Миг преди никога

Четиридесет

Слънцето свети и по небето няма нито едно облаче. Дори чувам да чуруликат птици. Мисля си, че времето е идеално за ден като този. Токът на обувката ми притиска парче мека трева. Облечена съм в хубава рокля в бяло и жълто, която свършва малко над коленете ми. Сплетената ми в плитка коса е преметната от едната ми страна, както Андрю винаги настоява да я нося. Ръцете ми са скръстени отпред, докато гледам надгробната плоча, на която пише с изсечени в камъка големи букви: ПАРИШ. Беше трудно да дойдем тук, но мина много време.

Свела съм очи и гледам разсеяно купчината глинеста пръст, която изглежда още като прясна два месеца след погребението. Дори дъждът, който се лее от време на време над нея, не е могъл да я сплеска. Оглеждам другите гробове наоколо — повечето вече са покрити с трева и не мога да се почувствам тъжна, само доволна, че тези хора тук, макар отдавна да ги няма между нас, се радват на компанията помежду си.

Две ръце се плъзват по талията ми отзад.

— Благодаря ти, че дойде тук с мен, бебчо — казва Андрю в ухото ми и ме целува по врата.

Вземам ръката му и го издърпвам от едната ми страна и хвърляме последен поглед на гроба на баща му.

Напускаме Уайоминг по — късно тази вечер, но ще тръгнем със самолет. Плановете ни да пътешестваме по света само бяха отложени. След комата и операцията Андрю започна да се възстановява в продължение на три седмици. Докторите бяха изненадани от този факт също толкова, колкото и ние, но той се нуждае от още време, за да се възстанови напълно, и затова от тогава аз съм с него непрекъснато и живея в Галвестън. Ходи на физиотерапия веднъж седмично, но вече като че ли няма нужда от нея.

Андрю настоя да си вдигаме задниците и да тръгнем на път, както планирахме. Страда от стимулиращото усещане, че му е даден втори шанс в живота, което го кара да е по — нетърпелив от всякога и да си мисли, че може да направи абсолютно всичко. По дяволите, та на него му прави удоволствие да мие чинии и да пере. Обаче майка му Марна и аз стриктно му забраняваме да работи прекалено много и да се пресилва. На Андрю това не му харесва, но не се осмелява да се противопоставя едновременно и на двете.

Готови сме в буквалния смисъл да го целуваме по задника.

Обаче Андрю и аз още възнамеряваме да пътуваме по света и да спазим обещанието да не се закотвяме към монотонността на живота. Нищо от това не се е променило и аз знам, че никога няма да се промени.

Натали се върна в Северна Каролина и с нея говорим всеки божи ден. Сега ходи с Блейк, този, когото Деймън нападна в онази нощ на покрива. Става ми смешно, като се сетя, че са заедно. Когато говоря с тях по скайпа, си казвам, че те просто са създадени един за друг, поне засега. С Натали човек никога не знае какво ще се случи. Деймън пък го съдят за притежание на наркотици. Това е второто му провинение от такъв характер и вероятно този път ще изкара една година в затвора. Може би ще си вземе поука от грешките си, но се съмнявам.

Мисля обаче, че Андрю беше прав за брат ми Коул. С Андрю взехме самолет до Северна Каролина, за да посетим майка ми, и докато бяхме там, отидохме заедно с нея да видим Коул в затвора. Изглежда променен и истински разкаян. Мога да го видя в очите му. Той и Андрю наистина си допаднаха. Мисля, че когато излезе от затвора, брат ми може би ще стане пак големият брат, който имах. И с помощта на Андрю успях да забравя какво направи Коул. Винаги ми е било мъчно за онова семейство, което той разсипа, когато уби онзи мъж в автомобилната катастрофа, обаче започнах да разбирам, че опрощението лекува много неща.

Майка ми продължава да излиза с Роджър. Всъщност те ще оженят на Бахамите през февруари. Толкова се радвам за нея. Успях да се запозная с Роджър и да го подложа на своето разузнаване и съм щастлива, че той достойно издържа проверката. Майка ми вече рядко си е у дома, той винаги я мъкне нанякъде.

И тя напълно го заслужава.

Майката на Андрю и братята му ме приеха в семейството с отворени обятия. Ашър и аз наистина се сближихме. И независимо че съм мислила Ейдън за голям скандалджия, безкрайно го обичам. Оказа се, че той не е тормозил толкова много Андрю. А и ако трябва да бъда честна, Андрю си го е заслужавал. Ейдън и жена му Мишел говорят с мен и за мен, все едно съм съпруга на Андрю. Това винаги ме кара да се изчервявам. По — важното е, че Ейдън и Андрю започнаха повече да се разбират. Преди Ейдън и Мишел да се върнат в Чикаго след кратко посещение миналата седмица, за мен беше удоволствие да ги наблюдавам как се закачат помежду си и се боричкат в гостната. За малко да счупят телевизора, но аз и Мишел просто си седяхме, смеехме се и ги оставихме да се перчат един на друг с излишъка си от алфа тестостерон.

А днес... е, днес ще бъде малко по — различно, отколкото Андрю е свикнал. Влизам в хола, където той се е излегнал на дивана и гледа „Прометей". Протяга ръка към мен, когато се запътвам към него.

— Не — казвам аз и клатя глава, — искам да станеш.

— Какво има, бебчо?

Той се надига от дивана и вдига ръка да се почеше по главата. Косата му е започнала отново да расте, но още не е свикнал с усещането, особено около белега от операцията.

Спуска краката си на пода и се изправя, а аз заставам пред него и прекарвам ръце по главата му. Той целува едната ми китка, а после и другата.

— Ела с мен — казвам с глава назад, хващам ръката му и той ме следва в спалнята.

Както винаги когато го водя в спалнята, той моментално си мисли за секс и зелените му очи светват.

— Просто искам малко да полежиш с мен — казвам аз и свалям всичките си дрехи.

Изглежда малко объркан, но е толкова мил.

— Добре де — казва той и се усмихва. — искаш ли и аз да се съблека гол? Ама, разбира се, че ще се съблека. Защо по дяволите изобщо питам? — започва да се съблича.

Ляга, обръща се с лице към мен, притискаме се един в друг и преплитаме краката си. Той обвива ръцете си около мене после пръстите му се плъзват по татуировката ми на Орфей, което си направих преди две седмици. Безупречна е и си пасва идеално с тази на Андрю. Когато лежим по този начин един до друг, двете части се сливат в едно.

— Добре ли си, бебчо? — пита той и ме гледа с любопитство, а върховете на пръстите му докосват леко ребрата ми. Усмихвам се и го целувам по устата. После се отдръпвам съвсем малко, вземам ръката му и я плъзгам по татуировката ми към мястото, където тя продължава върху корема.

— Обичам татуировката си, скъпи — шепна аз в малкото пространство между лицата ни. — И си мисля, че след около седем месеца и половина Орфей може да бъде поразпънат малко.

Андрю премигва объркан и са му нужни няколко секунди да разбере какво казвам.

Дръпва стреснат леко глава назад и след кратка пауза, я повдига.

— Трябва да родя през май.

Отначало очите му се разширяват, той е изумен и безмълвен, но после успява да каже:

— Ти си бременна?

Ръката му веднага се спуска върху корема ми. Реакцията му ме кара да се усмихна още по — широко.

Трапчинките му стават по — дълбоки докато ме гледа, и в следващия миг усещам езика му в устата си. Целувката му спира дъха ми и той ме вдига на ръце по средата на леглото.

— Омъжи се за мен — казва той и сега аз оставам безмълвна от изумление.

— Щях да те помоля утре вечер, когато излезем, но сега не мога да чакам. Омъжи се за мен.

Започвам да плача, а той ме държи в прегръдките си и продължава да ме целува.

Когато най — накрая се отдръпва и се вглежда отново в очите ми, аз казвам:

— Да, ще се омъжа за теб, Андрю Париш.

— Толкова много те обичам — казва отново той. Сграбчва лицето ми в ръцете си. — А сега нека да правим секс с бременна.

Каква мога да кажа? Андрю си е такъв и аз не бих искала да е друг.