Кървава целувка

40

- Има места... места, където можем да отидем.

Докато изричаше тези думи в ухото на Парадайз, Крейг съвсем ясно си даваше сметка колко близо е до ръба. Ала колкото по-дълго тя танцуваше, притисната в него, толкова повече сексът завладяваше ума му, правейки здравия му разум на нищо и превръщайки го в пещерен човек. Никакво бельо? Мамка му. Трябваше да получи още от нея, така че, да, време бе да изчезнат в задната част, където, както го беше осведомила Ново, имаше самостоятелни тоалетни, които можеха да използват. Това беше единственият начин, по който можеха да се усамотят тази нощ. Призори Парадайз трябваше да се прибере у дома, а не можеше да го вземе със себе си... не и без да разкрие истината за него, което би я поставило в адски странна и преждевременна ситуация с баща й.

А той по-скоро би умрял, отколкото да я заведе в дупката, където живееше.

Мамка му, ако скоро не получеше освобождаване, щеше да изригне.

В панталона си.

- Заведи ме - простена Парадайз.

Крейг я улови за ръка и я поведе сред множеството. Докато минаваха покрай сепарето, където Ново танцуваше в скута на Бун (и като нищо му даваше първата му ерекция в живота), Крейг й помаха с ръка.

Тя му отвърна със същото... както и с един адски многозначителен поглед.

Самостоятелните „тоалетни“ се намираха под втория полуетаж и когато влязоха в сумрачния коридор с черни стени, Крейг видя, че наоколо е пълно с безброй затворени врати. Дискретни знаци „Заето“ висяха на първите седем, покрай които минаха. На осмата им излезе късметът.

Той задържа вратата отворена, изръмжавайки, когато

Парадайз мина покрай него, за да влезе в малката, застлана с плочки стая. Имаше кабинка за тоалетна, умивалник и пейка и квадратното тясно помещение бе учудващо чисто. Разбира се, в средата имаше хлътнал канал и пръскачка на тавана.

Вероятно миеха с белина всяка нощ.

След като се увери, че вратата е заключена както трябва, Крейг я сграбчи и я притисна към себе си; алчните му ръце се пъхнаха под дрехите й, наслаждавайки се на пълнотата на гърдите й, гладката кожа на дупето й, влажната горещина на сърцевината й. Целуваше я несдържано и тя му отвръщаше със същото, и господи, човек би могъл да се закълне, че тази сутрин не бяха прекарали три часа, довеждайки се до оргазъм след оргазъм по телефона.

Ала на живо... на живо бе съвсем друго.

А после тя заотстъпва назад, притегляйки го след себе си, водейки го към умивалника.

С изяществото на танцьорка, Парадайз сложи дупето си на плота... и като сви колене, подпря високите си токчета на стената в нишата.

Предлагайки му спираща дъха гледка на черните си чорапи, стигащи до средата на бедрата й, и гладката й, лъскава, гола женственост.

- Знаеш какво искам - заяви тя. - И като никога, то не е устата ти там долу.

Крейг се олюля, сигурен, че моментът беше настъпил: волята му бе изгубила битката, либидото ревеше в главата му, пречейки му да мисли ясно, и мамка му, онова, което виждаше...

- Сигурна ли си? - измърмори той.

Докато разкопчаваше дънките си.

- Да не искаш да ти се моля?

- Не, иначе бих свършил още сега.

Крейг се огледа и не видя камери. Което не означаваше, че небяха скрити някъде.

- Ще ми се да имаше друго място, където да го направим.

- Сякаш ме е грижа къде сме.

С тези думи тя разкопча блузката си и я разтвори, а после смъкна чашките на сутиена си надолу, предлагайки му щръкналите си корави гърди. Русата й коса бе разпиляна около раменете, сините й очи бяха полупритворени и когато тя прокара език по устните си, връхчето на пениса му пламна така, сякаш всеки миг щеше да изригне.

- Моля те - простена тя, извивайки се, сякаш беше в агония.

И това бе всичко, което му трябваше.

Ерекцията на Крейг изскочи от сваления му цип и като улови коравата тежест в ръка, той преодоля разстоянието между тях. Мамка му, не можеше да повярва, че това наистина се случва. Не сексът - и преди беше правил секс.

А това, че прави секс с нея.

Особено когато видя главичката си толкова близо до всичко, което искаше. Затвори очи за миг и му се прииска да каже нещо, което да превърне случващото се в нещо прекрасно, да я погледне по начин, който да й покаже, че осъзнава колко голям момент е това за нея, да направи нещо, каквото и да било, което да преобрази това преживяване със селяндур като него в някакъв си клуб в благоговейното, боготворящо събитие, което щеше да бъде то за него.

- Да, искам го - тихо каза тя. - Искам го с теб... само с теб.

Клепачите на Крейг се повдигнаха и той се взря в хипнотизиращите й очи... И в този миг се случи нещо странно. На фона на приглушения бас на музиката и стотиците човеци, и изгарящата жажда, пулсираща във вените му, всичко сякаш тръгна по-бавно.

Направи така, че да бъде запомнящо се - каза си той. -Направи го специално за нея.

Доближавайки главичката си до сърцевината й, той я плъзна нагоре-надолу по плътта й... и тя подскочи, прехапала устни.

Бедрата й затрепериха. Дишането й се учести. Уханието й стана по-силно, по-опияняващо.

Крейг простена и разтвори женствеността й... но не можа да продължи така. Всеки момент щеше да свърши върху нея. Приведен над тялото й, той се подпря на свободната си ръка.

- Ще го направя бавно - бе последното осъзнато нещо, което каза.

Парадайз беше толкова готова за това, тялото й -едновременно отпуснато и напрегнато от очакване. А после го почувства да се докосва до горещината й и едва не свърши.

Имаше толкова много причини да не го прави, толкова много разумни доводи защо би трябвало да изчака по-подходящ момент, по-стабилно място в живота й и в този на Крейг. Ала ако беше научила нещо от нападенията, то бе, че времето е лукс, който никой смъртен не може да си позволи да пилее.

Думите, които баща й беше изрекъл, преди да тръгне, отекнаха в главата й, но не като предупреждението, което той бе искал да отправи, а като цел, към която тя трябва да се стреми.

Влюбена беше в този мъж. Да, не го познаваше отдавна и да, беше лудост, ала не, никога досега не бе изпитвала нищо, което дори да наподобява тази връзка, и как другояче би могла да нарече подобно чувство? И не, нямаше никакъв контрол над това, дали Крейг щеше да остане, или щеше да си тръгне още утре вечер, следващата седмица, месец, година... ала нали беше с нея тук и сега.

И това бе повече, отколкото бе очаквала някога.

Внезапно усети лек натиск, заоблената му главичка се опитваше да проникне в нея. А после палецът му помилва горната част на женствеността и, подлудявайки я, изпълвайки я с онази замайваща, вълнуваща, изпепеляваща горещина, която, знаеше вече тя, предшестваше освобождаването, което тялото й жадуваше.

Посегна към него и привлече устните му към своите, за да го целуне, прониквайки в устата му с език. Изобщо не се боеше. Навярно би трябвало, ала почти й се искаше да оставят това зад себе си, така че еротичната им връзка да намери пълен израз.

Хълбоците на Крейг започнаха да се движат - ту се отдръпваха, ту отново се притискаха в нея и всеки път ерекцията му проникваше мъничко по-дълбоко.

А после той я раздвижи, намествайки хълбоците й.

Пръстите му се върнаха върху нея, галейки женствеността й с леки кръгови движения, докато тялото му застина странно. Парадайз понечи да възрази, ала усещанията станаха прекалено силни и мозъкът й мина на заден план, когато оргазмът я връхлетя...

В същия миг с мощно движение той преодоля една бариера, която се разкъса без никаква болка.

Цялото му тяло затрепери и трепетът му се предаде и на нея от мястото, където се бяха слели. А после той започна да се движи в нея, все по-дълбоко и по-дълбоко, с нарастваща мощ. Плътен, беше толкова плътен, и пълнотата беше... невероятна. И разбира се, усещането от устата му, милваща нейната, докато проникваше в нея с тласъци.

Независимо какво я очакваше в бъдеще, нищо нямаше да промени факта, че той й беше първият.

Когато Парадайз достигна върха, достигна го и той.

И да, то бе точно толкова съвършено и красиво, колкото се беше надявала. Дори и в един човешки клуб, на място, пълно със стотици непознати от другата страна на тънката врата... то беше божествено.

Ала така става, когато си с правилния мъж, нали?