Дяволът в теб

Тридесет и шеста глава

— Харесва ли ти? — попита Джоел Стейн.

Попи огледа офиса си. Беше малък, но функционален. Дори имаше прозорец с изглед към Сънсет Стрип, където преминаваха лъскави мерцедеси и БМВ-та. Стейн я бе снабдил с компютър, телефон, принтер, факс и дори извит диван с тапицерия от тъмночервено кадифе.

Тя се усмихна.

— Страхотно е.

Джоел й подаде визитна картичка.

— А какво ще кажеш за това?

Сърцето й замря. Името й бе напечатано с черно мастило с красив оригинален шрифт. Много стилно и официално.

— Попи Алън, „Дрийм Мениджмънт“.

Следваше прекият й телефонен номер и факс, а до него логото на „Дрийм“, златист релефен облак.

— Няма обозначена длъжност — каза Стейн. — Никой тук не носи титла, освен мен.

— А каква е твоята?

— Шеф — кратко отвърна той. — Слушай, малката. Справи се добре. Повече от добре. Затова вече няма да бъдеш счетоводител на турнета. Ще видя колко те бива. Поверявам ти група.

— „Грийн Дрегън“? — попита Попи с надежда.

Стейн се засмя.

— Да, точно така. Полудяла ли си? Ще поемеш „Силвър Булет“. Ти ги доведе при мен, да видим докъде ще стигнеш с тях. Когато се обаждаш от името на „Дрийм Мениджмънт“, винаги ще те свързват.

— Добре — каза Попи. Не бяха известна група. Все още никой не бе чувал за тях. Но бяха нейното откритие. — Добре.

— Има хора, които не те харесват — предупреди я Стейн.

— Какво? Защо?

— Защото работят тук от по-рано, някои от години, а досега не са получавали такава възможност. Освен това имаш сериозен враг в лицето на Майк Рич. Ще се появят и други. Този бизнес не е за срамежливи теменужки.

Попи изправи гръб и погледна шефа си право в очите.

— Събрах смелост да дойда при теб. Това говори за инициативност. Открих страхотна група. Това говори за талант. Оцелях при голямо турне. Това говори за издръжливост. Попречих на един мошеник да одере кожата на клиентите ти. Това говори за ум. Получих този офис, защото смяташ, че го заслужавам. Истината е, че си прав.

— Хм — Стейн повдигна вежди. — Вярно, притежаваш усет. Да видим дали можеш да го приложиш в действие.

Отправи се към вратата. Попи не каза нищо. Изкуши се да попита: „А сега какво?“ Но не го направи. Знаеше, че всичко зависи от нея.

— Ти ще ни бъдеш мениджър? — попита Кейт.

Попи седеше на бюрото в офиса си, а момичетата се бяха настанили на дивана. Изглеждаха малко разочаровани. Тя знаеше, че са се надявали да бъдат поети лично от Джоел Стейн, а отново ги бяха прехвърлили на една хлапачка от провалила се група, момиче на тяхната възраст.

Трябваше да им вдъхне доверие.

— Точно така. От името на „Дрийм Мениджмънт“. Първата стъпка ще бъде подписването на договор с „Дрийм“. Имате уредено прослушване на сцена след две седмици, момичета. Ще присъстват хора от всички водещи звукозаписни компании.

Момичетата наостриха слух. Попи ги видя да се споглеждат.

— Искам две неща от вас: да репетирате, докато можете да изсвирите парчетата си и насън, и да станете още по-красиви. Моли — обърна се към пълничката брюнетка, — минаваш на диета. Зная, че е мъжкарска глупост, но онези са мъже и ще ви гледат. Никакъв шоколад тази седмица. Само „Слим фаст“ и нищо друго — Моли понечи да възрази, но Попи не й даде възможност. — Имате час при стилистка за утре следобед. Тази есен се грижеше за прическите на „Грийн Дрегън“ по време на турнето им.

— О, „Грийн Дрегън“! — промълви Клер.

— Толкова по въпроса за имиджа — Попи се наведе напред. — Да подпишем договора и ще уредя да звучите по радиото. Ще ви направя звезди. Трябва само да ме слушате.

— Колко ще трае прослушването?

— Половин час. Ще изсвирите пет песни.

Попи им подаде списък.

— Мисля, че трябва да чуят всичките ни парчета — възрази Кейт.

— Не, само най-добрите. Нали сте съгласни, че са тези?

Кимнаха с неохота.

— Ще ги шашнем с тях. Само трепачи, никакъв пълнеж.

Следващия ден Попи се обади на стилистката. Каза й, че става дума за лична услуга за Джоел Стейн. Позвъни на звукозаписните компании и покани техни представители да чуят най-горещото откритие на Джоел, а после се свърза с отговарящия за осветлението на турнето и поиска от него телефоните на негови приятели, осветител и озвучител…

Беше вдъхновяващо. Харесваше й повече дори, отколкото на турне. Сякаш телефонът се бе сраснал с ухото й. Лъжеше, преструваше се, умоляваше и постигаше своето. Почти не спеше. Когато най-сетне си тръгваше късно вечер, вместо у дома, отиваше в разнебитения склад, където репетираше групата, и оставаше при тях, докато се увери, че всичко е идеално.

Важен бе не само саундът. Той трябваше да бъде безупречен, но имаше още куп неща за изпипване. Дори начинът, по който Лиса въртеше палките.

Почти всяка нова група бе недодялана, но с нейните бебета нямаше да бъде така. Попи искаше да изглеждат като професионалистки.

— Маникюр? — промърмори Моли.

— Да. Както и изписване на веждите. Избелете зъбите си — Попи накара басистката да се обърне към огледалото. — Свалила си четири-пет килограма.

— Дрехите ми увисват — оплака се тя, но изглеждаше доволна.

— Не виждам какъв е смисълът да се стараем толкова — каза Кейт с негодувание. — Ще свирим посред бял ден. Няма да има атмосфера…

— Всъщност — тихо каза Попи — ще дойдат специалисти по озвучаването и осветлението. Ще бъде тъмно и ще има разноцветни прожектори, мощен саунд, ще бъде съвършено.

Кейт зяпна от изненада.

— Знаеш ли колко ще ни струва?

— За вас е безплатно — успокои ги Попи. — Уредих това.

— Невероятна си — каза Лиса.

— Просто съм ваш мениджър — напомни им тя.

В деня преди прослушването ги заведе на фризьор.

— Вече ще изглеждате различно — каза Попи. — Лиса, ти ще бъдеш с кестеняви коси. Кейт, ти ще изрусиш своите. На Клер ще бъдат червени, а на Моли гарвановочерни.

— Но аз се харесвам руса — възрази Лиса.

— Това няма значение. Номерът е да има по една от всеки цвят. Щом сключите договор, веднага можете да възвърнете предишния си вид, ако желаете. Вокалистката е лицето на групата, така че тя трябва да бъде руса.

— Звучи страхотно — доволно каза Кейт.

Лиса се намръщи, но отстъпи.

Започваха да изпълняват всичко, което Попи им нареди.

В деня на изявата Джоел бе там. Попи се бе погрижила малкият клуб да бъде пълен с влиятелни лица от музикалния бизнес. Представители на радиостанции, спонсори, местни телевизии и дори един господин с костюм „Армани“ и конска опашка от MTV.

„Силвър Булет“ излязоха под матови светлини, сред лек дим. Попи бе направила професионални снимки на всяко момиче със силен грим и ги бе увеличила до гигантски размери. Висяха по стените на клуба. Прожекторите се завъртяха и по публиката пробягаха светлини, които повдигнаха настроението й още преди първия тон.

Най-сетне нейната банда се развихри на сцената. Бяха облечени с полуеднакви лачени костюми в черно и сребристо. Косите им изглеждаха фантастично. На главата на Кейт сияеше платиненорус фонтан. Удивително се редуваха ярки и матови светлини. Надигна се силна вълна от професионално миксиран саунд.

Двадесет минути звучаха най-добрите им песни, изпълнени блестящо. Преди да слязат от сцената с развети коси, Кейт изпрати целувки на публиката и размаха ръце като клакьорка, а Моли енергично вдигна юмруци във въздуха.

Бурни аплодисменти.

Лампите светнаха.

Попи бе заобиколена от търсачи на таланти, които се надпреварваха да й подават визитки с молба да им се обади.

За миг хвърли поглед към Джоел Стейн, който бе застанал отзад. Явно за първи път в живота си се чувстваше засенчен.

Намигна й.

Нататък всичко тръгна по мед и масло.

Попи и бандата подписаха договор с „Музика Рекърдс“ и получиха милион долара аванс. Позволи на момичетата да похарчат само пет хиляди от тази сума. Нае им апартамент, намери продуцент и уреди турне с „Дайъмъндбек“, една от средно известните групи на „Дрийм“. Още преди да излезе албумът, „Силвър Булет“ се появиха на кориците на три списания.

Първият сингъл достигна до пето място в рок класациите, до петнадесето в „Билборд Хот 100“ и след многократно въртене по радиото стремително се изкачи до номер седем.

„Силвър Булет“ бяха звезди. Както и Попи.