Кървава целувка

26

Парадайз най-сетне стъпи на тепиха, но не пусна лоста. Дробовете й горяха, раменете и бицепсите й крещяха, а по гърба й се спускаше струйка кръв. За щастие, вече знаеше, че усещането за слабост бързо ще отмине и после ще дойде ред на нова серия.

Хвърли поглед към Пейтън и нямаше как да не се впечатли. Той беше на бягащата пътека и тичаше с всичка сила, едрото му тяло бе в съвършена форма, вдигнал глава, очите му изглеждаха нефокусирани, ала нащрек. Никога не би го взела за атлет... разбира се, преди той правеше маратони само с бонга.

Въпросът бе къде беше...

- Хей.

Ново се приближи до нея и Парадайз се усмихна.

- Добра работа с коремните преси. Направи колко, поне петстотин?

- Всъщност бяха петстотин осемдесет и две. Слушай, Крейг току-що си тръгна. Изглеждаше разстроен. Хрумна ми, че би могла да идеш да му помогнеш с проблема му.

Парадайз се обърна към вратата, но после спря.

- Не... искам да кажа, аз дори не го познавам.

- Че кой от нас го познава? Пък и съм доста сигурна, че именно с теб иска да говори.

- И защо?

- Просто имам такова чувство.

- А... окей. Благодаря.

Докато се отправяше към изхода, тя погледна към брата Тормент.

- Разрешавате ли ми да отида до тоалетната?

- Естествено, Парадайз.

Тя излезе в коридора и се огледа на двете страни, очаквайки да завари Крейг седнал на пода или кръстосващ напред-назад. Не видя обаче никого.

Тялото й бързо се охлади, докато отиваше към мъжката съблекалня. Пое си дълбоко дъх и когато улови миризмата му, разбра, че е вътре. Не долови друго присъствие, така че се приближи до металната врата и почука.

- Крейг?

Когато не получи отговор, открехна лекичко вратата, но не видя нищо освен бетонна стена. Пристъпи вътре и тръгна наоколо, докато не се озова насред голямото открито помещение с всички шкафчета. Леле. То беше десет пъти по-голямо от женската съблекалня, ала без диваните и симпатичното местенце, където да седнеш и да си оправиш косата и грима. В случай че се налага.

Човече, толкова беше нервна, че говореше празни приказки на себе си.

- Крейг? - повика го малко по-силно.

До ушите й достигна звукът на течаща вода - чешма, не душ -и тя се прокашля.

- Крейг!

- Какво, по дяволите!

Разнесоха се още ругатни, а после той се появи от друга част на помещението. От лицето и ръцете му капеше вода, яката на тениската му беше влажна.

- Какво търсиш тук? - Прокара ръка по мократа си коса, отмятайки я назад.

Господи, очите му бяха невероятни, толкова дълбоки и бледо-сини. А раменете му бяха толкова широки. А гърдите му бяха...

- Ново каза, че имаш нужда от помощ.

- Какво е казала?

- Каза ми, че...

- Не, не. - Крейг размаха ръка във въздуха, сякаш искаше да изтрие въпроса си. - Защо й е... — Той млъкна. След това измърмори нещо като: - Ще й сритам задника.

- Защо? - Парадайз се намръщи. — Добре ли си? Имаш ли нужда от още кръв...

- Не. - Той завря пръст в лицето й. - Никога вече от твоята. Никога.

Парадайз се дръпна назад.

- Моля?

- Чу ме. - Крейг тръсна глава и тръгна в кръг, приковал очи в плочките на пода. - А сега ти ще се махнеш от тук...

- Имам точно толкова право, колкото и ти, да...

Той впи яростен поглед в нея.

- Намираш се в мъжката съблекалня. Така че, освен ако през нощта не ти е пораснал пенис, нямаш толкова право, колкото и аз.

Парадайз отвори уста. Отново я затвори.

Тъкмо се канеше да се махне, когато Крейг се обърна и отново тръгна към нея.

И тогава тя най-сетне видя точно какъв му беше „проблемът“.

Тялото й реагира мигновено... А когато той се закова на място и я погледна, стана адски ясно, че беше усетил възбудата й.

Странно поражение, в такъв контраст с характера му, се разля по лицето му и го накара да отпусне рамене.

Двамата дълго, дълго се взираха един в друг.

- Не е нужно да го казваш - прошепна тя. - Знам, че не го искаш. Знам, че моментът не е подходящ. Знам... че последното, от което и двамата имаме нужда точно сега, е подобно усложнение. Ала аз прекарах целия ден, мислейки си за теб, и какво е най-лошото, което би могло да се случи? Телата ни искат... онова, което искат.

Този път, когато Крейг отметна косата си назад, ръката му трепереше.

На Парадайз трепереха краката, ръцете, цялото й тяло. От главата до петите.

Крейг се приближи бавно, сякаш й даваше време да размисли, да отстъпи, да си тръгне. Нямаше да стане. Парадайз не помръдна от мястото си, вдигнала глава, така че да срещне очите му.

- Целуна ли те - изръмжа той, - няма да има връщане назад. Може и да не те изчукам тук и сега, но ще те просна по гръб при първата удала ми се възможност.

Парадайз остана с впечатлението, че й говори грубо, за да я накара да размисли, и за частица от секундата наистина се поколеба. .. но не заради езика му. Това дори още повече я възбуди. Не, възпитаната й от глимерата съвест надигна глава и нададе вик на протест, всички онези морални норми, правила и очаквания излязоха на преден план в ума й и потиснаха похотта. Да изгуби девствеността си от когото и да било, щеше да бъде проблем... Да я даде на някой от простолюдието? Щеше да бъде опетнена до края на дните си. Недостойна за обвързване. Извор на срам за своя баща, своя род, своята класа.

От друга страна, освен ако не се броеше някой като Пейтън, тя бе сигурна, че никой „благопристоен“ мъж нямаше да я поиска, не и след тренировъчната програма. Дори и да не се биеше във войната, подобна подготовка не се връзваше с онова префинено знание, което се очакваше от жени като нея.

Решението, предположи тя, бе никога да не се обвързва.

При тази мисъл Парадайз усети как по цялото й тяло се разлива опияняващо облекчение, толкова силно, че й се прииска да заподскача... и в този миг в главата й отекна гласът на Ново:

Защо при теб да е различно?

Впила поглед в пламналите очи на Крейг, тя се удиви как най-лесният избор в някои отношения бе и най-трудният. Но ако никога не се обвържеше, щеше да бъде свободна да взема решения по начин, за който дори не беше мечтала.

И именно с помощта на тази мисъл тя взе решение.

Парадайз щеше да се откаже.

Извисяващ се над нея, Крейг го усещаше с костите си. Въпреки възбудата си, тя щеше да дойде на себе си и да спести и на двама им същински океан от главоболия. Щеше да го прецени, с масивното му тяло и огромната ерекция, и да осъзнае, че няма нужда от усложненията и от стреса...

С елегантност, която го ужаси, тя вдигна ръце и ги сложи върху раменете му... не, върху гърдите му, защото не беше достатъчно висока. Отметна глава още по-назад и за миг той бе поразен от това, колко съвършено грозната флуоресцентна светлина, струяща от лампите на тавана, огрява деликатните й черти, русите кичури, изплъзнали се опашката й, линиите на ключицата й.

- Целуни ме тогава - каза тя.

Някъде дълбоко в ума си Крейг чу звука на два джипа, сблъскали се челно.

Мамка му. Нямаше връщане назад.

Изруга и затвори очи. Олюля се. Осъзна, че това наистина щеше да се случи.

А после отвори очи и посегна да я докосне. За миг бе обзет от неловко усещане, сякаш не знаеше къде да сложи ръцете си... На раменете й? На шията й? Лицето й?

Всичкият секс, който беше правил в живота си, бе груб и бърз, от онзи, който правиш с човешки жени или пък онези сред вампирите, които не ги е грижа за кого си отварят краката. Парадайз беше пълна противоположност на това... и именно там беше проблемът. Колкото и силно да я желаеше, искаше да постъпи с нея както трябва.

Виж го ти, откога стана такъв благопристоен вампир?

В крайна сметка пръстите на разтрепераните му ръце проследиха линията на челюстта й и когато устните й се разтвориха, той наклони глава на една страна и преодоля разстоянието между тях.

Почти.

Когато ги делеше едва милиметър на нетърпеливо очакване, той прошепна:

- Последен шанс.

- Чакам.

Така че я целуна.

Стонът, изтръгнал се от гърдите му, беше смесица от глад и подчинение и той смътно си даде сметка, че във въздуха се бе появила нова миризма, нещо, което беше неделима част от горещината между тях, ала едновременно с това бе истинско откровение.

Все едно. Парадайз беше мека и сладка, и колеблива, и силна. Всичко онова, което той си бе представял, че ще бъде.

Докосвайки устните й със своите, Крейг протегна език и си проправи път в нея. И тогава цялата му сдържаност отиде по дяволите. С едно рязко движение той обви ръце около нея и я притегли към тялото си, оставяйки я да го почувства... дори там долу, където, въпреки двете освобождавания, които си беше дал в кабинката преди малко, все още беше корав като стомана.

О, господи, тя беше толкова по-дребна от него, но когато гърдите й се повдигнаха и тя се притисна в него...

Крейг разбра, че тя бе тази, която владее положението.

Целуваха се цяла вечност и пак им беше недостатъчно, но някакъв вътрешен будилник в Крейг се раздрънча достатъчно силно, за да надвика рева на желанието му за нея.

Отдръпна се назад и изпита мощен прилив на мъжко задоволство, когато видя, че лицето й беше зачервено, устните й -разтворени, а дишането й - учестено.

Опита се да измисли кога ще може да я види насаме, къде и как биха могли да се усамотят.

- Дай ми телефонния си номер - каза дрезгаво.

Тя го направи и се огледа наоколо.

- Искаш ли да си го запишеш?

Как ли пък не. Седемте цифри се бяха отпечатали в ума му.

- Ще ти се обадя. - Още една причина (освен досадния проблем с изпепеляването от слънцето) да се радва, че ще се нанесе тук. Нямаше свой собствен телефон. - В седем сутринта.

- За да си уговорим среща? Не мога да изляза през деня. Баща ми ще ме убие. Не мога и да се измъкна тайно, защото веднага ще разбере.

Да, и той не беше забравил какво е да живееш със семейството си в малка къща.

Целуна я по устните веднъж. Два пъти.

- Просто си вдигни телефона.

- Радвам се, че искаш да говорим.

- Изобщо не ми е до разговори. - Той остави очите си да се плъзнат надолу по гърлото и гърдите й. - Ще те науча на това-онова.

- Например?

Крейг се наведе и лекичко я ухапа по шията.

- Болката, която те измъчва сега? Между краката?

- Да... - прошепна тя.

- Ще те науча как сама да се погрижиш за това. А ти ще ме накараш да свърша, докато те слушам. - Той се изправи и кимна към вратата. - Върви, преди някой да те е заварил тук.

Не беше нужно това да се отрази на положението й в програмата. Във формуляра за кандидатстване нямаше правило, забраняващо романтични връзки между новобранците, но я стига - подобно нещо бе най-добре да си остане в тайна.

- Върви - повтори Крейг, когато тя не помръдна.

Просто се взираше в него с широко отворени пламнали очи.

Мамка му, единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как я чука тук и сега, прав, краката й са широко отворени и обвити около хълбоците му, пенисът му е потънал толкова дълбоко в нея, че трябваше да положи усилие да не изгуби съзнание.

- Върви, Парадайз.

Най-сетне тя се обърна, ала преди да свие зад бетонната преграда, зад която беше вратата, Крейг изръмжа:

- Вдигни си телефона.

- Ще го направя - увери го тя. - Веднага.

Останал сам, Крейг затвори очи. И се зачуди как, по дяволите, щеше да издържи дотогава.