Кървава целувка

39

Оказа се, че ключът не е нещо, което пъхаш в ключалката. По-скоро беше пропуск, даващ възможност на двама души да минат покрай приличащия на канара охранител пред невзрачната врата на една също толкова невзрачна, подобна на гараж постройка в полупразния индустриален парк на Колдуел.

Следвайки Бъч, ала вървейки пред новобранеца, който ги беше взел със себе си, Мариса установи, че с маската на лицето е изпълнена с увереност, каквато в противен случай едва ли би изпитвала. Имаше нещо освобождаващо в това, да скриеш лицето си, когато отиваш на място, с което не си сигурен как ще се справиш. То означаваше, че не е нужно непрекъснато да се притесняваш за изражението и престореното си спокойствие, както и че можеш по-свободно да се вживееш в ролята на някой, който може да се справи с всичко.

Защото кой щеше да разбере истината?

В гъстия мрак на вътрешността на клуба успокояващата ръка на Бъч се протегна назад, търсейки нейната, и щом я улови, Мариса начаса се почувства още по-уверена. Нищо нямаше да я засегне, да я нарани, да я смути. Не и докато Бъч беше с нея.

Първото, за което си даде сметка, бе усилващо се думкане и предположи, че трябва да бе басът на някаква музика. Когато свиха зад един остър, архитектурно напълно ненужен ъгъл, тя установи, че звукът не идва от мощни тонколони. Беше ритмичният тропот на нещо, което приличаше на... машина за шлайфане, която като че ли нямаше друга функция, освен да...

А, ясно.

Една жена бе разтворила крака над машината, която проникваше в нея с...

Мариса извърна глава и видя мъж, чието голо, разкривено тяло бе напъхано в огромна прозрачна кутия, едната й страна -отворена, така че хората да могат да...

Мариса отново премести поглед и видя редица маси за прегледи, върху които лежаха завързани хора, облечени в латексови дрехи като нейните, телата им - разкривени гротескно, половите им органи - изложени за употреба от редица анонимни непознати.

О, да, определено се намираха в секс клуб.

И колкото и да бе странно, отвътре мястото бе двайсет пъти по-просторно, отколкото изглеждаше отвън, което означаваше, че сигурно бяха срутили стените на съседните сгради, сливайки ги в едно. Всичко тънеше в полумрак, всички носеха костюми и маски и навсякъде преливаше от секс, във всичките му форми и комбинации.

Беше отприщена еротика, намерила израз в низ от експерименти и форми, стоновете на участниците в нея -саундтрак, който техно музиката допълваше, а не заглушаваше.

Колкото и да бе странно, всичко това й се стори парадоксално... нешокиращо. И съвсем не грозно. Хората изглеждаха наистина възбудени и... господи, бяха толкова мили. За разлика от няколкото пъти, когато бе присъствала на събирания на човеци, където всички я зяпаха, хората тук се усмихваха, когато погледите ви се срещнеха, сякаш си част от техния... ами клуб. А когато се бутнеш в някого, реакцията беше спокойна и съвсем не агресивна.

Всичко изглеждаше толкова... нормално?

Може би се дължеше на разкрепостената му природа. Може би бе заради маската, която криеше самоличността й. Може би бе жизненоважната причина, поради която тя бе тук. Каквато и да бе причината, Мариса изпита истинско облекчение.

Във вътрешността на клуба тя, Бъч и Акс застанаха в кръг. Бъч я погледна в скелетоподобната си маска и тя кимна, потупвайки го по ръката и вдигайки палци в знак, че всичко е наред.

Той й кимна в отговор, след което се обърна към Акс. Двамата доближиха глави и размениха няколко думи, а Парадайз се огледа наоколо, опитвайки се да открие кои дрехи означават, че някой е част от персонала.

Дали загиналата жена бе дошла тук, преди да умре?

Вляво от нея нещо присветна и тя присви очи. Някой правеше снимки на хора, завързани за въртящи се колела, докато мъже еякулираха върху тях и ги бичуваха до кръв.

И в този миг Парадайз осъзна, че колкото по-навътре навлизаха, толкова по-хардкор ставаха нещата.

Дали някой не бе отишъл прекалено далеч в подобна игра с онази жена, зачуди се тя. Дали не я беше убил погрешка?

След като се увери, че Мариса е окей, Бъч се залови за работа... и то без да се разсейва. Онзи еротичен момент във фоайето на имението беше наистина възбуждащ. Това тук? Спокойно можеше да е косачка за трева. Купичка овесена каша. Учебник по химия. Докато си изграждаше стратегия наум, той отново се превърна в ченге и умът му се настрои на онзи режим, в който забелязваше всичко особено ясно и в същото време бе откъснат от средата, която го заобикаляше.

А сега бе настъпил моментът да вземе решение. През последните две нощи обмисляше дали да каже на Акс истинската причина да дойдат в клуба. От една страна, така би могъл да постигне напредък по-бързо, но от друга, можеше да се издаде пред убиеца, директно или индиректно.

Само че беше изгледал записа на разговора им в кабинета сигурно сто пъти... и не смяташе, че Акс е убиец. В битка? Абсолютно. По време на тренировките Акс беше кораво копеле, способно да смаже противника си в ръкопашен бой, дори той да беше по-едър от него; страшно го биваше и с пистолет, и с ками -никога не се колебаеше да натисне спусъка или да нанесе смъртоносния удар.

Ала то бе различно от това, да издевателства над една жена. И

въпреки готик излъчването си, той не беше жесток, нито луд.

- Излъгах те - заяви той в ухото на Акс, надвиквайки стоновете и техно музиката.

- Нима.

- Просто следвах твоя пример.

- Поласкан съм.

- Не получих „ключа“ от приятел. Беше намерен у една жена, пребита до смърт. Тук съм, за да открия кой я е убил, и ще имам нужда от помощта ти.

Акс се дръпна леко и присви очи. След това отново се приведе към него и каза:

- Откъде си сигурен, че не съм бил аз?

- Не съм. - Бъч го погледна право в очите. - Изобщо не съм сигурен.

Съсредоточен върху погледа зад маската, той зачака да види как ще реагират зениците. С всичко, което се случваше наоколо, и фактът, че лицето на другия мъж беше скрито, бе още по-вероятно да има нервна реакция.

Очите на Акс обаче не трепнаха.

Което подкрепяше вътрешния му глас — наистина не го беше излъгал, когато му беше казал, че никога не е виждал смъртта отблизо.

- Е, не съм - заяви Акс. - Никого не съм убивал.

Бъч кимна.

- И аз така предположих. Имаш добра съвест... доказа го с това, как си се почувствал след смъртта на баща си. Виж, модните ти предпочитания са истинска трагедия.

- Да, ама ти вкараха задника тук.

- Така си е. - Бъч се огледа наоколо. - Е, кой отговаря за това място?

- Почакай, кажи ми още за онази жена. Може би съм я виждал. Една от нас ли беше?

- Да. И това е всичко, което знам. Не носеше никакви документи за самоличност, единствено ключа. Успяла да се дематериализира до едно безопасно място... и именно там я открила моята Мариса. - Акс хвърли поглед към Мариса; изглеждаше потресен, че някой, особено една жена, е бил изложен на подобен ужас. - Беше преминала през преобразяването си, с тъмна коса и тъмносини очи. Само с толкова разполагаме.

- Мамка му.

- Именно.

Не за първи път на Бъч му се прииска някой да я беше снимал, дори и след като бе починала. Господи, какво не би дал някой да беше направил фотографии на нараняванията й, да беше остъргал под ноктите й, да беше претърсил дрехите и тялото й за влакна. Ала нищо от това не беше направено, разбира се. Вампирската раса нямаше процедури, които да бъдат следвани в подобни ситуации.

Колкото и да бе странно, той никога досега не се бе замислял за тази слабост в обществото им. Прекалено зает бе да се бие в челните редици във войната, за да се притеснява за проблемите на расата.

Човече, няколко простички следователски процедури биха им помогнали толкова много.

Акс тръсна глава, сякаш за да се съсредоточи.

- За персонала търси червено по дрехите. Обикновено се държат по периферията, освен ако няма нарушение на правилото за съгласие или нещата излязат извън контрол, в който случай те незабавно прекратяват онова, което става. И под „извън контрол“ имам предвид всичко по-сериозно от мъничко кръв.

- Има ли камери?

- Вероятно, но не мога да ти кажа къде, нито как да стигнеш

до тях.

Нито как да пресее стотици часове записи... което би било неизбежно, като се имаха предвид размерите на това място и колко нощи бяха изминали.

Мамка му.

На това му се казваше игла в копа сено. И като се имаше предвид какво бе заложено на карта, това го успокояваше толкова, колкото и нож, опрян до гърлото.

И все пак в миналото се бе справял и при по-неблагоприятни изгледи.

- Да влезем по-навътре - каза той, обвивайки ръка около своята шелан. - Трябва да видим всичко.