Кървава целувка

43

Приседнала на ръба на брачното си легло, Мариса прокара четката през косата си. Беше съблякла дрехите, с които беше сменила латексовия костюм, и се беше загърнала в един от черните кашмирени халати на Бъч. От време на време заравяше нос в ревера и вдъхваше уханието му.

Нуждаеше се да почувства присъствието му. Наистина. Прескъпа Скрайб Върджин, толкова много неща се гонеха в ума й, образи, звуци, миризми. И в резултат на този порой тя отново и отново се чудеше - как бе могъл Бъч да го прави толкова дълго? Как бе разследвал всички онези местопрестъпления, как бе отивал при семействата на жертвите, как бе съобщавал подобна новина, отново и отново? Как бе успявал да срещне съкрушените очи на родители, изгубили детето си, и им беше съчувствал, знаейки през цялото време, че се нуждае от информация от тях?

Като например кога за последен път бяха видели детето си? Кога за последен път бяха говорили? Знаят ли дали е имало разногласия с някого?

Тя бе задала всички тези въпроси внимателно, като от време на време държеше ръката на майката или кимаше на бащата. Не беше нужно да си води записки - никога нямаше да забрави нищичко от това.

А сега си беше вкъщи и чакаше Бъч да се прибере в безопасност у дома, за да може да му разкаже всичко.

Входната врата на Дупката се отвори със скърцане и в коридора нахлу студен порив на вятъра... носейки със себе си вонята на лесъри.

- Бъч? - Мариса скочи на крака и изтича от стаята. - Бъч...? Стоновете и ругатните бяха отговор сами по себе си, а после тя свърна зад ъгъла и се закова на място.

Ви беше преметнал омаломощеното тяло на хелрена й през рамо и тъкмо го отнасяше до кожения диван в дневната.

Полумъртъв, Бъч беше облян и със своята кръв, и с тази на убийците. Освен това излъчваше отвратително сладникавата воня на погълнати лесъри.

Мариса ахна и се втурна към него, а Ви смъкна якето си, разкривайки собствените си наранявания... и докато Мариса милваше сплъстената от кръв коса на Бъч, братът легна до него на дивана, преплитайки воинското си тяло с това на най-добрия си приятел. Сиянието, което последва, започна като нещо, долетяло отдалеч, или пък като фенер, блещукащ в гъста мъгла, ала много скоро светлината, свещената същност на майката на Вишъс, заля стаята, ярка като слънчеви лъчи, посипали се върху лист метал, топла като накладен огън и единственото спасение за Бъч.

Силата на Ви можеше да бъде проклятие, но и благословия, когато бе използвана както сега - той щеше да изцеди злото от тялото на нейния хелрен, щеше да го спаси и да му върне силите по начин, по който само той можеше да го направи.

Мариса никога не бе негодувала срещу връзката между двамата мъже, никога не бе ревнувала, задето някой друг даваше нещо толкова необходимо на онзи, когото тя обичаше. Просто беше благодарна, че могат да опазят Бъч жив. Откакто Омега го беше отвлякъл и заразил, той притежаваше способността да поглъща лесърите, да ги унищожава по начин, по който „убиването“ им не можеше да го направи: погълнеше ли същността им, Бъч ги изличаваше завинаги от лицето на Вселената.

Ала плащаше за това висока цена.

След известно време светлината започна да отслабва, а после двамата останаха да лежат на дивана, изтощени. Клепачите на Бъч се повдигнаха, лешниковите му очи начаса откриха нейните и той вдигна разтреперана ръка.

Мариса я пое с нежна усмивка и я допря до бузата си.

- Обичам те, обичам те.

- Добре ли... - с усилие каза той - ... си?

- Сега, когато си вкъщи, да. Хилядократно да.

Клепачите на Ви се повдигнаха и той я погледна със замаяни очи. Въпреки че рядко го докосваше (така де, Ви определено не беше от любвеобилните), Мариса протегна ръка и го помилва по бузата.

В рядък миг на нежност, той целуна вътрешността на дланта й.

А малко след това бе време да отведе своя хелрен под душа. Ви остана да лежи изтощен на дивана, а Мариса помогна на Бъч да стигне до стаята им. Той настоя да спрат в коридора, за да може да свали мръсните си дрехи и да ги метне в улея за прането, който щеше да ги пусне в тунела отдолу.

Банята им беше простичка, малка и уютна, и както правеше винаги в мигове като този, Мариса го накара да седне на тоалетната чиния, докато тя нагласи температурата на водата. След това му помогна да стане, бутна го под душа и го подпря на стената.

А после свали халата му от тялото си и се пъхна под душа заедно с него.

Беше корав още преди тя да се съблече. При вида на голото й тяло ерекцията му стана още по-голяма.

Щяха да имат време да споделят историите си по-късно. Ала сега? Сега трябваше да открият себе си, да се свържат, да общуват без думи.

Мариса взе сапуна и гъбата и започна с лицето му, избърсвайки чертите, които обичаше толкова много, преди да се премести върху гърлото, гърдите, мускулите на гърдите му. Изми всеки сантиметър от тялото му, дори възбудата, която помилва с гъбата.

Гърбът му се изви в дъга под допира й, ала той беше прекалено слаб, за да направи каквото и да било, и постепенно се плъзна надолу, докато не се озова седнал на вградената мраморна пейка. С немощно отпусната глава, той гледаше какво прави тя с него.

А после Мариса остави гъбата настрани и коленичи. Топлата вода обливаше гърба й, докато се наместваше между бедрата му.

Беше великолепен, седнал в ъгъла, силните му ръце бяха отпуснати, воинското му тяло - изтощено.

Ала очите му горяха.

Мариса обви ръце около пениса му, отвори уста и като се наведе, пое в себе си толкова от дължината му, колкото можа. В отговор Бъч простена и хълбоците му подскочиха.

Мариса изобщо не бързаше, измъчваше го, ту забързваше темпото, ту отново го забавяше, уловила топките му в ръка.

А после вдигна очи.

Той все още я гледаше, вампирските му зъби бяха издължени, устните му - отворени, дишането - накъсано. От време на време като че ли опитваше да се раздвижи, ала едва успяваше да помръдне немощно ръце.

- Мариса... - каза той дрезгаво.

Докато го чакаше да довърши, тя прокара устни по главичката му. А после езикът й описа кръг около нея.

— Искам да свърша в теб - простена той. - Господи... нека свърша в теб...

Усмивката, с която Мариса му отговори, дойде от дълбините на съществото й.

А после тя се зае нетърпеливо за работа. И го направи наистина, наистина добре.