Дяволът в теб

Тридесет и първа глава

Пренаписването отне на Дейзи шест месеца и когато най-сетне предаде книгата, изтощена от работа, Фенела й каза, че ще бъде издадена през следващата година.

— Но защо? — разочаровано попита тя.

Фенела й се усмихна със съчувствие, когато видя унилото й изражение.

— Слушай, необходими са девет месеца за редактиране, отпечатване, представяне, изготвяне на предварителни копия, маркетинг… колкото да се износи едно бебе. Ще се съсредоточим върху продължението и няма да усетиш кога ще дойде датата на излизане.

„Лимоновата горичка“ бе издадена през юли, най-подходящия момент преди отпускарския месец август, Фенела каза на Дейзи, че романът й ще се превърне в класика. „Идеалното четиво за плажа“.

— Дано си права.

— Аз никога не греша — заяви тя с непоколебима увереност.

Предвиждането й се сбъдна. Екипът на „Артемис“ очакваше с нетърпение отзивите за книгата и й даде голям маркетинг тласък. Ярките корици на Тони привличаха вниманието на всички посетители на книжарници в страната, имаше промоции, плакати и дори реклами в автобусите.

— Всичко това не е самоцелно — предупреди я Фенела, когато Дейзи й позвъни, защото бе видяла автобус с огромен стикер, копие на корицата. — Просто означава, че книгата има шанс. Хората ще научат за нея. По-нататък всичко зависи от самата творба. А твоята ще се хареса на читателите.

Не след дълго компанията се убеди в успеха. След месец Фенела се обади, за да й съобщи първите отзиви.

— Дейзи? Фенела е.

— Здравей — каза Дейзи. Отчаяно се преструваше на нехайна, а всъщност така стискаше слушалката, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели от напрежение. Беше начинаещ автор. Ако нещата не потръгнеха сега, кариерата й щеше да отиде по дяволите и животът й да загуби смисъл.

— Имам добри новини.

— Радвам се — каза Дейзи е насълзени очи. Въздъхна дълбоко.

— Ти си хит. Първото издание е напълно изчерпано. Веднага ще я преиздадем.

— Това е чудесно — възкликна Дейзи. Щом затвори, затанцува из стаята.

Седмица по-късно й се обадиха от „Връзки с обществеността“.

— Хората са изненадани. Подобен тип роман се смята за обречен на неуспех. Напоследък се търсят криминалета и банкови трилъри — каза Хелън Мокси. Мокси бе началничка на отдела за връзки с обществеността на „Артемис“ и й продиктува програмата за обществени изяви. — Струва им се странно, че един любовен роман се превърна в толкова търсено четиво. Е, записа ли всичко?

— Да — излъга Дейзи.

— Резервирали сме ти билет в първа класа и ще отида на мястото половин час преди началото на първото ти интервю, за да се уверя, че всичко върви по план. Не се тревожи, ще бъдеш блестяща.

— Мисля, че не виждам смисъл — плахо сподели тя. — Става дума за една измислена история, защо е необходимо да разговарят с автора?

— Приеми го като безплатна реклама. До четвъртък.

В сряда вечерта баща й я откара до гарата.

— Гордеем се с теб, скъпа. Ще даваш интервюта. Това е чудесно. Превръщаш се в голяма звезда.

— Не е така, татко, престани — каза Дейзи, но истината бе, че прелива от вълнение.

— Забавлявай се. До скоро!

Баща й я целуна и й подаде малкия куфар.

Дейзи влезе в чакалнята и взе билета си. Никога досега не бе пътувала в първа класа. Вагонът бе почти празен, а седалките малко по-широки, в друг цвят и с бели калъфи на облегалките.

Излишно разточителство, но все пак Дейзи се наслади на разкоша. Защо не? Беше за сметка на „Артемис“.

Когато мина количката с напитки, тя си поръча джин с тоник. Имаше повод за празнуване.

Хотелът бе „Холкин“, много луксозен и скъп, с японско обзавеждане и абстрактни картини в стил Джаксън Полак. Не бяха по вкуса на Дейзи, но както във влака, това нямаше значение. Важното бе, че според издателите тя заслужава тези разходи.

Фенела я бе научила на много други неща, освен изграждането на добри сюжети. Беше я запознала с реалността на издателския бизнес и Дейзи вече знаеше, че всяко пени, похарчено за реклама, е доказателство колко вярват в нея.

Очакваха да се превърне в следващата им голяма звезда и това й харесваше.

Следващата сутрин Хелън Мокси пристигна точно навреме, но Дейзи вече я чакаше във фоайето. Щом издателите правеха толкова много за нея, бе длъжна поне да показва огромното си желание да им съдейства. Трябваше да постъпва професионално.

— Ммм, много добре — Хелън огледа тоалета й, черен панталон, чудесно късо горнище от коприна, върху което бе разпуснала черните си коси, и чифт висящи сребърни обици. — Жалко, че ще те интервюират по радиото, а не по телевизията. Изглеждаш страхотно. Готова ли си?

— Винаги ще бъда — увери я Дейзи. Цяла сутрин разговаря с отегчени репортери от клюкарски списания и „Ивнинг Стандард“, които непрекъснато задаваха въпроси за интимния й живот.

— Това допада ли на мъжете, с които се срещате?

— Възбуждащо четиво, а?

— Джейсън е привлекателен мъж, нали? Кой е прототипът?

Дейзи се постара да не издава раздразнение, но заяви:

— Не желая да обсъждам личния си живот.

Това не ги възпря.

— Предлагай им нещо, което биха могли да цитират — просъска Хелън. — Кажи „Прочетох го в «Козмо», това е историята ми и ще се придържам към нея“.

— Добре — отвърна Дейзи и положи усилие да се овладее.

Следобед отидоха с такси до радиото. Регистрираха се на рецепцията и получиха малки ламинирани значки с надпис „Гост“, след което Хелън я отведе с асансьора до лабиринт от коридори, който приличаше на училищен и вътре се долавяше същият мирис. Последва сюрреалистичното приключение да бъде интервюирана „чрез радиомост“. Настаниха Дейзи в кабина със слушалки и микрофон. Седеше сама, слушаше предаване на станция в Шотландия или Тайнсайд и трябваше да отговаря на въпросите на невидим водещ. Не бе толкова неприятно, освен че кафето бе воднисто и в пластмасови чаши. Не бе успяла да си почине от сутрешните интервюта, когато я откараха в радио „Макс, 96.3“ в Кемдън.

— Това е най-значимата изява, която успяхме да ти уредим — каза Хелън. — Предаването на Мът и Джеф. Известно е, слуша се почти в цялата страна, а тази станция се лови и в Оксфорд.

— Зная, преди време я слушах — каза Дейзи малко разтревожено.

Мът и Джеф бяха известни с провокативния си стил на водене, представляваха британското съответствие на Хауърд Стърн и имаха широка публика. Често подхвърляха нецензурни изрази и бяха забавни, но жестоки с много от гостите си.

— Мисля, че ще издържиш, флиртувай само с Джеф. Мът е гей, така че няма смисъл — Хелън забеляза уплашения израз на очите й. — Представи си колко хора ще научат за теб, Дейзи. Те са толкова популярни. Мнозина биха платили, за да бъдат на твое място. Всеки шанс, който получаваш, е важен за книгата.

— Няма да има проблем — каза Дейзи, въпреки че не бе убедена в това.

— Заповядай в леглото ми — каза Джеф.

Дейзи седеше със слушалки на ушите в студиото на Мът и Джеф. Бе украсено с плакати на момичета с разкопчани сутиени, по всяка вероятност не по идея на Мът.

Двете суперзвезди бяха дребнички момчета, с пъпчиви лица и малки подли очи.

— Не, благодаря, приятел. Не си мой тип — отвърна Мът с характерния си писклив смях.

— Прелестна е, нали? Страхотно парче. Искаш ли да позираш пред фотоапарата на Джеф, сладурче? Ще зяпа плаката ти по цял ден.

Дейзи едва се сдържа да не си тръгне ядосана, рискувайки да понесе големи загуби.

— Не, благодаря, Джеф…

— Но сексът е твоя слабост, нали? — Дейзи с ужас го видя да разгръща „Лимоновата горичка“ пред себе си. Отвори на отбелязана страница и започна да чете една от най-горещите еротични сцени. — Супер! Следвала си в Оксфорд, а?

— Не, в университета.

— На това ли ви учат там? Сексуално възпитание?

Явно не бе обърнал внимание на отговора й.

— Не, за това слушах шоуто на Мът и Джеф — отвърна тя.

Не беше го очаквал.

— Значи си била наша почитателка?

— Разбира се. Вие двамата сте майстори на детинския сарказъм. Студентите обожават подобни неща.

— А Дейзи Маркъм е майсторка на секссцените — подхвърли Джеф.

— Е — каза Дейзи, — ако слушателите ви си купят „Лимоновата горичка“, сами ще си съставят мнение.

— Но книгата ти е пълна със секс. Сигурно си сексманиачка. Обзалагам се, че си страхотна в леглото. Защо мислиш, че те поканихме да участваш в това предаване?

— В повечето любовни романи има секс — решително отвърна тя, — защото хората го правят. Очевидно не хора като вас двамата. Другите — приближи се към микрофона. — Жалко, че не можете да видите тези кльощави и пъпчиви мръсници. Вероятно най-вълнуващите сексуални изживявания на Джеф от години насам са били сцените, които е прочел в моята книга.

През стъклената преграда видя Хелън Моксли да я зяпа с ококорени очи. Дейзи предизвикателно погледна водещите, но те, изглежда, нямаха нищо против.

— Охо — каза Мът със задоволство. — Тя има зъби.

— Много пари ли печелиш? — попита Джеф с не толкова нахален тон.

— Намери още един горещ пасаж, прочети го в ефир и ще спечеля още повече — отвърна Дейзи с широка усмивка.

Когато прекъснаха програмата за реклами, кльощавият Джеф стисна ръката й.

— Страхотно! — каза той. — Вдигна рейтинга ни.

Сутрешните вестници бяха пълни с клюки за единственото момиче, осмелило се да отвърне на закачките на Мът и Джеф. През следващите няколко седмици продажбите на „Лимоновата горичка“ за всеки тридневен период скочиха двойно.

— Дейзи, любов моя — каза Фенела, когато й съобщи последните цифри. — Мисля, че се роди истинска звезда.