Мадоната на бадемите

Трийсет и трета глава Света Урсула и стрелите

Бернардино прекара неспокойна нощ. Въртеше се на сламеника си и пред очите му се редяха ужасяващи видения, които маршируваха едно след друго по тавана на килията му. Пожар, писъци и Симонета в опасност. Накрая заспа, но виденията заживяха зад очите му. Събуди се отново на зазоряване, със сърце с неописуем ужас, че вече не може да си спомни лицето на Симонета. Насочи се към Залата на вярващите, за да продължи работата си, и когато чу, че сестрите завършват службата си, зачака стъпките на сестра Бианка. Знаеше, че ще дойде, защото абатесата правеше така винаги, преди началото на ежедневните си задължения. Изслушваше обясненията му със сериозна физиономия, а той се радваше на компанията й — особено днес, когато се страхуваше да остане насаме със собствените си грозни предчувствия.

Веднага я усети, че е зад него, въпреки че абатесата винаги вървеше много тихо. По-скоро почувства, отколкото видя, че е седнала зад него — знаеше, че когато се обърне, ще я види с благочестиво кръстосани ръце, наблюдавайки с удивление как езичникът рисува поредната света сцена така, сякаш вярваше на всяка история и на всеки символ. Присъствието й го успокояваше — усещаше го не точно като майчинско или дори сестринско, а по-скоро като нещо напълно различно от всичко, което бе чувствал с жена. Никога досега не бе изпитвал подобно безразличие към жена, но същевременно и такава приятелска топлота — връзката между тях бе спокойна и лишена от трудностите и предизвикателствата, които обикновено притесняваха мъжете и жените в общуването им. Неговата родна майка, обикновено пияна или в прегръдките на поредния любовник, не бе имала за него особено много време. Симонета я бе обичал с цялото си сърце, но тя също го бе отпратила в името на своя Бог. Сестра Бианка обаче не изискваше нищо от него и въпреки това му даваше от времето и познанията си, даряваше го с успокоение и утеха.

— Каква е темата днес? — достигна до него нежният й глас.

— Света Урсула.

— Ах, да, света Урсула.

— Разкажете ми повече за нея. Зная единствено, че трябва да се изобразява със стрели. Бих искал да знам защо.

И тя заразказва — като майка, която разказва приказка на децата си така, както неговата майка никога не бе правила. И както и в най-хубавите приказки, в тази също имаше щастие, но и тъга, зло, но и добро. Не му спестяваше нищо.

— Някога в земите на Британия живеел добър крал на име Теонотус. Той имал една дъщеря, която била за него слънцето в живота му. Дал й добро обучение и тя скоро вече знаела всичко, което трябвало да се знае, за земите по света, за стихиите и елементите, знаела имената на всяко цвете и птичка, на всички небесни тела и кои държави се намират в четирите краища на света. Принцесата израснала и умна, и много красива и не след дълго била поискана за жена от Конан — синът на краля на Англия отвъд морето, която по това време била езическа страна, все още не приела християнската вяра.

Както и преди, когато абатесата му разказваше нещо, така и сега Бернардино видя сцените, които тя описваше, да се появяват върху празната стена, която му предстоеше да рисува. Нямаше представа какво ставаше с него, за да вижда всичко по този начин. Нямаше представа, че вече се е превърнал в събрат на онези прорицатели, гадатели и ясновидци от езическия свят, заместени от религиозните пророци от християнския свят. Единственото, което знаеше, бе, че видяното от него е напълно реално. И сега той отново видя златната принцеса, първа по красота и по знание, привеждаща се да целуне сбръчканата буза на побелелия си баща.

— Кралят се натъжил, че дъщеря му ще го напусне — продължаваше абатесата, — но момичето се съгласило на брака единствено при три условия.

Бернардино видя как Урсула се обръща към пратениците на английския крал, висока и стройна като топола.

— Искам от принца да изпрати при мен десет от най-благородните дами на вашата земя, за да бъдат мои придворни дами и приятелки, а за всяка от тези дами и за мен, хиляда слугини, които да се грижат за нас! — заявила Урсула. — Второ, той трябва да ми даде три години преди датата на сватбата ни, за да можем, заедно с тези девици, да имаме време да потвърдим вярата си, като посетим светилищата на светците в далечните страни. И трето, искам от принц Конан да приеме истинската вяра и да бъде кръстен като християнин. Защото не мога да се омъжа дори за толкова велик и идеален принц, ако той не е образцов християнин!

Бернардино се усмихна сякаш на себе си на решителността на младата жена, на която сега ставаше свидетел. И като сниши глас, сякаш самата Урсула беше тук, попита:

— Значи тя е склонила, стига той да се покръсти, така ли?

— Всъщност смятала е, че условията й ще бъдат неизпълними за Конан и че тя ще остане свободна — отговори сестра Бианка. — Но Урсула била по-красива от всички жени на света — кожата й била бяла като перли, косата й била сякаш от злато, а очите й — сини като робата на Дева Мария.

Бернардино преглътна при тези думи, спомнил си за Симонета — защото нейните очи също биха могли да бъдат описани така. И за пореден път се опита да я види така ясно, както вече виждаше светицата пред себе си. За нея обаче не се нуждаеше от подобно описание, защото вече виждаше ясно принцесата на стената пред себе си — и още докато Бианка говореше, той започна да рисува Урсула с бързи и точни движения на въглена.

— Англичаните изпратили писма до четирите краища на своите острови — до Ирландия, Шотландия и Уелс, подканвайки всички рицари и благородници да изпратят дъщерите си в двора — най-красивите и най-благородните по тези земи. Изискали и слугините им, разбира се. Така Урсула събрала около себе си хиляда и сто девици, а после на една зелена морава със сребрист поток кръстила всички онези, които все още не били приели истинския Бог. След това всички поели към Рим, за да посетят светилището на светците, но пътят им през ледените планини бил толкова труден, че нашият Господ Бог изпратил шестима ангели, които да помогнат на девиците по пътя им. Не след дълго всички навлезли в Италия и поели покрай големите езера на нашата скъпа Ломбардия, където белите планини се взират в своите двойници в кристалнобистрите води. Накрая стигнали до Свещения град, където към тях се присъединил и Конан, за да бъде свързан с дамата на своето сърце след отредените от нея три години и да бъдат благословени от самия папа. Голяма била радостта на двамата влюбени при венчавката им, защото въпреки първоначалната си неохота Урсула била започнала да обича годеника си. Той пък се постарал да научи всичко за християнската вяра и се покръстил и тъй като се бил подчинил на волята й и изпълнил всичките й условия, тя го приела от цялото си сърце пред очите на Бога.

Стената пред Бернардино отново оживя. Докато наблюдаваше променилата се сцена, той осъзна, че подобна радост не може да бъде вечна и че предстои голямо зло — онова зло, което беше видял в съня си. Знаеше, че щастието бързо отстъпва пред смъртта и отчаянието, както беше станало с неговата собствена любов към Симонета. Докато наблюдаваше как щастливата двойка коленичи пред прочутите светилища, той разбра, че Конан и Урсула няма да останат свързани завинаги, и се изпълни с огромно съжаление към тях.

— Двамата се поклонили пред светилищата на Петър и Павел, след което се отправили към Кьолн, за да продължат поклонението си. Но варварите хуни, които били обсадили този град, се почувствали застрашени от пристигането им. Те знаели, че подобна компания благородни пилигрими няма как да не се засели в града, което ще рече, че след съвсем кратко време девиците ще започнат да се омъжват и да покръстват съпрузите си. А това означавало, че целият регион се намирал под угрозата да стане християнски. Затова хуните нападнали беззащитните поклонници и насочили към тях смъртоносните си лъкове. Първи паднал принц Конан, пронизан от стрела, в краката на принцесата. След това диваците нападнали девиците подобно глутница вълци и всичките хиляда и сто невинни агънца били подложени на заколение, една по една.

Пред очите на Бернардино изникна касапницата, за която му разказваше сладкият глас на монахинята. Затърси и Урсула сред посечените. Знаеше, че тя трябва да е там някъде, но искаше да чуе и какво ще му каже абатесата.

— Урсула останала с гордо вдигната глава и издържала храбро това изпитание. Красотата и куражът й изпъквали толкова ярко над множеството, че варварите я пощадили. И когато тя останала единствена жива сред мъртвите, те я отвели при своя крал. Той бил дотолкова впечатлен от смелостта и невижданата й красота, че веднага й предложил брак. Тя обаче отказала с такова презрение, че той вдигнал лъка, който държал в ръката си, и изстрелял последователно три стрели в сърцето на принцеса Урсула. Ала тя и нейните хиляда и сто девици се прочули толкова надалече с мъченичеството си, че изгубвайки земната си корона, принцесата се сдобила с небесна. Тя и до днес се слави като светицата на всички стрелци — опасявам се, че напоследък броят им се увеличава.

Тук монахинята замълча, очевидно с надеждата художникът да обмисли добре думите й.

Бернардино сви юмруци. Опитваше се да окаже съпротива на благочестието на този разказ и на явния извод за мъченичеството. Колко глупаво от негова страна да си въобразява, че Урсула би могла да оцелее! Та нали съдбата й е обрисувана из всички параклиси и църкви на християнския свят! Но после си спомни за Симонета и за нейния кураж — не в битките, а в ежедневния живот, в начина, по който се бе появила при него с високо вдигната брадичка, за да спечели парите, с които да спаси дома си. Спомни си за смелостта й, когато целият град започна да я оплюва в църквата, за начина, по който тя се бе изправила пред него и го бе отпратила в момент, когато всичко друго освен Божиите закони изискваше двамата да останат заедно. Спомни си за разказите й за ежедневното й ходене на лов, за това как била усъвършенствала преди това уменията си всеки божи ден, представяйки си омразните испанци, които бяха убили съпруга й. Дали Симонета беше чувала за света Урсула? Дали някога се е молила на светицата покровителка на стрелците? Сега той реши да даде на Урсула рокля в бяло и златно и мантия в пурпурно и червено. Косата й беше сплетена и вдигната нагоре, но няколко златисточервени къдрици обрамчваха прекрасното й лице. Бернардино работи дълго след като сестра Бианка си бе тръгнала — работи дотогава, докато не сложи в едната ръка на Урсула сноп стрели, а в другата — палмова клонка. Четката в ръката му сведе очите на светицата надолу към ангелчето с червените криле от долния панел на стената и накрая завърши изображението с жестоката стрела, пронизала гръдта на Урсула. Очите й с леко отпуснатите ломбардски клепачи останаха все така спокойни въпреки забитата в плътта й стрела, насочени с обич към детето Елиях, сякаш умиращата жена е била в състояние да вижда бъдещето на децата. Накрая Бернардино смеси бялото и златното и я дари с небесна корона на главата, с диадема от ярък, блестящ филигран, украсена с кралска лилия и с кръгчета в сребристо и златисто. Запита се дали и Симонета би демонстрирала подобен кураж в лицето на ситуация на живот и смърт. Колкото и да работеше обаче, не бе в състояние да се отърси от чувството си за предстоящо зло — мракът настъпваше в душата му така, както настъпваше и отвън. Накрая слезе от платформата си и макар и доста неловко, коленичи върху студения камък. И за първи път от много години насам започна да се моли. Езикът му беше накъсан, гласът му — несвикнал с подобни изрази. Не се обръщаше към никого конкретно — нито към някой светец или божество, нито към Отца, Сина и Светаго духа. Просто от цялото си сърце се молеше денят, който би изисквал подобна саможертва от Симонета, никога да не настъпва.