Кървава целувка

23

Шибаната Бритни Спиърс.

Докато седеше в задната част на класната стая, единственото, за което Крейг бе в състояние да мисли, бе тъпото видео на „Още веднъж, бейби“ отпреди цяла вечност. Беше гледал проклетото нещо само веднъж, когато един негов по-голям братовчед, преминал през преобразяването си, го беше зяпнал, запленен по начин, който Крейг не беше могъл да разбере. По онова време единствената му мисъл бе как някаква си тъпа ученичка с плитки, плисирана поличка и полугол корем би могла да привлече чието и да било внимание.

А сега? Разбираше го, и още как.

- ...този детонатор е от оловен азид, оловен стифнат и алуминий. Поставя се ето тук, около заряда в основата, който в този случай е от тетрил. - Бун вдигна ръка и братът Тормент кимна. -Да?

- Има ли други заряди?

- Добър въпрос. Може да използвате диазодинитрофенол, както и живачен фулминат, смесен с калиев хлорат. Ала ние в Братството използваме първия тип.

Урокът продължи: Тор, както им беше казал да го наричат, ги въвеждаше в правеното на бомби, а Бун го прекъсваше от време на време с поредния „добър въпрос“.

Ако не го биваше толкова в ръкопашните двубои и ако не беше тих и не създаваше никакви проблеми, спокойно можеше да се превърне в задника на класа.

Междувременно двете полукълба на мозъка на Крейг си прехвърляха топката и той си каза, че в етикетите творческа и аналитична половина май действително имаше някаква истина: „аналитичната“ му част беше погълната от ставащото отпред, където върху дългия плот бяха подредени цял куп химикали в различни състояния и контейнери, а черната дъска беше изписана с диаграми.

„Творческата“ му страна (или както вероятно би било по-точно да я нарече - „женкарското вместилище за всякакви сексуални мисли“) непрекъснато го караше да поглежда към Парадайз. Тя седеше напред и малко вдясно и за разлика от него, изглеждаше напълно съсредоточена: беше се привела напред, погълната от информацията, която им преподаваха, и си водеше записки.

Половината от косата й беше прибрана в хлабав кок, който беше вързала с дебел черен ластик, и носеше същата широка бяла униформа, както и останалите в класа. Само дето спокойно би могла да е по бикини под цялото това изобилие от руси вълни, спускащи се по раменете и гърдите й.

Престани.

Как ли пък не, сопна се либидото му.

Страхотно. Сега не само се разсейваше, но и спореше със самия себе си. Ако продължаваше в същия дух, мозъкът му много скоро щеше да изпуши. Буквално.

Миг по-късно отново се взираше в нея.

Проблемът му (освен оргазмите, които беше получил под душа) беше основата на тила й.

Кожата там със сигурност беше толкова мека, колкото и онази на стъпалото й.

Нямаше как да бъде другояче.

Крейг се раздвижи на стола и скришом пъхна ръка под чина, за да се намести. По дяволите. Трябваше да престане с това.

И все пак, докато се съсредоточаваше върху Тор и лекцията за бомбите, в ума му изплува фантазия, в която той става, приближава се до нея и плъзва устни по бледата ивица между линията на косата й и яката на широката й бяла риза...

- Крейг?

- Какво? - изписука той в отговор на Тор. Побърза да се прокашля и опита с доста по-мъжествен глас: - Искам да кажа... какво?

- Ела тук и ни помогни с тази демонстрация.

Крейг хвърли поглед надолу, чудейки се какво ли представление ще изнесе на всички, ако се изправи на крака.

А после почувства погледа на Парадайз върху себе си... и пенисът му ритна толкова силно, че хълбоците му подскочиха.

Да, дълбоко се съмняваше, че това бе детонацията, за която говореше учителят им.

- Крейг?

Възцарилата се неловка пауза накара Парадайз да събере сили и да погледне през рамо.

През цялото време мъчително ясно си даваше сметка за това, къде бе избрал да седне Крейг... дотам, че сякаш бе извадила пудриера и бе нагласила огледалцето така, че да го вижда. Което беше нелепо. След речта му от снощи („Не ти, не сега“) беше почти сигурна, че той вече изобщо не мисли за нея, така че беше абсурдно да му посвети дори секунда от времето си, когато не беше свързано с ученето.

Пък и той не беше сторил нищо, с което да привлече вниманието върху себе си.

За разлика от останалите в класа. Бун беше задал цял куп въпроси, започвайки със: „Защо не мога да използвам лаптоп, за да си водя записки?“. На което братът Тормент бе отвърнал: „Защото от тракането на клавиатура ми иде да си извадя пушката. А едва ли си в настроение за дупка в главата тази вечер“. И свършвайки, две секунди по-рано, с поредния въпрос, който, ако трябваше да е откровена, беше от полза за всички.

Бун беше умният.

Акс си седеше сам, допрял връхчетата на пръстите си пред себе си, сбърчил вежди, без да си записва нищо, ала благодарение на мрачната му аура не беше нужно да казва каквото и да било, за да си сигурен, че е в стаята. Ново също не приказваше много, но когато го направеше, всички слушаха. И разбира се, Пейтън, който подхвърляше по някоя и друга шега от време на време.

И все пак Крейг, безмълвният, мрачният Крейг бе онзи, на чиито вълни бе настроена Парадайз.

Освен това нямаше представа защо, по дяволите, не се изправя.

Тук обаче ставаше нещо повече. Той си седеше на чина като сърна, попаднала под светлините на връхлитаща кола, и се взираше в черната дъска така, сякаш бе забравил как се става от стол.

- Крейг? - подкани го Тор. - Къде се отнесе? Почивка ли реши да си вземеш?

Пейтън стана и се отправи към черната дъска зад плота с химикали.

- Нека аз да опитам. - Взе парче тебешир така, сякаш беше мъртъв паяк, и погледна към брата. - Това нещо не беше ли забранено със закон в началото на миналия век?

- Да не предпочиташ да пишеш с лицето си? - провлачи Тор.

- Разрешено ли ти е да говориш такива неща на учениците?

- Достатъчно добър воин ли си да ме спреш?

Пейтън поклати глава.

- Не. Ни най-малко.

- Добър отговор, синко. Усещам, че ще се справиш в програмата. - Тор го потупа по гърба. - Защо не спасиш срамежливото си приятелче и не ни покажеш какво знаеш?

Парадайз сведе поглед към записките си. В началото на нощта й беше наистина трудно да отиде в общата стая, където се бяха събрали всички, и да се държи нормално в присъствието на Крейг. Той, от своя страна, като че ли изобщо не се беше впечатлил - нито от нейната поява, нито от появата на когото и да било. Не срещаше ничий поглед и надали беше казал повече от три думи.

Точно както Парадайз беше очаквала. И все пак, като се имаше предвид колко й беше трудно дори да диша нормално, когато той беше наблизо, това й се струваше несправедливо.

Вземи се в ръце, заповяда си тя. Трябваше да се съсредоточи върху урока. Това бе не само правилно, полезно и причината да се намира в тази стая... но и бе далеч по-малко вероятно да я подлуди.

Почти успя.

Два часа по-късно им позволиха да станат, за да се раздвижат и да отскочат до тоалетната. Парадайз бе възнамерявала да отиде до дамската съблекалня сама, ала Ново я настигна и тръгна с нея.

- Може ли да те попитам нещо? - попита тя, докато отваряше вратата и я задържа, така че Парадайз да може да влезе. - Лично е.

- Ами... разбира се. - Парадайз си избра една от петте кабинки и се опита да не се замисля върху това, че тя и една жена, която й беше почти непозната, ще пишкат на едно и също място. - Какво има?

Ще се справиш, каза тя на пикочния си мехур.

Ново, естествено, нямаше никакъв проблем. Тя вероятно с нищо нямаше проблем.

- Някога правила ли си го с жени?

Парадайз обърна рязко глава към стената на кабинката. Първата й мисъл? Мамка му, май трябва да си закопчая панталона. Усилията й бяха обречени на провал, след като й бяха сервирали нещо подобно.

- Шокирах ли те? - Ново се засмя и пусна водата.

Разнесе се звук от отваряне на врата, а после - от пусната чешма.

- Ехо?

- Ъ... - Парадайз се огледа наоколо, сякаш прасковените метални стени на кабинката, белият таван или пък бледосивият под можеха да й помогнат.

- Да разбирам, че отговорът е „не“. - Нов смях. - Не се учудвам.

За миг Парадайз се поколеба дали да не излъже, просто за да не изглежда по-малко готина, отколкото очевидно беше Ново. Но също както с разсейването в час - не за това беше тук.

- Всъщност с никого не съм го правила.

- Да, и за това се досетих.

Парадайз се намръщи.

- Тогава защо ме попита?

- Харесва ми да съм права.

Какво, по дяволите става, помисли си Парадайз, докато се взираше в сивите плочки в краката си.

- Но ти си го правила? С жени, имам предвид.

- В миналото. И с мъже. Обичам, когото обичам. Онези части долу нямат значение.

- Леле.

Гласът на Ново стана остър.

- В това няма нищо нередно.

- Не, аз не... не те критикувам или съдя. Просто смятам...

- Че е мръсно и неправилно, разбрах те.

Парадайз се замисли за всички ограничения на благородния си произход. А после си представи какво ли би било да бъде онази, която е, без извинения и компромиси.

- Не - заяви тя. - Смятам, че това е наистина невероятно.

И я виж ти, при тези думи най-сетне свърши онова, заради което беше влязла в кабината. След като пусна водата и отвори вратата, с изненада (като се имаше предвид царящата тишина) установи, че Ново все още беше там.

Лицето й беше придобило предпазливо изражение, сякаш искаше да прецени дали Парадайз не се преструва.

Парадайз срещна синьо-зелените й очи без никакво колебание, докато си миеше ръцете с топла вода и сапун с аромат на лимон.

- Всъщност ти завиждам - промълви, докато поглеждаше отражението си в огледалото.

Никакъв грим и флуоресцентно осветление не бяха особено добра комбинация, когато не си спал от близо четиресет и осем часа... и си преминал през организирано изтезание.

- Защо при теб да е различно? - попита другата жена.

- Моля?

- Ако харесваш момичета.

- О, не. - Парадайз си спомни как бе реагирала на Крейг. И за удоволствието от представата за ръката му под одеялото, която беше запечатала в ума си. - Не, аз си падам по мъже.

Ново сви рамене и се изпъна.

- Значи, въпросът ми си остава. Защо при теб да е различно?

Парадайз се взря в отражението си и се замисли за своето потекло. За баща си.

- Дълга и скучна история.

- Дългите истории, за които хората не искат да говорят, никога не са скучни.

Промяната в тона на Ново накара Парадайз да я погледне. Другата жена беше приковала очи във вратата на тоалетната, силното й тяло беше изопнато като струна, ръцете й стискаха ръба на умивалника така, че кокалчетата й бяха побелели.

- Какво се е случило с теб? - прошепна Парадайз.

Ново тръсна глава и се съсредоточи.

- Нищо, което да има значение вече. Отиваме в стаята за тежести, нали?

- Така ли казаха?

- Аха.

Парадайз сигурно е била прекалено погълната от това, да гледа как Крейг излиза от класната стая.

- Започвам да си губя ума.

- Съвсем добре си. Наплискай си лицето със студена вода. Ще ти помогне да се съвземеш... при мен винаги действа.

Другата жена излезе и Парадайз я проследи с поглед, след което пусна кранчето за студената вода.

Нищо не пречеше да опита.

Може би водата щеше да поохлади и либидото й.