Кървава целувка

9

Маратонките на Крейг докоснаха дъното на басейна в същия миг, в който онзи... е, със сигурност поне беше мъж... се вряза във водата с такава мощ, сякаш някой беше метнал вътре джип. След като приливната вълна утихна, помещението бе обляно в равномерна светлина, струяща от огромното, нелепо облечено тяло, което превръщаше ваната с размери на олимпийски басейн в лампа.

Този тип приличаше на смесица от кечист и нещо, дошло от магазин за играчки.

Крейг обаче нямаше намерение да си губи времето с опити да го разгадае.

Избърса си лицето и първо си набеляза възможни пътища за бягство: имаше четири или пет врати, включително и онази, през която се беше появило нещото с надуваемия пояс, но той бе готов да се обзаложи, че до една са заключени. Нищо на тавана. Нито по стените. Нито на дъното на басейна.

Второто оглеждане наоколо бе, за да провери дали в ситуацията не се е намесил още някой. Аха. В периферията се бяха появили двама огромни мъже, облечени в черно, с качулки на главите и очила за нощно виждане. Бяха тежко въоръжени, ала оръжията им бяха прибрани и те като че ли държаха под око всички в басейна, сякаш търсеха признаци за слабост или опасност.

Третото оглеждане целеше да установи кой бе стигнал до този етап. Десет... не, дванайсет... почакай, тринайсет души бяха в басейна заедно с него, включително и жената, заедно с която бяха паднали от високото.

Както и русокосата рецепционистка. Парадайз.

Макар че тя не беше сама.

Не, беше се облегнала на един от мъжете, отпуснала длан върху ръката, с която той я беше прегърнал закрилнически през кръста.

В което нямаше нищо чудно. Около жени като нея винаги се навърташе някой от противоположния пол. Нощни пеперуди и светлина, и разни такива.

Крейг си заповяда да откъсне поглед от тях... и това подейства за около минута. След което се улови, че преценява онзи тип като противник в битка - ръста му, силата в плещите му, линията на челюстта му.

Сякаш двамата щяха да се изправят един срещу друг.

Което, естествено, беше нелепо.

Той нямаше никакво право над тази жена... а и в момента единственото, за което трябваше да мисли, бе как да се добере до финалната права, която го очакваше в края на всичко това, каквато и да беше тя...

Осветлението в помещението се включи, пропъждайки сенките и разкривайки всички ъгълчета и потайни местенца, където не се спотайваха никакви опасности.

Крейг обаче знаеше, че това не е краят. На мястото на братята, той също не би спрял там. Все още твърде много хора се държаха на крака.

Вратата в далечния десен ъгъл се отвори рязко, сякаш някой я беше изритал.

И тогава се появи следващата вълна.

Един по един в стаята влязоха близо дванайсетина воини -Братството, помисли си той. Това трябва да беше Братството. Телата им бяха огромни, толкова, че дори той изглеждаше дребен в сравнение с тях, и също като двамата стражи, до един носеха маски на лицата и черни кожени дрехи, покриващи ги от глава до пети.

За разлика от другите двама, те държаха пистолети.

В миг онзи с детския пояс и ефектното появяване се изпари. А после и последните капки вода се отцедиха в канала в далечния край на басейна.

Кандидатите около Крейг се разшаваха, подгизнали до кости и изтощени. Той обаче не помръдваше... също като Ново: и двамата се досещаха, че нещата тепърва ще загрубеят.

Така че беше най-разумно да си пазят енергията, докато не се появи нещо, срещу което да се изправят.

Пистолетите - помисли си Крейг - бяха лоша новина.

Поддали се на стадния инстинкт, останалите кандидати се скупчиха заедно; онези, които бяха в плитката част, заотстъпваха назад, докато бойците се приближаваха към басейна, свървайки към мокрите стъпала, които сега отвеждаха до циментов под с една-две локвички.

И ето че заплашителните мъже с пистолетите вече слизаха в басейна; тежките им ботуши тропаха като гръмотевици, кобурите им поскърцваха. Когато спряха, беше невъзможно да се каже върху кого са се фокусирали - лицата им бяха обърнати към групичката, ала очите им бяха скрити.

Преценявайки позицията си, Крейг реши, че засега бе най-разумно да остане с другите, така че...

Един по един, братята вдигнаха автоматичните си оръжия и се прицелиха в кандидатите. А после най-високият от тях пристъпи напред, описвайки бавни, лениви кръгове с дулото, сякаш си избираше най-добрата мишена.

На това му се казваше стадна паника. Кандидатите изпаднаха в ужас и се защураха насам-натам, мъчейки се да се скрият зад другите, подхлъзвайки се, падайки. Няколко от тях се свлякоха на колене и започнаха да хленчат и да се молят, преди дори да беше изстрелян и един куршум.

Ама че нелепо, помисли си Крейг. Ако по кандидатите щяха да стрелят, определено нямаше да е смъртоносно. Досега братята бяха вземали твърде много предпазни мерки. А той беше готов да посрещне някои куршум, ако това щеше да му помогне да стигне до следващия рунд.

Давайте. Болката не го плашеше.

Изпъна рамене и се изправи срещу тях... давайки си сметка, че зад действията му вероятно се крие още една причина. Само че той отказваше да я признае дори пред себе си.

Хайде де - помисли си. - Елате тук.

Елате тук...

Ала те не се насочиха към него.

Не... насочиха се към някой друг. Мамка му, не и Парадайз.

- Хей! - извика Крейг. - Хей, задник!

В мига, в който мъжете в черно пристъпиха в помещението с басейна, Парадайз ги разпозна. Това бяха братята. След като беше прекарала толкова много време, работейки с тях, тя прекрасно познаваше миризмата, аурата им... и бе започнала да ги смята за някакво подобие на бащи, нейни закрилници.

Но не и тази нощ.

Особено когато слязоха в басейна, вдигнаха оръжия... и един от тях се прицели в нея.

Рейдж. Рейдж бе този, който се прицели в нея и започна да се приближава. Знаеше го, защото тялото му бе по-едро от на останалите.

Не, не - помисли си тя. - Не можеш да ми причиниш това. Баща ми...

Ала той не се поколеба. Приближи се до тях с Пейтън, вдигнал оръжие, сложил пръст на спусъка.

- Хей! Задник!

С крайчеца на окото си Парадайз видя как един от кандидатите пристъпи напред и размаха ръце.

Беше нейният мъж... тоест онзи мъж, Крейг...

- Застреляй мен! Хей! Шибаняк! Застреляй мен вместо нея.

И братът направи именно това.

Без да извръща глава от Парадайз, Рейдж протегна ръка настрани и натисна спусъка.

Парадайз изпищя и потръпна в ръцете на Пейтън, докато наоколо изригваше хаос, пронизителни гласове отекнаха из стаята като паническите крясъци на стотици подплашени птици.

- Не! Господи, не!

- Млъкни - изсъска Пейтън, задържайки я на мястото й. -Просто млъкни.

Как ли пък не. Когато Крейг се свлече на земята, тя се отскубна от Пейтън и се нахвърли върху брата. Беше като буболечка, блъснала се в предното стъкло на кола, но нищо от това нямаше значение. Не можеше да понесе някой да пострада... най-малкото пък онзи мъж. Размахала ръце, тя сграбчи дулото на оръжието и се вкопчи в него с всичка сила, опитвайки се да го овладее. Безуспешно. Преди да разбере какво се случва, се озова по лице върху влажния цимент, прикована към пода в тила и кръста. Извърна глава и панически погледна към другия край на басейна, за да види дали Крейг още е жив.

На едно и също ниво с нея, той се гърчеше, вкопчен в бедрото си. Единствената друга жена в групата коленичи до него, отмести ръцете му настрани, прегледа раната. След това съблече тениската си и я разкъса, разкривайки мускулесто тяло и черен спортен сутиен.

Използвайки дълга ивица плат като турникет, тя я завърза около горната част на бедрото му така, сякаш не й беше за първи път.

- Пусни я - настоя Пейтън зад нея. - Пусни я, по дяволите!

- Или какво? - долетя изопачен глас откъм високоговорителите над тях... сякаш някой беше казал думите в модулатор за глас.

И именно в този миг Пейтън си изгуби ума. Извила глава назад, Парадайз видя невероятната гледка - обзет от неудържима агресия, оголил зъби в ръмжене, Пейтън се нахвърли върху Рейдж, сипейки юмруци и ритници в опит да го отскубне от Парадайз. В следващия миг вече не беше сам - мъжът, който беше демонстрирал завидни атлетически умения на гимнастическия кон, се присъедини към него.

Бум! Бум!

Двамата бяха простреляни от друг от братята. Както и още двама мъже, опитали да се намесят. Междувременно някои от останалите се катереха по стените, използвайки стълбите от неръждаема стомана, за да излязат от басейна... само за да бъдат ударени от ток и отново да паднат вътре.

Една врата се отвори и над главите им се разнесе глас:

- Всеки, който иска да си тръгне, може да го направи. Няма да ви се случи нищо лошо. Всичко може да свърши още сега. Единственото, което трябва да направите, е да изтичате през вратата.

В същия миг Рейдж я пусна и отскочи назад. Парадайз се хвърли към Пейтън и отново го обърна по гръб.

- Колко лошо? Къде?

- Ръката... шибаната ми ръка.

Парадайз последва примера на другата жена и си свали тениската, откъсвайки парче от нея с помощта на зъбите, за да го завърже над кървящата рана на ръката на Пейтън.

След това вдигна яростен поглед към братята.

- Да не сте си изгубили шибания ум! Това е училище, не война! Какво си мислите, че правите, по дяволите!

- Можете да си вървите още сега - продължаваше гласът над главите им. - Просто се изкачете по стълбите в плиткия край на басейна и се махнете от всичко това.

Парадайз усети как я обзема пристъп на пронизваща ярост, от който й причерня пред очите, и преди да осъзнае какво прави, тя се изстъпи пред братята.

- Застреляйте ме! Хайде де! Направете го, шибани страхливци!

Нямаше представа какво казва. Какво прави. Никога в живота си не беше виждала толкова много оръжия, още по-малко пък нарочно да е заставала пред тях... ала й беше прекипяло и това отприщи учудващ прилив на сила.

Не че на братята им пукаше. Те просто си стояха там, без да помръдват и да реагират, сякаш нямаха нищо против да изчакат, докато на Парадайз й свърши горивото.

Така че тя се обърна към кандидатите, които си тръгваха.

- Къде отивате! Трябва да се биете! Това не е правилно...

И просто така, вратата се затвори и звукът от спуснато резе отекна из помещението.

- Сега ще трябва да довършите Първата нощ - заяви гласът над тях. - Последната фаза започва след три... две...

- ...едно.

И именно тогава осветлението стана лилаво-синьо, преминавайки в ултравиолетовия спектър.

А братята откриха огън по тях.