Само един риск

43

Амбра гледаше без ентусиазъм редиците закачалки. От осветлението в магазина я заболя глава. Или пък от тежкия мирис на парфюм. Или пък от факта, че тъкмо беше приключила дежурството си и беше изтощена. След дежурство винаги беше като пребита, дори в нормалните дни. Искаше й се да се беше престрашила да отложи срещата с Джил, но не можа.

И сега беше тук.

— Но какво иска да каже той? Какво мислиш, че означава това? — попита тя Джил.

Точно това мразеше. Когато не разбираше какво означават чуждите действия. Когато започнеше да гадае какво се крие зад думите, поведението и жестовете.

Тя харесваше Том, а и сексът беше невероятен. Но сексът си оставаше просто секс. Беше твърде лесно да разчете собствените си чувства и надежди в една усмивка, в страстна целувка, в любовен уикенд. Защото уикендът беше точно такъв — любиха се пак и пак и сега тя изпитваше безброй емоции. Какво обаче изпитваше той? Какво щеше да стане сега? И какво означаваше поканата му да го придружи на онова парти?

— Според мен означава, че иска да идеш с него на купона — отвърна Джил сухо.

Тя извади една закачалка с рокля, петата или шестата, или може би десетата, на Амбра вече не й пукаше. Искаше да мисли само за Том и за секс.

— Ами тази? — предложи Джил.

Амбра погледна роклята. Дантела и гол гръб. Направи гримаса.

— Мразя дантели.

— Тогава може би нещо по-облечено.

Беше задушно и в магазина — как му беше името — имаше твърде много хора. Накъдето й да се обърнеше, виждаше момичета от висшата класа с еднакви прически, дрехи и държание.

Тя не искаше това, чувстваше го с всяка непочистена пора и не епилирана повърхност на тялото си.

Погледна с копнеж към изхода, но Джил поклати глава предупредително:

— Да не си посмяла да се измъкваш.

— Не може ли поне да побързаме малко?

Дори и когато беше свободна, Амбра никак не си падаше по шопинга, особено пък в бутици. А купуването на дрехи в компанията на Джил беше непоносимо. Все едно да се разхождаш с някой, който само иска да те обижда.

— Ще стане по-бързо, ако благоволиш да избереш нещо.

Джил й показа лъскава рокля, която беше цялата в панделки и пайети. Амбра я изгледа с отвращение.

— Това пера ли са?

Поклати глава. Само не пера. С пресилено изтерзан поглед Джил върна закачалката на място.

— Да го отложим за някой друг ден, госпожице журналист?

Само че тя щеше да ходи на парти с Том (о, настръхваше само като си кажеше наум името му), тъй че все нещо трябваше да купи. А и беше обещала на Джил да идат на шопинг, затова най-добре да се опита да убие с един куршум два заека.

— Не, не, ще събера сили — отвърна Амбра и се помъчи да изглежда енергична, докато част от нея, доста голяма част, си представяше как се хвърля през витрината.

Как издържаха хората? Всички тук имаха вид, като че ли току-що са слезли от модния подиум. Макар че Джил беше най-голямата звезда, Амбра забеляза и други знаменитости. Репортерът у нея искаше да ги интервюира, да измъкне тайните им, а не да пробва дрехи, с които и без това нямаше да изглежда по-добре.

Джил не обръщаше внимание на погледите, които привличаше. Извади други две рокли — една червена и една жълта. Амбра поклати глава.

— Ти си безнадежден случай — въздъхна Джил.

Започваше да се вкисва.

— Уморена съм — оправда се Амбра.

Последните дни почти не беше спала, само правеше изобретателен секс с Том и работеше като луда. Ставаше рано за работа и той се будеше с нея. Купуваше неща за закуска, докато тя се къпеше, правеше й сандвичи и кафе. Целуваше я, изпращаше я до работа. Ухаеше приятно, когато се сбогуваха. Държеше се неустоимо.

— Сексът е невероятен — каза, докато Джил продължаваше да се разхожда между закачалките.

Вадеше, разглеждаше, връщаше. Отново и отново.

Амбра вървеше след нея. Имаше нужда да поприказва с някого. Снижи глас:

— Беше неописуемо. Никога не съм свършвала толкова пъти и оргазмите… Различни от всичко досега. — Последва Джил. — Имала ли си някога такъв оргазъм? Като най-хубавото преживяване в живота ти, каквато не си вярвала, че съществува?

— Най-вече самостоятелно — отвърна Джил разсеяно, взе една рокля на точки и с волани по ръба и я огледа критично.

— Свърших няколко пъти — продължи Амбра.

Обикновено беше доволна и на един път. Дори на половин.

— Уф, не искам да слушам! — прекъсна я Джил и й подаде роклята.

— Ама ти непрекъснато дърдориш такива работи, нямаш капка свян.

— Когато става дума за мен, да. Задръж си множествените оргазми за себе си.

Амбра се озърна, увери се, че никой не подслушва.

— Можеш ли да свършиш само от секса?

— Имаш предвид вътре-вън? Не.

— Обичайно ли е? Да свършиш, без да си помагаш с ръце, как мислиш?

— Защо говорим за това?

— Защото се наложи да му покажа, той май мислеше, че може.

— Сигурно бившата му го е заблудила. Някои правят така. Развалят работата за всички останали.

— Да не казваш, че се е преструвала?

Трябваше да признае, че мисълта за Елинор, симулираща оргазми, я ободри значително.

— Правила съм го хиляди пъти. Кой ти има време да ги чака да се натуткат? Но той още ли е с нея? Амбра, ако е така, не можеш да се надяваш между вас да излезе нещо.

— Ама той изглежда заинтересован. И не се надявам на нищо — излъга тя.

Джил я изгледа скептично, но смени темата:

— Какво мислиш за тази? Щеше да е по-добре, ако имаше бюст, но може и да ти стане.

И размаха нещо пред лицето й. Амбра понечи по рефлекс да поклати глава срещу женствената синя рокля — изглеждаше скъпа и леко курвенска, изобщо не й беше в стила, — но Джил я прекъсна с глух глас:

— И преди да си отказала — ако не я пробваш, ще те запиша, ще кача клипа в инстаграм, ще обявя, че това е сестра ми и ще тагна всички от „Афтонбладет“.

Амбра издърпа роклята от ръцете й.

— И след това отиваме за обувки.

Амбра изстена.

Джил тръгна с нея към пробната.

— И бижута. И наметка. Видях една на „Диор“, която ще ти отива. Ако няколко дни не ядеш.

— Отказвам да купувам наметки. И отказвам да гладувам. Наметките трябва да са широки.

— Отказвай колкото си щеш. Само че не можеш да идеш с кожено яке или онова грозно зимно палто на вечерно парти. Дори бедните не искат такива дрехи. Ще ти купим наметка. — Джил наклони глава, както правеше, когато се готвеше да манипулира някого, за да му наложи волята си. — Позволи ми да го направя за теб, забравих рождения ти ден, срам ме е, нека да ти се реванширам.

— Предпочитам да се срамуваш — отвърна Амбра, която още й се сърдеше.

Но знаеше, че е загубила. Нямаше сили да се бори с Джил, не и когато беше в такова настроение. Освен това мислите й бяха заети с Том Лексингтън.

Том, Том, Том.

Нямаше какво да се заблуждава, беше си загубила ума по него, мислеше си, докато влизаше в пробната. Съблече се и внимателно намъкна синята рокля.

— И бельо. Трябва да купим бельо. Още ли си вътре? — Джил се провикна иззад вратата на пробната.

— Тук съм — отговори Амбра.

Беше голямо и луксозно помещение, малко канапе, няколко закачалки, меко осветление. Би могла да поостане тук. Да си почине.

Джил затропа.

— Амбра?

— Да, да.

Тя си нагласи несръчно презрамките, пооправи острото деколте. Джил вероятно имаше право, щеше да й трябва друго бельо за това.

Завъртя се пред огледалото, огледа се от всички ъгли. Всъщност може и да не мразеше тази рокля.

— Пробвай тези обувки. — Джил отвори вратата, огледа я и й подаде чифт обувки.

Тънки високи токове, остър връх.

— Не мога да ходя с това — възпротиви се Амбра, но все пак ги взе.

Бяха точният размер и не бяха нито бабешки, нито нелепо младежки. Елегантни, модерни, дори готини.

Сякаш й шепнеха: обуй ни, обуй ни. Боже, бяха божествени! Ако се упражняваше всеки ден и най-важното, стоеше неподвижно на партито, можеше и да се получи.

— При кой фризьор си ходила? — Джил беше отворила вратата и проточваше врат.

— Защо? — Амбра погледна в огледалото.

Беше бледа и имаше сенки под очите, но косата й си беше както винаги. Нищо й нямаше.

— За да знам кого да отбягвам. Зарежи го. Лудвиг ще ти запази час при моя.

Амбра отвори уста да протестира, но я затвори, като видя изражението на Джил. Приглади с ръка лъскавия син плат. Не смееше да поглежда цената. Дали Том щеше да я хареса така? И дали очите му щяха да проблеснат опасно, ако я видеше в бельото, което Джил й подаде? Амбра го взе и го разгледа. Светлосива коприна. Съвсем мъничко дантела. Том май харесваше дантела.

Тя окачи бельото, излезе от пробната, все още облечена с роклята.

— Признай, че ти харесва — рече Джил.

— Макар че върху мен е похабена.

Джил й показа две колиета и я изгледа изпитателно:

— Какво ще кажеш?

Амбра кимна към отражението си в огледалото.

— Както не пропускаш да изтъкнеш, аз не съм фотомодел — въздъхна тя.

Виждаше само малките си гърди и нетренирани коремни мускули.

— Много си хубава даже — заяви Джил разсеяно, остави колиетата и взе чифт проблясващи обици. Приличаха на снежинки.

Амбра подбели очи.

— Да бе, точно!

Джил я изгледа смаяно:

— Ама ти сериозно ли го мислиш? Наистина се имаш за грозна? Мислех, че само се бъзикаме.

Амбра сви рамене. Не биваше да взема присърце коментарите на Джил, независимо дали бяха сериозни, или не. Но Джил беше невероятно красива още на четиринайсетгодишна възраст. Да общуваш с нея, когато и без това си с крехко самочувствие, да ставаш като невидима в момента, в който Джил се появи — тези неща бяха оставили следи. Тя не мислеше за това често, не беше повод за гордост.

— Знаеш ли колко често критикуват външния ми вид? — попита Джил.

Амбра изгледа скептично перфектната си сестра:

— Не те ли обявиха за най-сексапилната жена в Швеция преди няколко години?

— Нали си чела какво ми пишат в инстаграм? Прекалено съм дебела, прекалено съм мургава, прекалено нагласена, прекалено гримирана. И то при положение, че блокирам най-ужасните, онези, според които трябва да се самоубия, понеже съм толкова тлъста и грозна.

— Уф, знам, ужасно е.

Беше потискащо. Сякаш трябва да те заклеймят, защото си жена и си се осмелила да се покажеш пред хората.

— Но ти обръщаш ли внимание? Сериозно, искам да кажа?

Джил все се хвалеше колко е дебелокожа.

— Понякога.

— Разбирам, че е гадно — кимна Амбра, но си помисли, че Джил изобщо не разбира как е за другите, за простосмъртните. А и никога, за нищо на света, не заемаше позиция по никой въпрос, никога нямаше мнение за нищо. Всичко при нея беше повърхностно.

— Амбра, толкова си хубава! Как можеш да не го виждаш? Как може да не виждаш това, което виждам аз? Хубава жена с перфектна кожа, прекрасна коса, невероятни очи и съвсем нормално женско тяло.

Амбра се обърна смутено.

— Но Джил, когато сме някъде, винаги теб те гледат, а аз съм невидима. Не може да става и дума за сравнение между нас. Толкова пъти сме излизали и хората са идвали при теб, казвали са ти колко си красива, правили са ти комплименти.

— И теб те заглеждат. Мъжете те заглеждат.

Джил понечи да остави обиците снежинки, но Амбра ги грабна, напомняха й за Кируна, за Том и за пътуването с шейната.

— Не ме заглеждат — отсече.

Джил кимна упорито:

— Напротив. Зяпат те, но ти не забелязваш. Твърде си заета да си раздразнителна, сърдита, да се преструваш, че не ти пука за нищо.

— Глупости!

— Така или иначе, ти си много хубава и най-после имаме напредък. Искаш ли обиците? Добре, сега ще изберем чанта, която да им отива. Нещо лъскавко.

Амбра се прибра вкъщи и отвори всички торби и кутии. Джил беше платила астрономическата сума, без да й мигне окото и с луксозна кредитна карта, каквато Амбра беше виждала само по телевизията. Не беше лесно, но реши поне веднъж в живота си да позволи да я черпят, без веднага да се опита да се отплати.

Един път не се броеше.

Разгледа съкровищата си. Скъпи маркови бижута в плоски кутийки, елегантна чантичка — лъскава и неприятно скъпа, все още в луксозната платнена торбичка. Светлата вечерна наметка на „Диор“, която вероятно никога повече нямаше да има повод да сложи, коприненото бельо и разбира се, роклята и обувките.

Колко глупаво, гърлото й се стегна. Но никога не беше получавала толкова много подаръци и сега се оказа по-повърхностна, отколкото смяташе, защото това, което изпитваше към новите си придобивки, беше чиста любов.

А и щеше да е весело да се понаконти. Погали с върха на пръстите тънката шумоляща хартия, която стърчеше от луксозния лъскав хартиен плик с логото на „Прада“.

Може би дори супервесело.