Кървава целувка

33

На това му се казваше да добавиш солидна доза вълнение към всяка секунда.

През цялата тренировка в спортния салон и последвалия невероятно информативен урок за това, как да убиваш с помощта на мазила и отвари, Парадайз имаше чувството, че знае най-невероятната тайна на планетата. С всеки юмрук и ритник, с всяка записка, която си водеше, трябваше да полага усилие да скрие усмивката от лицето си.

Не помагаше и това, че Крейг, знаеше тя, изпитва съвсем същото.

От време на време го улавяше да поглежда към нея с премрежени очи, които говореха, че за каквото и да си мислеше, то определено не беше съдържанието на урока.

Не, очевидно беше в тъмното, на телефона. С нея.

И естествено, Парадайз изобщо не се учудваше, че тялото й отново копнее за него... толкова силно, че непрекъснато шаваше и се въртеше, и не можеше да си намери място.

Никой друг обаче като че ли не забелязваше... макар да беше възможно да се заблуждава. Ами ако наистина беше така? Майната му. Преди да излезе от дома си, за да се дематериализира до мястото, откъдето ги вземаше автобусът, Парадайз бе проверила формулярите за постъпване в програмата (включително и частите, които не беше показала на баща си, защото не искаше да го плаши) - никъде не се споменаваше, че се забраняват връзки между участниците в нея.

Или романтични отношения.

Или... каквото и да бе онова, което те правеха.

Така че двамата не вършеха нищо нередно, поне що се отнасяше до правилата. Освен това бяха пълнолетни и вярно, възможността Пейтън и Анслам да научат истината можеше да доведе до усложнения с глимерата, ала: 1) Парадайз знаеше за Пейтън достатъчно, за да може да го изнуди да си мълчи, ако се наложи, и 2) Анслам беше най-обикновено разглезено богаташко синче, което не би забелязало и розов слон в стаята, освен ако не можеше да извлече някаква лична облага от това.

Когато стигнаха до последната част от уроците за тази нощ, Парадайз влезе в стаята с тежести след Крейг и като никога си позволи да плъзне оценяващ поглед по него, възхищавайки се на широките му рамене, високия ръст и спотаената сила, с която се движеше.

Както и невероятното му дупе.

Леле.

После обаче нямаше време за нищо друго, освен за задачите, които братът Бъч им възложи, изпращайки всеки от тях на различен уред.

- Парадайз, тази нощ ти ще тичаш - заяви той и й посочи бягащата пътека. - Един час. С пауза на двайсетата и четиресетата минута, за да пийнеш малко вода. Само на равно, докато загряваш.

Парадайз прекоси тепихите и се качи на най-близката машина, включи я и зададе шейсет минути с бързичко темпо. Гумената лента започна да се върти и тя подхвана ритъм, който й се стори по-труден от обикновено, но разбира се, бедрата й все още бяха изморени от приклекналата отбранителна позиция, в която беше стояла по-рано тази вечер. Постепенно обаче стана по-леко, машината поддаваше и скърцаше под подметките на маратонките й, дишането й ставаше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Крейг беше изпратен на Смит машината.

На това му се казваше шоу.

Тежестите, с които той можеше да се справи, бяха толкова големи, че Бъч и Тор се видяха принудени да му асистират, застанали от двете му страни, в случай че изгуби контрол над близо тристате килограма. Крейг се намести под закрепената за машината щанга, вдигна ръце, изпусна дъха си и изпръхтя, докато я освобождаваше, поемайки тежестта с тялото си. Лицето му почервеня, а мускулите на шията и вените му се изопнаха, когато отстъпи назад, за да заеме стабилно положение.

Нагоре...

...надолу.

Нагоре...

...надолу.

Въпреки начина, по който кожата му потрепваше от напрежение, яките му мускули и желязното му тяло бяха солидни като скала, докато отново и отново вдигаше щангата. По лицето му се застича пот, не че той забелязваше, а Парадайз нямаше как да не опита да си представи как ли изглеждат масивните мускули на бедрата му под уж широките крачоли на панталона на униформата: платът се изопваше като втора кожа всеки път, щом Крейг приклекнеше, толкова огромни ставаха мускулите му. Всъщност изглеждаше така, сякаш всеки миг панталонът ще се скъса...

Стана толкова бързо.

В един момент Парадайз тичаше ритмично, без да изостава. В следващия десният й крак стъпи наполовина върху лентата, наполовина върху бордюра отстрани.

Политна прекалено бързо, за да се улови или поне да се подпре на ръката си. Вместо това се удари силно в конзолата, отскочи и едва не си остърга лицето във въртящата се лента, защото ключът за спиране, който толкова внимателно беше пъхнала в машината, не беше закачен за дрехите й.

Така че пътеката продължи да върви.

За частица от секундата бе твърде поразена, за да помръдне... ала парещата болка, жегнала я миг по-късно, я накара да се преметне настрани от мястото, върху което се беше приземила. Господи, отвратителната воня на изгорена плът, я накара да сбърчи нос.

И в този миг видя тежките ботуши.

Точно до лицето си.

Изведнъж над нея един през друг заприказваха цял куп хора и тя се опита да различи думите им, ала в очите й имаше нещо. А главата я болеше. Защо я болеше главата?

- ... доктор Джейн, незабавно.

- ... носилка?

- Бързо. Хайде!

Парадайз се опита да вдигне ръка и да избърше потта от очите си, за да вижда по-добре.

Не беше пот. А кръв. Когато погледна дланта, която беше прокарала по лицето си, видя, че беше поаленяла от кръв.

По дяволите, май беше пострадала сериозно.

И то само защото се беше държала като момиче.

По дяволите.

Когато в другата част на стаята Парадайз падна, Крейг замалко да хвърли щангата и да се втурне към нея. Това обаче не беше нещо, което правиш с тристакилограмова тежест... не и ако не искаш да нараниш себе си или някой наблизо.

Повиквайки на помощ целия си самоконтрол, той пристъпи напред и с помощта на братята върна тежестта на стойката. След това и тримата изхвърчаха от там. Крейг светкавично издърпа ключа за спиране, защото тя се намираше твърде близо до проклетата лента, сгърченото й тяло лежеше наполовина върху проклетото нещо.

- Парадайз? - повика я той.

Бъч коленичи до нея и Крейг едва не го изблъска настрани, но това беше нелепо. Като за начало, братът беше учител. Освен това едва ли би могъл да обяви по-красноречиво, че между тях с

Парадайз има нещо, ако започнеше да се държи собственически в подобна ситуация.

- Парадайз? - повтори той. - Парадайз...

Тя се надигна, чула го да изрича името й, и се обърна, за да го погледне... о, господи. Имаше кръв. Толкова много кръв... господи, щеше да припадне.

Братята си разменяха заповеди, а после Тор излезе, за да доведе помощ. Което означаваше, че точно до нея се освободи място и тялото на Крейг се възползва, още преди мозъкът му да бе оформил съзнателна мисъл.

- Добре съм. - Парадайз отблъсна ръцете, протегнати към нея, и седна. - Просто се чувствам глупаво. Нямам нужда от помощ.

Крейг свали тениската си с рязко движение, направи я на топка и я притисна до кървящата рана над окото й.

- Млъкни - измърмори, когато тя понечи да възрази. -Отиваш в клиниката. Вероятно имаш нужда от шевове.

- Просто малко порязване.

- Какво според теб означава цялата тази кръв?

- Няма повод за истерии...

- Не съм аз този, който дрънка...

Двамата продължиха по същия начин, остри думи прелитаха във въздуха, обезвреждайки се една друга. Едва когато спряха, за да си поемат дъх, Крейг си даде сметка, че всички в залата ги бяха зяпнали с изражения, които сякаш казваха: Я виж ти!

Мамка му.

Все тая. Преди всичко трябваше да се погрижи тя да се съгласи да я лекуват. След това щеше да се тревожи за заключенията, които наобиколилите ги несъмнено си вадеха.

И да, именно той бе този, който я вдигна и я сложи върху носилката.

И да, ако някой от другите мъже, включително и приятелчето й Пейтън или пък някой от братята я беше докоснал, той щеше да му откъсне ръката.

Парадайз продължи да спори с него и когато излязоха в коридора - беше уплашена и по този начин се опитваше да се справи със страха, разбра той.

- Нелепо. - Но все още притискаше тениската му до челото си. - Просто трябва да си измия лицето и кръвта ще спре.

- Да, защото малко вода със сигурност ще затвори петсантиметровата рана там горе.

- Нямам нужда чак от носилка!

- Кога, казваш, завърши медицинския университет?

Стигнаха до клиниката и Крейг понечи да влезе с нея, но Бъч се изстъпи пред него.

- Трябва да се върнеш в час.

Крейг отвори уста, за да възрази... и в този миг осъзна, че си беше изгубил проклетия ум. Беше се запознал с нея наистина кога, преди не повече от четири нощи? Това беше неуместно.

И все пак поклати глава.

- Няма да си тръгна.

- Ще трябва да я прегледат - възрази Бъч. - Цялата, ако ме разбираш.

Крейг изруга и хвърли последен поглед през бавно затварящата се врата към стаята, където Парадайз се прехвърляше от носилката върху масата за прегледи. Сякаш усетила, че той вече не е до нея, тя вдигна объркано глава, търсейки го с поглед.

- Аз, ъ... - Крейг се прокашля. - Искам да я видя, когато приключат.

- Стига тя да е съгласна, имаш го.

Крейг кимна и заповяда на краката си да направят кръгом и да го отведат в залата с тежестите. Мина поне половин минута, преди те да се подчинят... и го направиха толкова бавно, че и охлюв

би стигнал по-бързо.

Пейтън го чакаше пред вратата на залата.

Крейг изруга под носа си и се приготви отново да се сбие с него.

- Кога се случи? - попита Пейтън.

- Кое?

- Ти и тя.

Другият мъж го гледаше със странно спокойствие, което можеше да означава приемане или пък подготовка за атака. Странно, съвършените му черти и излъчването му на аристократ, който смята, че целият свят му е длъжник, съчетани с изисканото му потекло, го правеха далеч по-добър кандидат за всяка жена.

И все пак Парадайз по някаква причина беше избрала него.

Сигурно не беше с всичкия си.

- Между нас няма нищо - заяви той.

- Не ми излизай с тия, окей? Обвързал си се с нея.

- Как ли пък не.

Сините очи на Пейтън го изгледаха изпитателно, а после той се намръщи.

- Я чакай, ти си сериозен.

- За какво говориш?

- Наистина не си даваш сметка. Не забелязваш, че мирисът на обвързването ти е задействан... нито че оголи зъби насреща ни, когато се приближихме, за да й помогнем. Ти наистина и представа си нямаш.

Известно време единственото, което Крейг беше в състояние да прави, бе да примигва като крава. А после отмести поглед вляво от Пейтън и се опита да прецени разстоянието между челото си и бетонната стена. Може би ако си цапардосаше черепа достатъчно силно, последвалата мозъчна травма щеше да доведе до загуба на паметта, от която да забрави, че някога изобщо се е запознал с тази жена.

Пейтън избухна в смях.

- Знаеш ли, искам да те мразя, наистина. Тя е една от най-свестните жени, които съм срещал някога. Вместо това ми е гадно за теб.

- И защо? - сопна се Крейг.

- Защото си затънал толкова надълбоко, а все още се съпротивляваш. Ще стане интересно.

- Радвам се, че мога да те позабавлявам.

Пейтън има нахалството да го потупа по рамото.

- Гледай да се погрижиш за нея както трябва... в противен случай ще те намеря и ще те убия. Бавно.

Крейг отстъпи назад.

- Не знам за какво говориш.

- Да, да, не знаеш.

Смеейки се, Пейтън се обърна, за да отвори вратата, ала Крейг го сграбчи.

- Откъде я познаваш?

Моментна пауза.

- Тя работи в къщата за аудиенции.

- И аз я срещнах там.

- Нека сме наясно за едно. Понякога и на мен ми се струва, че съм влюбен в нея. - Пейтън отново направи физиономия. -Господи, ще престанеш ли с това?

- С кое?

- Да ми ръмжиш насреща.

Я виж ти - горната му устна беше повдигната, оголвайки издължените му вампирски зъби.

- Съжалявам.

- О, да, определено не си се обвързал. Ни най-малко. - Пейтън скръсти ръце на гърдите си. - Както и да е, преди да си ме разкъсал на парчета, нека ти кажа, че дори не съм я целунал. И по-добре. Аз съм истински задник и освен това, както тя ми повтаря, имам някои наистина гадни навици. Както и да е, не забравяй какво ти казах.

- Аз пък се надявах, че и двамата ще забравим за този разговор.

- Няма да го бъде, мой човек. - Изведнъж Пейтън присви очи и от него заструи неподправена агресия. - Всеки, който нарани тази жена, е мой враг. А аз може и да съм аристократ, но съм способен да се превърна в истински звяр, когато се налага да защитя своето. Ясно?

Крейг го изгледа преценяващо.

- Нищо не мога да ти обещая.

- Какво означава това?

- Имам... някои неща, които трябва да свърша, когато приключим тук, и те не включват да уседна и да се задомя. Обвързан или не, нищо няма да промени това. Нито дори Парадайз... и тя го знае.

Пейтън понижи глас толкова, че следващите му думи едва се чуваха:

- Значи, си глупак. Шибан идиот. - После обаче сви рамене. -Но пък това е страхотна новина. Така де, значи, все още имам шанс с нея. И преди пак да си се запенил от бяс, майната ти. Тръгнеш ли си, сам ще си си виновен и те уверявам, че аз наистина ще се пробвам с нея.

Звярът в Крейг надигна глава и изрева... и вероятно беше за добро, че другият мъж се обърна и влезе в залата с тежести.

Един от участниците в програмата вече беше в клиниката. Не беше нужно класът да намалее с двама.

Особено когато щеше да се наложи да го изнесат на парчета.