Кървава целувка

19

Нищо чудно, че името й беше Парадайз.

Докато Крейг на големи глътки отпиваше от най-невероятния източник на кръв, който бе вкусвал през целия си живот, единственото, за което бе в състояние да мисли, бе колко й подхожда това име.

Е, всъщност не беше единственото, за което мислеше.

Тялото му се събуди със светкавична скорост благодарение на силата, която тя му даваше, дъхавото вино на кръвта й милваше гърлото му и се събираше в стомаха му, преди да плъзне навсякъде като възстановителен огън. Под наранената плът, дълбоко в болящите кости, той започна да се изпълва със сила.

И с тази сила дойде и настойчива, мъчителна нужда.

Под тънките завивки се надигна огромна, стоманено корава ерекция, доказателство, че нейният ритник в слабините не го беше кастрирал, а мозъкът му се вкопчи в една-единствена мисъл - че трябва да проникне в нея със същото настървение, с което зъбите му се бяха впили във вената й.

Все пак се оказа, че е малко по-свестен, отколкото бе предполагал.

Вместо да й съдере панталона, да я сграбчи и да я сложи върху хълбоците си, той си заповяда да остане на мястото си... защото така и тя щеше да остане на своето.

Тазът му обаче беше на друго мнение.

С мощни и отривисти движения Крейг започна да се отърква в чаршафа и одеялото, допирът при всяко от тях бе прекалено мек, за да направи нещо повече от това, да го подлудява, всяко отдръпване го оставяше още по-отчаян.

А после ръката направо го засърбя да се включи.

По никой начин. Парадайз не би си го признала, освен ако някой не опреше пистолет в челото й, но той знаеше, че вече е затънала прекалено надълбоко. Ако сега той вземеше да си направи чекия пред нея? Тя щеше да има страшно интересна история, която да разкаже на баща си, който и да беше той... дори ако това с ръката беше за предпочитане пред другата опция - да я изчука така, че да види звезди посред бял ден.

Което всъщност му се искаше да направи.

По дяволите, защо трябваше да си падне по едно добро момиче?

- Можеш да... - започна тя, но после млъкна и погледна през рамо, сякаш за да се увери, че вратата е затворена. - Можеш да направиш каквото поискаш.

Крейг се смръщи през мъглата на жаждата за кръв, опитвайки се да разбере какво му казва.

- Виждам къде е ръката ти. Не съм глупава.

И тогава на Крейг най-сетне му просветна - мамка му, тя искаше той да го направи...

За частица от секундата съвестта му опита да се възпротиви, ала с очите й, приковани в неговите, и миризмата на възбудата й, струяща от нея, това не трая дълго и почти моментално бе изместено от възторжено съгласие.

Опиянен от вкуса й, измъчван от необуздана похот, с изнурено тяло и замаян мозък, Крейг успя да събере достатъчно воля, за да заключи всички врати с помощта на ума си. Това нямаше да задържи другите завинаги... но със сигурност щеше да им спечели достатъчно време, та целомъдрието й да не бъде напълно...

Пейтън.

В мига, в който името на другия мъж изскочи в главата му, тя се намръщи, сякаш можеше да прочете мислите му.

- Какво каза?

Май го беше изрекъл на глас.

Крейг успя да се овладее достатъчно, за да отвърне ясно:

- Пейтън.

- Казах ти, че нищо... Господи, не. Никога. Той ми е като брат.

Вдигнал очи към нея, Крейг реши, че тя бе или напълно откровена и казваше истината такава, каквато я виждаше, и в действителност и представа си нямаше, че онзи тип я желае... или бе най-добрата актриса извън Холивуд и си играеше с него.

Пое си дълбоко дъх, но не усети и следа от притворност... А после си спомни надменното държание на Пейтън, съвършения му акцент и скъпия му часовник. Като нищо беше истински аристократ, а в такъв случай за нищо на света не би се хванал сериозно с някаква рецепционистка.

А очевидно копелето беше достатъчно достойно, за да не я подлъже. И достатъчно умело, че тя да му повярва, макар да бе реагирал толкова собственически в общата стая.

Май все пак не беше нужно да го мрази чак толкова.

- Между Пейтън и мен няма нищо - повтори Парадайз. - И никога няма да има.

В следващия миг ръката на Крейг изчезна под...

Той простена и изви гръб в дъга, когато обви пръсти около себе си. Започна да се храни по-бавно и установи, че му се иска този момент между тях двамата да се проточи. Искаше и секс, и кръв от нея.

И в този кратък миг като че ли щеше да получи и двете. Това обаче щеше да бъде първият и единствен път, когато то щеше да се случи.

Имаше нещо неизбежно във всичко това.

Ето каква мисъл се въртеше в главата на Парадайз, отново и отново, докато гледаше как ръката на Крейг се движи под завивките, а огромното му тяло се извива под странни ъгли, докато се носеше на вълните на насладата.

И все пак колкото и неизбежно да й се струваше това, в него имаше и толкова много неочаквани неща.

Не беше очаквала да се чувства толкова... силна: съвсем ясно си даде сметка, че колкото и силен, и едър да беше Крейг, тя бе тази, която държеше нещата под контрол - каквото и да поискаше от него, от каквото и да се нуждаеше, той щеше да й го даде, да го направи за нея, да го открие за нея.

След като приключеше със секса.

Горящи насред насиненото лице, очите му се бяха впили в нея изпод натежали клепачи, мускулите на врата и гърдите му бяха обтегнати така, сякаш всеки миг щяха да се скъсат, а миризмата му бе разцъфнала в нещо ароматно и съблазнително.

А после той застена.

Господи, искаше й се тя да го държи в ръка... никога досега не беше правила нещо такова, но хайде стига, да не би да не можеше да плъзне ръка нагоре-надолу... проблемът бе, че здравата й ръка беше до устните му, а онази с изкълчения пръст не можеше да улови абсолютно нищо в този момент...

Без предупреждение Крейг пусна китката й и от гърдите му се изтръгна животински звук. А после свободната му ръка сграбчи чаршафите до бедрото си и ги стисна в юмрук. Гърдите му се повдигнаха рязко веднъж, два пъти... гърбът му се изви в дъга и той простена, а хълбоците му подскочиха нагоре, отново и отново, докато от устните му излизаха животински звуци, а очите му нито за миг не се откъснаха от лицето й.

Успокоението, възцарило се най-сетне, бе точно толкова изненадващо, колкото и всичко останало: след цяла вечност, както й се стори, тялото му се отпусна и той рухна върху леглото, дишайки накъсано, със затворени очи и блещукащи от пот гърди.

- Близни ги... - промълви той.

- Какво? - Господи, колко дрезгав беше гласът й. - Какво каза?

- Кървиш.

Парадайз сведе поглед към китката си. Прав беше. Раничките върху ръката й не се бяха затворили напълно. Тя поднесе ръка към устата си и ги засмука...

Мекото ръмжене, изтръгнало се от него, я накара да замръзне. Огненият му поглед беше впит в устните й. В следващия миг обаче той се извърна.

- Трябва да си вървиш.

- Какво?

- Чу ме. Върви.

Парадайз изпусна дъха си, когато обзелият я изведнъж гняв измести като булдозер възбудата, на която се бе наслаждавала до този миг.

- Защо винаги ме гониш?

- Защото не мисля, че ще ти хареса някой да влезе в стаята точно в този момент.

Парадайз се огледа наоколо. Е, добре де, върху чаршафа до главата му имаше мъничко кръв, но иначе всичко си беше на мястото.

- Няма нищо...

- Тук мирише на секс - измърмори той. - Току-що свърших... и ако някой се появи в стаята, веднага ще разбере, че е било заради теб. Ще си тръгнеш ли заедно с онази част от целомъдрието, която ти е останала?

Парадайз зяпна, сбърчила вежди.

- Моля?

- Приключихме. - Той сви рамене. - Ти поиска от мен да си направя чекия. Сторих го... и ти видя как изглежда, когато един мъж получи оргазъм. Така че и двамата получихме нещо от цялата история. Какво очакваше, предложение за обвързване ли?

Парадайз занемя, пронизана от внезапна болка в гърдите. А после единствените мисли, останали в главата й, включваха думите „върви“ и „на майната си“.

Тя стана и се отдалечи, изпънала рамене. Когато стигна до вратата към коридора, с изненада установи, че е заключена. Не беше го направила тя.

Може би беше той.

Какво значение имаше?

Докато отключваше, погледна през рамо.

- Не мога да се преструвам на опитна и обиграна в секса, но много добре знам, че само страхливците изпитват потребност да унизят другите, когато се чувстват застрашени. Приятен остатък от нощта. Ще се видим утре... ако решиш да се появиш.

С тези думи тя излезе, оставяйки вратата да се затвори зад нея, и пое по коридора. Няколко крачки, няколко метра... измина половината разстояние до спортната зала.

Искаше да продължи. Ала краката й отказваха да преодолеят остатъка, който я делеше от класа.

Парадайз изруга и като се облегна на бетонната стена, скръсти ръце на гърдите си и се загледа в излъсканите каменни плочи, с които беше застлан подът на коридора... във вграденото флуоресцентно осветление на тавана... във вратите, многобройните врати наоколо. Отдалеч долитаха викове - тренировката в спортния салон продължаваше. Климатичната система бръмчеше тихичко. След миг стомахът й изръмжа, напомняйки й, че калориите, които беше погълнала набързо на Първото хранене, отдавна бяха изразходвани.

Това беше първото й сексуално преживяване. И докато траеше, то бе удивително, вълнуващо, невероятно възбуждащо.

Крейг обаче беше развалил всичко. Само с няколко изречения той беше съсипал всичко и я бе накарал да се засрами от себе си...

- Извинявай.

Парадайз обърна рязко глава и се сепна.

- Защо си станал?

Крейг бе излязъл от стаята, като тътрузеше крака и се подпираше тежко на Стойката за венозната система, сякаш разчиташе на нея повече, отколкото на себе си. Само че очевидно бе твърдо решен да дойде при нея... а вече беше доказал, че е в състояние да продължава, докато рухне.

Парадайз тръгна към него, протегна ръце напред, за да го накара да спре.

- Трябва да се върнеш в...

- Виж, аз... - Той се прокашля. Почеса се под носа. Потърка едната си вежда с палец, а после се заигра с болничната си нощница. - Не мога да бъда някой друг, освен този, който съм сега. Може би в едно друго време, може би ако някои неща не се бяха случили... навярно бих имал енергията да се опитам да омекотя тази острота в себе си. Проблемът е, че в момента просто не съм в състояние да положа това допълнително усилие... а тук не прелива от топли, слънчеви чувства. - Той посочи гърдите си и тръбичката на венозната система се опъна. - Не казвам, че съм прав или че се гордея със себе си. Казвам ти просто как стоят нещата. И това е всичко, което мога да ти дам тази нощ, утре... следващата седмица. Това е всичко, което мога да предложа на когото и да било.

Очите му, взиращи се в нея, бяха мрачни и нетрепващи, а в сериозния му глас и внимателно подбраните думи нямаше и следа от съмнение.

В последвалата тишина Парадайз си спомни думите на великата човешка писателка и ораторка Мая Анджелоу: Когато някой ти покаже кой е, повярвай му от първия път.

Или нещо от този род.

- Ако искаш мъж, върви при твоето момче Пейтън - продължи той. - Толкова си поразителна, че е напълно възможно той в крайна сметка да зареже глупостите на глимерата. Пък и нали не искаш да останеш рецепционистка до края на живота си. Аз не бих могъл да ти предложа нищо, което да се сравнява с това, което може да ти даде той... дори и ако характерът ми се промени драстично.

Той продължи да говори, ала Парадайз едва го чуваше. Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе колко е несправедливо, че най-сетне беше срещнала мъж, който я привлича... и то се бе случило в най-неподходящия момент и при най-неподходящите обстоятелства, за да може да прерасне в нещо истинско. И колкото и да й се искаше да каже, че това са глупости, тъжното бе, че като че ли действително беше така.

- Добре - заяви тя най-сетне. - Благодаря ти за откровеността.

Възцари се неловко мълчание... Той сякаш беше очаквал тя да възрази, да закрачи възмутено напред-назад, може би да му отвърне с резки думи.

А после клепачите му се притвориха, сякаш не искаше тя да види какво се крие зад тях.

Свободната му ръка се вдигна към лицето й, но после се отпусна и той поклати глава.

- За много неща в живота си съжалявам. Следващия път когато се зачудиш дали някой го е грижа за теб... знай, че и ти си в този списък.

След това се обърна и закуцука към болничната стая.

Парадайз го проследи с поглед до мига, преди той да отвори вратата и да се скрие от очите й.

Гордостта й заповяда да си тръгне първа.

Тя събра сили и се отправи към спортния салон, към класа, към новите знания и себеоткриването. В крайна сметка, също като него, и нейното бъдеще беше в тренировъчния център. Не някакви празни мечти за един непознат, които никога нямаше да се сбъднат по цял ред причини.