Дяволът в теб

Дванадесета глава

— Качвай се — каза Перес. Рязко отвори плъзгащата се врата на очукан син микробус и Попи се настани на предната седалка. Вътре се долавяше лек мирис на тамян или нещо подобно, а отзад се търкаляха празни бутилки. Той заобиколи, седна зад волана и потегли. — Добре дошла.

Попи срещна погледа му и се изпълни с радост. Това бе чудесно. Очакваше я приключение. Животът й най-сетне ставаше интересен. Сякаш бе освободена от затвор. Колко вълнуващо!

— Добре заварил — отвърна тя и дори не се изчерви.

Той включи разнебитеното старо радио, нагласи на станция KNAC и микробусът се изпълни с режещите звуци на „Master of Puppets“ на „Металика“. Щом натисна газта, Попи отвори прозореца от своята страна, чието стъкло се спускаше по примитивен начин, с ръчка. Свали шнолата от косите си, разпусна ги и вятърът развя златистите й кичури.

— Къде отиваме? — попита тя.

— Ще видиш.

Перес караше нехайно, с една ръка на волана, която едва го докосваше. Всичко в него привличаше Попи. Харесваха й пръстените с черепи, които носеше. Беше истински бунтар.

— Е, какво е да свириш в рок група?

Той се засмя.

— Много секс, наркотици и рокендрол, никакви пари.

Споменаването за секс подразни Попи. Всички онези кучки, които се навъртаха около него. Изпита ревност.

— Затова ли се захвана с музика?

— Не, исках и пари — собствената му шега го накара да избухне в смях. После я погледна през онези неустоими тъмни мигли. — Зак Мейсън пише страхотни песни. Исках да вляза в бандата му, за да ходя по разни места. Впрочем с какво друго мога да се занимавам? Да стана банков чиновник? По-добре да се гръмна.

Попи бе малко смутена. Надяваше се да не я разпитва твърде много. Не искаше да я вземе за наивно момиче от богато семейство.

— Но защо нямате пари?

— Не сме подписали договор за запис — Перес сви рамене. — Но дори и да подпишем, едва ли ще се продава. С повечето групи е така.

— Но вие напълнихте клуба — възрази Попи. Не можеше да има такава пропаст между бляскавия сценичен имидж на звезда, по която всички момичета въздишат, и реалния му живот.

Той се намръщи.

— Не ти се вярва, а, сладурче? Налага се да бутаме пари само за да ни поканят да свирим. Заведението получава по-голямата част от приходите, а останалото отива за надници на роудитата и бензин до следващия клуб. Истинско щастие е, ако ни остане нещо поне за една пица. По цяла седмица не вкусваме по-добра храна от онази, която ни донасят в съблекалнята.

Попи бе ужасена.

— Как оцелявате?

Перес дяволито й намигна.

— През повечето време мацките се грижат за нас. Пускаме ги в стаите си само ако носят торба с провизии или каса бира. Не се тревожи за нас, бейби. Твърде млада си.

Попи не желаеше Перес да разбере, че тя има над седем хиляди долара на спестовен влог и уредба за компактдискове за двадесет хиляди, подарена предварително по случай завършването на училище.

Минаха покрай центъра на Бевърли и префучаха по Трета улица.

— А ти? Какво искаш да правиш в живота си? Освен да привличаш мъжки погледи.

— И аз ще стана рок звезда — развълнувано отвърна Попи.

Перес се усмихна.

— Певица?

— Не мога да пея. Гласът ми е като на прегракнала кукумявка.

— Супер си — поклати глава той. — Свириш ли на нещо?

— Ще се науча да свиря на китара — заяви Попи. Щеше да помоли баща си да я запише на уроци. Представи си как пада на колене на сцената, повдига оръжието си към прожекторите, навежда глава назад и тръсва буйната си руса грива. Да! Тя щеше да бъде следващата Нанси Уилсън от „Харт“.

— Звучи чудесно. Какво ще свириш?

— Нещо като вашия стил — отвърна Попи с възхищение.

Той протегна ръка и плъзна загрубелия връх на пръста си по брадичката й.

— Много си готина.

Забави и изключи „Металика“. Попи хвърли поглед навън и видя, че спират пред мотел. На паркинга отпред имаше коли, а сградата бе боядисана в розово.

— Нали ще почакаш тук, докато резервирам стая? — каза Перес. Слезе и тръгна към входа.

Сърцето й се разтуптя. Той искаше да прави секс с нея. Почувства се объркана и наивна. Какво да прави? Да скочи и да избяга? Би било детинска постъпка. Той я смяташе за шестнадесетгодишна и готина… Дали не се държеше като тийнейджърка? Искаше да бъдат гаджета.

„Мъже като него не излизат с момичета, които отказват да легнат с тях“.

О, да, беше бунтарка и рокаджийка, която жадуваше за тръпка в живота си. „Не ставай смешна, Попи! — мислено изкрещя тя на себе си. — Всички онези момичета, които те изгледаха със злоба, биха дали предните си зъби за това!“

Щом искаше да ходи с Рик, трябваше да задържи вниманието му. Непрекъснато бе заобиколен от жени, които се хвърляха на врата му…

Той излезе. Попи си пое дълбоко дъх, за да се успокои. „Добре, добре. Всичко ще бъде наред“.

— Готова ли си, сладурано? — размаха ключовете пред лицето й.

— Имаш ли нещо за пиене? — осмели се да попита Попи.

Изглеждаше впечатлен.

— Добра мисъл. Имам малко в багажника — заобиколи микробуса, потършува отзад и се върна с тържествуващо изражение и бутилка евтина водка. — Ще си направим мартини без маслинки.

Тя слезе и Перес заключи микробуса.

— Всъщност кой би откраднал такава трошка? — каза той и хвана ръката й.

Попи отново усети топла тръпка, но я обзе и уплаха. За нищо на света не биваше да показва това. Поведе я по коридора на първия етаж, спря пред стая номер 5-Е, отключи вратата и запали лампата. Тя влезе, застана като вцепенена вътре и огледа обстановката. Леглото бе двойно, с кафява покривка, грозна, но чиста. Подът бе застлан с балатум, а на стената бе монтиран малък телевизор, чието дистанционно бе закачено на верижка. Имаше телефон и малка баня с душ и мивка. Плочките на пода бяха покрити със зачатъци на плесен, но с изключение на това, стаята бе чиста. Малка и гола, но не и мръсна. Нямаше кафеварка или нещо подобно. Дори над мивката нямаше чаша за четки за зъби. „Твърде лесно за крадене“, осъзна Попи. На такова място дори настолната лампа трябваше да бъде закрепена с болтове.

Перес забеляза напрежението й.

— Отпусни се, маце, вероятно това е единственият мотел без хлебарки в Ел Ей. Струва ми четиридесет долара, но за цял ден, а и тук никога няма дървеници.

Говореше така, сякаш го знаеше от опит и това я наведе на мисълта, че често е водил тук други момичета.

— Няма в какво да налеем водката — каза тя.

— На кого му е притрябвало? — Перес включи радиото и намери рокаджийската станция. — А сега за вас доза „Куин“. Ще чуем „Under Pressure“ — обяви водещият.

Попи сдържа смеха си. Всичко това й се струваше лудост. Басистът й подаде бутилката.

— Хайде. Да позагреем вътрешно.

Не искаше да се изложи. Пое голяма глътка от огнената течност, но й запари на гърлото и от устата й се разхвърчаха пръски.

— Хей, хей — засмя се Перес. — По-спокойно, малката. Не искам да те изнеса оттук на ръце.

Попи изведнъж усети прилив на енергия. Тръшна се на леглото и усили звука докрай. Той стоеше пред нея, висок и секси. Усмивката му я замайваше почти колкото алкохола. Опита се да се успокои, пиячката помогна.

— Знаеш ли, наистина си красива — каза Перес и седна до нея. — Бих запомнил лицето ти сред цяла тълпа.

След това я целуна. Езикът му проследи очертанията на горната й устна. Попи никога не се бе целувала с език, но се опита да отвърне. Ръката му обхвана лявата й гръд и леко я раздвижи. Тя потисна надигащата се паника.

— Ще се измия и ще сложа презерватив. Разполагай се — каза той, влезе в банята с мръсните плочки и затвори вратата.

Попи примигна. Щеше да стигне докрай. Протегна ръка към бутилката и отпи нова голяма глътка, а после още една. Започна да се чувства спокойна и весела. Свали дрехите си, сложи ги на тоалетката и вдиша през носа, за да се отпусне.

Перес излезе от банята гол. Попи едва не се засмя. Бе възбуден, а досега не бе виждала гол мъж. Изглеждаше различно от снимките, които показваха в часовете по биология.

Похотливият израз на очите му я смая. Гледаше я като куче, съзряло пържола. Перес се втурна към леглото, сграбчи я в прегръдката си и обсипа гърдите й с целувки. Попи остана неподвижна и загледана във варосания таван.

— А! — каза тя. Усети пронизваща болка между бедрата и застина.

Изведнъж и той престана да се движи.

— По дяволите! — извика Перес. — Ти си девствена.

Това бе най-неприятният следобед в живота й. Когато всичко свърши, Попи изтича в банята и дълго повръща. Най-сетне изми лицето си, изплакна устата си с чешмяна вода и се върна в стаята, където Рик чакаше намръщен.

— Да си вървим, а? — предложи той.

Тя унило се качи в микробуса. Усещаше пулсиращо главоболие, очите й пареха, а Перес избягваше погледа й. Поне болката между краката й бе изчезнала. Сякаш все още го виждаше, неподвижен и надвесен над нея. Тогава бе казала:

— Продължавай, не спирай.

Но когато се бе отделил от нея, бе изпитала облекчение. Беше я попитал:

— Е, как се чувстваш сега?

В очите му се четеше очакване, сякаш бе сигурен, че ще го превъзнасят, но вместо отговор, тя бе хукнала към банята и бе изповръщала червата си.

Почти толкова неприятно бе, докато измиваше петната по бедрата си. Бе загубила девствеността си. Това изживяване би трябвало да бъде вълшебно и да носи наслада, а въпреки топлината, която бе усещала преди, не се бе оказало такова. Беше доволна единствено, че не бе продължило дълго.

Надяваше се следващия път да бъде много по-приятно. Рик Перес бе страхотно гадже, с тези дълги тъмни коси, разрешени от въргаляне в леглото, и тези пръстени с черепи. Изпита утеха при мисълта, че би било страхотно да ходи с такъв чаровник.

— Кога ще се видим отново? Трябва да ми дадеш номера си — промълви тя с пресипнал глас, когато свиха към Бевърли Хилс.

— А? — за разлика от преди, Перес бе образцов шофьор, съсредоточен върху пътя. — Не знам. Непрекъснато сме на път. Нямам номер, в движение съм.

— Но нали ще ми се обадиш?

— Да — неубедително отвърна той.

Попи опря глава на стъклото и положи усилие да потисне гаденето и напиращите сълзи. Безспорно се бе издънила. Може би не бе достатъчно секси. Глупаво бе да пие толкова водка. Никой не харесваше момичета, които повръщат.

— Тук завий надясно — каза тя, когато наближиха училището й. — Остави ме ей там.

— Добре.

Той спря до бордюра с видимо чувство на облекчение.

Попи слезе и се опита да долови в изражението му нещо, което да й подскаже, че все още проявява интерес към нея. Знаеше, че най-достойно би било да се преструва, че й е все едно. Всички момичета казваха, че жената не бива да се моли. Но не можа да се сдържи.

— Обещаваш ли, че ще ми се обадиш? — думите й прозвучаха като отчаяна молба.

Перес погледна бледото й лице. От неустоимата руменина на бузите й нямаше и следа, очите й бяха зачервени, а косите в безпорядък. Изглеждаше крехка и беззащитна с ученическата си униформа и не носеше на пиене. Имаше страхотно тяло, но не бе рокаджийка, а хлапачка, която живее с родителите си. Несъмнено бе излъгала и за годините си. Той предпочиташе опитни момичета, без задръжки. Не желаеше да се чувства гузен. Освен това трябваше да се разкара с микробуса си оттук, преди да го сгащят ченгетата и да бъде обвинен в изнасилване на малолетна.

— Аха — отвърна той. — Чао, Поли.

Отпътува, без да хвърли поглед към малкия приведен силует на тротоара.

Като по чудо Попи издържа до края на часовете. Никой не бе забелязал отсъствието й и когато Кончита я взе от училище, побърза да се зарови в куп книги. Каза на майка си, че трябва да учи, затвори се в стаята си, отпусна се сред плюшените играчки на леглото си и избухна в плач.

Добре че поне имаше самостоятелна баня. Пъхна се в нея, благодарна за простора, душ кабината, скъпите гелове и ваната със старинна форма. Пусна гореща вода, колкото можеше да търпи, сипа половин флакон гардениево масло и цялата стая се изпълни с аромат на цветя. Направи всичко възможно да се почувства по-чиста. Докато пълнеше ваната, енергично изтърка зъбите си с четка, за да заличи неприятния вкус, останал в устата й от повръщането. След това дълго стоя потопена във водата, докато напълно се избави от прашинките и мириса.

Попи хвърли униформата си в коша за пране и облече джинси и тениска. Погледна се в огледалото. С току-що изсушени коси и нито следа от миризмата на пот и цигарен дим от мотела най-сетне се почувства нов човек. Вроденият й оптимизъм надигна глава. Може би случилото се бе за добро. Със сигурност не биваше да пие, но може би с всички момичета бе така първия път…

Може би все пак щеше да й се обади.

Нямаше смисъл да се надява. Потръпна, когато си спомни, че на раздяла я бе нарекъл Поли.

Бе загубила девствеността си в евтин мотел с един беден рокаджия, който не даваше пет пари за нея. Накрая, за капак, бе повърнала и бе започнала да се моли.

Попи с огорчение си помисли, че родителите й трябва да бъдат доволни. Не от това, което бе преживяла — естествено, нямаше кой да им каже, — а от факта, че щеше да престане да посещава рок клубове. Усети познатите признаци на изчервяване. Всички щяха да разберат. Представи си как момичетата с жартиери и дантелени ръкавици без пръсти си шушукат, че това е глупачката, проиграла шансовете си с басиста на „Дарк Ейнджъл“…

Вече не можеше да стъпи в онзи клуб. С тъга погледна купчината компактдискове на хардрок групи. Нямаше да ги слуша, би било твърде мъчително.

Метна назад искрящите си руси коси и петнадесетгодишното лице в огледалото мъдро въздъхна.

„Тази част от живота ми свърши“, помисли си Попи.

— Според мен можем да помислим върху това — Марша Алън погледна съпруга си. — Напоследък дъщеря ни се държи доста добре.

— На какъв бас искаш да свириш? — подозрително попита Джери Алън.

— И акустичен, и електрически — невинно отвърна Попи.

Бе изминал месец от случката в мотела. Оттогава нито веднъж не бе ходила в клуб. Но не можеше да престане да мисли за рокендрол. Слушаше Ози и „Металика“ на уокмена си и дори вече приемаше злополучния си първи път като бунтарско приключение. Цикълът й не бе закъснял, слава богу, което означаваше, че няма да има трайни последици.

Попи искаше отново магията, която бе изживяла онази вечер в клуба. Въодушевлението, виковете… прожекторите, които осветяваха потните тийнейджъри и колежани, натъпкани като сардели, размахващи ръце във въздуха и водещи битка за място на първия ред. Желанието й да бъде част от тази атмосфера бе толкова силно, че я измъчваше като зъбобол. Но бе получила добър урок. Вече не искаше да бъде едно от момичетата до вратата за бек стейдж достъп, макар и да бе приятно тя да бъде избраната. Попи искаше да стъпи на сцената, хлапетата да крещят нейното име.

Като Нанси Уилсън от „Харт“, като Лита Форд. „Kiss me Deadly“… Да! Можеше да го постигне.

Тогава, макар и да не искаше да признае, че мисли за това, щеше да излиза с рок звезди. Бе напълно нормално рок дами да се срещат с мъже на своето ниво. Списание „Х“ бе пълно с такива истории. Ако момичета, които не се занимаваха с музика, преследваха звездите, всички ги наричаха груупита. Пати Смит навремето бе ходила с кого ли не. Криси Хайнд — също. Дори Хедър Локлиър. Беше се срещала с цяла армия рокаджии, а сега бе с онзи тип от „Мотли Крю“, но никой не я наричаше груупи, защото играеше в „Династия“…

Рок дамите хващаха всички симпатяги. Попи искаше да стане една от тях. Вярно бе, че не можеше нито да пее, нито да свири, но щеше да се научи поне на второто, ако родителите й позволяха.

— Баскитара? За какво ти е? — попита Джери.

— О, татко, защо винаги разпитваш като в съда? — нацупи се Попи.

Баща й се усмихна. Знаеше, че е готов да отстъпи. Сега бе моментът да хвърли коза си.

— Искам да науча фламенко и народни мелодии, може би дори малко класика, но искам да свиря и кънтри-енд-уестърн, а може би и нещо като „Евърли Брадърс“ и Бъди Холи.

Майка й се усмихна с гордост. Марша Алън бе голяма почитателка на „Евърли Брадърс“.

— Bye, bye, love… — затананика Попи.

— Значи никакъв хевиметъл?

Попи завъртя очи.

— Татко! Вече приключих с това. Хайде, всички на моята възраст свирят на някакъв инструмент. Джош Коен дори основа рокабили група.

— Добре, скъпа — баща й се предаде. — Запиши се, щом искаш.

— Благодаря, татко.