Дяволът в теб

Двадесет и трета глава

— Впечатляващо.

Джейк прегледа страницата, която му бе дала — стегнати обобщения и разработки по двете тези, които бяха изградили заедно. Аргументите й така го бяха заинтригували, че за момент бе забравил за влечението си към нея.

Но вече бяха завършили курсовата работа, която трябваше да предадат след седмица.

Ротщайн остави листа и се загледа в Роуз Фиорело. Изглеждаше някак смутена и нервно движеше ръце в скута си, сякаш не знаеше какво да прави с тях.

— Заслугата е и твоя — изтъкна тя.

— Благодаря.

Това не можеше да се отрече.

— Е, край на партньорството ни — каза Роуз.

— Не непременно — усмихна се Джейк. — Само на ученето ни заедно. Впрочем този тоалет ми харесва.

Роуз приглади полата си.

— Нов е.

— Надявам се, че няма да те обидя, като кажа, че ми се струва доста скъп — очакваше упрек за твърде личната реплика, но тя остана мълчалива. — Работа ли започна, или си спечелила от лотарията?

— И другите хора на този свят имат право да забогатеят — сопна се Роуз. След това прехапа устни и засрамено извърна глава. — Извинявай. Да, спечелих малко пари.

— Не си длъжна да ми казваш как, ако не желаеш.

— Напротив! Държа да узнаеш — изведнъж се бе въодушевила. Способността й да излъчва едновременно пламенност и студ бе поразителна. — Купих няколко имота. Притежавам сгради, които отдавам под наем.

— Ти?

Джейк веднага съжали за реакцията си. Бе издал недоверие. Всички знаеха, че е дошла тук без пукната пара.

— Да, аз — зад учтивата й усмивка прозираше лед.

— Собственик си на сгради и печелиш от наеми? Е, това е американската мечта.

— Ти си от фамилията Ротщайн, които управляват „Ротщайн Риълти“, нали? — попита Роуз.

Джейк се облегна назад на стола си и бавно я огледа от главата до петите.

— Значи наистина си ме забелязала — каза той.

— Ти си от хората, които не могат да останат незабелязани — почти прошепна Роуз.

Джейк изпита чувство за могъщество. Сега осъзна какво би било да бъде на мястото на баща си. За Фиорело той не бе просто състудент, а играч. Изведнъж взе решение да отклони мислите си от историята и да се съсредоточи върху реалния свят. В него можеше да се издигне до вицепрезидент на компания за милиарди долари, която един ден щеше да стане изцяло негова.

Повечето момичета знаеха за богатството и влиянието на семейството му от светските хроники на вестниците. Но подозираше, че Роуз Фиорело не се е добрала до информацията по този начин. Беше се промъкнала на пазара с недвижими имоти. Може би имаше няколко гарсониери, които предлагаше на наематели.

Бе впечатлен. Когато ставаше въпрос за бизнес, Джейк никога не бе слагал жените в сметката. Внезапно му хрумна, че навярно Роуз притежава предприемачески усет, щом бе успяла да изплува от дъното. Може би бе изтеглила заем, за да започне. А бе спечелила достатъчно, за да си позволява тоалети „Шанел“ и златни часовници.

„Много хубаво“, помисли си той. Но едва ли бе важно. Тя не бе дори капка в морето от конкуренти в този бранш. Ротщайн познаваше Роуз Фиорело. Бе кралица на проучванията и извличането на ценна информация. Бързо подреди парчетата от мозайката. Бе сключила една-две сделки, бе схванала как се действа и бе постигнала напредък.

Естествено, в един момент бе попаднала на името „Ротщайн Риълти“.

— Виновен по обвинението — каза той. „Ироничен отговор“.

— Питах се дали… дали мога да те помоля за една услуга — плахо заговори Роуз.

Джейк се усмихна широко.

— Искаш работа?

— Не — вълчите очи му хвърлиха смразяващ поглед. — Само малко информация. Да се уча, може би като теб. Стига наистина да работиш там.

— Досега ми възлагаха проекти всяко лято.

— Какви проекти?

Сви рамене.

— Луксозни гарсониери в Уестчестър, една висока сграда в Сохо… с около осемдесет апартамента.

— Какъв бюджет ти отпускаха?

Какво значение можеше да има това? Бе далеч над нейната категория. Ротщайн се забавляваше. Стегна мускули.

— Над сто милиона. Бяха назначили мениджър, но докладваше пред мен.

Роуз помълча няколко мига. Ядоса се на себе си, когато осъзна, че той я привлича. Чарът му бе неустоим, а я гледаше като паша, съзерцаващ новата придобивка в харема си.

— Ти си управлявал деветцифрен бюджет?

Злобната нотка в гласа й го поласка.

— Поемам проекти от шестнадесетгодишен, скъпа. Началник съм на архитекти и строителни фирми. Сам преговарям със синдикатите и държа мафията настрана.

— И как вървят проектите ти?

Приближи се към нея толкова, че топлината на тялото му я лъхна и мускулите му се откроиха под ризата. В корема й запулсира животинска страст. Роуз наведе глава, но не престана да усеща присъствието му и да долавя мъжествения му аромат.

— Приключват навреме. В рамките на бюджета. Със солидна печалба — отвърна той.

Бе свела поглед. Устните й бяха разтворени. Желанието сякаш струеше от кожата й. Друг на негово място би я целунал страстно. Джейк пристъпи към нея и устните им почти се докоснаха. Нейните се разтвориха малко по-широко. Бе постигнал своето. Изведнъж се отдръпна.

— Щом искаш да усвояваш тънкостите на бизнеса, мога да те назнача като стажантка.

Роуз изправи гръб, смутена и засрамена. Нима щеше да я целуне? Господи, почти се бе случило!

Тялото й я предаваше. По кожата й пълзяха леки тръпки на желание, от които коремът и гърдите й изтръпнаха.

Джейк продължи да говори:

— Честно казано, не зная дали ще бъдеш доволна. Има стотици кандидати. Ще те приема без конкурс, но ще се отнасям с теб както с останалите стажанти. Иначе не би било честно спрямо тях. Трябва да постъпвам като професионалист.

— И аз мога да постъпвам професионално — увери го тя.

— Ще трябва да докладваш на отдела ми. Ще работиш за някого, който работи за мен.

— Устройва ме — настоя Роуз.

— И ще се обръщаш към мен със „сър“ — добави Джейкъб. Стори му се, че видя един мускул на лицето й да трепва. Да, това определено нямаше да бъде приятно за надменна красавица като нея. Но той щеше да изпитва задоволство.

Джейк състави план Роуз да работи близо до него. Искаше да й покаже властта си над един дял от огромната империя. Искаше да я накара да копнее за него.

— Съгласна съм и с това — Роуз отново наведе глава. — Наистина… искам да се уча. Ще ти бъда признателна.

Много й костваше да го помоли за това.

— Тогава всичко е наред — каза Джейк. — Дай ми номер, на който мога да се свържа с теб.

Написа номера си и му го даде.

— Благодаря, Джейк.

— Никакъв проблем, скъпа — отвърна той.

Роуз едва сдържаше гнева си на връщане към Трибека. Беше си купила чудесен апартамент. Имот с просрочена ипотека в стара индустриална зона, която не се смяташе за елитна. Струваше само сто и петдесет хиляди.

В дома й имаше всичко. Първо, харесваше й кварталът. Цените на всички жилища в Манхатън скачаха. Бе убедена, че след няколко години няма да има район, който да не е „на мода“. След още десетилетие дори Харлем щеше да бъде скъп. Наблизо отваряха все повече ресторанти и се нанасяха филмови звезди и топмодели. Всичко вървеше нагоре.

Второ, в някогашния склад имаше завиден простор за един град, в който дори килер струваше повече, отколкото много хора могат да си позволят. Роуз имаше мансарда с огромни прозорци и асансьор, който скърцаше, но работеше. От последния етаж се откриваше изглед към финансовия център.

Множество небостъргачи. Обожаваше ги. Мечтаеше да притежава всичките.

Роуз бе наела строителна бригада за ремонт на жилището си. Не бе поискала нищо трудно изпълнимо и не бяха смъкнали кожата й. Бе поръчала подновяване на мазилката, боядисване на стените в бледокремаво, подмяна на луминесцентните лампи с полилеи и поставяне на подиум, върху който бе сложила голямото си двойно легло и мароканска пътека. Бе вложила малко повече пари в ремонта на кухнята, но луксозната кухня и баня повишаваха стойността на един имот. Интериорът бе изискан, модерен и разкошен. Бе подбрала бели мебели, на фона на които се открояваха само няколко цветни петна: кристална ваза с жълти рози, червени шарки на килима и тъмносин диван на златисти райета.

Тук бе нейното убежище.

Както всичко друго, и то бе инвестиция. Ако го продадеше днес, несъмнено щеше да получи двойно повече от цената, на която го бе купила. Роуз бе отвикнала да се ограничава.

Щеше да стане истински имотен магнат. Време бе да започне да живее както подобава.