупаните имейли, написа няколко кратки дописки, които изпрати веднага щом успя да се свърже с интернет, дори започна черновите на две статии, които Грейс искаше да получи следобед.

Почти не се беше замисляла за целувката на летището.

Само дето мислеше за нея без спиране.

Тя слезе от влака и се запъти към „Афтонбладет“.

Очевидно това беше целувка за сбогом и тя не очакваше нищо повече, никакви разговори или каквото и да било друго продължение, съвсем ясно беше, че той не иска нищо сериозно с нея. И все пак. Каква вълшебна целувка! И какъв мистериозен мъж беше Том Лексингтън. Би трябвало да е ядосана, задето той не можеше да реши дали иска да са приятели, или нещо повече. Но беше трудно да е истински бясна на човека, с когото е имала най-хубавата целувка в живота си. Том Лексингтън може и да беше загадъчен, мрачен и на всичкото отгоре влюбен в красивата руса Елинор, но умееше прекрасно да целува. Онова, което се случи на летището в Кируна, несъмнено заемаше и първо, и второ, и трето място в списъка на Амбра „Най-хубави целувки в живота ми“.

Извади картата си за достъп и влезе в сградата, качи се на седмия етаж, поздрави колегите от отдел „Извънредни новини“ и се тръшна на стола. Включи всички компютри и влезе в системата.

— Добре дошла! — поздрави я Грейс, покрила с длан телефона в ръката си.

Амбра й помаха и отиде да си вземе кафе, задигна последния банан от дневната кошница плодове и няколко зарязани черни пралина от кутия бонбони „Аладин“ (някой изобщо обича ли тъмен шоколад?) и се върна на бюрото си.

Набързо прегледа туитър. Журналистът от ДН Хенрик Стол не беше отговорил на въпроса й за кафе. Напоследък определено не й вървеше.

Последният, с когото беше правила секс, също беше колега журналист. Излизаха цяло лято. Вечери, дълги разговори по Важни Въпроси и после секс, винаги в нейния дом. Той всеки път говореше против бившата си съпруга, а накрая взе, че се върна при нея тъкмо в началото на есента. Според профила му във фейсбук в момента бяха влюбени, по-щастливи от когато и да било и щяха да подновят брачните си обети в Дубай.

Да им е честито!

На предишния коледен купон Амбра беше флиртувала сериозно с един от Ай Ти отдела. В момента беше сгоден. За двайсетгодишна стажантка. Амбра не искаше да стига дотам да признае, че това се превръща в тенденция — мъжете, към които проявява някакъв интерес, да я зарежат, да продължат напред, да срещнат жената на живота си. Беше твърде потискащо. Но какво да каже? Единственият общ знаменател във всички тези несполучливи връзки беше тя.

Въпросът беше дали има и други мъже като Том. Подобни, само че… хм… свободни. Възможно ли беше да съществуват?

Грейс най-сетне затвори телефона.

— Какво става? — попита, без да отмести поглед от монитора.

Това беше положението. Всички разговори бяха подчинени на новинарския поток.

— Имаме автомобилна катастрофа на „Сьодертелйебрун”, първа новина. Следват нови снимки на принцеса Естел. Имаш ли две минути?

Грейс се огледа.

— Диванът?

Седнаха на дивана, и двете с телефоните в ръка, готови да реагират, ако нещо стане.

— Слушай, за тази работа с приемните семейства… — започна Амбра.

Грейс кимна и се зае да бели портокал. Ароматът на цитрусовия плод се разнесе из помещението.

— Помислих над думите ти, честно. Но, Амбра, тези социални въпроси… знаеш как могат да рикошират. Това ми звучи като типична история, която може да експлодира право в лицето ти. Колкото повече ровиш, толкова по-надълбоко се покриват и накрая всички подават оплаквания срещу теб. — Грейс лапна едно парче портокал. — Има ли някаква конкретна причина да си толкова загрижена точно за това?

Никой във вестника не знаеше за миналото на Амбра. Като цяло тя рядко говореше за детството си, всъщност беше странно как се раздрънка в Кируна. Но там се случи нещо. Не само с Том, но и с нея самата. Спомените изплуваха на повърхността. Есаяс Свентин беше виновен, че тя не чуваше добре, че не й беше останало нищо за спомен от родителите й и че не вярваше на никого. Сега беше възрастна жена и можеше да се примири с това. Но мисълта, че той и Ракел може би приемат нови деца… Че им позволяват да продължават…

— Смятам, че може да излезе добра статия, просто ми трябва малко време — отговори тя неутрално.

Грейс сдъвка и глътна портокала.

— Помисли ли за работата в „Разследвания“?

Амбра кимна — това беше, общо взето, единственото, за което мислеше напоследък в кариерно отношение.

— Мисля, че си точно за там, макар че не ми се ще да те губя в „Извънредни новини“. Но в такъв случай трябва да измислиш нещо по-добро от тази социална история. Знаеш, че много хора искат това място.

Да, знаеше го. И двете погледнаха към Оливер Холм в редакция „Общество“. Шефът Дан Першон също беше там. Младите отворковци се бяха събрали около него, смееха се и се преструваха, че се боксират яростно.

— Имаш ли нещо друго? — попита Грейс.

Амбра поклати глава. Но не можеше да не мисли за Том Лексингтън и тайното му минало. Какво всъщност е вършел? И дали тук нямаше история? Достатъчно добра история за разследваща журналистика? Искаше й се да попита Грейс за това — защото беше феноменално добра в намирането на интересни гледни точки и в преценяването на новинарската стойност на нещата. Но Том й беше споделил историята поверително. Амбра неохотно реши да се въздържи. Оливер пак избухна в смях.

— Свърши добра работа със старицата — похвали я Грейс и събра корите от портокала.

— Елса Свенсон.

— Да. Гледай да си изработиш часовете за днес.

— Слушай, има още нещо. Знаеш ли нещо за шведските елитни войници?

— Защо?

— Срещнах един тип, който работи в частния сектор. Нали се сещаш — спасяване на заложници, охрана и други такива.

— Там е същинска джунгла, никакви регулации. Знам, че ООН държат под око повечето подобни компании. Извършвани са нападения в чужбина. Говори се за нарушаване на международни спогодби.

Амбра я изгледа впечатлено. Такава беше Грейс. Като световна енциклопедия.

Телефонът на Грейс взе да примигва на масата.

— Не беше ли Карщен Лундквист експерт по този въпрос? Мисля, че писа за това миналата година. Говори с него — предложи тя и вдигна телефона в момента, в който и този на Амбра завибрира.

Голям пожар в бежански лагер, предава ТТ.

— Трябва да пуснем извънредна новина — каза Грейс и скочи на крака.

Амбра вече се беше заела.

— Имаме ли снимки? Видео? — провикна се Грейс и в отговор получи вдигнат палец.

Амбра запретна ръкави.


Когато се прибра късно вечерта два дни по-късно, в нощта преди Нова година, завари празни и хладилника, и фризера. Беше работила буквално нонстоп и беше тотално изтощена. Погледна вяло пустите рафтове в хладилника. А, да, днес имаше рожден ден.

Беше се подготвила да изтърпи някак този ден. Повтаряше си, че ще е съвсем нормален. Че е просто един от многото дни в годината. Макар и това да беше вярно и тя да си го повтаряше твърдо…

Истината беше друга.

Днес имаше рожден ден и се чувстваше като най-самотния човек на света.

Накрая намери сухари и консерва скумрия в доматен сос.

Направи си сандвичи и седна с чинията пред телевизора.

Джил, разбира се, беше забравила. Както обикновено. Глупаво беше да е тъжна. Та тя нямаше никакви очаквания, никой дори не знаеше какъв ден е. Никога не беше празнувала рождения си ден. Постоянните местения и различните семейни ситуации не предполагаха уютни семейни празненства и тържествени вечери. Беше чувала за хора, които организират семейни събирания, разбира се, беше ги виждала и по филмите и в социалните мрежи, наблюдаваше как общуват, приказват, смеят се, подават си чинии и купички. Неделна вечеря. Семейно събиране. Уют и сладки приказки, и домашно приготвени десерти.

Но това не беше за нея.

Знаеше го.

Извади компютъра. Да си беше останала на работа. Мейлът изпиука. Тя щракна.


Честито, Амбра Винтер! — пишеше в темата.

Отвори писмото.

Здравейте, Амбра,

Честит рожден ден! Подаряваме ви 10 % отстъпка за всички артикули в нашия магазин.

Поздрави,

Антон от „Сексотека“ ООД


Тя погледна прикачените снимки. Вибратори в различни „момичешки“ цветове. Бельо с вкус на шоколад. Нещо, което тя не можа да определи, но после прочете, че е надуваема гърда с „естествено усещане“.

Пък тя си мислеше, че на никого не му пука за нея. Очевидно от „Сексотека“ ООД ги беше грижа. Беше пазарувала оттам един път преди много време, дори не беше нещо интересно — просто една книга, която не откри никъде другаде, а й трябваше за статия за неделната притурка на вестника. И сега всяка година получаваше имейл от тях. Поколеба се дали да не отговори на Антон и да го помоли да я изтрият от списъците си, но вместо това изключи компютъра, отхапа от сандвича със сухарите и отвори инстаграм. Хората излизаха на вечеря с любимия, имаха сладки деца или пътуваха през уикенда. Известна писателка беше в скъп ресторант с приятелки. Една певица, която според Джил взимаше психотропни вещества и контролираше теглото си с кокаин, беше качила снимки със суши.

Амбра изтърси трохите от гърдите си. Поне да беше купила вино. Завлече се до малката си кухня. Някой не й ли беше подарил бутилка ликьор? Да, Джил я беше донесла, незнайно защо. Ето я, неонова на цвят и неотворена. Дали? Амбра намери чиста чаша, взе я заедно с бутилката и се върна на дивана. Включи телевизора, пусна един от любимите си епизоди от „Капанът на лукса“, който беше записала. Млад мъж плачеше, понеже трябваше да продаде любимата си компютърна игра.

Наля ликьор в чашката за варено яйце, сама вдигна тост и я пресуши. Пак си сипа и установи, че си задържа дъха, като пие, и почти не усеща вкуса.

След третата чашка отиде в кухнята и взе по-голяма стъклена чаша. Каквото и да си говорим, ликьорът става по-вкусен с всяка пресушена чаша.

Загрузка...