Кървава целувка

32

Когато падна нощ, Мариса открехна вратата на спалнята и надникна в коридора. Откъм хода на Дупката не се чуваше нищо, така че тя се отправи натам в копринената си нощничка, стъпвайки с босите си крака по студения дървен под. Сви зад ъгъла и погледна към дивана, очаквайки да открие своя хелрен, заспал там с глава към кухнята и крака към тяхната стая. Винаги спеше по този начин, така че да вижда телевизора покрай джагата.

Черният кожен диван беше празен. А одеялото на „Ред Сокс“, което тя му беше подарила за човешката Коледа преди една година, беше сгънато и преметнато през облегалката. Дори не се беше опитал да спи вкъщи.

Одеялото беше издайническата улика. Мариса обичаше своя хелрен с цялото си сърце, ала той беше физически неспособен да се завие и да го върне на мястото му, когато свърши с него. Това беше нещо като отколешна шега между тях, като неспособността му да прибере отварачките за бутилки и това, че никога, никога не пускаше съдомиялната.

Мариса изпусна дъха си и се облегна на касата на вратата, затворила очи.

- Не се прибра снощи.

Ниският глас на Ви я накара да погледне към редицата компютри. Братът беше отметнал глава и суперинтелигентните му диамантени очи се взираха в нея покрай екраните, без да мигнат... и без да я съдят. Нямаше никаква причина да крие болката си от него. Той беше като роден брат на Бъч и освен това я познаваше толкова добре, че веднага би прозрял лъжата й, ако се опиташе да му излезе с някое „добре съм“.

- Снощи се скарахме ужасно.

Ви дръпна от ръчно свитата си цигара.

- За какво?

Мариса се приближи до дивана и седна, опъвайки нощничката върху коленете си.

- За един секс клуб.

Пристъпът на кашлица, който последва, вероятно би бил адски смешен, ако тя беше в по-добро настроение - имаше нещо невероятно удовлетворяващо в това, поне веднъж да успее да шокира невъзмутимия брат. За съжаление, причината за тази реакция бе това, какво добро момиченце беше тя.

- Моля? - Веждите му бяха подскочили толкова високо, че разкривяваха татуировката на слепоочието му. - Секс клуб?

Обяснението й беше кратко и ясно и когато свърши, обичайното сардонично изражение се беше завърнало върху лицето на Ви.

- Аха. Той ми спомена, че ще ходи. Помоли ме да отида с него.

Мариса не можа да скрие потръпването си. Вярваше, че Бъч никога не би й изневерил... За бога, като обвързан мъж, той никога не забелязваше другите жени; от сексуална гледна точка за него те спокойно можеха да бъдат ходещи тостери. Имаше обаче нещо смущаващо във факта, че беше замесил Ви, може би защото то я накара да се почувства... изключена, въпреки че това беше лудост.

Изключена и недостатъчно способна, защото хелренът й се нуждаеше от Вишъс до себе си, а не от нея.

Освен това беше вярно, начинът на живот на Ви открай време я шокираше мъничко... не защото го смяташе за перверзник, а защото сексуалният му живот беше изпълнен с толкова крайности... и разнообразие.

- Знаеш, че те обича - измърмори Ви. - Хайде де.

- Знам.

- А аз няма да направя нищо с него.

- Не исках да те засегна.

- Не си.

- Напротив. - Когато братът не отговори, Мариса разбра, че е права. - Просто... понякога не искам да ме защитават, ако в това има някакъв смисъл. Искам да кажа, проблемът с жената, която умря пред очите ми... той е мой. Аз съм отговорна. Благодарна съм му за помощта, нуждая се от нея... но да ме отблъсне, защото съм „добро момиче“ и има неща, с които не мога да се справя, ме кара да се чувствам така, сякаш според него съм слаба и лекомислена.

- Виж, не искам да се замесвам в това.

- Знам. Съжалявам.

Мариса понечи да стане, но гласът на Ви я спря:

- Ала той те боготвори. Ти си... ти си като онази Дева Мария, жената, на която се моли. За него ти си най-съвършената жена, раждала се някога, най-съвършената, която някога ще се роди. Да те заведе на подобно място, би било равносилно на това, да гледа порно в църква. За него ти си чиста и добродетелна, и прекрасна, и той иска - приготви се, ще използвам онази дума - да те защитава в свят, който е жесток и мръсен, и отвратителен.

Мариса поклати глава и си помисли за Бъч и проблема му със свирките.

- Просто не искам да бъда толкова едноизмерна. Не искам да бъда затворена в кутия, дори ако той ме е сложил в нея, защото обича някои неща у мен.

Столът на Ви изскърца, когато той се облегна назад и изпусна струйка дим. Интересно, когато за първи път се бе нанесла тук, ненавиждаше тази миризма. Сега тя й се струваше като тамян, означаваше сигурност и дом... и обикновено дори не я забелязваше.

Дори присъствието на Ви, колкото и студен и интелектуален да беше понякога, означаваше комфорт.

- Нямам лесен отговор на това. - Той сбърчи вежди. - Искам да кажа, момчето ти е от онези, които живеят в свят на черно и бяло, на добро и зло. Заложено му е в гените. Но то си има и добрите страни. Той никога няма да прояви неуважение към теб. Никога няма да се държи лошо. Винаги ще те поставя на първо място.

- О, знам всичко това. Ала когато се държи така, възпрепятства нещо, което не само е страшно важно за мен, но и с което имам пълното право да се заема. А когато обичаш някого, не бива да постъпваш така, дори ако си тласкан от любов и добри подбуди.

Възцари се дълго мълчание.

- Нека поговоря с него.

- Ще ти бъда задължена. - Мариса изруга тихичко. -Напоследък имахме известни проблеми. И от това сърцето ми се къса.

- Случва се дори в най-стабилните връзки.

- Предполагам.

- Виж, той не иска да бъде с никой друг, освен с теб. - Ви вдигна ръка. - Да, знам, че го знаеш, но трябва да го повторя. И за добро или зло, твоите изящество и елегантност, и да, това, че си добро момиче, са част от онова, което го привлича у теб. Така де, направи го с Хекс, но то беше просто секс... и винаги ще си остане само това. Ти си неговият тип, не тя.

Мариса се изпъна рязко, сякаш някой беше лиснал кофа студена вода отгоре й.

- Правил е секс с нея?

В офиса на тренировъчния център, Бъч седеше зад бюрото на Тор и се взираше в цветните линии, които трептяха върху компютърния екран.

Онова, което предъвкваше, което бе предъвквал цял ден, бе въпросът какво не беше наред с него, по дяволите. След като Мариса го беше направила на нищо в билярдната, той се беше напил толкова, че се бе оказало напълно непосилно да се завлече до Дупката и да си легне.

По дяволите, да се дотътри дори до един от диваните край билярдните маси, се бе оказало истинско предизвикателство.

Умът му обаче си беше останал мъчително бистър.

Най-лошото? По някаква причина последният образ на сестра му, в който тя го поглеждаше през задното стъкло на колата, отвеждаща я там, където щяха да я изнасилят и убият, непрекъснато изникваше в ума му.

„По някаква причина“, друг път - беше заради мъртвото момиче на Мариса. Досещаше се, че ако отиде при Мери, та любимата терапевтка на Братството да се поразрови из мозъка му, тя щеше да му каже, че настоящето му събужда травми от миналото и че страда от посттравматичен шок...

Вратата на складовото помещение се отвори рязко и единствено благодарение на следите от алкохол, останали в него, Бъч успя да не подскочи и да изписка като някакъв женчо.

- Ви?

А си беше мислил, че той страда от не знам какъв си шок. Никога не беше виждал най-добрия си приятел в подобно състояние: очите му заплашваха да изскочат, черната му коса стърчеше във всички посоки и дишаше тежко, сякаш беше взел тунела на бегом.

- Какво има? Доктор Джейн добре ли е? Да не е Дупката? Исусе, какво е станало?

Ви заобиколи бюрото и се хвърли в любимия, потресаващо грозен зелен стол на Тор. Облегна глава върху ръката с ръкавицата и измърмори:

- Една от старите ми мечти току-що се сбъдна.

Паниката на Бъч утихна и той извъртя очи.

- И каква беше тя?

- Току-що наистина ти го наврях.

Бъч примига няколко пъти, а после избухна в смях.

- Да, да, страхотна шега. Окей, какво е направил Лас този път?

- Не, говоря сериозно. Току-що те преебах. Ама наистина. Адски съжалявам.

Бъч се облегна на ръцете си и изруга.

- Не се засягай, обаче нищо, което би могъл да направиш, не може да е толкова страшно.

- Казах на Мариса, че си изчукал Хекс.

Челюстта на Бъч увисна и той я чу как изпука.

- Как... защо... какво...

Ви вдигна безпомощно ръце.

- Мислех, че тя знае, честна дума! Нямах представа, че не си й казал! Не минахте ли през онова „всички, с които съм спал преди теб“?

Ако не беше минал на режим паника, Бъч сигурно отново щеше да се разсмее. Никой не можеше да се сравнява с Ви по невъзмутимост, той беше типът овладяно копеле, което би седнало върху тенекия с бензин насред горяща къща просто за да си отдъхне.

Ето че най-сетне знаеха какво бе в състояние да задейства надбъбречната му жлеза. Добра новина.

Но не и за Бъч.

Той взе главата си в ръце и разтри лицето си.

- Какво каза тя?

- Не много. Върна се в стаята ви, облече се и отиде на работа, съвършено спокойна. От което едва не се насрах в гащите.

Бъч искаше да му каже, че всичко ще е наред, че всичко ще се оправи. Ала като знаеше как с неговата шелан непрекъснато се разминаваха напоследък...

- Как изобщо стигнахте до тази тема? - попита той.

Ви вдигна отбранително ръце.

- Виж, тя започна да говори за вас двамата.

- За онова с клуба?

- Аха. Има чувството, че си й отредил роля в някакъв твой модел девственица/курва и я задушаваш. И слушай, не че си приритал за съвети от мен, но наистина трябва да престанеш с това. Само защото е видяла няколко човеци да се чукат на обществено място, не означава, че ще се промени. Какво си мислиш, че ще се случи? Изведнъж ще стане като мен? Първо, ще има нужда от операция за смяна на пола и второ, ще трябва да стане много по-грозна... и по-глупава, очевидно.

В последвалата тишина половината от ума на Бъч даде накъсо при мисълта за онова с Хекс, но другата половина бе осенена от внезапно прозрение.

Мариса беше права. От мисълта да я види на подобно място се чувстваше много по-некомфортно, отколкото тя.

По дяволите.

- Както и да е - измърмори Ви, - двамата трябва да си поговорите. Веднага. И съжалявам.

- Няма нищо.

- Мислех си, че помагам. Просто исках да изтъкна, че тя е твоят тип. Тя е твоето момиче и ти не се нуждаеш от нищо повече, нито по-малко от нея.

- Така е. - Бъч се огледа за мобилния си телефон. - Отиде на работа, нали?

- Аха. Така каза, преди да излезе.

- Ще й се обадя. - Ви се надигна от стола и Бъч му протегна ръка. - Между нас с теб всичко е наред, мой човек. Сам съм си виновен. Предполагам, че трябваше да й кажа. Просто за мен нищо от станалото преди нея няма значение, нали разбираш?

Ви стисна ръката му.

- Чувствам се отвратително. Ако искаш райт, само ми кажи.

- Едва ли, но може да се наложи да ми вземаш дрехите от химическото поне месец занапред.

- Фриц вече не го ли прави?

- Това е човешка шега.

- Което обяснява защо не е смешна. - Ви се приближи до стъклената врата. - Кога каза, че искаш да си вземеш свободна нощ, за да отидеш в онзи клуб?

- Мислех си за утре. Защо не?

- Окей. Аз ще поема тренировката в спортния салон. А после Зи ще им обясни това-онова за отровите... сигурен ли си, че няма да имам нужда от дегустатор на храната?

- Не се притеснявай. Но ако Зи има нужда от някой, върху когото да се упражнява, нека вземе Ласигьр за опитно зайче.

- Имаш го. Със сигурност го имаш.

След като вратата се затвори безшумно зад Вишъс, Бъч се обади на своята шелан, молейки се да му вдигне. Когато бе прехвърлен на гласовата й поща, той изруга, надявайки се, че е, понеже е заета, а не защото му е толкова бясна, че го е блокирала.

Не би го сторила. Със сигурност не би го сторила.

От друга страна...

- По дяволите.