Миг преди никога

Деветнадесет

За част от секундата скачам от леглото и се отправям с най — голяма бързина към вратата.

— Камрин, спри.

Продължавам напред, дори по — бързо, когато усещам, че той се приближава зад мен. Сграбчвам дръжката, отварям широко вратата и изтичвам в коридора.

— Моля те, почакай за малко по дяволите! — казва той и ме следва. Чувам засилващото се раздразнете в гласа му.

Не му обръщам внимание, бъркам в малкото джобче отзад на шортите и изваждам картата ключ, пъхам я в процепа на вратата. Втурвам се в стаята и се каня да затворя вратата, но Андрю вече е минал през нея зад мен. Вратата се затваря след него.

— Ще ме изслушаш ли? — опитва още веднъж той и започва да губи търпение. Не искам да го погледна, но въпреки това го правя.

Очите му са широко отворени, гневни и искрени, когато най — накрая се обръщам към него.

Той пристъпва към мен и ме хваща предпазливо за ръцете. После се навежда и притиска леко устни в моите. Отпускам ги, но все още съм объркана, за да реагирам, както трябва. Объркана, изумена и с разтуптяно сърце.

Той се отдръпва и ме поглежда. Изражението му е напълно искрено. Накланя глава на една страна. усмихва се.

— Какво смешно има? — питам рязко и се опитвам да се отскубна.

Той продължава да ме държи за ръцете и аз чувствам как унижението в очите ми започва да се сменя с възмущение.

— Камрин, казвам, че не мога да го направя с теб по този начин, защото... — той спира за момент и се вглежда в лицето, после за миг в устните ми, като че ли се колебае дали да ги целуне отново, или не — . защото ти не си момиче, с което бих могъл да спя само един път.

Думите му прогонват всякаква мисъл от главата ми, а сърцето ми тупти бясно под ребрата. Не мога дори да проумея какво ми каза току — що и вместо това се опитвам да реша какво точно има предвид. Събирам си ума, доколкото мога, и правя всичко, което е по силите ми, да върна част от спокойствието си, което загубих, когато изскочих от стаята му.

— Виж — казва той, застава до мен и слага ръка отзад на кръста ми.

Само от усещането на пръстите му върху кожата цялата тази част от тялото ми се разтреперва. Какво по дяволите става с мен? Аз наистина го искам. искам да кажа, че точно сега чувствам, че няма връщане назад, че ще се насиля да бъда курва само за една нощ, само и само да го задържа в стаята. Обаче не разбирам защо имам чувството, че искам от него нещо повече от секс.

— Камрин? — гласът му рязко ме връща към това, което е казал преди секунди. Води ме да седна на леглото, после кляка на пода пред мен. Вглежда се в очите ми. — Ням да изкарам само една нощ с теб, но ще те накарам да свършиш, ако ми позволиш.

Усещам как през корема ми сякаш преминава електрически ток и се спуска надолу между краката.

— Какво?

Наистина не мога да кажа нищо друго.

Той се усмихва нежно и трапчинките му стават малко по — дълбоки. Слага ръцете си по дължина на голите ми бедра и ги притиска с длани.

— Никакви обвързаности — казва той. — Ще те накарам да свършиш и утре, когато се събудиш, ще бъда в стаята си готов да тръгна отново с теб към следващото място. Между нас нищо няма да се промени. няма дори да споменавам какво се е случило, да се шегувам и да те занасям. Все едно, че нищо такова не се е случило.

Едва дишам. Той току — що накара меката точка между краката ми да набъбне само с няколко думи.

— Ами ти! — успявам да кажа.

— Какво аз?

Той притиска върховете на пръстите си малко по — силно в бедрата ми. Правя се, че не забелязвам.

— Това като че ли. няма да е справедливо.

Наистина не мога да разбера какви ги говоря. Все още съм шокирана от това, което изобщо става.

Андрю само ми се усмихва, без да се впечатли от забележката ми. После изведнъж се изправя от клекналото положение, вмъква се между краката ми и ме принуждава да се наклоня малко назад в леглото. Сяда пред мен и ме придърпва в скута си с крака преметнати върху бедрата му. Разтворила съм широко очи и направо прехапвам долната си устна. Той го направи така неочаквано, че дори само тази внезапност ме кара да се подмокря. Мускулестите му ръце ме обгръщат, той се навежда и докосва едната страна на брадичката ми с устни. Тръпката ме връхлита от главата до петите. После ме придърпва още повече към себе си и шепти близо до устата ми:

— Справедливо е. Искам да те накарам да свършиш и да ми се довериш, определено ще получа нещо от всичко това.

Чувам, че едва чуто се смее, взирам се в очите му и не мога да им устоя. Ако точно сега Андрю ми каже да се наведа и да застана на ръце и колене пред него, ще го направя без колебание.

Докосва другата страна на брадичката ми с устни.

— Тогава защо просто не спиш с мен? — питам тихо, но после се опитвам да го кажа с други думи: — Искам да кажа, че ако поискаш да направиш. нещо друго с мен.

Той се отдръпва от брадичката ми и слага три пръста върху устните ми, за да ме накара да млъкна.

— Ще го кажа само веднъж — започва Андрю, а очите му направо бездънни и кипят от напрежение, — но не искам да го коментираш, когато го кажа, става ли?

Кимам нервно.

Той се замисля за момент, облизва устни с език и казва.

— Ако ми позволиш да те чукам, ще трябва да ми позволиш да те притежавам.

Вълна от безкрайно задоволство преминава през цялото ми тяло. Сърцето ми подсказва да кажа едно нещо. Умът ме кара да кажа друго. Но аз не мога да чуя какво по дяволите казват те, заради това усещане между краката, което продължава да става все по — невъзможно за пренебрегване.

Преглъщам трудно и отчаяно търся още слюнка. Като че ли всяка част от мен, която при нормално състояние произвежда собствена влага, е спряла да работи, тъй като всичката влага се е съсредоточила на едно място в центъра на тялото ми.

Продължавам да не мога да дишам.

О, господи, той дори още не ме е докоснал, а аз вече се чувствам по този начин?

Сънувам ли?

— Ами ако ти го направя с ръка, или нещо друго?

Признавам го, идеята за всичко това ме кара да се чувствам виновна.

Той накланя рязко глава, усмихва се многозначително и от това ми се иска жадно да го целуна.

— Казах ти да не коментираш.

— Е... не коментирах точно това, което каза, аз просто...

Той промъква пръстите си под тънката материя на плисетата ми и ме докосва. Ахвам и забравям какво бях започнал да казвам.

— Замълчи — казва Андрю нежно, но е напълно сериозен.

Устните ми рязко се затварят, но отново ахвам, когато вкарва двата си пръста в мен и продължава да ги държи вътре, а палецът му притиска отвън тазовата ми кост.

— Ще млъкнеш ли, Камрин?

Разтреперана казвам едно „д — да" и прехапвам долната си устна.

После пръстите му се измъкват от мен. Иска ми се да го помоля да не ги вади, но той ми каза да мълча така, че напрано съм му бясна, но и също толкова покорна, затова не казвам нищо. Отварям предпазливо очи, когато той прекарва мокрите си пръсти през устните ми и инстинктивно ги лизвам съвсем малко, а той ги поднася към своите устни и поема остатъка от мен с езика си. Навеждам се към него и докосвам устата му с моята, като притварям очи. Просто искам да усетя него и себе си заедно. Езикът му се подава навън, за да докосне моя, но после той ме събаря внимателно върху леглото, вместо да се отдаде на страстната целувка, която така отчаяно искам.

Плъзва и двете си ръце върху материята около кръста ми и смъква шортите и пликчетата ми надолу по краката, след което ги захвърля някъде на пода. После изпълзява нагоре и ляга до мен, като слага едната си ръка върху тялото ми и я плъзва нагоре под тениската ми. Аз така и не си бях сложила сутиена. Леко пощипва едното ми зърно, после другото и отново ме целува по брадичката. Всяко косъмче на врата ми настръхва, когато езикът му се плъзва по извивката на ухото ми.

— Искаш ли да я докосна? — чувствам горещия му дъх върху лицето си.

— Да — казвам задъхана.

Той задържа месестата част на ухото ми между зъбите си, а ръката му започва да се плъзга надолу по корема ми, но спира близо до пъпа.

— Кажи ми, че искаш да я докосна — шепти той в ухото ми.

Почти не мога да си отворя очите.

— Искам да я докоснеш.

Той плъзва ръката си по — нататък и сърцето ми започва бясно да бие в гърдите, но когато си мисля, че вече ще ме докосне, ръката му се плъзга по вътрешната страна на бедрото ми.

— Разкрачи ги за мен.

Леко разтварям краката си, но той ги раздалечава още повече с ръка, а върховете на пръстите му притискат плътта ми, докато съм напълно открита. Андрю се повдига край мен и се навежда над тялото ми, като повдига нагоре тениската, за да открие гърдите ми, а след това захапва със зъби едно след друго зърната ми. После прекарва мокрия си език през тях, разтваря уста и жадно целува ту едното, ту другото.

Заравям пръсти в косата му и ми се иска да я сграбча и да я дръпна, но не го правя. Андрю плъзва езика си надолу по гърдите и ребрата ми, докато стига до пъпа. Поглежда ме с властен, премрежен поглед и казва, като притиска леко с устни корема ми:

— Трябва да ми кажеш какво искаш, Камрин.

Леко лизва веднъж корема ми толкова бавно, че кожата ми потръпва.

— Няма да го получиш, ако не ми кажеш и ме накараш да ти повярвам.

Дишам толкова неравномерно, че гърдите ми буквално се разтрисат.

— Моля те, моля те пипни я...

— Не ти вярвам — казва той, за да ме дразни, и лизва веднъж клитора ми. Само веднъж. Спира, поглежда ме през пейзажа на тялото ми и ме чака.

Тъй като се страхувам да кажа думата, я прошепвам много тихо:

— Моля те. искам да ми лижеш п...та — а той се прави, че не ме е чул.

— Какво беше това? — пита Андрю и отново лизва клитора ми, този път малко по — продължително и надолу по тялото преминава вълна от тръпки. — Не успях да го чуя.

Казвам го пак, като повишавам съвсем малко глас, все още твърде притеснена, за да кажа гласно забранената дума, която винаги съм намирала за мръсна и лоша, подходяща само за порнофилм.

Андрю плъзва ръката си между краката ми и разтваря срамните устни с два пръста. Лизва ме веднъж. Само веднъж. Бедрата ми започва да треперят по — силно .

Не знам още колко дълго мога да чакам.

— Жена, която знае какво иска сексуално — той ме лизва отново, но продължава да ме гледа с премрежени очи — и не се страхува да го каже, е страшно сексапилна, Камрин. Кажи. Ми. Какво. Искаш. Или аз няма да ти го дам — лизва ме отново и аз не мога да издържа повече.

Протягам надолу ръце, сграбчвам го за косата, натискам лицето му още по — навътре между краката ми, дотолкова, доколкото той ми позволява, и казвам като го гледам право в очите: — Лижи ми п...та, Андрю, по дяволите, лижи проклета ми путка!

Зървам най — загадъчната усмивка, която някога съм виждала на лицето му, миг преди да затворя очи и да извия назад глава, когато той започва да ме лиже, но този път не спира. Смуче силно клитора ми и едновременно ту вкарва, ту изкарва пръстите си от мен, а аз си мисля, че искам да припадна. Не мога да си отворя очите, чувствам ги като пияни от удоволствие. Повдигам рязко бедрата си към него и го дърпам с всичка сила за косата, но той изобщо не престава. Лиже ме силно и бързо и от време на време забавя, за да ме смуче и да прекарва палеца си по подутия ми клитор, преди отново да ми се нахвърли. И когато започвам да чувствам, че не мога да издържа повече и се опитвам да се изплъзна изпод лицето му, той ме сграбчва за бедрата и ме принуждава насила да остана там, докато краката ми треперят неудържимо, а ръцете ми стискат с все сила главата му. От разтрепераните ми устни се отронва стенание, вдигам нагоре ръцете си и се вкопчвам в рамката на кревата, като се опитвам да я използвам за лост, с помощта на който да се измъкна от безмилостния език на Андрю.

Обаче той ме държи здраво, ръцете му обгръщат отдолу бедрата и задника ми, натиска ме с такава сила, че ме боли, когато впива пръсти в кожата ми, но това ми харесва.

А когато треперенето на тялото ми започва да намалява и затрудненото ми дишане става по — бавно, макар все още да е неравномерно, Андрю започва да ме лиже по — нежно. Когато тялото ми престава да се движи, той целува от вътрешната страна двете ми бедра, а после и точно под пъпа, преди да пропълзи нагоре към устата ми, като подпира мускулестите си ръце от двете ми страни върху дюшека. Меките му, влажни устни докосват врата ми, двете страни на брадичката ми и челото. Накрая продължително ме гледа в очите, навежда се и леко ме целува по устните.

След това става от леглото.

Аз не мога да се помръдна.

Иска ми се да протегна ръце, да го сграбча и да го съборя върху мен, но не мога да се помръдна. Чувствам се още замаяна от оргазма, който току — що ме беше накарал да изпитам, а и все още не мога да си събера мислите от цялото преживяване.

Продължавам да го гледам и едва повдигам глава от възглавницата, когато го виждам да се отправя към вратата. Той ме поглежда веднъж, след като слага ръка върху дръжката на вратата.

Обаче аз съм тази, която заговаря първа:

— Къде отиваш?

Знам къде отива, но това е единственото нещо, което ми идва наум да кажа, за да му попреча да излезе от стаята.

Той нежно се усмихва.

— В моята стая — отвръща учуден Андрю, защото би трябвало да знам това. Вратата се отваря и светлината от коридора залива пространството около него, като осветява очертанията му там в сянката. Искам да кажа нещо, но не съм сигурна какво. Повдигам гърба си от леглото и сядам на него, а пръстите ми нервно мачкат чаршафа.

— Е, ще се видим сутринта — казва той и за последен път многозначително ме поглежда, след това затваря вратата зад себе си и светлината в коридора изчезва.

Обаче в стаята ми все още е доста светло, бях оставила лампата над леглото да свети. Светила е през цялото време. Винаги съм била доста срамежлива в леглото и дори с Иън единствената светлина, която оставях, когато правех секс с него, беше от телевизора, но не и от лампа. Този път дори и не помислих за това.

Ами думите, които изрекох... Никога преди не съм казвала подобно нещо. Не и думата, започваща с П. Дори и в момента не мога да я кажа. Е, често съм казвала на Иън „моля те, чукай ме", или „чукай ме по — силно", но с това се изчерпваше порнографският ми речник.

Какво прави Андрю Париш с мен?

Каквото и да е то. не мисля, че искам да спирам.

Ставам от леглото, намъквам пликчетата и шортите си и отивам при вратата с намерение да отида право там и. не знам какво.

Спирам се пред вратата, преди да я отворя, и поглеждам босите си крака върху зеления мокет. Не знам какво ще кажа, ако отида там, защото дори не знам какво искам или какво не искам. После отпускам ръце отстрани и от устните ми се отронва дълбока въздишка.

— Като че ли никога не се е случвало — имитирам го с дрезгав глас аз. — Да бе, ама и ти не си чак толкова добър, че да го забравиш.