Само един риск

42

Том не искаше вечерта да свършва. Но Амбра вървеше до него, бледа и мълчалива, сигурно през последните дни беше работила здраво, а той настоя да кара кънки, докато вече не можеше да се държи на крака. Глупаво от негова страна, осъзна той твърде късно. Беше я изтощил и сега не можеше да очаква тя да се занимава с него цяла вечер само защото той така иска.

— Живея в Стария град — проговори тя. — Оттук май се стига най-лесно пеш.

Тя си пооправи наушниците. Беше много сладка с тях.

— С удоволствие ще те изпратя, стига да искаш — предложи той.

— Щом искаш.

Тонът й беше равнодушен, далеч не радушен, но той искаше, затова реши да го приеме като покана. Всъщност искаше много повече.

Тя се беше отдръпнала след целувката. Или… това дори не беше точно целувка, а по-скоро докосване с еротичен заряд, но цялото тяло на Том бе нащрек, привлечено от нея, желаеше я.

Беше толкова хубава, с непокорните си очи и дръзкия си кураж. Той видя колко е уплашена, когато й предложи да се пързалят. И сърцето му се сви от признанието й, че не умее да кара кънки, затова и може би я притисна малко повече от приличното. Напълно би я разбрал, ако го пратеше по дяволите. Но тя стисна зъби и не се поддаде на страха. Беше възхитително. И колкото и да е неочаквано, страшно секси. Той я целуна и още нямаше сили да й каже довиждане.

Минаха покрай червената църква „Якобсшюркан“ и после покрай сградата на операта, пред която стояха зрители във вечерно облекло, пушеха на стълбите и се смееха.

— Обичаш ли опера? — попита я той.

— Не особено. Веднъж гледах „Мадам Бътерфлай“ и после плаках по целия път до вкъщи. Принудена е да се откаже от детето си — добави тя, като видя учуденото му изражение.

— Не ти е по вкуса, с други думи?

— Много от тези тъй наречени класици са женомразци, не си ли съгласен?

— Напълно — отвърна той, убеден, че тя повече разбира от тези въпроси.

Пресякоха „Густав Адолфс торг“ и излязоха на Норбру. Сградата на парламента беше тъмна. Кралският дворец беше напудрен с бял снежец, а когато навлязоха в уличките на Стария град, западаха тежки парцали. Фасадите на къщите блестяха от коледни лампички, пред ресторантите имаше запалени свещи и горящи факли. Ако не бяха яли гофрети, той щеше да предложи да вечерят заедно, както беше и възнамерявал. Дали да не я покани на по питие? Докато се колебаеше, Амбра забави крачка:

— Тук живея.

Том вдигна очи към жълто-розова фасада. Беше безкрайно стара многофамилна къща. На горните етажи прозорците ставаха все по-малки и цялата сграда изглеждаше някак крива.

— От седемнайсети век е — обясни тя. — Мисля, че в обявите за недвижими имоти я наричат „живописна“. Моят апартамент е най-горе. Няма асансьор, а стълбището е суперстръмно.

Тя сякаш се колебаеше.

— Искаш ли да се качиш? — попита накрая.

Тонът й беше леко неохотен.

— Много искам да видя къде живееш — отвърна той възможно най-безгрижно.

Амбра набързо въведе кода и отвори тежката порта. Тръгна пред него по широките стълби, бяха доста изтъркани, определено личеше, че са четиристотингодишни. Изкачваха се все по-високо и по-високо. Накрая тя спря пред една врата, която изглеждаше като излязла от друга епоха, тъмна и тежка. „Винтер“ — прочете той на отвора за писмата. Тя отключи и го покани.

— Не е кой знае колко голям — каза тя извинително и си окачи палтото на алена закачалка.

Наистина беше съвсем малък. Миниатюрно антренце, кухня, която едва-едва побираше маса с три стола и табуретка, малък хол с малък диван, голям телевизор с плосък екран и рафтове с книги.

— Подовете са толкова криви, че ако сложа топче в единия край, се плъзва до другия. Но са оригинални и има нещо специално в многовековните дъски.

— Вярно е — съгласи се Том, макар че никога досега не беше размишлявал за старинни подове.

Двата прозореца в хола бяха с различна големина и еркерите сигурно бяха към половин метър дълбоки. Апартаментът беше уютен, не изискан, не модерен, просто приветлив. Шарен и спретнат, не точно това беше очаквал от нея.

Амбра подръпна ръкавите на пуловера, както й беше навик. Дали беше притеснена? Или просто уморена?

— Искаш ли нещо за пиене? — предложи тя и отиде в кухнята.

Том я последва. Кухнята беше също толкова приятно шарена като антрето и хола. Евтин бял хладилник, полици с разноцветни чаши, кани, различни купи и един златист тостер. Елегантен абажур във всички цветове на дъгата.

— Много ти е хубаво — похвали я той, докато Амбра отваряше хладилника.

— Благодаря.

Но сбърчи чело.

— Май мога да ти предложа само вода — добави смутено.

— С удоволствие.

Тя свали две светлосини чаши от полицата, извини се смутено, когато се сблъска с него. Кухнята беше миниатюрна и Том й пречеше, където и да застанеше.

— Добре ли се чувстваш тук? — попита той.

Тя пъхна пръст под течащата вода.

— Като малка толкова пъти се местих — каза, докато наливаше водата. — Рядко имах собствена спалня, никъде не се задържах дълго, никъде не се чувствах у дома. Когато получих първото си назначение, взех огромен заем от банката и си купих този апартамент. По-голямата част от заплатата ми още отива за изплащането му, но беше добра сделка, сега щеше да е много по-скъп, а и това е моята крепост.

— Символ на самостоятелността ти.

— Именно.

Подаде му чашата и погледите им се срещнаха. Той отпи, остави чашата и в същия момент тя направи неочаквано движение. Беше толкова тясно, че нямаше как да избегнат сблъсъка. Протегнатата му ръка докосна тялото й и той целият настръхна. Въздухът между тях сякаш изчезна. Тя не помръдваше.

— Том…

Големи очи. Уязвим поглед.

Той я хвана, придърпа я към себе си. Тя продължаваше да го гледа напрегнато и после устните им се срещнаха, той я целуваше точно както беше мечтал през последните часове, дни. Истинска целувка.

Ах, вкусът й беше фантастичен, когато устните й се отвориха за него! Езикът й срещна неговия, нетърпелив, дързък. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му, продължиха към врата и тя жадно отговори на целувката. Тялото на Том се възбуди, стана грубо, топло и примитивно. Той я придърпа към себе си, докато се опряха в стената. Тенджери и други кухненски прибори издрънчаха, но той само я стисна по-силно, не можеше да я пусне, нищо друго не го интересуваше. Амбра нетърпеливо дръпна блузата му и после ръцете й бяха под дрехите му, върху голата му кожа, той усещаше пръсти и нокти и в мозъка му сякаш стана късо съединение. Хвана дебелия й пуловер, смъкна го от нея, хвърли го на пода. Отдолу имаше още един, нетърпеливо свали и него. Още една тънка блуза отдолу. И още една.

— Боже, колко дрехи си облякла?

— Тази е последната — отвърна тя през смях, свали и нея и остана само по семпъл черен сутиен и джинси.

— Толкова си хубава! — промълви Том, поглъщаше я с поглед.

Тя вдигна очи към тавана, но той хвана лицето й с две ръце. Струваше му се важно Амбра да знае, че говори сериозно, че не е празен комплимент, че не е мъж, който приказва просто така.

— Да, хубава си — повтори и прокара устни по брадичката й.

Тя потръпна и той я целуна по шията, дълго, докато не почувства резките вдишвания и пулса под топлата кожа, после я целуна по ключицата, прокара ръка по нежната като коприна кожа, навсякъде, докъдето стигаше, чу я как изстена. Докосна я с устни през сутиена и чу нейното „О, боже!“. Усети как малкото зърно се втвърдява, усети вълна от желание в собственото си тяло. Това между тях беше като някаква еротична лудост, във всеки случай той вече беше като подивял. Единственото, за което можеше да мисли, беше да я задоволи. Все едно беше получил мисия, цел, операция. Пръстите на Амбра отново се плъзнаха около врата му и той обичаше, когато тя правеше така, стискаше го, искаше го. Хвана я през кръста и я притисна силно към себе си, към твърдата си възбуда. Тя изстена. С треперещи пръсти разкопча джинсите й, пъхна ръка вътре, стисна я през бикините.

— О, Том! — изпъшка тя приглушено.

Ръката му остана там, между бедрата й, под меката топлина и приканваща мокрота. Тя се притискаше към него и той хвърли едно око към масата. Беше малка, но изглеждаше стабилна, щеше да свърши работа. Вдигна я отгоре. Очите й проблеснаха. Без да продума, той се зае да й сваля джинсите. Тя му помогна, като опря ръце на раменете му, надигна се и той ги смъкна.

По дяволите, бива си я! Черното бельо върху бялата кожа, фините черти, дългите извивки. Изглеждаше като кръстоска между фея и могъща супергероиня. Хвана презрамката, дръпна сутиена, искаше да я види гола, веднага.

— Том, почакай! — спря го тя с длан на гърдите му.

Гръдният й кош се надигаше, жадно се взираше в него.

— Свали си блузата — нареди му след дълго мълчание.

Той вдигна ръце, съблече се и остана с голи гърди пред нея, чуваше собственото си сърце да тупти под ребрата, усещаше как мускулите му се напрягат. Тя харесваше гледката, усмихваше се.

— Свали го — кимна той към сутиена.

Амбра скри ръце зад гърба си и го разкопча. Имаше перфектни гърди. Той хвана едната, целуна устата й грубо, бутна я назад, докато тя се облегна с лакти на масата. Той влезе между краката й, целуваше шията й, гърдите, корема, вдишваше уханието й. Дръпна бикините й нагоре и те се притиснаха към нея. Тя изстена и той се наведе и я целуна през плата, докосна я със зъби, притисна плата с пръсти, после ги плъзна в нея, внимателно увеличи натиска, пъхна ги по-навътре.

— Хубаво е — промълви Амбра.

С решително движение Том й смъкна бикините, остави ги да се спуснат по кожата й, по краката, ходилата, после ги хвърли настрани. Краката й висяха от ръба на масата. Той ги разтвори с ръце, милваше я нежно, погали с длан корема й, поглади почти блестящата светла кожа. Боже, колко е хубава! Гола. Готова. Негова.

— Няма нужда да го правиш — възрази тя безсилно.

Но Том отдавна не беше изпитвал такава нужда да направи нещо. Наведе се, протегна език и го прокара по чувствителното разтреперано тяло. Тя изстена и той реши да не бърза, погали я предпазливо с пръст, проучваше какво й харесва, слушаше звуците й, изпробваше, нагаждаше се към вкуса й, мириса й.

— Не искаш ли да отидем в спалнята? — изстена тя, не особено убедено, от другия край на масата.

Но той не искаше нищо друго, освен това, което правеше в момента. Разпери длан върху мекия й корем и я притисна надолу към масата, разтвори краката й и започна да я ближе. Тя остана напълно неподвижна, издиша тежко. Той си играеше с един пръст, прокара го внимателно покрай нежния отвор, последва го с език, притисна се към нея. Усети как тя се разтреперва и се усмихна на потвърждението, което тялото й даваше. После бавно облиза вътрешната страна на бедрото й, кожата беше крехка като пресен сняг, тя отново го възнагради с потреперване.

— Да продължавам ли? — прошепна той, разтвори я с пръсти, изпъна език и прокара върха му по най-чувствителните й места, вкусваше я, проверяваше кое я кара да трепери, пулсът й да се учести, неговият също.

— Да. О, да.

Той плъзгаше пръст надолу, от една трепкаща точка към друга. Скрити, тайни, прекрасни места. Харесваше му да вижда насладата й. Разтвори бедрата й с длани още повече, пое нежната мокрота, влажните черни къдрици. Тя беше изтъкана от контрасти — мека и твърда, светла и тъмна, дръзка и плаха. Харесваше му да я държи така, изцяло в своя власт. Пак се наведе, облиза я, методично, притисна с два пръста, направи кръг, използва всичките си умения, интуиция и цялата сурова страст, която се беше събрала в него, която плуваше в кръвта му, усети как тя се подува, става гореща и по-тясна, когато внимателно пъхна пръст в нея, усети всичките прекрасни малки мускулчета да се свиват около пръста му, бедрата й се напрегнаха. Беше като пиянство, тази грациозна, женствена, силна жена, под езика му, пръстите му, движенията му. Той затвори очи, засили другите сетива, спазваше нейния такт, притискаше и ближеше и усещаше как тя приближава кулминацията, как ноктите й се впиват в косата му, единият й крак се подпря на масата. Той я стисна за задника с една ръка, използваше другата да масажира кожата й, да се движи върху нея и после го почувства, оргазъм, който се надигна под езика му и пръстите му като гореща подземна експлозия. Тя се разтърси и разтрепери и той продължи, докато отмина, усещаше вкуса и мириса й в носа си, устата, искаше да го задържи, да се упоява от него, докато може.

Амбра лежеше на масата, отпуснала ръце, извила леко глава, сгънала единия крак. Той целуна корема й и тя потръпна.

— Чакай малко. — Гласът й беше дрезгав и натежал. Светлата кожа беше настръхнала.

— Студено ли ти е? — промълви той, поглади настръхналата й кожа с върха на показалеца си, видя как изтръпва.

— Малко — отвърна тя и той го прие като повод да я обвие в прегръдката си, да я притисне цялата към голата си кожа.

Заля го вълна от загриженост, инстинкт да я защитава и нещо друго, което не можеше да определи. Той поглади с нос врата й, прегърна я още по-силно и после, просто защото можеше, се изправи, като я държеше в обятията си. Беше силен и колкото и да е смешно, искаше да й го демонстрира. Не беше съзнавал, че е такъв, обикновено не се фукаше пред жените.

— Би трябвало да протестирам — рече тя, но вместо това го прегърна през врата и подуши гърдите му.

— Защо? — промълви той в косата й.

— Защото е клише. Освен това до дивана има към половин метър.

— Там ли искаш? На дивана?

— Да, ако обичаш.

Том измина няколкото крачки до хола и седна на дивана, като още я държеше в прегръдките си. Беше толкова мека, че той не можеше да мисли трезво. Притисна задника й към слабините си, размърда се, изстена.

— Да не се търкаш в мен? — засмя се Амбра.

— Да — призна той.

Тя се раздвижи в ръцете му и Том рязко си пое дъх.

— Дали вместо това да не правим секс? — попита тя.

— С удоволствие — отговори й насечено.

Поколеба се леко, не искаше тя да си помисли, че е планирал това, но…

— Купил съм презервативи — призна.

Тя се изсмя:

— Аз също. За всеки случай.

Облиза шията му, захапа ухото му. Том не помнеше кога е искал нещо толкова силно, колкото сега искаше да нрави секс с Амбра Винтер в шарения й малък апартамент. Беше готов да й свали и луната, стига тя да пожелаеше.

Спалнята й беше също толкова малка и шарена, колкото и останалата част от жилището, зеленото легло беше широко точно колкото за двама им. Той се пъхна при нея под завивките, които тя вдигна. Леглото се огъна притеснително и при всяко движение изскърцваше силно, но, изглежда, щеше да ги издържи.

— Антика е — обясни Амбра.

Той кимна, вниманието му в момента не беше съсредоточено върху антикварните стоки. Дискретно си сложи презерватива, легна на една страна и се приближи, докато застанаха лице в лице, гърди срещу гърди, нос срещу нос. Целуна я жадно, вдигна крака й върху бедрото си, разтвори я, погали крехката кожа, нагласи се и най-сетне се плъзна в нея. Беше по-хубаво от всичките му фантазии. Изстена, когато влажната топлина го обгърна, лежеше съвсем спокойно, само я чувстваше, наслаждаваше се на усещането да я държи в обятията си, да бъде вътре в нея, да бъде толкова близо.

Тя се прилепи до него, придърпа го към себе си, здраво го стисна с крак.

Той внимателно излезе от нея, влезе пак, и пак, любеше я колкото можеше по-бавно, колкото можеше по-интимно, преди лудостта пак да го обхване. Беше твърде зажаднял, за да продължи дълго така, чувството беше твърде сурово, твърде силно, затова я прегърна здраво, хвана с ръка тила й, с другата — дупето й, прилепна плътно към нея, дишаше тежко върху кожата й. Беше почти непоносимо хубаво и той свърши, грубо и на тласъци, дълбоко в горещото й тяло. Загуби се и изчезна.

— Том? — Мека ръка на бузата му малко по-късно.

Той примигна, все още зашеметен.

— Извинявай! Тежа ли ти?

Надигна се, но Амбра го последва, усука се около него. Той целуна нежното й рамо, чу как леглото изскърцва. Тя се отпусна с буза на гърдите му, покри тялото му със своето и Том усети присъствието й с цялото си същество. Тук, в малкия апартамент с ресни, лампички и жизнерадостни цветове, се чувстваше повече у дома си, отколкото където и да било другаде. Погали благоуханната й коса. Заигра се с една къдрица. Тя целуна гърдите му, прокара пръст по косъмчетата.

— Искаш ли да хапнем? Вече огладнях.

— О, да. Имаш ли нещо тук?

— Нищо.

— Какво ти се яде?

— Сладкиши.

Той я целуна по носа и се надигна.

— Значи ще купя сладкиши. И после искам да погледам онзи сериал, за който ми разказа.

Том се облече, слезе до магазина на ъгъла, купи сладкиши — прясно изпечени канелени кифлички, шоколад и сладолед. Когато се върна, Амбра беше запалила свещи и беше донесла завивките и възглавниците от леглото в хола. Отпуснаха се на малкото канапе. Амбра пусна „Капанът на лукса“.

— Харесва ли ти? — попита Том след минути смаяно мълчание.

Нищо не схващаше.

Тя пъхна едно шоколадово сърце и няколко пралина в устата си.

— Много.

— Ама… защо?

— Нямаш ли нещо, което просто да харесваш? — попита тя и се протегна към поредния сладкиш.

Том я гледаше. Теб. Харесвам теб.

— Не гледам много телевизия.

— Заради всичките си секретни мисии и спасителни операции?

— Точно.

Той продължи да гледа странното предаване, от време на време милваше благоуханната й кожа.

— Винаги ли си бил с брада? — попита тя с пълна уста.

— Не съм се родил с брада.

— Гъделичка ме.

Том прокара брадата си по лицето й и тя изписка.

— Стига, имам страхотен гъдел.

Той игриво я хвана за китките.

— Не харесваш ли брадата ми? — попита и бавно се надвеси над нея.

— Да не си посмял! — изрева Амбра, затова, естествено, той плъзна брада по цялото й тяло, докато тя не се разтърси от смях.

Накрая се гънеше и извиваше толкова силно, че и двамата се хлъзнаха от малкото канапе направо на пода. Той тупна тежко, издърпа я върху себе си. Тя го яхна и той остана да лежи така, напълно доволен да се намира между бедрата й, в идеална позиция под гърдите й. Тя изгаси телевизора с дистанционното, прокара длан по гърдите му, докосна белезите по тялото му, наведе се и ги целуна. Той я хвана за дупето и когато тя се отърка в него, я стисна през кръста и я събори по гръб, готов да напада, обсажда и завладява.

— Пещерняк — каза тя, но очите й горяха, затова той леко я стисна за китките, вдигна ръцете й над главата и бавно се зае да изследва тялото й с уста.

Тя се кикотеше, докато я целуваше под окото, извиваше се, докато подухваше към шията й, но дишаше все по-тежко и по-тежко. Той внимателно прокара жадни устни по твърдото й зърно, нагоре-надолу, после и по другото. Амбра размърда бедра.

— Том! — изпъшка умолително.

— Шшш. Трябва да се съсредоточа. Лежи мирно.

Той стигна до малък белег, погали го с устни възможно най-меко. Дали беше някакво невинно, отдавна забравено нараняване? Или някой й беше причинил болка нарочно? Беше водила твърде тежък живот. Ако някой някога отново й посегнеше, той щеше да го намери и да го разчлени, парче по парче, с най-голямо удоволствие.

Когато пусна ръцете й, тя се обърна по корем. Той я изучаваше с длан по меките задни части, плъзна я напред-назад.

— Харесвам дупето ти.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя и му се усмихна подканящо през рамо.

Колкото и да е странно, пак беше корав, затова не се помая дали да приеме поканата. Взе нов презерватив, разтвори бедрата й, облегна се на лакти, проникна изотзад и отново я облада, върху кривия под.

— Продължавай — изпъшка тя, като притискаше гърба си към него.

Не беше очаквал да може да свърши отново толкова скоро, но в тази поза влизаше по-навътре и по-дълбоко в нея. Изтласкваше се навътре, отначало внимателно. Но тя стенеше и охкаше „Боже, страхотно е!“ и той загуби контрол, започна да тласка по-грубо, изгуби се в горещата теснина, плъзна ръце по гръбнака й, продължи надолу и когато тя притисна задник още по-силно към него, прилепи се до него, той просто се изпомпа навътре в нея, изчука я грубо, на пода. Тя пъшкаше и се движеше под него и той свърши отново. В апартамента отекна вик, може би негов. Излезе от нея, целуна я между плешките. Беше цялата изпотена, сърцето му биеше върху гърба й.

Просна се до нея, издиша и я погледна:

— Ти не свърши.

— Свърших преди малко.

— Но сега не?

Тя поклати глава.

— Защо?

— Не свършвам само от…

Тя прехапа устни.

— Само от?

— Трябва да използвам ръце.

Той легна на една страна, заинтригуван от темата, мислеше си, че жените свършват при самия акт. Или не? Сега вече не беше толкова сигурен.

— Но пак беше хубаво.

— А не искаш ли да свършиш?

Той самият не искаше да пропуска оргазма. И го беше получил два пъти.

— Няма нужда — отвърна тя. — Преди беше страхотно. Когато ти…

Тя млъкна, изглеждаше смутена. Но Том не искаше да остави нещата така. Искаше да знае какво харесва Амбра. И после да й го даде. Искаше да я види пак как свършва.

— Когато те близах? — попита той и хвана едното й зърно, подръпна го.

Тя изстена и кимна.

— И другото.

— Не можеш ли да ми покажеш как ти харесва?

Тя изглеждаше притеснена, затова той се наведе към нея, целуна подутата й уста, погали я по рамото, надолу към бедрото, между краката, разтвори ги. Насочи устата си натам.

— Не — промълви тя. — Първо с пръсти.

— Покажи ми как — нареди той.

Тя лежеше напълно неподвижно. След това плъзна ръце надолу. Разтвори се с пръсти, погали се в много по-широки кръгове, отколкото беше възнамерявал той, леко поглади кожата си, надигна се. Том разтвори краката й, докато тя не остана напълно разголена пред него, погали я внимателно.

— По-силно — поиска тя. — И не забравяй наоколо.

Той се усмихна, харесваше му, когато тя даваше нареждания, изискваше наслада. Затова я помилва както му беше показала, следваше инструкциите й, чуваше въздишките й.

— Том, свършвам — изстена тя и той пъхна един, после два пръста в нея, като продължаваше да я гали с другата ръка.

Тя се разтресе и свърши върху ръката му, в обятията му, сви се и се разтърси, после сгъна колене.

— Боже!..

Том отпусна ръка върху бедрото й, странно доволен от себе си. Харесваше му да я докарва до оргазъм. Чудеше се колко още ще може да й даде. Наистина ли жените можеха да свършват безброй пъти един след друг, или беше мит? Трябваше да провери.

Тя се разтрепери отново под ръката му. Може би трябваше да се върнат в леглото или поне да се качат на дивана, но той не можеше да помръдне. Все пак скоро щеше да навърши трийсет и седем, не беше тийнейджър. Затова само смъкна останалите завивки на пода.

Амбра легна на гърдите му. Лежа така, докато дишането й не се успокои. Докосна зърното му.

— Къде е Фрея, докато ти си тук? — попита го сънено.

— При Елинор — отвърна той, без да помисли.

Съжали в същия момент, когато думите излязоха от устата му. Усети как тя леко се скова.

— Окей.

Мамка му, мамка му, мамка му!

— Амбра, слушай…

— Не, не, няма нищо.

— Извинявай, беше грубо от моя страна.

— Наистина няма значение.

Той я докосна, поглади с палец ръката й, искаше му се да не беше казвал нищо. Никога не беше вярвал, че един мъж може да има чувства към две жени едновременно. Но това, което изпитваше към Амбра, не беше просто похот, а нещо далеч по-сериозно. Погали я по рамото.

— Искаш ли да дойдеш с мен на парти? — попита тихо.

— Парти ли? — учуди се тя, все така отпуснала глава на гърдите му, все едно думата й беше непозната.

Той я хвана за ръка, обърна я, целуна дланта.

— Ще се радвам, ако дойдеш — промърмори с устни върху топлата кожа. — Приятелят ми, за когото ти разправях, Дейвид Хамар, ме накара да обещая да отида. И помоли да доведа някого. Искаш ли да ме придружиш?

Амбра седна и го изгледа изпитателно:

— Искаш да ме заведеш на парти? Където ще бъдат приятелите ти?

— Сгреших ли, като те поканих?

Тя сбърчи чело.

— Просто не го очаквах.

— Най-обикновено тържество, нищо особено. Ще те разбера, ако не искаш.

Тя обаче кимна:

— Напротив, искам. Благодаря ти, ще дойда с удоволствие.

Том се почувства странно щастлив. Изведнъж вече нямаше нищо против да отиде на приема.

— Запиши си го в графика тогава — каза той с широка усмивка, усмивка, в която се отразяваха Амбра и оргазмите, и надеждите за бъдещето.

Изтегна се сред завивките и възглавниците, придърпа я към себе си.

— Сигурна ли си?

— Напълно.

Тя пак пусна любимото си предаване, сви се до него. Той сложи купата с бонбоните пред нея, отпусна брадичка на главата й и единия си крак върху нейните, прегърна я. Сънено се загледа отново в странното предаване. Клепачите му натежаваха все повече, докато слушаше злобничките коментари на Амбра и дъвченето на сладкишите. Някъде сред евтините картини, разтиканите задлъжнели участници и шумолящите опаковки на шоколадите Том си помисли, че не се е чувствал по-удовлетворен от дълго време насам. Може би в целия си живот.