Дяволът в теб

Епилог

Дейзи бе права. Не само италианската, а и световната преса жадно погълна историята. Беше пикантна: принц, циганка, скандал, милиарди долари… Момичетата изложиха доказателствата си и предоставиха свои снимки, които бяха публикувани до тези на графиня Мозел.

— Може би ще се застреля — предположи Попи.

Роуз поклати глава.

— Колкото и да се перчи, той е страхливец. Няма да събере кураж.

Роберто Париджи бе тотално разобличен. Нае адвокати, но никой не му даде надежди. Висшето общество в Рим го отхвърли, а трите сестри бяха приветствани. Максимално се възползваха от това. Представяха се като графини Роуз, Дейзи и Попи и получаваха подобаващо уважение. Адвокатите на Роберто заплашиха с дела за клевета всички вестници, които ги наричаха с титлата им, но никой не се поддаде на натиск. Не успя да докаже, че обвиненията му са основателни, и целият свят разбра, че принцът ще свърши в затвора, а момичетата ще станат милиардерки. В сравнение с тази история интригите на фамилията Гучи изглеждаха безинтересни. Когато се разчу, бившите приятелки на Роберто нямаха търпение да споделят колко е слаб в леглото и какъв жесток егоманиак е.

Присъдата му бе подпечатана, когато се появи възрастна прислужница на Луиджи. Имаше медальон с кичур коса от Мозел и писмо, подписано от Луиджи, което го удостоверяваше. Трите сестри се подложиха на ДНК тест и пробите съвпаднаха. Роберто ди Париджи, който бе погребал три малки празни ковчега, бе арестуван за убийство. Но момичетата не коментираха това. Справедливостта възтържествува и вече не си заслужаваше да се занимават с него.

След шест седмици заминаха за Америка. Приятно бе да бъдат обградени от вниманието, което се полагаше на аристократки, но трябваше да се подготвят за управлението на семейната компания, и по-важното, за сватбите си.

— Знаеш ли, че вече си по-богата от мен? — попита Магнус Сорен Дейзи.

— Има ли някакво значение? — отвърна тя.

— Не особено — каза той. — Скоро ще те настигна.

— Имаш непримирим състезателен дух, Магнус — усмихна се Дейзи.

— Такъв съм — потвърди той и последва дълга целувка.

Първа се омъжи Попи. Имаше две сватбени тържества, едно по еврейски и едно по протестантски обичай. Протестантското бе скромно и дискретно, но на еврейското присъстваха петстотин гости и гощавката продължи почти двадесет и четири часа. Дейзи и Роуз бяха шаферки.

— Колко ще трае меденият месец, сенаторе? — закачливо попита Дейзи своя зет Хенри Леклерк, който наскоро бе отпразнувал победата си на изборите.

— Около месец, надявам се — изпревари го Попи. — Каза, че било изненада, но имам нужда от време да се възстановя.

Хенри се поколеба за миг и придърпа Дейзи настрана.

— Ще бъде уикенд в Париж — сподели той. — И двамата трябва да се връщаме на работа.

— Хм — изсумтя Попи. — Чух те.

— Знаеш, че е така — промълви Хенри с умоляващ тон. — Хайде, скъпа.

— Искам да отседнем в „Жорж V“ — настоя тя.

— Обиколка с карета, екскурзия до Фолие Берже и разходка по левия бряг… — изкуши я Хенри.

На лицето й разцъфтя усмивка.

— Звучи превъзходно. Всъщност не обичам да се отделям задълго от работата си.

— Аз също — каза Хенри и я целуна.

Роуз отиде на гости у майка си и заведе Джейкъб със себе си. Госпожа Фиорело веднага го хареса. Определиха дата за сватбата през есента, в „Сейнт Джоузеф“ в Бронкс. Вече бе узнала вълнуващата новина, че на света живеят още две момичета с външността на нейната Роуз, и бе доволна, че дъщеря й е намерила сестрите си. След запознанството си с Джейкъб Ротщайн преливаше от радост. Нейното момиче бе преуспяло и забогатяло и вече имаше личен живот и семейство. Най-важното бе, че ще се омъжва…

— Толкова симпатично момче, толкова красиво — каза тя и докосна Джейкъб по бузата. — Нали няма да живеете заедно преди сватбата?

— Мамо — укорително промърмори Роуз и се изчерви.

Джейкъб едва сдържа усмивката си.

— Разбира се, госпожо. След като толкова дълго я чаках, ще почакам още малко.

— Толкова е добър! Невероятен е, Роуз — каза госпожа Фиорело и енергично го прегърна. — Кажи ми, Джейкъб, родителите ти ще дойдат ли на сватбата? Кога ще се запозная с господин и госпожа Ротщайн?

Роуз и Джейкъб се спогледаха. Джейкъб й намигна.

— Мамо — каза Роуз. — Има един проблем, който двамата с Джейкъб трябва да разрешим.

Тя се усмихна.