Дяволът в теб

Втора глава

Попи Алън седеше в стаята си и замечтано разглеждаше плакатите си.

Ах! Джон Бон Джови. Джо Елиът. „Деф Лепард“ бяха толкова нашумели, както и „Металика“. Ларс бе сладур. Тя харесваше и бързите парчета, и баладите им. Музикантите от любимите й групи бяха дългокоси симпатяги с кожени одежди, капси и бунтарски дух… накратко казано, гаджета, с каквито родителите й за нищо на света не биха й позволили да излиза.

Но Попи имаше начини да се справя с този проблем.

Някой почука на вратата й.

— Влез — каза Попи.

На прага застана майка й, Марша Алън, готова за поредната светска изява в града. Родителите на Попи, Джери и Марша, бяха общителни хора, което не бе толкова лошо, защото и Попи обичаше да бъде в компания, но не такава, каквато те биха искали.

Марша бе съпруга на адвокат, богат адвокат, и изглеждаше както подобава с червения си костюм „Карл Лагерфелд“ и огърлицата от огромни перли.

— Изглеждаш страхотно, мамо — каза Попи, както се очакваше от нея, макар и да не бе искрена. — Какво е събитието този път?

— Опера. „Риголето“.

— Ти мразиш операта.

— Така е. Но семейство Голдфарб имаха два излишни билета — Марша сви рамене. — Татко ти казва, че ще бъде забавно.

— Кога ще се приберете?

— Късно — обнадеждаващо отвърна Марша и Попи нацупи устни, сякаш бе разочарована. — Не се безпокой. Ще включим алармената инсталация — и не гледай телевизия след единадесет.

— Обещавам, мамо — каза Попи. — Написах си домашните за утре. Всъщност може би ще изляза за малко.

Марша се намръщи.

— Когато не сме вкъщи?

Бе загрижена за своята малка Попи. Момичето разцъфтяваше пред очите на родителите си. Бе изрусила косите си и имаше стройно тяло с естествено едър бюст, благодарение на което не се нуждаеше от посещение при пластичен хирург, за разлика от дъщерите на приятелите им. Естествено, лицето й бе мургаво, с необикновени очи. Попи определено не бе наследила външността си от Джери или Марша. Хората забелязваха това и тя с усмивка отговаряше, че прилича на баба си. На която, за убедителност, нямаше никакви снимки.

Попи бе осиновена, но Марша и Джери не виждаха причина да казват нито на нея, нито на когото и да било. Марша мечтаеше един ден малкото й момиченце да се омъжи за порядъчен млад евреин, чиято майка би имала същите изисквания, така че защо да си създават излишни главоболия?

Проблемът бе, че сексапилната тийнейджърка привличаше погледите на всички мъже. Това безпокоеше Марша.

— Е, с момче, което познаваш. Брайън Паскал ще ме заведе да хапнем хамбургери и пържени картофки. Стига да не възразяваш — добави Попи с невинно изражение.

Майка й като че ли се успокои.

— Брайън е добро момче…

Попи мълчаливо я изчака да продължи. Майка й правеше всичко възможно да я сближи с Брайън Паскал. Родителите му бяха зъболекар и ортодонт, имаха купища пари, а сестра му бе влязла в Холивуд, където Марша мечтаеше да стигне и нейната Попи. Насърчаваше я да взема уроци по актьорско майсторство.

Попи нямаше желание да играе в сапунени опери или нещо подобно. Съдбата й не бе в „Докато свят светува“. За нищо на света. Нейното бъдеще бе хевиметълът.

— Мисля да облека това, ако разрешиш да изляза, мамо — каза Попи, скочи от леглото си и изтича до гардероба. Показа на майка си синя рокля с къдрички и дълга пола, с която изглеждаше на дванадесет години. Майка й много я харесваше, но Попи никога не я обличаше. — Знам, че адски ще си падне по мен, когато ме види с нея.

— Е… добре — отстъпи Марша. — Но гледай да се прибереш преди десет.

— Честен кръст — прочувствено излъга Попи. — Ще се преоблека.

— Брайън ще дойде ли да те вземе? — попита Марша, изведнъж станала подозрителна.

— О, да — отвърна Попи. „По дяволите!“ — Ще му се обадя, за да му кажа, че ме пускаш.

Джери Алън надникна над главата на съпругата си.

— Какво има?

— Попи иска да излезе с Брайън.

— Да се прибереш до девет — каза Джери и се отдалечи.

Попи се нацупи.

— Мамо…

— Десет — просъска майка й. — Но не казвай на татко си — спря се на прага. — Нали щеше да се обаждаш на Брайън? Искам да поговоря с него.

Попи затаи дъх. Набра номера на приятеля си. Брайън никога не би проявил интерес към нея, със или без синята рокля. Бяха от противникови лагери, но нито неговите нито нейните родители знаеха това, и двамата взаимно си осигуряваха прикритие, когато се наложи. Попи мислено стисна палците на ръцете и краката си, с надеждата и този път Брайън да й помогне. „Дарк Ейнджъл“, най-нашумялата група в „Стрип“, имаше изява днес и тя за нищо на света нямаше да я пропусне.

— Здравейте, госпожо Паскал, мога ли да говоря с Брайън? Обажда се Попи Алън. Хей, бейби — заговори тя след минута, — мама каза, че можеш да ме вземеш, когато е удобно.

— „Дарк Ейнджъл“? — попита Брайън.

— Точно така — весело отвърна Попи. — Мама настоява да се чуе с теб…

— Исках да прекарам една спокойна вечер у дома. Не ми се шофира.

— Благодаря — промълви Попи с умоляваща нотка в гласа. — Ще ти дам мама.

Подаде слушалката на майка си.

— Брайън? Нали ще върнеш моята Попи в десет? Да, съжалявам, че няма да бъда тук, но трябва да тръгваме. Да, зная, че мога да ти поверя своето ангелче…

Попи потръпна. Обичаше майка си, но понякога прекалената й сантименталност я дразнеше.

Марша затвори, явно доволна.

— Умната, Попи — предупреди я тя.

Попи я увери, че ще внимава, с отрепетираната усмивка на Шърли Темпъл. И това бе лъжа. Какво значение имаше коя поред?

Попи прикри следите си като професионалистка. Наистина облече ужасната синя рокля и слезе на долния етаж да постои с родителите си, докато тръгнат. Миг след като ферарито им премина през портала от ковано желязо и вратите автоматично се затвориха, изтича в стаята си, свали роклята, разпусна изрусените си коси от момичешките плитки и се издокара с черна минипола, изрязано горнище и ботуши с висок ток.

Ммм! Изглеждаше невероятно сладка.

Брайън се обади, за да й каже, че не може да я откара. Това не бе проблем, разполагаше със свой транспорт. Той бе направил това, което се искаше от него. Попи се върна долу и взе ключовете от поршето на майка си от куката над хладилника. Домашната им помощница Кончита живееше в къщата за гости на баща й в Холивуд Хилс. Можеше да паркира там и да тръгне пеша по Сънсет.

Попи погледна стройното си, секси отражение в голямото огледало до вратата и изпрати въздушна целувка към него. Бедното богато момиченце, което се преструваше на невинно, щеше да повилнее в Ел Ей. Развлеченията я зовяха!